Р Е Ш Е Н И Е
№ 260095, 18.09.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив VІ граждански състав
на двадесети август две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1296 по описа за 2020 година
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., чрез БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А, клон
България против Решение № 742/28.02.2020г., пост. по гр.д.№ 9677/2018,
ПРС, в частта, в която са отхвърлени, предявените против Х.С.К. осъдителен иск за
главница от уважения размер от 1 336,56лв. до пълния претендиран размер от
4071.43 лв., както и исковете за заплащане на сумата от 2792,63лв.- възнаградителна
лихва по договора за периода от
20.08.2016 г. до 20.02.2020 г., които
суми са дължими по Договор за потребителски
заем с номер PLUS - 11148408 от 03.02.2015 г..
Жалбоподателят „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ С.А. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната
му част. Счита, че съдът неправилно е приел , че клаузата за възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави. Посочва, че в случая следва да намери приложение нормата
на чл.19 от ЗПК и ГПР в случая не надвишава нормативно определение максимум. Сочи,
че законодателят не е поставял ограничения в ГЛП и ако е искал да поставя
граница, то би го направил чрез изрично посочване в закона. Моли за отмяна на решението
в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което се уважат предявените
искове изцяло. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Х.С.К.,
чрез особения представител адв. М. Х. оспорва подадената въззивна жалба, поддържа, че постановеното решение е правилно
и законосъобразно. Развива съображения ,
че договорената възнаградителна лихва , съгласно трайната съдебна практика, не следва
да надвишава трикратния размер на законната
лихва. Противните уговорки се възприемат като противоречащи на добрите нрави, поради
което и следва да се квалифицират като нищожни. Счита изводите на първоинстанционния
съд в тази насока за правилни и законосъобразни, поради което и моли за потвърждаване
на решението в обжалваната му част. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ищец по делото, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение, с което са отхвърлени
предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството
пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно съединени искове при условията на
евентуалност, като в частта, в която са
отхвърлени главните искове решението не е обжалвано, а се жали в частта в която
са разгледани и частично отхвърлени евентуалните осъдителни искове – за
осъждане на ответника К. да заплати пълния претендиран размер на главницата, както
и претендираната възнаградителна лихва, които суми са дължими по Договор за потребителски
заем с номер PLUS - 11148408 от 03.02.2015 г..
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил,
че между страните е сключен процесния договор с предмет предоставяне на
потребителски заем от 4 500лв., която сума е следвало да бъде върната на
60 равни месечни погасителни вноски – до 20.02.2020г. , че заемната сума е
предадена на кредитополучателя. Приел е за установено, че плащанията са
преустановени на 20.08.2016г. , като е кредитирал заключението на ССЕ, че са
изплатени общо 3163,44лв. Приел е, че е настъпила предсрочна изискуемост, като
междувременно е изтекъл и договореният падеж за връщане на задължението.
Обсъдил е възражението за наличие на неравноправни клаузи относно договорната
лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва и като е приел , че
тази уговорка противоречи на добрите нрави е обявил клаузата за нищожна. Въз
основа на това е приел, че заемателя следва да върне само главницата на взетия
заем. Като е отчел , установения размер на платеното от него по договора е
приел, че се дължи сумата от 1336,56лв., като до разликата на предявения размер
от 4071,43лв., както и за възнаградителната лихва е приел исковете за
неоснователни.
Настоящата инстанция
намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния
съд въз основа на приетите по делото писмени доказателства, поради което и на
осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Основното оплакване на
жалбоподателя, от което зависи както размера на присъдената в негова полза
главница, така и дължимостта на възнаградителна лихва е дали уговорката за
същата съставлява неравноправна клауза в договора и е нищожна.
В процесния договор за кредит
е посочено, че ГПР е 41,41%, а ГЛП е 34,02%. Безспорно договорът е съобразен с
изискванията на ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР. В случая е
уговорена възнаградителна лихва в размер на 34,02%. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е
посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. В случая е уговорена възнаградителна лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. Доколкото потребителя е по-слабата
икономически страна, уговарянето на прекомерно високо възнаграждение за предоставения
заем / каквото се явява уговорената възнаградителна лихва/, противоречи на принципа
на добросъвестността и нарушава добрите нрави. Всяка уговорка накърняваща
добрите нрави, пък съгл. чл.26 от ЗЗД е нищожна. В тази насока е и ориентирана трайната съдебна
практика /напр. в О№901/10.07.2015, гр.д.№6295/2014, 4г.о., ВКС е разяснил, че
„за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства
на един субект за облагодетелстване на друг. Противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по
друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва
за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В тези случаи се дължи
само законната лихва.“/. При това положение клаузата за възнаградителна лихва
се явява нищожна и не поражда правно действие.
В този смисъл искът за присъждане на сумата от 2792,63лв., съставляваща
възнаградителна лихва, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от факта, че се
приема клаузата за договорна лихва за нищожна, то кредитополучателя дължи
връщане на взетия кредит. Съгласно ССЕ, приета по делото, ответникът К. е
заплатил сумата 3163,44лв. Част от
същата не може да бъде отнесена като погашение на договорна лихва, т.к. бе
установена нищожността на тази клауза, при което при дължимо връщане на сумата от
4500лв., главница, следва да се приспаднат заплатените 3163,44лв., т.е. дължими
се явяват 1 336,56лв., остатък. За
тази сума следва да бъде осъден ответникът.
Първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
По разноските
На особения представител
адв. М.Х. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300лв., която
сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 742/28.02.2020г., пост. по гр.д.№ 9677/2018, ПРС.
ОСЪЖДА „„БНП Париба Пърсънъл файненс“
С.А., Париж, Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл
файненс“ С.А, клон България ЕИК
*********, да заплати на адв. М.К.Х.,***
лв., възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :