Решение по дело №32/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260036
Дата: 30 декември 2020 г.
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500900032
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     30.12.2020 г.                                    гр.Търговище

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                       ІІІ състав

На деветнадесети ноември                                                                        2020 година

В публично заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

секретар Станка Желева

разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 32 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано по предявен от С.С.И., ЕГН ********** иск срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД за сумата 30 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 180 лв.- неимуществени вреди, причинени от ТПТ от 23.03.2019 г., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.

 В исковата молба се твърди, че на 23.03.2019 г., при управление на МПС „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № Т 5391 АК, водачът Ш.М., при предприемане на маневра „изпреварване“, рязко навива волана наляво, губи контрол над МПС и се блъска в крайпътната мантинела, а автомобилът се преобръща два-три пъти и се удря странично в крайпътно дърво, вследствие на което е пострадал ищеца С., пътувал на задна лява седалка, поставен върху детска седалка, с поставен предпазен колан. За произшествието е съставен Протокол за ПТП № 1629641/23.03.2019 г., придружен с план-схема на ПТП, както и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.08.2019 г. по описа на СПП при ОД на МВР - Търговище. Непосредствено след инцидента пострадалото дете е хоспитализирано в „МБАЛ - Търговище“ АД за периода от 23.03. до 29.03.2019г. , където е установено е, че е получило: счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито вляво; на 26.03.2019 г. е извършена оперативна интервенция- закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация. На засегнатия крайник е поставена имобилизация тип „дезо“. На 28.03.2019        г. – втора оперативна интервенция, при която, след извършена открита репозиция, фрактурата на ръката била фиксирана с киршнерова игла. След изписването от лечебното заведение, за пострадалото дете е последвал период на лечение и възстановяване  в домашни условия, продължил няколко месеца, придружен от дискомфорт в областта на фрактурата (ищецът не можел да използва пълноценно лявата си ръката си и изпитвал болки, които с времето намалили интензитета си). Поради оплакванията от болка, ограничените движения в областта на ръката и малката възраст на пострадалия, С. имал постоянна нужда от непрестанното присъствие и грижа на родителите и семейството му. ПТП-то дало отражение и върху психиката на детето - станало неспокойно, неконтактно, появили се проблеми със съня и с храненето. Заради получената фрактура С. не могъл да комуникира с приятелите си и да се включва в ежедневните им занимания, което обстоятелство допълнително допринесло детето да се затвори в себе си. Макар и възстановено към настоящия момент, детето все още се оплаква, че не може да използва лявата си ръка пълноценно, тъй като при натоварване и застудяване изпитва болка. Притеснява се и от получените белези при операцията, но се надява те да се заличат с времето.

По повод на лечението си С. извършил имуществени разходи на обща стойност 180 лв., съгласно фактура № **********/28.03.2019 г., издадена от „МБАЛ - Търговище“ АД, касаеща разходи за имплант.

По повод случилото се е подадена молба вх. № 2842/12.09.2019 г., по описа на ответника за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. След разменена кореспонденция и приложения, с уведомление изх. № 4737/10.12.2019 г. ответникът отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение.

Предвид характера на претърпените болки и страдания, и сторените разходи, и тъй като до момента не е постъпило плащане от застрахователя, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът счита , че за него е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане, пряко от застрахователя на виновния водач- ответното дружество, застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП, описани в исковата молба, неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени -180 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението, по посочена в молбата банкова сметка;  ***.

В представения в срока по чл. 367 Г ПК  отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, в условията на евентуалност - да бъде намален размера на евентуално присъденото обезщетение, като прекомерно завишен. Излага следните възражения и доводи:

1.Оспорва представения Протокол за ПТП с пострадали лица от 17.08.2019 г., съставен 5 месеца след процесното ПТП.

2.Оспорва твърдението, че ищецът е пътувал, в детска седалка, с поставен предпазен колан.

3.Оспорва твърдението, че възстановителният период е продължил няколко месеца, предвид представените документи към ИМ, удостоверяващи, че този период е бил кратък, под един месец, протекъл без каквито и да е усложнения; възразява срещу твърдението, че са налице негативни отражения върху психиката на ищеца–неспокоен, неконтактен, проблеми със съня и храненето; намира за прекалено завишена претенцията за неимуществени вреди, позовавайки се на Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, намира претендираната сума 30 000лв. за претенция в космически размери, които се явяват устрем за неоснователно забогатяване, вследствие на претърпения инцидент, а не с обезщетителен характер

4.Оспорва претендираните имуществени вреди, с възражения, че разходите по приложената фактура нямат връзка с процесното ПТП и са заплатени единствено по желание на ищеца, който е малолетен и всякакви разходи за неговото лечение следва да се поемат от НЗОК.

5.Възразява срещу твърдяната изключителната вина на водача на застрахованото в ЗАД ДаллБогг АД МПС; прави възражение за съпричиняване, твърдейки, че родителят на ищеца не е направил всичко изискуемо по закон за неговото обезопасяване при пътуването му в процесния автомобил – детето не е било в предпазен стол, в нарушение на изискванията на чл. 137б от ЗДВП, което е и причината за „изпадането“ му от автомобила и настъпилите травми; алтернативно - дори да се докаже, че ищецът е бил в предпазен стол и с предпазен колан, то получените травми не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а са получени при изваждането на ищеца от автомобила, след настъпване на ПТП-то. В тази връзка прави възражение за съпричиняване, с оглед действията на родителя на ищеца или някое друго трето лице, при изваждането на ищеца от катастрофиралия автомобил.

6.В случай на осъдително решение, възразява присъдените суми да бъдат изплатени по посочената банкова сметка *** А.д. „Д.и Х.“, тъй като ищецът е малолетен и за да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва да разполага със специална сметка, по която същите да се преведат.

В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба, ищецът взема становище по всички възражения на ответника.

В срока по чл. 373 ГПК, е постъпил допълнителен отговор, в който ответникът заявява, че поддържа изцяло първоначалния си отговор и доказателствени искания, възраженията за съпричиняване; както и искането си за представяне на банкова смета с титуляр ищеца, позовавайки се на разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.

Тъй като страните, видно от разменените книжа, не спорят относно валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „ГО“ за процесния л.а., с определението по чл. 374 ГПК съдът е постановил, че това обстоятелство не подлежи на доказване, като безспорно.

В проведеното о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове; ответникът не се явява, но е представил писмено становище, поддържайки отговора си, с отправени въпроси към свидетелите и експертизите.Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2019 г., около 13:20 ч. по път II-74, км. 12+150 м., посока към гр. В.Преслав, при управление на МПС „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № Т 5391 АК, водачът Ш.К.М., при предприемане на маневра „изпреварване“, рязко навива волана наляво, губи контрол над МПС и се блъска в крайпътната мантинела, а автомобилът се преобръща два-три пъти и се удря странично в крайпътно дърво. Вследствие на ПТП-то е пострадал ищеца С., пътувал на задна лява седалка, в детска седалка, с поставен предпазен колан. За произшествието е съставен Протокол за ПТП № 1629641/23.03.2019 г., придружен с план-схема на ПТП, както и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.08.2019 г. по описа на СПП при ОД на МВР - Търговище. На водача е съставен АУАН от 23.03.2020г., последван от издадено НП от 22.04.2020 г. за нарушение на чл 20 ал. 2 от ЗДвП.

Непосредствено след инцидента, пострадалото дете е прегледано по спешност в „МБАЛ - Търговище“ АД, ОТО, където е хоспитализирано за периода от 23.03. до 29.03.2019г. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и приложени медицински документи (епикриза от ОТО на МБАЛ-Търговище), се установява, че при приемането в ОТО детето е било със силни болки в областта на ляв лакът и рамо; с невъзможност за активни движения и силно болезнени пасивни такива; не е имало данни за съдово-нервна увреда. Полученото от детето увреждане е: счупване на горния край на лявата раменна кост (хумерус), закрито в ляво – ляво рамо. На 26.03.2019 г. е приложено лечение: след въвеждане на локален анестатик в областта на счупването е извършено закрито наместване, чрез реалиране на фрагментите; поставена е  имобилизираща превръзка тип „Дезо“, извършена е контролна рентгенова графия. На 28.03.2019г. е извършено открито наместване на счупването – под обща упойка, с проксимален достъп, е извършена репозиция на счупването на ляв горен край на раменната кост и под рентгенов контрол счупването е фиксирано с Киршнерова игла. Поставена имобилизация. Следоперативният период е протекъл гладко и детето е изписано на 29.03.2020г., с подобрения, указания за продължаване на лечението в домашни условия, щадящ режим на горен ляв крайник и ЛФК. Оздравителният процес е протекъл за около 5-6 месеца, какъвто е обичайния срок за възстановяване на такива травми. Болевият синдром остава за период около 12-18 месеца и ще се проявява най-вече при студено и влажно време и по време на физически усилия. При извършения на детето на 10.11.20 г. преглед в.л. е констатирало, че здравословното му състояние е много добро-движи лявата ръка в пълен обем, без болки, даващо основание за заключение, че травмата е излекувана. Закупената К-игла е била необходима за по-бързото и правилно възстановяване на лявата раменна кост, като НЗОК не заплаща стойността й. В с.з.  на 19.11.2020 г., при разпита му,  в.лице пояснява, че предвид мястото на удари, увредата може да се получи и при поставен предпазен колан, понеже залитането е странично, с удар в срещулежащ предмет, най-вероятно вратата; при малките деца възстановяването може да бъде и в по-кратък период 4-5-6 месеца; обикновено, при счупване от вида на процесното, в областта на счупването има много нерви, сухожилия и болките първите няколко часа са много силни. Възможно е непосредствено след удара да не ги чувства, но след един-два часа, когато вече е бил приет в ОТО, болките се засилват много, за което се е наложил прием на обезболяващи. Тези по-интензивни болки отшумяват в рамките на около 20-30 дни, но след това крайника трябва да се щади.

По делото е приложена фактура № **********/28.03.2019г. за закупен 1бр. остеосинтезиращ имплант, използван, съгласно СМЕ при операцията на 28.03.2019 г.

От приетата по делото САТЕ, изготвена въз основа на приложените по делото писмени доказателства, се установява, че причината за възникване на ПТП-то е субективното поведение на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, който движейки с своята дясна лента, застига МПС движещо се попътно  пред „Реното“, предприема маневра „изпреварване“ – водачът М. навива волана наляво, отклонява автомобила си, губи контрол над управлението му, напуска пътното платно вляво по посоката на движение, блъска се в крайпътната мантинела, автомобилът се преобръща няколко пъти и се удря странично в дърво.

И двете експертизи са категорични, че с оглед механизма на ПТП, преобръщането на автомобила и получените травми, детето е било в предпазно детско столче и с поставен предпазен колан. Механизмът на получаване на счупването, според СМЕ, е от удар върху тъп предмет вътре в купето на автомобила, въпреки поставен предпазен колан, в противен случай травмите са щели да бъдат по-тежки. Според САТЕ и поясненията на в.л., предвид механизма на самото ПТП, при преобръщането, в случай, че детето не е било обезопасено и прикрепено към седалката, то би могло да изпадне, съответно и травмите в този случай биха били по-тежки; именно този механизъм, предвид и уврежданията, не могат да обосноват извод, че детето е било държано на ръце, в скут.

Показанията на св. М.С. (съставил КП от 17.08.2019г) и св. И.И. (съставител на АУАН)- служители на ОД на МВР Търговище, пристигнали на местопроизшествието непосредствено, след подадения сигнал на 112, установяват, че при пристигането им, на безопасно място извън банкета, стояли прави две деца, майка им и шофьорът, видимо нямали оплаквания; линейката вече била пристигнала. Процесният автомобил бил извън пътното платно, в канавката, обърнат (странично или по таван-сп.св. И., св. С.- е категоричен: „по таван“). Свидетелите не са извършвали оглед на автомобила (случай, квалифициран като самокатастрофирало МПС, което било „на двадесетина метра надолу, имаше тръни, там е стръмно“- св. С.), нито пък са снемали обяснения, каквито действия се извършвали ако има нанесени средни или по-тежки телесни повреди, за установяване на което, след като линейката отвела майката с двете деца в болницата, свидетелите изчакали обаждане от полицейския екип в болницата, според който в болницата не били установени телесни повреди. По думите на св. И. „Едното или двете деца плачеха“, а от показанията на св. С.: „Бяха уплашени, в стрес.. видимо нямаше увреждания по децата. Те бяха само уплашени“. Съгласно показанията на св. С. водачът споделил, че решил да изпревари, на прав участък, но е завил по-рязко наляво и е загубил контрол. От показанията на същия свидетел се установява, че задният голям прозорец на колата бил счупен, откъдето предполага, че са излезли, „за да се защитят при такова обръщане по таван, гуми, явно са имали безопасни системи“. Именно по-късното установяване на счупването и представянето на съответен документ от майката в полицията, било основанието за съставения по-късно Протокол за ПТП с пострадали лица.

От показанията на св. Ш.М. (водач на процесния л.а.) се установява, че бързал за работа, движейки се с превишена скорост, докато л.а. пред него се движел с нормална скорост; след маневра за изпреварване, свидетелят изгубил контрол, предната лява част на колата се качила на мантинелата, после л.а. поднесъл странично, два-три пъти се търкулнали и допрели дърво; счупил преден десен прозорец, откъдето той, след като откопчал децата, ги подал на майка им.

Св. М. е единственият свидетел, ангажиран от защитата на ищеца във връзка с претърпените неимуществени вреди. От показанията му се установява, че живее с майката на ищеца във фактическо съжителство, след болницата откарал майката и децата в дома на баба й в с. К., грижили се заедно за момченцето около месец и половина-два, след което, като махнали шината на детето, го завели при бащата, на когото са предоставени родителските права, а майката ги взима събота и неделя, по режим. Обездвижената ръка на момченцето изисквала помощ при храна, за тоалетна, за обличане, детето не можело да спи, тъй като ръката му пречела при движение и при сън. Не искало да говори за инцидента, поначало не било приказливо дете, не е споделяло с него как се чувства след ПТП-то.

От приетата по делото съдебно-психилогическа експертиза (СПЕ) се установява, че детето по външни белези е в добро общо здравословно състояние, с нормално психическо функциониране, отговарящо на календарната му възраст, към момента на изследването не се отчитат нарушения в конгнитивната и емоционалната сфера; липсват данни за повишена емоционална стабилност или страхови изживявания, които да са пряко свързани с инцидента. Изградените характерови особености и наличните дефицити и нужди са на база възпитателния модел и нямат пряка връзка с инцидента.

В съставения по повод пътния инцидент Констативен протокол за ПТП № 1629641/23.03.2019 г. виновен за настъпване на произшествието е водачът на „Рено“, с peг. № Т 5391 АК, управлявано от Ш.М., който към датата на ПТП е разполагал с валидна застраховка „ГО“, сключена с ответника по полица № BG/30/118003492261.

С молба вх. № 2842/12.09.2019 г. по описа на ответника, подадена от адв. Г.Х., упълномощен от майката на малолетното дете (съгласно представеното удостоверение за раждане-л.24), прилагайки описаните в нея доказателства (л.16-17), до застрахователя  е отправено искане за заплащане обезщетение на детето С.  за неимуществени вреди в размер 30 000 лв. и 180 лв.-имуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. След разменена кореспонденция и приложения, с уведомление изх. № 4737/10.12.2019 г. ответникът отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение, с доводи за непредставяне на документи, удостоверяващи възстановителния период на детето, на направената справка във връзка с издадените КП от ПТП и непредставяне на банкова сметка ***.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен иск  с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото лице“): увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които отговарят съобразно българското законодателство.

Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496 и чл. 380 от КЗ). Ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но е получил отказ.

Налице са кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите/, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ (обстоятелство, прието за безспорно по делото), настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ, изтичане на тримесечния  рекламационен срок от депозиране на претенцията по чл. 380 от КЗ до предявяване на исковете, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки съдът намира за безспорно установени от събраните по делото доказателства.

Видно от заключението на САТЕ, от показанията на св. М. (допуснат по искане на ищеца), св. С. и св. И. (по искане на ответника), от констатациите в Протокола за ПТП и за ПТП с пострадали лица, водачът на застрахования при ответника л.а., е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 ЗДвП, и единствено неговото субективно  поведение е станало причина за състоялото се ПТП, чийто механизъм и последици са обсъдени по-горе в мотивите. За безспорно установено съдът намира и обстоятелството, че именно в резултат на това негово поведение са причинените на ищеца неимуществени вреди – счупване на ляво рамо, чиято обезвреда се търси с предявените искове.

Претърпените от ищеца болки и страдания, се установяват от заключението на СМЕ, от писмените доказателства и показанията на св. М..

Безспорно установена се явява и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат – според САТЕ единствено поведението на водача на застрахования при ответника автомобил е довело до ПТП и до травмата на ищеца, СМЕ е категорична, че посоченото в заключението нараняване (счупване на ляво рамо) имат травматичен характер и са обективен резултат от настъпилото ПТП.

Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените искове се явяват доказани по основание.

По отношение размерът на дължимото, според съда, обезщетение за претендираните неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

Вследствие на ПТП ищецът е получила травматологични увреждания, представляващи лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, предвид и поясненията на в.л., изготвило СМЕ, именно поради което и не е образувано досъдебно производство. Уврежданията се свеждат до счупване на счупване на горния край на лявата раменна кост (хумерус), закрито в ляво – ляво рамо. Последвали са две интервенции. Ръката на детето е била обездвижена, затруднило ежедневието му, съответно- обслужването му за елементарни нужди, с родителска помощ. Според заключението на вещото лице и дадените от него разяснения в съдебно заседание, при счупване от вида на процесното, в областта на счупването има много нерви, сухожилия и болките първите няколко часа са много силни; в момента на удара, при получаване на счупването и определен период от време след операцията и в дома си, детето е търпяло значителни болки и страдания. Тези по-интензивни болки отшумяват в рамките на около 20-30 дни, но след това крайника трябва да се щади, има ли счупена кост тя боли дълго след преминаване на острия период. Следоперативният период е протекъл гладко, оздравителният процес е протекъл за около 5-6 месеца, какъвто е обичайния срок за възстановяване на такива травми. Към момента детето е напълно възстановено, въпреки това болки в областта на счупеното ще се проявяват най-вече при студено и влажно време и по време на физически усилия. Съдът кредитира показанията на св. М., отчитайки евентуалната му заинтересованост, доколкото живее във фактическо семейно съжителство с майката на детето, но пък има непосредствени впечатления от състоянието на детето, и неговите показания се подкрепят и от заключенията на приетите по делото експертизи.

Така установените болки и страдания, преживяни от детето както в момента на удара, така и непосредствено след това, по време на оперативните намеси, дискомфорта в обичайните му ежедневни дейности и игри, продължителността на възстановяването, което според вещото лице е в рамките на нормалното, последиците и занапред – болки при студено и влажно време, и при физически усилия, дават основание същите да бъдат определени като средни по интензитет, при което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът приема, че справедливият  размер на обезщетяването на тези болки, следва да бъде определен в парична равностойност (доколкото това е възможно да репарира преживяните от едно малко дете неимуществени вреди) на 15 000 лв., в какъвто размер съдът приема иска за основателен. При преценката съдът съобразява още, че при ищеца не са се получили медицински усложнения, същият не е провеждал каквато и да било рехабилитация; взема предвид и заключението на СПЕ, че не се отчитат нарушения в конгнитивната и емоционалната сфера; липсват данни за повишена емоционална стабилност или страхови изживявания, които да са пряко свързани с инцидента. Не се установи и твърдяното в исковата молба обстоятелство, детето да се притеснява от получените белези от операцията.

Относно размера на иска за имуществени вреди:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на СМЕ се установява наличието на пряка причинно- следствена връзка между претърпяното увреждане и направените разходи за закупуването на остеосинтезиращ имплант (Киршнерова игла), за което е представена фактура и платежен документ. Според СМЕ и допълните обяснения на в.л. в съдебното заседание, закупуването на тази игла се явява необходимост, поставя се за по-бързо и по–правилно възстановяване на счупената кост, в противен случай, и най-лекото движение може да размести костните фрагменти. Този имплант не се заплаща от НЗОК. Предвид изложеното предявеният иск е основателен в пълен размер.

Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие непоставен предпазен колан и поведение на майката или св.М. при изваждане на детето от л.а.: В тази насока съдът се позовава на категоричните изводи на приетите СМЕ и САТЕ, необорени от ответника, в чиято тежест е доказването на това възражение.

Обезщетенията следва да се присъдят ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на възнаграждението.

Съобразно регламентираното в чл. 17 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, присъденото обезщетение следва да бъде заплатено от ответника по банкова сметка, ***, като разпореждането със суми по тази сметка може да бъде извършвано само с разрешение на съда при приложение на чл. 130 от СК (в този смисъл и решение № 3/09.03.2020г.на ВКС по т.д. № 2642/2019 г. , ТК, І т.о.).

По разноските: Страните са претендирали разноски, представили са списък по чл. 80 ГПК. Ищецът претендира разноски в производството в общ размер на общо 3620 лв. ( 1250лв. - д.такса, 300лв.-депозити в.л., 2070лв.-адв.хонорар, с ДДС). Ответникът- разноски в размер на общо 2080 лв. (580 лв.- депозити в.л., свидетели, 1500 лв.- адв.хонорар).

С оглед частичната основателност на иска, следва да бъдат присъдени заплатените от страните разноски, съразмерно с уважената/отхвърлената част на иска – на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Съобразно изхода на делото, основателно сторените от ищеца разноски са в размер 1810 лв., а от ответника – 1041 лв. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на  769 лв.

По изложените съображения, съдът

 

Р        Е       Ш        И   :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, представлявано от изп.директори Р.М.и Б.И., ДА ЗАПЛАТИ на  С.С.И., с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Х.Л.А., ЕГН **********, с адрес ***, с посочен съдебен адрес ***, адв. Г.Х., по посочена банкова сметка *** С.С.И., сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) - представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от травматологични увреждания, представляващи: счупване на горния край на раменната кост, закрито вляво; както и  сумата 180 лв. (сто и осемдесет лева)- имуществени вреди за закупен имплант по ф-ра № **********/28.03.2019 г., които вреди са настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019 г., причинено от водача на МПС „Рено Меган Сценик“, с рег. № Т 5391 АК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/30/118003492261, сключена със „ЗДДЖЗ“ АД, ЕИК *********, валидна от 21.12.2018 г. до 07.07.2019г. - на осн. чл.  432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба-04.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в размер над 15 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. – като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на С.С.И., с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Х.Л.А., ЕГН **********, сумата от 769 лв. - представляваща разноски по делото, по съразмерност съобразно уважената /отхвърлената част от иска и по компенсация – на осн.чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :