Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 27.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди  и  двадесета година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 11092 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищцата Г.С. твърди, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат от физическите травми, които получила при пътно-транспортно произшествие на 04.12.2017г. Пътният инцидент настъпил на път І-1 в района на км.285+950 на пътен участък в близост до с. Драгичево, поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ Е ****** - П. Х., който навлязъл в лявата пътна лента, без да пропусне движещия се по нея лек автомобил, управляван от ищцата и така станал причина за настъпване на удар между двете МПС. Противоправното поведение на водача Х. било установено в хода на досъдебното производство ДП № 513/2017г. по описа на Второ РУ на МВР Перник, по пр. пр. № 3115/2017г. по описа на РП Перник. Тъй като към момента на настъпване на произшествието, отговорността на водача била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ищцата твърди, че е отправила претенция по реда на чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, но до изтичане на законоустановения краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя т.е. до 12.12.2017г. – тя не получила дължимото й се обезщетение. Застрахователят неоснователно отказал да изплати застрахователно обезщетение. Именно този факт обуславил възникването на интереса й от предявяване на искова претенция. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение, в размер на 30 000 лв., като част от обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2017г. (т.е. датата, на която се твърди да изтича срока за произнасяне на ответника по заведената доброволна претенция), до деня на окончателното изплащане на задължението. С оглед очаквания положителен изход от процеса, ищцата претендира да й бъдат заплатени направените съдебни разноски.

Ответното дружество - З. „Б.И.“ АД оспорва основателността на иска. В становището си пред съда, ответникът не отрича настъпването на пътния инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ Е ****** е била застрахована от това дружество, но оспорва твърдението за осъществено виновно и противоправно поведение от страна на водача. Оспорва твърденията за характера и обема на вредите, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка пмежду релевираните вреди и настъпването на пътния инцидент, като поддържа твърдение за предшестващи настъпилото ПТП здравословни проблеми у ищцата, които според ответника повлияли негативно върху здравословното й състояние. Поддържа становище за несъответствие между амнестичните и диагностичните данни в изготвените медицински експертизи - непосредствено след настъпването на процесното ПТП. Релевира възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че е пътувала без поставен предпазен колан. Поддържа становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на претенциите на ищцата и с оглед очаквания от него благоприятен изход от процеса, претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателства преписи от Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на местопроизшествие (като част от досъдебно производство досъдебното производство ДП № 513/2017г. по описа на Второ РУ на МВР Перник, по пр. пр. № 3115/2017г. по описа на РП Перник, че на 04.12.2017г. на път І-1 в района на км.285+950 на пътен участък в близост до с. Драгичево е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******- П. Х. и лек автомобил „Ауди А4 “ с рег. № ******, управляван от ищцата Г.С..

Съдържащите се в посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

На 04.12.2017г. около 08, 00ч., лек автомобил „Опел Зафира" с peг. № ****МА, управляван от водача П. М. Х. от гр. Разлог, се движи по път I - 1 (Е-79) с посока на движение от гр. Перник към гр. София, в  района на                     с. Драгичево. Скоростта му на движение е приблизително 46 км/ч., а водачът управлява автомобила в дясната от двете ленти  - в посока на движение към гр. София. В същото време друг лек автомобил „Ауди А4" с peг. № ******  се движи по път 1-1 (Е-79) с посока на движение от гр. Перник към гр. София. Скоростта му на движение е приблизително 65 км/ч. Водачът Г.Б.С. управлява автомобила в лявата от двете ленти за движение, в посока на движение към гр. София. Събитията се развиват в светлата част на денонощието, асфалтовата настилка е без дупки, но е мокра от валежи.  В района на км. 285-+950, водачът на лек автомобил „Опел Зафира" навлиза в от дясната в лявата лента за движение на автомобили с посока на движение - от гр. Перник към гр. София, при което пресича траекторията на движение на лек автомобил „Ауди А4" с peг. № ****** и настъпва удар по между им. При тези конкретния обстоятелства, според изчисленията на вещото лице, ударът между автомобилите е технически непредотвратим за водача на лек автомобил „Ауди А4". В следствие на ударните и инерционните сили, двата автомобила променят първоначалните си траектории на движение, а лекия автомобил „Ауди А4" се преобръща вдясно извън пътя на лявата си страна. Според вещото лице, от техническа гледна точка, причина за настъпването на произшествието е навлизането в лявата лента от страна на водача на лек автомобил "Опел Зафира" с peг. № ****МА. Водачът е допуснал управляваният от него автомобил да навлезе в лявата лента, без да пропусне движещия се по нея лек автомобил „Ауди А4".

            Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника изявление и представената с исковата молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика на процесния лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № ******е била застрахована от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети медицински документи /стр.7, 9, 10, 150-183 от делото/: Епикриза, амбулаторни и болнични листове, резултати от медицински изследвания, от чието съдържание се установяват специализирани медицински данни относно диагностицираното здравословно състояние на пострадалата – както след пътния инцидент, така и след проведеното медицинско лечение. Споменатите данни, представляващи медицинска информация не се обсъждат подробно, доколкото са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р П.П. (специалност неврохирургия), мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

В резултат от настъпване на процесното ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, състояща се от мозъчно сътресение и контузия, с разкъсно- контузна рана на носа, с размери 1/1/2 см. Мозъчното сътресение протекло със степенно разстройство на яснотата на съзнанието/зашеметяване,объркване/, но без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние е реализирало медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на носа с разкъсно-контузната рана с размери 1/1/2 см. има характер на лека телесна повреда, доколкото е причинила на ищцата болки и страдания. След инцидента пострадалата ищца е постъпила на лечение в хирургично отделение на МБАЛ „Р.А.” АД -Перник. При приемане била в задоволително общо състояние, в съзнание, контактна, адекватна. Оплаквала се е от болки и замаяност. Оценката по скала Глазгоу кома /ГКС/ е с резултат 15т. /максимален брой точки за съзнателно и адекватно състояние/. Проведени са били параклинични /хематологични / и образни изследвания. От рентгенографиите на гръден кош, череп /фасова и профилна проекция/, лицеви кости/лицева проекция/, на таза/лицева проекция/ и ехографията на коремни органи, не са установени травматични промени. За изключване на интракраниална патология е осъществена компютърна томография на главен мозък, без контраст. При изследването не са установени травматични промени в паренхима на мозъка, кръвоизливи над и под твърдата обвивка  и под меките мозъчни обвивки. Костните структури на черепа са без данни за счупване.  За контузията носа е констатирано интактни носни прегради и кухина, без данни за кървене. Разкъсно-контузната рана на носа е третирана медикаментозно, но не се е наложила хирургическа обработка. След тридневен болничен престой на 07.12.2017г. ищцата е изписана с подобрение и в нормален неврологичен статус. След изписване от хирургично отделение на МБАЛ „Р.А.” АД - ищцата е приета на лечение в неврологично отделение на „Национална кардиологична болница”. Диагнозата е променена на „Световъртеж от централен произход. Състояние след комоцио. Церебрастенен синдром.“ Вещото лице констатира, че в анамнезата са описани оплаквания, които не са отразени в епикризата от хирургично отделение на болницата в Перник, от където ищцата е била изписана. В неврологичния статус са отбелязани координационни нарушения. Проведени са нови параклинични /кръвни/ и образни изследвания, но от профилната рентгенография на шийни прешлени липсват патологични и травматични промени на цервикалния сегмент. От доплеровата сонография на каротидни и вертебрални артерии е установен нормален кръвоток в артериите двустранно. Извършени са електроенцефалография /ЕЕГ/, аудиограма и сетивни евокирани потенциали /СЕП/ за които няма заключения за увреждания. Вещото лице обяснява логически /чрез предположение/ извършената  рязката и внезапна промяната в диагнозата, в неврологично отделение на „Национална кардиологична болница” с изтичането на срока на клиничната пътека за първоначалната диагноза  „Мозъчно сътресение“ която вече е използвана МБАЛ „Р.А.” АД  и за да се оправдае проведеното лечение е необходима нова клинична пътека.

В становището си пред съда обаче, вещото лице подчертава, че световъртежа от централен произход и травматичната церебрастения са късни последици при черепно-мозъчна травма и тяхното диагностициране на този ранен етап, като се има предвид датата на инцидента е преждевременно от гледна точка на медицинската неврология. За световъртежа от централен произход е характерно бавното начало. Травматичната церебрастения /болестна слабост на главния мозък/ се развива като последица от черепно-мозъчната травма. Тя е съетояние на функционални мозъчни нарушения. И двете състояния са характерни за късния период при диагностицирана черепно- мозъчна травма след приключване на лечебния и възстановителен периоди. Вещото лице сочи, че на третия ден при мозъчно сътресение диагнозата може и да се промени, но само ако настъпят усложнения - интракраниални кръвоизливи, каквито в конкретния случай няма. Мозъчното сътресение като „възвратима травматична парализа” на функциите на главния мозък при правилно проведено лечение и режим отзвучава за период от 3-5 седмици. При него няма травматични промени в мозъчния паренхим, лечението обичайно приключва успешно,неврологичния статус е в границите на нормата. Ищцата е търпяла болки и страдания за период от тридесет дни дни най-интензивни в първите петнадесет. В делото няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма от което следва заключението, че лечението е приключило успешно. От травмата са изминали вече една година и шест месеца. По данни от последния преглед, който е извършен от вещото лице – ищцата се намира в добро общо състояние, с ясно съзнание, контактна, адекватна, всестранно ориентирана. Неврологичният статус е без отклонения от нормата.

Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, изготвена от вещи лица И. и д-р Б., мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

Процесният автомобил лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № ******е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани включително и на мястото на водача. Вещите лица са категорични в заключението си, че в момента на удара пострадалата е използвала предпазен колан, тъй като част от установените травматични симптоми са характерни за въздействието на предпазен колан. Съдът кредитира изводите и приема този факт за установен.

                В дадените пред съда показания, свидетелят П. Д.Н.заявява, че има преки впечатления както от състоянието на ищцата непосредствено след инцидента, така и от възстановителния период на ищцата, тъй като живеел на съпружески начала с нея и узнал за самия инцидент веднага след настъпването му, като посетил мястото на произшествието. Според впечатленията на свидетеля, ищцата била „в несвяст“/цит./,  но в това състояние повтаряла ******“. Първоначално била приета в Пернишката болница за 3-4 дни, а след изписването веднага постъпила в неврологичното отделение на „Националната кардиологична болница“ ЕАД. Постъпването на ищцата за лечение в НКБ ЕАД било по нейно желание, без да е получила изрично направление от лекар, тъй като според свидетеля, в болницата в Перник не лекували добре. Била изписана с „шина на врата“, а понастоящем също не се чувствала добре, имала световъртеж когато е на ръба на тераса и постоянно се страхувала. Не управлявала автомобил, предпочитала свидетеля да я вози.

            Страните не спорят, а от съдържанието на приетата като доказателство товарителница от оператор на пощенски услуги /на стр. 11 от делото/се установява факта, че на 05.06.2018г. ответното дружество е отказало на ищцата да изплати застрахователно обезщетение по нейна претенция, която е била предявена по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ.  Самото съдържание на писмената претенция не се установява, тъй като не е представено от ищцата - поради което не може да се установи нито датата на постъпването на претенцията при застрахователя, нито съдържанието на претенцията, нито нейните приложения.

            При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Претенциите на ищцата се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за ответника се поражда задължение да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществените и за имуществените вреди, които тя твърди да е понесла, като резултат от пътно транспортно произшествие, което според нея е предизвикано от виновното противоправно поведение на водач със застрахована от ответника деликтна отговорност. 

В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, за възникване на задължение за ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Опел Зафира“с рег. №  ******, да изплати на ищцата застрахователно обезщетение.

Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто- техническа експертиза, която впрочем не бе оспорено от страните при приемането му, съдът приема, че настъпването на сравнително простия механизъм на пътния инцидент се е осъществил, като последица от поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил  „Опел Зафира“ с рег. №  ******, чието нарушение се изразява в неспазване на задължението му по чл. 25, ал.2 от ЗДвП. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В конкретния случай, водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“с рег. №  ******е имал обективната възможност да реализира такова правомерно поведение, което е достатъчно да предотврати сблъсъка, но не го е сторил.

Следващите събития по механизма на развитие на инцидента са пряко свързани като причина- следствие- причина именно с поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил „Опел Зафира“с рег. №  ******.

Налице е пряка причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована. Релевираните от ответната страна доводи, относно механизма на настъпване на процесното ПТП бяха категорично опровеграни от изводите на експертното заключение на авто- техническата експертиза, поради което съдът не възприема тези доводи.

Релевирания от ответната страна довод за допуснато от пострадалата нарушение на предвиденото в разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП задължение - да използва обезопасителен колан, с какъвто моторното превозно средство е било оборудвано на предната пасажерска седалка, също не може да бъде възприет.               До този извод настоящият съд  достигна, възприемайки изводите на на комплексната медицинска и авто- техническа експертиза.

При изложените по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

За да направи необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които ищцата е претърпяла – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които са по- детайлни и се основават на данните в медицинските документи.

По претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди:

Размерът на платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.  Кредитирайки събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищцата са довели до болки, страдания и неудобства през първите три месеца от лечението на пострадалата. Обемът на вредите, относно болките и страданията е онзи, който е приет от заключението на съдебно- медицинската експертиза, която съдът кредитира. С оглед направеното от ищцата оспорване на правилността на изводите на вещото лице, съдът намира за уместно да отбележи, че споменатите изводи за медицински обосновани и житейски логични, а вещото лице д-р П.П. има продължителен опит в областта на неврохирургията, поради което изводите му заслужава да бъдат кредитирани.

По време на настъпване на инцидента, пострадалата е лице в активна възраст и със социална ангажираност, поради което ограничението, което е била длъжна да търпи по време на лечебния и възстановителен период е довело до дискомфорт, битови и социални неудобства. При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен затруднения в движението, травмата е довела и до психологическа травма за пострадалата.

 Решаващо за преценка на обема на вредите е експертното заключение на       д-р П., според което след претърпените болки и страдания са отминали, в продължение на период до 3 - 4 месеца, а пострадалата се е възстановила, напълно след настъпването на инцидента. Настъпило е оздравяване и няма данни за усложнения.

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за периода на 2017г.), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева.

За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 30 000 лева - претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и социални измерения и се определя не само от максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска отговорност”, но и от социално- икономическите условия и жизнения стандарт в страната, към момента, в който са се проявили вредоносните последици. Механично увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите не способства за постигане на нормативно установения критерий за справедливост. На социално- икономическият критерий при определяне на обезщетението, в контекста на принципа на справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС на РБ.

По претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди;

На основание чл. 497 от КЗ, застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по принцип дължи законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, но се дължи, считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне.

Началото на срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение се брои от датата на надлежното упражняване на правото по чл. 380, ал.1 от КЗ, за което ответникът по принцип не оспорва, че е било осъществено, но ищцата, която носи доказателствена тежест в тази насока - не доказа твърде съществени факти: Не се установи нито кога е било осъществено, нито надлежното осъществяване на това право /чрез посочване на банкова сметка ***ставяне на определен минимален обем и съдържание на доказателствени документи/. В тази насока, ищцата установи само датата на писмения отказ – представяйки писмо НЩ-3765/05.06.2018г.

Следователно,  съдът би трябвало да приеме, че срокът за произнасяне на ответника - застраховател при всички случаи е изтекъл на  05.06.2018г. – този извод се налага, защото няма основание да се приеме,  по аргумент от разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ, че забавата е настъпила по- рано. Установява се категорично само датата на писмения отказ, а от този момент застрахователят изпада в забава, независимо от обстоятелството, че ищцата не е представила пред застрахователя всички необходими документи, за установяване на настъпилото застрахователно събитие, характера и обема на вредите. Фактът, че такива документи са били изрично изискани от ищцата, се установява от съдържанието на самия отказ.

В заключение, съдът намира, че законната лихва, която ответникът дължи да заплати на ищцата, следва да бъде начислена върху определения от настоящия съд размер на платимото застрахователното обезщетение /20 000 лева/, за периода от датата на писмения отказ, чрез писмо НЩ-3765/05.06.2018г. когато е настъпил момента на изпадане на застрахователя в забава – на 05.06.2018г. -  до деня на окончателното плащане.

За част от претендирания период, а именно - считано от посочената в исковата молба дата 12.12.2017г. до посочения по- горе и приет от съда начален момент на дължимост на лихвата - 05.06.2018г. претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:

Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Понеже ищцата е освободена частично от задължението за заплащане на държавна такса и от задължението за предварително заплащане на съдебни разноски – тя е материално легитимирана да получи фактически понесените от нея разноски, които са в размер на 50 лева.

Първоначално понесените от бюджета на съда такси и съдебни разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 1200 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, адвокат П.К., която е била упълномощена първоначално за процесуално представителство е легитимирана да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска. Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, възлиза на 1130 лева, съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Тази сума ще трябва да бъде е посочена без да се има отчита релевирано в списъка на разноските задължение за за заплащане на ДДС. Съдът счита, че начисляването на ДДС задължително се отчита с издаване на нарочен данъчен документ /данъчна фактура/ какъвто в настоящата хипотеза не е издаден, нито е представен пред съда, поради което не може да бъде направен обоснован извод, че сумата на данъка е разход, който следва да се присъди. Тъкмо в този смисъл обаче са задължителните указания на ВКС на РБ в Тълкувателно решение №6/2012г. за съдебните разноски – не следва да се присъждат фактически неосъществени, бъдещи, евентуално следващи, но неизвършени се разноски, щом няма доказателства, че са вече направени. Дори подзаконови нормативни актове на адвокатурата да предвиждат друго – настоящият състав на съда намира за уместно да приложи указанията на ВКС на РБ и съдържащите се в ГПК разпоредби от по- висок нормативен порядък.

Ответното дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  да получи част от претендираните съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за процесуално представителство на стр. 41, 42, 57, 334 и 335 от делото/ и съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските за събиране на доказателства и за процесуално представителство, описани в списъка, възлиза общо на сумата от 2715 лева. От тези разходи, ищцата следва да бъде осъдена да заплати съответна част, равна на 1167 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА  З. „Б.и.“АД с ЕИК******** и със седалище ***, да заплати на Г.Б.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. П.К.,***, на основание чл.  432, ал.1 от КЗ – сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,  представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 18.11.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Зафира“с рег. №  ******, заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ, начислена за периода, считано от 05.06.2018г. до деня на окончателното плащане,

като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 30 000 лева, като част от обезщетение за 50 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 12.12.2017г. до 05.06.2018г.  

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК******** и със седалище ***, да заплати на адв. П.К.,***, на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 1130 /хиляда сто и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Г.Б.С. в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********, да заплати на Г.Б.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 50 /петдесет/ лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г.Б.С. да заплати на З. „Б.и.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 1167 /хиляда сто шестдесет и седем/ лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********, да заплати по сметката на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева за такси и съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд, от чието заплащане ищцата е освободена

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: