Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - въззивни състави, IV-Г състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 3710 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 04.02.2019
г. на ищеца
„Т.С.“ ЕАД против решението от 18.01.2019 г. по гр. дело № 37832/2018 г. на
Софийския районен съд, 126 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу В.А.В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че последната дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 554,07 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2014
г. до м.04.2017 г. в имот с код на платеца Т398962, сумата от 54,60 лв.,
представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово
разпределение за посочения период, с които суми ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 26.01.2018 г.
до окончателното изплащане, както и сумите от 106,99 лв.-представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.01.2015 г. до
12.01.2018 г. и 9,94 лв.-обезщетение за забава върху задължението за услугата
дялово разпределение за същия период .
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че ответницата
като собственик на магазин е физическо лице, което купува топлинна енергия
потребител с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди и доколкото
такава енергия е доставяна без наличието на писмен договор между страните,
сключен на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца и дължи връщане на сумите, с които се е
обогатила до размера на обедняването. Други доводи за неправилност на решението
не са наведени от ищеца. Предвид изложеното, моли въззивния
съд да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответник В.А.В.
е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа, че същата е неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно
по следните съображения:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 и
чл.86, ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответницата,
чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за имота за
периода от м. 12.2014 г. – м.04.2017 г. и на такса за услугата дялово
разпределение. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
За
да постанови обжалваното решение СРС е приел от фактическа страна, че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот - магазин,
че сградата, в която се намира този имот е топлофицирана,
както и че в процесния период ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер. При така установените факти е приел, че по силата на чл.153,
ал.1 ЗЕ между ответницата като собственик на имота, който се намира в
сграда-етажна собственост и ищцовото дружество са
възникнали валидни договорни правоотношения с предмет доставка на топлинна
енергия, което изключва приложението на субсидиарния
иск за неоснователно обогатяване.
Въззивният съд
не споделя този правен извод на първоинстанционния
съд, тъй като нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за
действителност на договорното правоотношение между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди, е императивна.
Установеното в нея правило за поведение е задължително, не може да бъде дерогирано от страните и не позволява отклонение от него.
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №1/2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г.
на ОСГТК, при проверка на правилността на решението, въззивният
съд следва да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че ответницата е собственик на процесния имот-магазин, чието предназначение е за
извършване на търговска дейност. Няма спор относно факта, че между страните не
е сключван писмен договор по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ / в действаща редакция
–изм. ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди. Ответницата е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т.
33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ
/нова ДВ, бр.54 от 2012 г./. Предвид това качество на ответницата,
обстоятелството, че същата е собственик на процесния топлоснабден имот, не е достатъчно за обосноваване на извод
за съществуването на договор за търговска продажба на топлинна енергия, сключен
с конклудентни действия по чл.150, ал.1 ЗЕ. Изводите
на СРС в този смисъл се явяват неправилни. Ползването на топлинна енергия от „небитов
клиент“ при липса на сключен договор в изискуемата се от закона писмена форма
за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице
имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка
на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от
ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата.
За да е налице такова имуществено разместване, в тежест на ищеца е да установи
обедняването до размера и количеството на доставената на ответницата през
исковия период топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота на
ответницата при липса на валидно основание за това имуществено разместване. В
настоящия случай ищецът твърди, че ответницата си е спестила разходи за
доставената и ползвана от нея топлинна енергия за процесния
имот, на който е собственик. Последната обаче е оспорила твърдението, че до
имота й се доставя топлинна енергия, тъй като през него не минават отклонения
на сградна инсталация и няма монтирани отоплителни
тела. От приетите по делото талони за отчет на уредите в имота за сезон
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., които са подписани за „клиент“, се
установява, че в имота е имало потребление на топлинна енергия за БГВ, като
показанията са отчитани от един брой водомер, монтиран в имота. От отчетите е
видно, че в имота има 1 бр. монтираното средство за търговско измерване на
топлинна енергия за отопление, но доколкото снетите от уреда показатели са с една
и съща стойност и за трите отоплителни сезона, следва извод, че в имота не е
доставяна топлинна енергия за отоплението му. Потреблението на топлинна енергия
за БГВ и наличието на индивидуално СТИ в имота, обуславят извод, че в имота е
имало и потребление на топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно §1, т.3 от Наредба №
16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването / изм. – ДВ,
бр.99/2013 г. в сила от 15.11.2013 г. „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела,
както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на клиентите, като съгласно чл.140, ал.3 ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост, а отклоненията от сградната
инсталация за отопление, както и отклоненията от инсталациите за горещо
водоснабдяване са собственост на клиентите. С оглед изложеното, въззивният съд приема за доказан факта, че до имота на
ответницата е доставяна топлинна енергия за БГВ и такава, отдадена от сградна инсталация през процесния
период, т.е. последната е ползвала топлинна енергия за небитови нужди, поради
което следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД – налице
е спестяване на разходи, респективно обогатяване от страна на ответницата и
обедняване на ищеца, поради което искът е доказан по основание. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в процесния
имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно
чл.162 ГПК. При съобразяване на показанията, дадени в отчетите на уредите в
имота и в издадените от третото лице-помагач изравнителни сметки за трите
отчетни периода, въззивният съд определя размера на
иска за неоснователно обогатяване чрез спестяване на разходи за топлинна
енергия по реда на чл.162 ГПК на 500,00 лв., до който размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приема, че искът за заплащане на обезщетение
за забава е неоснователен, тъй като за заплащане на суми при неоснователно
обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД.В случая по делото не
са ангажирани доказателства, установяващи получаване на покана от страна на
ответницата за заплащане на сумите за потребена
топлинна енергия през процесния период.Следователно
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на 106,99
лв. за периода от 31.01.2015 г. до 12.01.2018 г., се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Неоснователен
е иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за
сумата от 54,60 лв., представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне
на услуга дялово разпределение за посочения период. Доколкото между страните
няма сключен писмен договор, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите
за дялово разпределение се заплащат от потребителя на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват
ответницата. От друга страна – няма и доказателства по делото ищецът да е
заплатил тази сума на топлинния счетоводител, поради което не може да се приеме
нито, че ответницата се е обогатила със спестяване на такъв разход, нито че
ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му,
поради което искът за сумата от 54,60 лв., представляваща такса за извършване
на услугата дялово разпределение е неоснователен, както и акцесорния
такъв за мораторна лихва в размер на 9,94 лв.
По тези съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 500,00 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2014 г. до м.04.2017
г. в имот с код на платеца Т398962, с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 26.01.2018 г.
до окончателното изплащане и вместо него да бъде постановено друго, с което
искът да бъде уважен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответницата
разноски за заповедното и исковото производство за адвокатско възнаграждение за
разликата над 155,46 лв..В останалата обжалвана част, решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
С оглед частичната основателността на въззивната жалба, на въззивника се
дължат разноски за настоящото производство съразмерно уважената част на исковете,
които възлизат на 86,13 лв.- за държавна такса по въззивната
жалба и за юрисконсултско възнаграждение. На въззивника-ищец следва да се присъдят и разноски за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СРС, които съобразно уважената част на исковете, възлизат на 120,59 лв.
На въззиваемата
страна също се дължат разноски настоящата инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение. Направеното от въззивника възражение
за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото е основателно, поради което същото
следва да бъде редуцирано до размера от 300,00 лв., като съобразно отхвърлената
част на исковете, на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски в размер на 93,27 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 18.01.2019 г. по гр. дело
№ 37832/2018 г. на Софийския районен съд, 126 състав в частта, с което е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу В.А.В. иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че последната дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 500,00 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2014 г.
до м.04.2017 г. в имот с код на платеца Т398962, с която сума ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 26.01.2018
г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която “Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на В.А.В. на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски за заповедното и исковото производство за разликата
над 155,46 лв., като вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, че В.А.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. С.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 500,00 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2014 г. до м.04.2017
г. в имот-магазин с код на платеца Т398962, находящ
се в гр.София, ул. „*******, партерен етаж, с която сума ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 26.01.2018
г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.01.2019 г. по гр.
дело № 37832/2018 г. на Софийския районен съд, 126 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. С.Д. да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 206,72 лв.-разноски за производството
пред СРС и пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********
да заплати на В.А.В., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. С.Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 93,27 лв.-разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.