№ 21584
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Х.
като разгледа докладваното от П.Х. Частно гражданско дело №
20211110148629 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „АГПЗ“ ЕООД с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
срещу ВЛ. Ж. Г..
С подаденото заявление се претендират вземания по договор за паричен заем от
31.12.2019г., сключен между длъжника и „ВК“ ООД, които са прехвърлени от
кредитора в полза на заявителя с договор за цесия, като сред предявените вземания са
и такива за сума в размер от 1056,77 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по кредита, и за сума в размер от 175 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на дължимите по договора суми.
Съдът, след преценка на постъпилото заявление намира, че искането за издаване
на заповед за изпълнение по отношение на посочените вземания следва да бъде
отхвърлено.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка за съответствие на сезиращото го искане със закона и с добрите нрави и при
установяване на противоречие да отхвърли заявлението.
В случая се установява, че предявените със заявлението вземания произтичат от
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, поради което отношенията между страните, породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно неустоечната клауза в процесния договор, на която се основава
претендираната от заявителя неустойка, същата се дължи в случай на неизпълнение на
поето от заемателя задължение в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения по кредита – осигуряване
поръчителството на едно физическо лице, отговарящо на определени условия, или
банкова гаранция с бенефициер заемодателя за общото задьлжение по договора.
Предвидено е, че начислената неустойка е платима разсрочено на погасителни вноски
за срока на сключения договор.
Така уговорена неустойката санкционира неизпълнение не на главното
задължение на заемателя по договора – да върне на падежа заетата сума, ведно с
1
уговорената възнаградителна лихва, а на задължението в определен срок от получаване
на заемната сума да предостави обезпечение за кредитора, от което пряко не
произтичат вреди. Тази неустойка се дължи независимо от допусната забава в
плащането на главното задължение, наред с главницата и уговорената възнаградителна
лихва на падежните дати на погасителните вноски. При съобразяване на основанието
за дължимост на неустойката съдът намира, че същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена
облага без насрещна престация от негова страна и без да е извършил допълнителни
разходи по заема или да е претърпял подлежащи на репариране вреди. Това позволява
на кредитора да се обогати неоснователно за сметка на длъжника и нарушава принципа
на справедливост. Такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
заемодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Несъмнено целта на регламентираната по този начин неустойка не съответства на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните разяснения в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от
това, съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. С начисляването на неустойка на предвиденото в процесния договор основание
посочената законова забрана се нарушава, тъй като тази неустойка реално се кумулира
с дължимото обезщетение при забава в плащането на главното задължение, което води
до заплащане на обезщетение за забава в размер, по-висок от допустимия от закона
размер, съизмерим със законната лихва.
Съгласно предвиденото в тарифата на заемодателя разходите за действия по
събиране на вземането за връщане на заемната сума по договора, изразяващи се в
изпращане на писма, покани и електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори и изпращане на смс-и на потребителя, се начисляват при всяка забава в
плащането на погасителна вноска. Посочената клауза съдът намира за нищожна поради
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 3 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, а в случая тези действия по своя характер са едни и същи, независимо, че
кредиторът ги извършва през определен период от време – падежа на всяка
погасителна вноска. Същевременно, размерът на разходите е фиксиран независимо от
конкретните действия, които би предприел кредиторът във всеки случай на забава, т.е.
предварително определен, което ги характеризира не като такси за извършване на
определен вид допълнителна услуга, а като мораторна неустойка, дължима наред със
законната лихва за забава при неизпълнение, в противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗКП.
По изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението
следва да бъде отхвърлено в частта относно предявените вземания за неустойка и за
разходи за извънсъдебно събиране на дълга.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „АГПЗ“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ВЛ. Ж.
2
Г. в частта по отношение на претендираните вземания за сумата от 1056,77 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по договор за паричен заем от 31.12.2019г., и за сумата от 175 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на дължимите по договора суми.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3