ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
71
гр.Русе, 09.01.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 659 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.159, т.4 от АПК.
Образувано
е по жалба на А.А.Т. ***, чрез процесуалния й представител, против заповед №
ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Бяла, в частта, с която е прието, че след прекратяване, считано от 15.09.2023
г., на настаняването на детето М.Н.Й., с ЕГН **********, в професионалното приемно
семейство на С.П.Я., с адрес с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, то следва да
бъде реинтегрирано в семейството на своя баща – Н.Д.Й., с ЕГН **********,***.
Съдът
намира жалбата недопустима поради отпаднал в хода на производството правен
интерес, което препятства възможността по делото да бъде постановен акт по
съществото на спора.
Със
заповед № ЗД/Д-Р-Б-095/02.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бяла детето М.Н.Й. било настанено спешно, считано от 02.09.2023
г., в професионалното приемно семейство на С.П.Я. от с.Обретеник, общ.Борово,
обл.Русе, до произнасяне на съда по реда на чл.28 от ЗЗДт.
Със
заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бяла, в неоспорената й част, било разпоредено прекратяването,
считано от 15.09.2023 г., на настаняването на детето в посоченото професионално
приемно семейство. С оспорената част на акта, макар това да не е изразено
прецизно и да е включено в нейната разпоредителна част, е прието, че след
прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство то следва да бъде
реинтегрирано в семейството на своя баща.
Така
на практика с оспорената част на заповедта административният орган е упражнил
своето правомощие по
чл.30, ал.2, изр. второ от ЗЗДт без обаче да посочи тази норма като правно
основание за нейното издаване. Разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЗДт предвижда,
че прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция
"Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай
дирекция "Социално подпомагане" може
да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да
приеме друга временна мярка за закрила, ако
по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.
Според
чл.33, ал.4 от ППЗЗДт при необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването
директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава нова заповед.
Последната разпоредба касае именно случаите на спешно настаняване, по който ред
детето М. е била настанена в приемно семейство, което настаняване впоследствие
е било прекратено. От своя страна чл.16 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването
им в институции, както и за тяхната реинтеграция изрично указва, че мерките за
реинтеграция на детето в семейството се осъществяват по реда на глава трета от ППЗЗДт,
озаглавена „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето“, т.е. със
заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, по арг. от чл.33, ал.4
от ППЗЗДт, която разпоредба се намира именно в посочената глава трета на този
правилник.
Съдът
намира, че правомощието на административния орган по чл.30, ал.2, изр.второ от
ЗЗДт да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето по
начин, по който, според органа, се осигурява най-добрия му интерес и
по-конкретно чрез реинтеграцията на детето в семейството на неговия баща, има
временен характер – до произнасяне от страна на гражданския съд с влязло в сила
решение по въпросите, визирани в чл.59, ал.2 от СК, респ. до постановяване на
определение по привременните мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК. И това е
така, защото това решение на административния орган не представлява мярка за
закрила, която да може да се налага независимо от решението на гражданския съд
по въпроса кой от двамата родители ще упражнява родителските права, какъв ще
бъде режимът на лични отношения на другия родител с детето и при кого от двамата
ще бъде неговото местоживеене – по арг. от противното на чл.59, ал.10 вр. ал.2
от СК, приложима и в хипотезите на иск за изменение на вече постановените
по-рано такива мерки по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 вр. ал.2 от СК.
Следователно,
ако е налице акт на компетентния граждански съд по горните въпроси значението
на решението на административния орган по чл.30, ал.2, изр.второ от ЗЗДт отпада
– независимо, че формално този административен акт не е оттеглен или отменен от
административния съд, занапред той няма да съставлява основание, въз основа на
който местоживеенето на детето да се определя при някой от двамата родители,
който ще упражнява и родителските права по отношение на него. Поради това, ако
такъв акт на гражданския съд е налице, то занапред за жалбоподателката ще
липсва и правен интерес да оспорва заповедта по чл.30, ал.2, изр.второ от ЗЗДт.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
упражняване на правото на жалба, за чието наличие съдът е длъжен да следи
служебно, включително до момента на постановяване на съдебния акт по същество.
Този извод следва и от чл.27а, ал.7 от
ЗЗДт, която разпоредба може да бъде приложена по аналогия съгласно чл.46, ал.2,
изр.първо от ЗНА. Според тази норма административното дело се прекратява, ако
преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал.
4 за настаняване на дете по съдебен ред. Тази разпоредба урежда действието във
времето на заповедта за временното настаняване на дете извън семейството по
административен ред - по реда на чл.27 от ЗЗДт. Съдът намира, че по същия начин
следва да се бъде решен въпроса и когато се установи, че в хода на съдебното
производство по оспорване на административен акт на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“, с който органът е упражнил правомощието си по чл.30, ал.2,
изр.второ от ЗЗДт, е постановено съдебно решение от гражданския съд за изменение
на мерките за родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на
детето по реда на чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 вр. ал.2 от СК, респ. бъде
постановено определение по привременните мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК.
Според задължителните разяснения по т.3 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г.
по гр. д. № 77/1977 г., Пленум на ВС, макар определението по привременните
мерки да не се ползва със сила на присъдено нещо, то се ползва с изпълнителна
сила като то има действие до постановяване на окончателно решение по делото.
Привременните мерки могат да бъдат изменяни от съда, който ги е постановил –
така изрично чл.127, ал.3, изр. второ от СК. С приключване на спора с влязло в
сила решение те отпадат, тъй като се заместват от трайната уредба на
отношенията, дадени с това решение.
С
протоколно определение от съдебно заседание от 04.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 948/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог, съдът е определил такива
привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете М.Н.Й., на бащата – Н.Д.Й., постановил е местоживеенето на
детето да бъде в дома на бащата, а именно на неговия адрес в гр.Б., ул.“Стефан
Стамболов“ № 8, вх.“А“, до приключване на посоченото гражданско дело с решение,
на майката (жалбоподателка в настоящото производство) А.А.Т. е определен режим
на лични отношения с детето всяка първа и трета неделя от месеца, за по три
часа, във времевия период от 08:00 часа до 18:30 часа, като срещите
задължително се осъществяват в присъствието на бащата и служител от отдел „Закрила
на детето“ като тя е осъдена да заплаща издръжка за детето, чрез неговия баща,
в размер на 233,25 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба –
27.09.2023 г., до приключване на посоченото гражданско дело с влязло в сила
решение.
Както
беше посочено, с постановяването на този съдебен акт за жалбоподателката отпада
правния интерес от оспорване на заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД
директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла, в посочената по-горе част,
тъй като действието на този административен акт занапред е преустановено. Това
обстоятелство обуславя извод за недопустимост на жалбата, поради което същата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да
бъде прекратено.
Тъй
като обстоятелството, водещо до отпадане на правния интерес, е настъпило на
04.01.2024 г., т.е. след приключване на устните състезания по делото и
обявяването му за решаване на 11.12.2023 г., то съдът, на основание чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да отмени своите протоколни определения по чл.149,
ал.1 и ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК от 11.12.2023 г., с които е даден ход на
делото по същество и на страните е обявено, че съдът ще се произнесе по него с
решение.
Така
мотивиран и на основание чл.159, т.4 от АПК и чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
свои протоколни
определения от 11.12.2023 г., с които е даден ход на делото по същество и е
обявено, че съдът ще се произнесе по него с решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.Т., с ЕГН **********,***,
против заповед № ЗД/Д-Р-Б-099/15.09.2023 г. на ИД директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бяла, в частта, с която е прието, че след
прекратяване, считано от 15.09.2023 г., на настаняването на детето М.Н.Й., с
ЕГН **********, в професионалното приемно семейство на С.П.Я., с адрес
с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, то следва да бъде реинтегрирано в
семейството на своя баща – Н.Д.Й., с ЕГН **********,***.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 659/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: