№…………./………03.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хекимова
възз.търг.дело №378 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на
определение №3674/06.03.2020г., постановено по гр.д. №3110/2020г. по описа на
Районен съд - Варна, 47 състав, с което е повдигнат спор за подсъдност за
определяне на местно компетентен съд измежду Районен съд – гр. Варна и Районен
съд – гр. София.
Окръжен съд-Варна е оправомощен
да разреши спора за местна подсъдност между Районен съд-София и Районен
съд-Варна, съобразно разпоредбата на чл.122, изр. 2 от ГПК, като по-горен по степен съд на Районен съд - Варна, който е повдигнал спора за подсъдност с цитираното по-горе
определение.
По същество на спора за
подсъдност:
ЗД „БУЛ ИНС“ АД е предявил иск пред
Районен съд -гр. София с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу Д.Т.С., с пост. адрес гр.Варна, за заплащане на
сумата в размер на 815 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника като водач на МПС, застраховано при ищеца по
застраховка ГО, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на сумата.
Софийски районен съд, приемайки,
че искът е предявен срещу потребител, на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119,
ал. 3, вр. чл.113 от ГПК, служебно с определение №181591 от 31.07.2019г. е прекратил
производството по предявената претенция и изпратил делото на Районен съд -
Варна, с оглед на извършена служебна справка, видно от която адресът на
ответника е в гр.Варна, ул.Прилеп, бл.6.
С определение №3674/06.03.2020г.
РС-Варна е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК, въз основа на
съображението, че ответникът – деликвент не попада сред кръга от лица, посочени
в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от КЗ, т.е. не е ползвател на застрахователни
услуги, съответно не е и потребител съгласно §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Настоящият въззивен състав счита, че компетентен да разгледа иска е Районен съд - гр. София поради следното:
Посредством предявения осъдителен иск
ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в
специалната разпоредба на чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Ищецът упражнява предоставеното му по закон право на регрес срещу ответника в
качеството на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление
на МПС, след което е
напуснал местопроизшествието преди идване на органите на КАТ. Регресното вземане възниква
не поради качеството на водача на МПС на
„застраховано“ лице, респ. ползвател на застрахователна услуга по смисъла на
чл.2, ал.2 от КЗ въз основа на сключения застрахователен договор по посочената
застрахователна полица, а по силата на специално уредената в закона регресна
отговорност. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е
елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а
преюдициално правоотношение. В случая съдът намира, че няма основание да се
признае на ответника качество „потребител” по смисъл на пар.13, т.1 от ДР на
ЗЗП и чл.113 ГПК, съответно не е налице предявен иск срещу потребител. /в
редакцията на разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./ Отговорността на ответника не е
породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от
специалния фактически състав на закона – чл.500 КЗ. В този смисъл, макар
законът да му признава качество „застрахован” във връзка с реализиране на
деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от
нея отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството потребител, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо
застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки
и на закона. Поради това и същият не
попада в обхвата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и пар.1 от ДР на КЗ – отм. От
горното следва, че съдът не може служебно /по свой почин/ да упражни преценка
за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК.
С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ на
виновния водач не е
обусловена от качеството му на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната
подсъдност се урежда по общото правило на чл.105 от ГПК, а не по специалната
норма на чл.113 от ГПК. Поради
това, доколкото не е
упражнен отвод за местна подсъдност от ответника с отговора на исковата молба,
РС - София неправилно е прекратил
делото служебно и го е изпратил на Районен съд – Варна.
Въз основа на изложеното съставът
намира, че компетентен да разгледа подадената искова молба от ЗД “БУЛ ИНС“ АД
против Д.С., с
правно основание на иска по чл.500 КЗ, е Районен съд-гр. София.
Воден от горното и на основание чл.
122, изр. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове с правно основание чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу Д.С., ЕГН ********** от гр.Варна, е
Районен съд-гр.София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд-гр.София по
компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г.
на ВКС, ОСГТК.
Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: