О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 18/21.01. 2020 година Град Варна
Варненският апелативен съд
наказателно отделение
На двадесет и първи
януари две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Сапунджиева
ВЧНД номер 15 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалите лица Ц.Б. и А.А.-
наследници на Е.Х., чрез техния повереник-адв. Г.Ш.срещу определение №323 от
26.11.2019г., постановено по ЧНД№374/2019г. на Окръжен съд гр.Ш..
В жалбата се сочат доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Счита се, че окръжния съд незаконосъобразно е възприел изцяло
установената от Окръжния прокурор фактическа обстановка, както и направените
правни изводи.Сочат се противоречия между възприетото от експертите и
установените по делото обективни
данни.Молбата е да бъде отменено обжалваното решение, с което е потвръдено
Постановлението на Окръжна прокуратура, а делото върнато за разследване с
даване на задължителни указания.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия
срок, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Постановление №10 от 01.11.2019г. прокурор от ОПр Ш.е
прекратил наказателното производство на осн. чл.243,ал.1,т.1 във вр. с
чл.24,ал.1,т.1 от НПК приемайки, че деянието не съставлява престъпление.
Постановлението е било обжалвано от Ц.Б. и А.А.-
наследници на Е.Х., чрез техния повереник-адв. Г.Ш., като необосновано и
незаконосъобразно с искане да бъде отменено и делото върнато на прокурора.
С определение №323 от 26.11.2019г., постановено по
ЧНД№374/2019г. на Окръжен съд гр.Ш.е потвърдено Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 01.11.2019г.
по ДП №5/2019г. по описа на ОСлО при ОПр Ш., водено срещу Д.д.В. за
извършено престъпление по чл.123,ал.1 от НК, като законосъобрано.
Видно от постановеното определение, съдът е приел, че материалния закон е приложен
правилно и постановеното постановление е законосъобразно.Съдът е извършил
преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност,
като е приел, че изводите на прокурора
почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства.
Установените фактически обстоятелсва са следните:
И.М.С. се намирал в приятелски отношения с
пострадалите Е.Г.Х. и Т.Й.А.. На 12.08.2012г. тримата решили да посетят с. Г..
Пътуването осъществили с автомобила на обвиняемия И.С. - л.а.“Рено - 5“ с ДК№ В
0048 СР. С. управлявал автомобила, като на седалката до него се возела постр.Е.Х.,
а на задната - постр. Т.А.. Движейки се по път с № I-4 по републиканската
номерация в посока от гр.Ш.за гр.Т., обвиняемия подминал отбивката за с.Г. и
спрял в района на километър 255+320, на отбивка извън пътното платно, за да
направи обратен завой. Пътното платно било мокро. Пътя за движение бил с две
ленти - по една във всяка от посоките, разделени с единична непрекъсната линия.
След като изчакал движещите се по пътното платно автомобили, И.С. предприел
маневрата обратен завой. В същия момент в посока от гр. Т. към гр. Ш.се движел
л.а. „Сеат Толедо”с per. № В 6638 РТ, управляван от Анко Емилов Йорданов, като
до него на предна дясна седалка се е намирала Л.Л.Г.. Водачът А.Й.употребил
аварийно спирачки, но не е успял да спре и с предната част на л.а. „Сеат
Толедо" ударил дясна задна част на завиващия л.а. „Рено 5". След
удара л.а. „Рено 5" се завъртял на 180 градуса спрямо вертикалната си ос,
повалил пътен знак и спрял със задна лява гума в дясна канавка /посока гр. Ш./.
Спирайки, л.а. „Сеат Толедо” се насочил към лявото платно на пътя, излязъл
извън него и преустановил движението си.
Видно от назначената съдебнотехническата експертиза,
към момента на възникване на опасността за движението л.а. „Сеат Толедо” се е
движил със 73.4 км/ч, /л.42-71 от т. IV/ и се е намирал на 28.55м. от мястото
на удара, при опасна зона за спиране на автомобила 60.83м., като същия е можел
да бъде възприет от И.С. на разстояние до 250м. Скоростта на л.а. „Рено 5"
достигната към момента на удара е била около 20 км/ч, а средната му скорост е
била 10 км/ч. Видно от съдебнотехническата експертиза, в момента на удара на
л.а. „Сеат Толедо” са светели предните габаритни светлини, а на л.а. „Рено
5" са светели предните и задните габаритни светлини, не са светели
пътепоказателните светлини /лява и дясна/.
В 14.25ч същия ден - 12.08.2012г., Е.Х., А.Й.и Т.Й.А.постъпили
в спешния център на МБАЛ Ш., II Хирургично отделение.
При хоспитализацията си, Е.Х. се е оплаквала от
главоболие, болки в дясна тазобедрена става и гадене. На 12.08.2012г. на Х. са
били назначени две рентгенографски изследвания. От дежурния в този момент
ренгенов лаборант М.И.Г.били изготвени две серии рентгенографии, общо 7 графии.
Снимките от първата серия графии били назначени с искане за образно изследване
10030 /стр.27 от история на заболяването на постр.Х./, като е поискано
изследване на бял дроб. Създадени са: Снимка 1 в 14:33 и Снимка 2 в 14:34.
Изпратени и записани са на работната станция на рентгенолога в 14:42ч., като
дежурния в този момент рентгенолог - обвиняемата Д.Д.В. вписала: “Нормално
просветлен Паренхим“ /л.28 от ИЗ на постр.Х./. Второто изследване е назначено с
искане 9937 /л.31 от ИЗ на постр.Х./ като е поискано изследване на таз,
тазобедрена става - дясна и шийни прешлени. Създадени са: Снимка 3: създадена в
16:184., изпратена в 16:31ч. Снимка 4: създадена в 16;19ч., изпратена в
16:31ч., Снимка 5: създадена в 16:20ч., изпратена в 16:31ч. Снимка 6: създадена
в 16:23ч., изпратена в 16:31ч. Снимка 7: създадена в 16:23ч., изпратена в
16:30ч.. В 16.43ч. обв.В. е разчела снимките, като е вписала „Тазобедр. кости и
тазобедр. стави без травматични изменения. Шийни прешлени без травматични
изменения“.
В резултата на пътнотранспортното произшествие возещия
се в л.а. „Рено-5“ Т.Й.А.получил трайно затруднение на движение на снагата
причинено от счупване на V и Vl-то ребро в ляво и на Vl-то ребро вдясно на
гръдния кош /съдебномедицинска експертиза - л.147 - 153/. Пострадалата Х. е
получила контузия на главата изразяваща се в мозъчно сътресение и множество
кръвонасядания, контузия на шията - единично кръвонасядане, контузия на гръдния
кош - счупване на VII-mo ребро в ляво, контузия на крайниците изразяващи се в
кръвонасядания и разкъсноконтузна рана на лява пета и контузия на корема и таза
изразяващи се в счупване на таза в областта на дясния ацетабулум, частично
разкъсване на дясна сакроилаична става, голям ретроперитонеален хематом вдясно,
кръвопропиване вдясно хълбочно и кръвопропиване на меките тъкани в малкия таз и
на предна коремна стена.
Видно от
протокол за оглед и аутопсия на труп /л. 127-143/ в резултат на масивната
вътрешна кръвозагуба обусловена от тези травматични увреждания, постр.Х. е
развила остра сърдечна недостатъчност с развитие на белодробен оток и на 15.08.2012г.,
около 04.55ч. е починала.
По делото са били назначени няколко СМЕ. Първата - на
20.03.201Зг. и била изготвена от д-р Д., д-р М.и д-р А.от МБАЛ „Света Марина“ и
от 01.12.201Зг. на д-р Д., в която има констатирано нарушение на добрата медицинска
практика от страна на обвиняемата В.. По указания на Окръжен съд, дадени при
връщане на делото, на 28.07.2018г., е назначена допълнителна тройна
съдебномедицинска експертиза /л.60-71 от т.4/. Изготвената нова
съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че смъртта на пострадалата се
дължи само на травматичните увреждания и няма нарушения на стандартите за
добрата лекарска практика на лекуващите я, включително и на обвиняемата. Отново
по указания на ОС Ш.е назначена седморна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещи лица при Университетска болница „Лозенец“ - гр.София. От тази
експертиза е установено, че към момента на пътнотранспортното произшествие, Х.
е била с тежко увреден организъм от хронични тежки соматични заболявания - рак
на панкреаса, генерализирана атеросклероза, захарен диабет и масивни стари
инфаркти на миокарда. Според това заключение пряката и непосредствена причина
за смъртта на Е.Х. е остра кръвозагуба, довела до травматичен и кръвозагубен
шок, който е предизвикал исхемичен инфаркт, като резултат и от кислороден глад
следствие на генерализираната атеросклероза. Всичко това се явява резултат от
настъпилото пътнотранспортно произшествие, като смъртта е била неизбежна. Няма
допуснати професионални нарушения от страна на спешната и стационарна
медицинска помощ. Според заключението на седморната експертиза,
ретроперитоинеалния кръвоизлив, довел до смъртта на Х. не се дължи на
счупването на дясната тазобедрена става (което не е забелязано при разчитане на
една от рентгенографиите).
Липсата на причинна връзка между недиагностицираните
от лекуващия екип (включително и обвиняемата) счупвания и вътрешния кръвоизлив,
предизвикал исхемичния инфаркт и довел до смъртта на Х. е обусловил извода на
Прокуратурата, за липса на такава и между пропуска от страна на обвиняемата при
разчитане на ренгенографиите и настъпилата смърт. С оглед на това и на
обстоятелството, че смъртта е била неизбежна с Постановление № 10/2013 от
01.11.2019 година Окръжна прокуратура гр. Ш.е прекратила наказателното
производство по досъдебно производство № 5/2019г. по описа на ОСлО при ОП Ш., с
вх № 10/2013 год. на Окръжна прокуратура гр. Ш., водено срещу В. за
престъпление по чл. 123, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр.
чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление.
При
наказателни производства като настоящото, при които отговорът на основните
въпроси от предмета на доказване по чл. 102 от НПК зависи от експертни
заключения, а с още по-голямо основание - когато те са противоречиви и
променени във времето е наложително да
се извърши задълбочен анализ на всички становища на вещите лица, а ако те са
непълни или неясни - да се използва правомощието по чл. 153 от НПК и да се назначи допълнителна
експертиза, включваща широк спектър от вещи лица, които да дадат надлежен
научен отговор.
Тук е мястото
да се даде отговор за т.н. арбитражна експертиза. Целта на същата според
доктрината и съдебната практика, е да прецени различните становища по
предишните експертни заключения и да даде отговор доколко използваните от
вещите лица методи и средства са били подходящи и съотстветстващи на
съвременните специални знания в областта, да преодолее съществуващите
противоречия в тях и да разреши възникналия научен спор/вж Решение №432 от
30.12.2015г. на ВКС по н.д.№1426/15 на трето н.о. на ВКС/.
В конкретния случай, настоящия сътав
намира, че изготвените експертни заключения по делото имат разнопосочен
характер по въпроси от съществено значение за установяване на
причинно-следствената връзка между причинените от ПТП травматични увреждания и
настъпилата смърт на пострадалата Х. и това, дали обв.В. е изпълнила вменените
`и задължения и при установени пропуски да се определи, дали същите са в
пряка-причинно-следствена връзка с леталния изход на пострадалата.
Няма спор по отношение причинените на постр.Х.
травматични увреждания, както и причината за смъртта. Същите са установени по
категоричен начин от изготвената съдебно-медичинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп №85/2012г./том1 от ДП/.
Първата изготвена по делото експертиза достига до
същите изводи /СМЕ №II-6/2013г.
на л.5 ,том2 от ДП/.Същата дава заключение, че ЧАСТ от причинените травматични
увреждания: счупване на таза в областта на срамната кост в дясно, счупване на
таза в областта на оцетницата, частично разкъсване на дясна сакроилиачна става,
образувалия се в резултат на травмите голям ретро-перитонеален хематом и
счупване на седмо ребро в лява гръдна половина НЕ СА БИЛИ ДИАГНОСТИЦИРАНИ по
време на престоя на постр.Х. в лечебното заведение.Експертите дават заключение,
че непосредствената причина за смъртта е остра травматична следкръвоизливна
анемия, в резултат на масивен кръвоизлив
зад коремницата /рестроперитонеален/ хематом. Именно поради
недиагностициране на травматичните увреждания, вещите лица приемат, че не е
било проведено и целенасочено лечение в тази посока, което е довело до
подценяване тежестта на травмата от страна на лекуващия лекар, който не е
извършил достатъчно задълбочено динамично проследяване на пациентката. Експертите
уточняват, че от недиагностицираните травматични увреждания обективно е могло
да бъде установено само счупването на таза, в областта на срамната кост в
дясно, което се вижда добре на представената ренгенография, което е било
отговорност на извършилия изследването рентгенолог и ортопед.
От това заключение се извеждат следните
правно-релевантни за процеса факти:
1.Не е установено травматично увреждане, при обективна
възможност това да бъде сторено.
2.За това е отговорен рентгенолога, извършил
изследването.
Това, което не е било установено по категоричен начин
и по отношение на което има противоречие в изготвените експертизи, а същото е
от съществено значение за делото е следното:
1. Има ли причинна връзка между неустановеното
травматично увреждане: счупването на таза, в
областта на срамната кост в дясно и получения масивен кръвоизлив зад
коремницата- ретроперитонеален хематом, за който се установява че е в пряка
връзка със смъртта на пострадалата.
2. Ако е налице причинна връзка, на какво се дължи
недиагностицирането му и кой е отговорен за този медицински пропуск.
По
отношение на тези въпроси са налице съществени различия в изготвените СМЕ.
В първата експертиза /коментирана до сега/ отговорът на
първия въпрос е положителен. Отговорът на втория въпрос е даден в изготвената
от д-р Д. СМЕ по писмени данни №II-91/2013г./л.27,том 2 от ДП/. Вещото лице е дало
заключение, че недиагностицирането на травматичното увреждане е отговорност на
извършилия изследването рентгенолог и ортопед, поради което установяват
нарушения в спазването на Правилата за добра медицинска практика, които
съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ.
В изготвената допълнителна СМЕ №II74-2017г. от вещите лица: д-р Д., д-р М.и д-р Г.не са
дадени категорични отговори на поставените два въпроса. Установено е, че
рентгеновото изследване е назначено правилно, рентгенвите снимки отговарят на
медицинския стандарт "Образна диагностика" и е направено заключение,
че д-р В. и изпълнила добросъвестно назначените рентгенови изследвания.Експертите
не дават отговор на какво се дължи неустановеното травматично увреждане и води
ли същото до установения масивен кръвоизлив.
Отговор на двата въпроса е даден в изготвената
комплексна седморна СМЕ/л.159,том 4 от ДП/.
Видно от заключението, причината за смъртта не е
свързана със счупване в областта на дясната тазобедрена става и няма допуснати
диагностични пропуски в дейността на рентгенолога, които да са довели до
смъртта на пострадалата Х..
От изложеното до тук е
видно,че по отношение на поставените два въпроса от съществено значение за
делото са дадени две противоречиви заключения.
В същото време не са дадени категорични отговори
на въпросите:кои травматични увреждания са в пряка връзка с установения масивен
кръвоизлив, довел до травматичен и кръвозагубен шок, респ. до смъртта на
пострадалата. Експертите не са дали е отговор и на поставения въпрос: на какви
пропуски, на кои медицински лица се дължи това и от къде произтичат
неизпълнените задължения.
Това е налагало
тяхното изясняване, чрез начначаването на арбитражана експертиза с достатъчно
широк експертен състав, на която да бъдат поставени ясни и конкретни въпроси и
предоставени всички налични материали,включително и парафинови блокчета и
хистологични препарати, изготвени при аутопсията на починалата.
Органът на досъдебното производство е нарушил един от основните принципи в наказателния
процес. В рамките на своята компетентност, същия е бил длъжен да вземе всички
мерки, за да осигури разкриване на обективната истина-чл.13 от НПК. На този принцип
се основава правото на всяка страна в процеса да иска събирането на
доказателства, които счита за необходими за постигането на тази цел, с оглед на
своята функция в наказателния процес. В случая, доказателствените искания на
подалите жалба пострадали /направени при придявяване материалите по делото/ са
били продиктувани от противоречието и неизяснените въпроси в експертните
заключения. Защитата на пострадалите, чрез правото им да искат събирането на
доказателствени материали би се оказала безсмислена, ако органът на досъдебното
производство безмотивно откаже да ги уважи. Правомощието на същия да провежда пълно
разследване е предвидено, за да обезпечи изпълнението на принципа на чл. 13 от НПК и да даде възможност на
страните за защитят своите интереси в процеса. При това положение, съществува
сериозно съмнение дали прокурорът е положил всички процесуални усилия да
достигне до обективната истина.
Настоящият състав намира, че следва да даде разяснения и
по отношение на причинно-следствената връзка, която е останала неизяснена по
делото.
Съгласно теорията, причинна връзка между дадено деяние и
определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна
предпоставка, без която съобразно с характера на развиващия се процес престъпния резултат не би настъпил. Или
деянието е едно от необходимите условия за настъпването на резултата. Такава
връзка съществува, щом като деянието е елемент на казуалния комплекс, който
предизвиква резултата/вж учебник на И. Ненов, кн.2,л.30/. Обществено опасното
деяние е необходимо условие, без което този резултат по такъв начин не би настъпил.
От тук следва, че е необходимо да бъде установено по
безспорен и категоричен начин кои травматични увреждания, настъпили при пътно
транспортното нарушение, са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на
пострадалата. Диагностицирани ли са били същите, и ако не- възможно ли е било
обективно да бъдат установени. Кои медицински лица са допуснали пропуски в своята
дейност по установяването им и от къде произтичат техните задължения.
Неустановяването по категоричен начин на обективната
истина по делото е довело до незаконосъозни правни изводи на прокурора, възприети
безкритично и от решаващия съд.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира,
че Постановлението на прокурор от Окръжна прократура и определението на
окръжния съд, с което това Постановление е потвърдено са необосновани и
незаконосъъобразни, поради което следва да бъдат отменени, а делото върнато на
прокурора с указания за правилно приложение на материалния закон.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №323 от 26.11.2019г., постановено по
ЧНД№374/2019г. на Окръжен съд гр.Ш., КАТО
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 01.11.2019г. по ДП №5/2019г.
по описа на ОСлО при ОПр Ш.и връща делото на прокурора с дадени задължителни
указания по приложение на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.