№ 9249
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. А.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110165829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу СТ. К. АНД., с която са
предявени обективно кумулативно искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 59, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че СТ. К. АНД. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 47,75 лв. за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за стопански нужди за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот в (адрес),
ведно със законна лихва от 26.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 08,67 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 20.04.2021 г., сумата от 35,77 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 31.03.2020 г. ведно със законна лихва от 26.04.2021 г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 05,93 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 20.04.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 23574/2021 г. по описа на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански нужди на
посочения имот. Според Закон за енергетиката се изисквало сключване на писмен договор за
доставка на топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил. Поддържа се, че
поради липсата на облигационна връзка през процесния период ответникът се обогатил
неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-стойност на
доставена топлинна енергия. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът в срока по чл. 131 и чл. 414 от ГПК е подал отговор, като счита исковите
претенции за неоснователни. Не спори, че между страните не е сключван писмен договор за
доставка. Намира, че обектът, който е със самостоятелен вход, не е част от сградата в режим
на етажна собственост, за което свидетелства приложения протокол на ОС на ЕС, офис 1 не
е вписан, поради което „Т.с.“ ЕООД няма отношение към обекта. Поддържа, че не е ползвал
топлинна енергия. Оспорва извършване на доставка на топлинна енергия по причина, че
имотът не е топлоснабден, в т.ч. няма монтирани измервателни уреди.
1
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на страна на ищеца счита исковете за
основателни. Поддържа, че за имота е начислявана само топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че Офис №1 през исковия период е собствен на ответника по наследство
и договор за дарение, което се установява от приложените писмени доказателства –
нотариален акт за учредяване правото на строеж за изграждане на жилищна сграда от
29.06.2005 г., удостоверение за наследници от 10.05.2010 г. и нотариален акт за дарение от
09.07.2014 г. По делото липсва спор, че между страните не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия.
От допуснатата съдебна-техническа експертиза, неоспорена от страните и ценена по
реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че за имота е начислявана единствено топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. Топлинна енергия за отопление на имот и за доставка на
топла вода не е потребявана и не е начислявана, тъй като щранговете към топломера и за
топла вода за затапени. Стойността на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
възлиза на сумата 38,28 лв. В нея не са включени лихви и стари задължения.
Съдът не споделя довода на ответника, че офисът не е част от сградата в режим на
етажна собственост, тъй като е със самостоятелен вход и няма отношение към разходите за
топлинна енергия на общите части на сградата. Видно от описанието на обекта в
нотариалните актове, същият се намира на партерен етаж на сградата, която е изцяло
топлофицирана, а ответникът притежава и прилежащите на офиса идеални части от общите
части на сградата. Съдебна техническа експертиза установи, че щранговете към топломера и
за топла вода за затапени, което непротиворечиво доказва, че обектът поначало е свързан с
топлопреносната мрежда на сградата. Наличието на самостоятелен вход е относимо
обстоятелство в отношенията между етажните собственици -по арг. от чл. 51, ал.6 от ЗУЕС.
Приетият по делото протокол на ЕС касае сградата в ж.к. „Люлин“10, ул. „Ген. Никола
Генев“ №12А, а това, че в списъка не е посочен представител на Офис №1 е ирелевантно,
тъй като се касае за списък на присъстващите на общо събрание на мнозинството етажни
собственици, и не е задължително ответникът да е сред тях, последното се потвърждава от
зачеркването на подпис за него в списъка.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С
оглед на това и предвид липсата на изложени от ответника твърдения за използване на
доставената до процесния имот енергия за битови нужди в отношенията между ответника и
топлопреносното предприятие е приложимо изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ.
Доколкото страните не спорят и доказателствата не установяват друго- наличието на
писмено съглашение между тях, съдът намира, че между тях липсва облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Имотът е предназначен за задоволяване на стопански нужди, а не битови, жилищни,
доколкото представлява офис. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия.
Следователно за ищцовото дружество не съществува правно основание, въз основа на което
да претендира договорна отговорност за неплащане цената на доставката, а когато няма на
разположение друг иск, приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Липсата на писмено
съглашение не представлява пречка за приложението на института на неоснователното
обогатяване и не изключва задължението на ответника да заплати действително потребената
топлинна енергия, доставена от ищеца до процесния имот. Правният мир не допуска
2
неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен субект
за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без
основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се
ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а обедняването
е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е получил
продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия. Вярно е твърдението
на ответника, че не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот и за доставка на топла
вода. Той обаче остава задължен за доставката на топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация. Следва да се отбележи, че клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. В конкретния случай е ирелевантно дали ответникът е ползвал обекта, тъй като
цената за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за обект за стопански нужди е
дължима по силата на правото на собственост. При липса на сключен между страните
договор, съобразно изискванията на нормативната уредба, то предявеният иск за
неоснователно обогатяване се явява единствената форма на защита на ищцовото дружество,
а с оглед изчисленията на вещото лице по СТЕ искът за главница е основателен за сумата
38,28 лв., а до пълния предявен размер като недоказан следва да се отхвърли.
Обезщетението за забава за сумата 08,67 лв. се претендира за неизпълнено парично
вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. То няма определен падеж за изпълнение. За да изпадне
длъжника в забава следва да бъде поканен, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ангажираните от
ищцовото дружество доказателства не установяват отправена до ответника покана за
плащане. Ето защо акцесорната претенция се явява изцяло неоснователна.
Претенцията на ищеца за заплащане на цената за услуга за дялово разпределение
също следва да бъде отхвърлена. Видно от чл. 1 от раздел III „Цена и начин на плащане“ от
Общите условия на ищеца, макар и необвързващи ответника, е предвидено, че дължимите
от потребителите такси за дялово разпределение се заплащат от ищцовото дружество в
полза на дружеството за дялово разпределение. По делото липсват доказателства ищецът да
е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се
приеме нито, че ищецът е обеднял, нито че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв
разход. Предвид това явява се неоснователен акцесорният иск за лихва за забава,
претендирана за неплатена в срок главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. С оглед
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на
разноски за сумата общо 195,06 лв. – сбор от 165,80 лв. разноски за исково производство за
платена държавна такса, възнаграждение на вещо лица и на юрисконсулт и 29,26 лв. за
платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд, последното
определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СТ. К. АНД., с ЕГН: **********, с адрес:
(адрес), дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на упраление:
(адрес), на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, сумата 38,28 лева за главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без правно
основание, за имот в (адрес), за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 26.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 23574/2021 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 38,28 лева до пълния предявен размер
от 47,75 лева и за мораторна лихва за сумата 08,67 лв. за периода от 31.12.2018 г. до
20.04.2021 г.; иска за главница за сумата от 35,77 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.03.2020 г. ведно със
законна лихва от 26.04.2021 г. до изплащане на вземането, и за мораторна лихва за сумата
05,93 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 20.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА СТ. К. АНД., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес), да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на упраление: (адрес), на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, сумата 195,06 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело № 23574/2021 г. и по
гр.дело № 65829/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4