№ 6745
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110166262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Д. П. ГЬ., с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът ........... твърди, че на ответника Д. П. ГЬ. в качеството
на клиент на топлинна енергия за битови нужди е предоставена услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот с адрес: гр. .............. Твърди, че има вземане към
ответника за сумата от 50, 45 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
06.07.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9, 82 лв. – мораторна лихва за
периода 31.07.2018 г. – 23.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 39627/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Твърди, че се е снабдил със заповед
за изпълнение срещу длъжника за процесните суми, срещу която последният е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено съществуването на вземанията му към ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. П.
ГЬ., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражение,
че ищецът не е легитимиран да претендира вземания на трето за спора лице, а именно –
фирмата за дялово разпределение. Оспорва да е поел задължение за заплащане на
цената на дяловото разпределение. Оспорва съществуването на валидно
правоотношение между ФДР и ищцовото дружество. Оспорва претенцията за
мораторна лихва, тъй като изискуемостта на вземанията не е настъпила, съответно –
ответникът не е в забава. Позовава се на погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ...... изразява становище за
основателност на предявените от ищеца искове.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 06.07.2021 г. ........... е сезирала съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. П. ГЬ. за сумата от 1 343, 26 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 06.07.2021 г. до окончателното изплащане; 172, 33 лв. – мораторна лихва
върху нея за периода 15.09.2019 г. – 23.06.2021 г.; 50, 45 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
06.07.2021 г. до окончателното изплащане; 9, 82 лв. мораторна лихва върху нея за
периода 31.07.2018 г. – 23.06.2021 г.
С разпореждане от 19.08.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като
в полза на заявителя е присъдена и сумата от 31, 52 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника. Със
същото са оспорени вземанията за цената на дяловото разпределение в размер на 50, 45
лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 9, 82 лв. Посочено е, че не се оспорва
вземането за стойността на топлинната енергия и мораторната лихва върху нея.
В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си по исков ред.
Безспорно е между страните, че за исковия период ответникът има качеството
клиент на топлинна енергия за процесния имот, който е топлоснабден.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ............ и В от 17.07.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ......, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 23.08.2002 г. е сключен договор № 3061 между ...... и етажната собственост с
адрес: гр. ............ и В, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от ........... за показанията на топломера за отчетния
период.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........... – възложител и ...... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за аб. №
72867 с клиент: Д. П. ГЬ. за адрес: гр. ............., изготвени от фирмата за дялово
2
разпределение ......, както следва: за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и за периода
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., както и документ за главен отчет от 27.05.2019 г. за периода
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и документ за главен отчет от 19.06.2020 г. за процесния
абонатен номер, които са подписани за клиент.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предмет на настоящото производство са вземанията за цената на услугата
дялово разпределение и мораторна лихва върху нея.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
С договора, сключен между ищеца и ......, страните са договорили заплащане от
........... на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената
да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата
година.
Представен е и договор от 23.08.2002 г., сключен между етажните собственици в
процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който страните са договорили
абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на
измервателен уред.
Предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като
носител на право да получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение
и предявените искове за установяване на дължимостта й са установени по основание.
3
Вземането за дялово разпределение за заявения исков период м.06.2018 г. – м.04.2020
г. е в размер на 50, 45 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на
представената по делото счетоводна справка /л.25/.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2021 г., на основание чл.422,
ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 06.07.2018 г., каквото в случая се явява вземането за м.06.2018 г.,
чиято изискуемост настъпва на 01.07.2018 г., в размер на 2, 15 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г. в
размер на 48, 30 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при
условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение
на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се установява да е била отправена
до него.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 2, 49 лв. разноски за заповедното и сумата от 4, 02 лв. разноски за исковото
производство.
На процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 9, 93 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита за заповедното производство, съобразно
отхвърлената част от исковете.
На процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2, 73 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита за исковото производство /с определение на
съда от 11.01.2022 г. в полза на процесуалния представител на ответника е присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съобразно прекратената част от
производството, като от остатъка до пълния предявен размер – 13, 77 лв. се присъждат
2, 73 лв., съобразно отхвърлената част от исковете/.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. ГЬ., ЕГН ********** дължи на
..........., ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
сумата от 48, 30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 39627/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено съществуването на вземането
за главницата, представляваща цена на услугата дялово разпределение, за сумата над
48, 30 лв. до пълния предявен размер от 50, 45 лв. и за периода м.06.2018 г., и
вземането за мораторна лихва – в пълния предявен размер от 9, 82 лв. за периода
31.07.2018 г. – 23.06.2021 г.
ОСЪЖДА Д. П. ГЬ., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2, 49 лв. разноски за заповедното и сумата от 4,
02 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК .......... да заплати на адв. Михаел Любомиров, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 9, 93 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита за заповедното производство.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК .......... да заплати на адв. КР. Б., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 2, 73 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – .......
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5