Р Е
Ш Е Н
И Е
№
668/01.03.2010г.,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, вещно отделение, ХХІ състав,
в публично съдебно заседание на 05 февруари
през две хиляди и десета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при секретаря Т.К., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3715
по описа за 2008г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр. основание чл.33, ал.2 от ЗС от Ловно-рибарско
сдружение „Балкан”, гр. Долни чифлик, представлявано от Председателя на УС Т.М.К.срещу
Б. Т., И. К., С.С. и И.С. ***.части от УПИ ХVІІІ-539 в кв.47 на гр.Долни
Чифлик, целия с площ от 255 кв.м. и на търговски обект от 57 кв.м., описан в
нотариален акт № 79/2005г. на нотариус Л.Г. с район на действие ВРС.
Ловно-рибарско сдружение ”Балкан”, гр.Долни Чифлик, основава иска си на
твърдения, че е собственик на полумасивна къща и 230 кв.м. ид.части от дворното
място, по нотариален акт № 137/1964г. за покупко-продажба.
Претендира и за присъждане на направените в хода на производството
съдебно-деловодни разноски. В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.В., поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване.
Ответниците Б. Т., И. К., С.С. и И.С. в писмен отговор заявяват, че
иска е недопустим поради изтекъл преклузивен срок по чл.33, ал.2 от ЗС; че не
са представени доказателства за правоприемство между Народно ловно-рибарско сдружение
”Балкан” и ЛРС ”Балкан” и удостоверение за актуално състояние на ЛРС ”Балкан”. По съществото на
иска изразяват становище за неоснователност.
Твърдят, че ищецът не е съсобственик, че имотите по предварителен договор от 25.10.1994г. са различни от тези по нотариален
акт № 137/1964г.; че липсва идентичност между предаденото по нотариален акт № 137/1964г. и
обекта на продажбената сделка по нотариален акт № 79/2005г.; че владението на
обектите от 1973г. до 1990г., когато е отменен ЗСГ е негодно да направи владелеца собственик, а
новата давност тече от отмяната на ЗСГ.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Представен е по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №137, том Х,
дело 4013 от 14.12.1964г., в който е обективирана сделка за покупко-продажба с
продавач В.Г.Х. и купувач Народното ловно-рибарско дружество в с. Долен чифлик
следния свой собствен недвижим имот: къща полумасивна, заедно с 230 кв.м.
дворно чясто, съставляващо ид.част от имот пл. №539, цялото с пространство от
255 кв.м., образуващо парцел ХVІ, пл. №539 в кв.47 по плана на с. Долни чифлик,
Варненско. Представен е и предварителен договор от 25.11.1964г. за продажба на
недвижим имот - 2 дюкяна с площ от 96
кв.м. и дворно място от 134 кв.м. или всичко застроено и незастроено с площ от
230 кв.м., находящи се в кв.№47, парцел ХVІ по плана на с. Долен чифлик,
Варненски окръг. В.Г.Х. от своя страна е придобила собствеността върху
процесния имот по силата на нот. акт за собственост на недвижим имот по давност
и наследство № 46, том ХІ, дело №3875 от 07.12.1964г., с който същата е
призната за собственик на дворно място от 255 кв.м., съставляващи ид.част от
имот №539 в парцел ХVІ по плана на с. Долен чифлик, Варненско, заедно с
постройка, състояща се от два дюкяна.
Представено е по
делото удостоверение от НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България”, рег. в
СГС по ф.д. №16557 по описа за 1992г., от което се установява, че
Ловно-рибарско сдружение „Балкан”, гр. Долни Чифлик е правоприемник на активите
и пасивите на Народно ловно-рибарско дружество, гр.Долни чифлик.
Видно от
удостоверение от 28.11.2008г.,
Ловно-рибарско сдружение „Балкан”, гр. Долни Чифлик е рег. по ф.дело
3674/1993г. със седалище гр.Долни чифлик и адрес на управление ул.”Батак” №1 и
управител Т.М.К..
Приобщен е към
доказателствения материал по делото и Устав на народния ловно-рибарски съюз,
приет от Учредителния конгрес на 12 и 13 юли 1947г., утвърден със заповед №541
от 03.12.1947г. на МВР, видно от който имуществата на бившите народно
ловно-стрелчески дружества „Сокол” и на рибарските дружества преминават по
право с приемането на настоящия устав от конгреса в собственост на обединените
ловно-рибарски дружества. С определение от 02.09.1962г. е вписан в регистъра на
фирменото отделение като сдружение с идеална цел народният ловно-рибарски съюз
със седалище в гр.София.
Представен е
препис-извлечение на протокол от ХІV – редовен конгрес на съюза на ловците и
риболовците в България от 30.06.2000г., видно от който е взето решение да се
извърши юридическа пререгистрация по ЗЛС на дружествата като самостоятелни
юридически лице и да се извърши от съюзния съвет на СЛБР предоставяне на
имуществата в собственост на дружествата, които те владеят и ползват до
момента. Видно от удостоверение от 12.08.2008г. от СГС е вписано в регистър за
юридически лица с нестопанска цел сдружение с наименование „Национално
ловно-рибарско сдружение съюз на ловците и риболовците в България” със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша 31 – 33, представлявано от Х.Д.М..
С нот. акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот №1, том І, рег. №5502, дело №110 от
13.06.2001г. И. К. и Б. Т. са признати за собственици при равни квоти по наследство
от В.Г.Х., поч. на 20.12.1990г. на следния недвижим имот: търговски обект,
находящ се в гр. Долни чифлик, община Долни чифлик, област Варна, на улица
«Батак» и улица «Тича» с площ от 57 кв.м., при граници на обекта: от две страни
улица и клуб на Ловно-рибарско дружество, гр. Долни чифлик, ведно с
принадлежащите 25 кв.м. ид.части от място – УПИ с площ от 215 кв.м., за който е
отреден парцел ХVІІІ-539 в кв.47 по регулационния план на Долни чифлик, одобрен
със заповед №769/30.05.1985г., идентичен на имот пл. №539 по стария рег. план,
при граници на имота по скица: от две страни улица, парцел ХVІІ-536 и парцел
ХІХ-535. Със сделка за покупко-продажба, обективирана в нот. акт №79, том І,
рег. №3049, дело №69 от 07.03.2005г. описания недвижим имот е продаден на С.Л.С..
Представена е по делото жалба от С.Л.С. *** от 08.05.2008г., която
представлява молба за писмено съгласие за строеж в собственото на молителя
място, находящо се на улица «Батак» №1 в гр. Долни чифлик, както е описано по
нот. акт №79 от 2005г. Представен е пощенски плик с подател С.С. и адресат ЛРК
«Балкан» с пощенско клеймо от 17.05.2008г., както и известие за доставка от
19.05.2008г. Представена е и жалба от същото лице с дата 02.03.2005г., която
представлява молба за закупуване на имота, представляващ парцел ХVІІІ-539 в
кв.47 по РП на гр. Долни чифлик.
Представено е по делото удостоверение
от община Долни чифлик от 28.04.1991г., от което се установява, че старата
полумасивна сграда, описана в нот. акт №137/1964г. e съборена и в момента на парцел ХVІІІ-539 в кв.47 по РП на гр. Долни чифлик
съществуват само дюкяните, описани в нот. акт №46 от 1964г.
Представено е по делото
удостоверение от община Долни чифлик от 22.12.2008г., от което се установява,
че парцел ХVІ-539, описан в нот. акт №46/1964г. e идентичен с УПИ №ХVІІІ-539 в кв.47 по действащия рег. План на гр. Долни
чифлик, област Варненска, одобрен със заповед №769/30.05.1985г.
По искане на ответната страна са
поставени на управляващия ищцовото дружество Т.К.въпроси на основание чл.114 от ГПК, на които същият заявява, че не са подготвяни документи за продажба, не е
обсъждан въпрос за евентуална продажба на съвета на Ловно-рибарското дружество;
заявява, че за ремонт на покрива е разрешил плащането на 600 лв., но не знае
дали е представен разходен документ на С.С.; едва през 2008г. С.С. представил
документ за собственост и тогава управителят разбрал за извършената сделка.
От заключенията по приетите
по делото СТЕ /л.217 – 220 и л.240 - 247/, кредитирани от съда като обективно и
компетентно дадени, се установява, че сградите, описани по нот. акт №46/1964г. като
«постройка, състояща се от два дюкяна» и по нот. акт №137/1964г. като «къща
полумасивна» са идентични; към момента на сделката действащ е бил КП от 1962г.,
одобрен през 1963г., на който е отразена една сграда в процесния имот, състояща
се от две помещения – два дюкяна; със сделката са продадени 230 кв.м. ид.части
от общо 255 кв.м. ид.части, като парцелът е бил много по-голям, обектът по нот.
акт 1/2001г. и нот. акт №79 от 2005г. е западното помещение, оцветено в червен
цвят на скицата на л.247 от делото; обектите по цитираните нот. актове представляват
две отделни помещения в една постройка с една обща стена и общ покривт с
отделни входове, между тях няма функционална свързаност.
С разпоредбата на чл.
33, ал. 2 ЗС, законодателят е установил, че за съсобственика (респ. на
суперфициарните собственици по см. на чл. 66, ал. 1 ЗС), който желае да изкупи
частта на друг съсобственик, разпоредил с договор за продажба се в полза на
трето лице със своята идеална част от съсобствеността, срокът за предявяване на
иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното си субективно
право, тече от датата на продажбата. Ако съсобственикът, продал своята идеална
част не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му,
т.е. те не знаят за извършената продажба, този срок тече от момента на
узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че
ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът от който следва да се
счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването т.е.моментът е
твърденият от ищците по делото. В тези хипотези тежестта на доказване при
възражение, че ищците знаят за промяната на титулярите в собствеността от един
по-ранен момент и срокът от 2 месеца е пропуснат, е на релевиралите
възражението - ответниците. За точната или предполагаема дата на узнаването,
както и че това е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, тежестта на
доказване е на страната, която черпи права - арг. на чл. 127 ГПК (отм.) т.е. на
ответника по делото./В този смисъл е и константната
практика на ВКС и ВС, напр. Р72/2004г. на IVг.о. по гр.дело №
2645/2002г., Р 100/1995г. на IVг.о. по гр.дело № 1430/1993г., Р
1470/1964г. на Iг.о. по гр.дело № 694/1964г., Р 1/2009г. на ІІг.о.
по гр.д.№5355/2007г./
В настоящия случай договорът
за покупко-продажба по нот.акт № 79/2005г.
е сключен на 07.03.2005г., като по делото няма данни ищецът да е поканен да купи
процесната ½ ид.част при условията на договора, а и ответниците не оспорват,
че това не е било сторено, в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗС. В този случай,
срокът за предявяване на иска за изкупуване започва да тече от момента на
узнаване на ищеца за договора. Ищецът твърди, че
е узнал за сключения договор на 18.05.2008г. и при липса на доказателства, че
ищецът е знаел за съществуването на договора преди това, следва да се приеме,
че той е узнал за него най-рано на тази дата. Не се доказа по делото, че
жалбата от м.март 2008г. е била входирана в ищцовото дружество, още по-малко,
че е станала известна на управляващия дружеството. От отговорите на поставените
по реда на чл.114 от ГПК въпроси не се установи управляващият дружеството да е
имал информация за извършената продажба, а само за ремонта на покрива, извършен
от трето лице, на което същият е заплатил. Незнанието на един или друг такъв
факт поначало се предполага, на доказване подлежи знанието за сключения договор
и то чрез доказване на съществуването на изявление за знание на ищеца или на
получаването на информация за договора от него. Знанието обаче е факт, който
ако е бил налице преди 18.05.2008г., вече поражда изгодни последици за
ответниците, тъй като води до извод за недопустимост на иска, поради което те
носят тежестта да го докажат, съгласно чл.127, ал.1 от ГПК, което по настоящото
дело не са сторили.
Поради това, щом исковата молба е подадена в 2-месечен срок от 18.05.2008г.,
искът е предявен в срок и е допустим.
По основателността на иска, съдът намира
следното:
За
успешното провеждане на иска по чл.33, ал.2 от ЗС е необходимо да се установят
следните материалноправни предпоставки: да е налице съпритежание на правото на
собственост върху недвижим имот, съсобственикът да е продал своята част от
недвижимия имот на трето /външно за съсобствеността лице/, без да е предложил
на другите съсобственици тази част при условия, при каквито е договарял с
третото лице. С правото по чл.33 от ЗС разполага само лице, имащо качеството
съсобственик, поради което и на първо място ищците следва да докажат чрез пряко
и пълно доказване, че са съсобственици заедно с продавача на продадения с
договора от 2005г. имот.
Въз основа на събраните доказателства
ищцовото дружество се легитимира като собственик по силата на нот. акт за
продажба на недвижим имот №137, том Х, дело 4013 от 14.12.1964г., в който е
обективирана сделка за покупко-продажба с продавач В.Г.Х. и купувач Народното
ловно-рибарско дружество в с. Долен чифлик. Оспорва се от ответната страна, че
предметът на сделката по цитирания нот. акт не са съществуващите в имота към
момента два търговски обекта, а паянтова сграда, съществувала към момента на
продажбата и впоследствие съборена от купувача. Това твърдение се оборва от
заключението по приетата по делото СТЕ, видно от което към 1964г. в имота е
съществувала една сграда, която именно е била предмет на прехвърлителната
сделка. Друга паянтова сграда е съществувала в имота около 1934г., но била
съборена преди изготвяне и одобряване на плана от 1962г. и съответно не е била
отразена в него и не би могла да бъде предмет на сделката през 1964г. Съгласно
заключението на вещите лица в нот. акт постройката е описана като «къща
полумасивна», съобразно отразяването по кадастралния план. Заключението на
вещите лица, базирано на проучване на оригиналните кадастрални планове за
населеното място, оборва представеното удостоверение по делото от Община Долни
чифлик, според което старата полумасивна къща, описана по нот. акт №13781964г.
Е съборена. С оглед на горното следва да се приеме, че купувачът по нот. акт
№137/1964г. Народно ловно-рибарско дружество е придобил собствеността именно
върху съществувалата постройка в имота, състояща се от два дюкяна. Не са представени
обаче доказателства по делото за твърдяното правоприемство от Народното
ловно-рибарско дружество в полза на ищеца по настоящото дело Ловно-рибарско
дружество «Балкан». От представените по делото доказателства, голяма част от
които не касаят процесното сдружение в гр.Долни чифлик, е видно
правоприемството при образуване на обединените ловно-рибарски дружества, в
собственост на които преминават имуществата на бившите народни ловно-стрелчески
дружества. Представени са доказателства и за регистрирането на Ловно-рибарско
дружество «Балкан» като юридическо лице съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от
Закона за лова и опазване на дивеча. Представен е препис-извлечение на протокол от
ХІV – редовен конгрес на съюза на ловците и риболовците в България от 30.06.2000г.,
видно от който е взето решение да се извърши юридическа пререгистрация по ЗЛС
на дружествата като самостоятелни юридически лице и да се извърши от съюзния
съвет на СЛБР предоставяне на имуществата в собственост на дружествата, които
те владеят и ползват до момента, но не са представени доказателства за
осъществяването на това преразпределение, от които да е видно, че именно
притежаваните от Народно ловно-рибарско дружество имоти в гр.Долни чифлик
преминават в собственост на Ловно-рибарско дружество «Балкан». Представеното
удостоверение от Националния съюз не представлява доказателство за извършеното
правоприемство, доколкото същото не е официален документ, издаден от държавен
орган в кръга не неговата компетентност и при оспорването му от ответната
страна същите обстоятелства е следвало да бъдат пълно и главно доказани от
ищцовата страна. Не са ангажирани други доказателства по делото за преминаване
на конкретно този имот в патримониума на ищцовото дружество, както за вземане
на решение от компетентния орган за разпределение на конкретните притежавани от
преобразуваното дружество имущества, така и за заприходяване в счетоводството
на юридическото лице на имота като дълготраен материален актив след неговото
евентуално придобиване.
Следва да се отбележи обаче, че дори да би било установено по делото
правоприемство на ищцовото дружество от Народното ловно-рибарско дружество, от
събраните доказателства не се установи наличието на съсобственост между
страните по спора. От приетата по делото СТЕ е видно, че търговските обекти по
нот. акт №137/1964г. и по нот. актове от 2001г. и 2005г. са отделни помещения,
с отделни входове. Макар и под общ покрив, между тях не е налице функционална
свързаност. Още по време на сделката през 1964г. същите са представлявали два
дюкяна в общ парцел, както и е настоящото положение, от което следва, че в този случай се
създава положение, подобно на етажна собственост, като общият покрив и
разделителната стена са общи части, както и земята и същите имат обслужващо
предназначение по отношение на сградите.
Съществуването на
отделни обекти на правото на собственост се установява от писмените
доказателства, които и двете страни по спора представят за установяване на
правата си върху съществуващите в имота обекти, както и от приетата по делото
СТЕ, от чието съдържание е видно, че в сградата има най-малко два обекта – две
търговски помещения, към едното от които съществува допълнително складово
помещение, а към другото има изградени сервизни помещения, като достъпът към
тези допълнителни помещения е само откъм съответното търговско помещение, към
което са изградени. Всеки от тези обекти се притежава от отделни лица със
самостоятелни права, видно от представените титули за собственост. Следователно
сградата има статут на етажна собственост, а дворното място - на обща част,
съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което е неприложим чл. 33, ал. 2 ЗС.
Правилото намира приложение само при обикновената съсобственост, докато при
етажната собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с
правото на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да
иска съгласие от останалите етажни собственици. Идеалните части от дворното
място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който се
припадат по разпореждане на закона, като за тяхното прехвърляне също не се
изисква съгласието на останалите етажни собственици./Р 21 от 4.02.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 161/2008 г., V г. о., ГК; Р 53 от 14.03.2000 г. на ВКС по гр.
д. № 1094/99 г., IV г. o., Р 306 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5835/2007
г., IV г. о., ГК и др./
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход от
спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски от ответната
страна на същите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 650 лв.,
включващи заплатен депозит по назначената тройна СТЕ и адвокатски хонорар
съобразно представения на л.53 от делото договор за правна защита и съдействие.
Разноските от 350 лв. заплатен адвокатски хонорар съгласно представения на
л.168 от делото договор за правна защита и съдействие не следва да бъдат присъждани,
тъй като видно от вписването в документа същият касае друго гражданско дело, а
именно №1357/1997г. на ВРС, ХХ състав.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ловно-рибарско
сдружение с нестопанска цел „Балкан”, рег. по ф.дело №3674/1993г. на
ВОС, със седалище гр. Долни чифлик и адрес на управление ул.”Батак” №1, представлявано от Председателя на УС Г.Г.Г.от с.Рудник, ЕГН ********** срещу Б.Й. Т., ЕГН ********** ***, И.Й. К., ЕГН ********** ***, С.Л.С., ЕГН ********** и И.Л.С.,
ЕГН **********,*** за изкупуване на 25 кв.м.
ид.части от УПИ ХVІІІ-539 в кв.47 на гр.Долни Чифлик, целия с площ от 255 кв.м.
и на търговски обект от 57 кв.м., по нот. акт №79, том І, рег.
№3049, дело №69 от 07.03.2005г. на нотариус Л.Г. с
район на действие ВРС,
на осн. чл.33, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА „Ловно-рибарско
сдружение с нестопанска цел „Балкан”, рег. по ф.дело №3674/1993г. на ВОС, със
седалище гр. Долни чифлик и адрес на управление ул.”Батак” №1, представлявано от Председателя на УС Г.Г.Г.от с.Рудник, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й. Т., ЕГН ********** ***, И.Й. К., ЕГН ********** ***, С.Л.С., ЕГН **********
и И.Л.С., ЕГН **********,***,
сумата от 650 лв. (шестотин и петдесет лева) направени по делото разноски, на основание чл.64, ал.2 от ГПК (отм.)
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд -
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: