№ 38324
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110141371 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на настъпила трудова злополука от 16.02.2024 г., изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане
Ищецът А. С. С. твърди, че между него и ответника / ФИРМА/ съществува трудово
правоотношение, в рамките на което изпълнява длъжността „общ работник“, с място на
работа - гр. София. Поддържа, че съгласно длъжностната си характеристика ответникът
следва да осъществява строително-ремонтни дейности, ръчно или с помощта на прости
инструменти и механизми, изпълнение на ръчни операции по зареждане на материали,
смазване, почистване на съоръжения, пренасяне на инвентар от едно място на друго,
извършване на товаро – разтоварна дейност, монтажни и демонтажни работи на територията
на обекта и извън него, коректно използване на машините, съоръженията и средствата за
индивидуална и колективна защита, като същият е задължен да уведомява съответните
длъжностни лица за всеки случай на повреди, аварии и други събития, които създават
опасност за неговото или на други хора здраве, а също така и за възникнали злополуки.
Сочи, че на 16.02.2024 г., около 10:00 часа, в .... при извършване на предвидената за деня
работа - свързване на електрически кабели на електрическа зарядна станция за зареждане на
електрически автомобили е претърпял инцидент, в резултат на който е получил термични
изгаряния в областта на лицето и дясната ръка от образувала се волтова дъга, вследствие на
която последва силна експлозия. Уточнява, че инцидентът е настъпил при и по повод
изпълнение на възложената му работа при ответника, като ищецът е изпълнил задължението
си за уведомяване на съответните длъжностни лица и компетентни държавни органи,
подавайки в ТП на НОИ декларация за трудова злополука с вх. № 5101-17-22/06.03.2024 г., а
в рамките на административната процедура е издадено разпореждане № 5104-17-
37/05.04.2024 г., с което инцидентът е признат за трудова злополука. Твърди, че след
инцидента е постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр. София с оплаквания за от
1
силно главоболие и видими изгаряния на площ от 3 % в областта на главата и дясната ръка,
като му е поставена диагноза – термични изгаряния от трета степен на няколко области на
тялото, след което е пристъпено към вливания с обезболяващи и провеждане на оперативна
интервенция, при която след въвеждане на пациента в обща венозна анестезия е направено
ексцизионно почистване с премахване на дивитализирани тъкани от раневата повърхност.
Допълва, че на 17.02.2024 г. бил освободен за домашно лечение поради отпадане на
необходимостта от постоянно лекарско наблюдение с дадени препоръки за спазване на
щадящ режим без натоварване и ХДР. Уточнява, че на 26.02.2024 г. е посетил
съдебномедицински кабинет, където е извършен преглед от специалист по съдебна
медицина и деонтология, като са установени следните увреждания: термични изгаряния на
лицето и дясната ръка II-ра степен, а на места III-та степен. Заявява, че според медицинското
заключение уврежданията са получени в резултат на въздействието на висока температура и
могат да се получат при термично въздействие от електрически ток по време и начин, както
е съобщено в предварителните сведения, при направено обобщение, че след приключване на
оздравителния процес е възможно да се образуват груби ръбци, които да доведат до
загрозяване на нормалната анатомична структура на лицето и дясната ръка, респ. да е
налице обезобразяване до живот. Поддържа, че по време на целия оздравителен процес е
търпял болки и страдания, които в първите две седмици са били със значителен интензитет,
като термичните изгаряния на дясната водеща ръка са го принудили да спазва щадящ режим,
без натоварване, което е създало пречки в самообслужването и самостоятелно посрещане на
елементарни хигиенни и обикновени битови потребности, поради което е имал нужда от
чужда помощ. Твърди, че изпитвал чувство на безпомощност и непълноценност, срам от
обезобразяване, което можело да настъпи поради образуване на груби ръбци в засегнатите
области. Сочи, че след инцидента започнал да страда от безсъние и да изпитва страх от
зарядни устройства и затворени пространства. Твърди, че е променил отношението си към
колегите и приятелите – станал затворен, унил, качил килограми и преустановил интересите
си. Поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, поради което претендира от него обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки
и страдания, както и емоционален дискомфорт, чийто паричен еквивалент оценява на сумата
от 20 000 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът / ФИРМА/ е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ищеца по силата на трудов договор № 039/19.09.2023 г., в рамките на
което С. е заемал длъжността „общ работник“ при него, с място на работа: гр. София, при 4-
часово работно време, както и, че с влязло в сила разпореждане № 5104-17-37/05.04.2024 г.
настъпилият инцидент от 16.02.2024 г. е признат за трудова злополука, но оспорва да е
налице основание за ангажиране на отговорността му, отправяйки изрично възражение за
съпричиняване от негова страна поради проявена от него груба небрежност, като приносът
му оценява на 90 %. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства около настъпване на
инцидента, като твърди, че А. С. сам си е позволил действия по монтажа на електрическо
2
табло, за които няма знания и опит, които отрича да са му възлагани. В тази връзка посочва,
че прекият му ръководите Н.Д. изрично е помолил да го изчака, тъй като както обикновено
той ще извърши свързването с електрическото табло. Прави възражение за прихващане от
евентуално присъденото в полза на ищеца обезщетение със свое насрещно вземане в размер
на сумата от 544,01 лв, от която: 424,01 лв. – за здравни вноски на ищеца и 120 лв. – за
консумативи на спешен кабинет в болницата, които прекият му ръководител Н.Д. платил
вместо работодателя, позовавайки се на 2 броя разписки на НАП и 2 броя фактури, който
впоследствие му ги е възстановил. Допълва, че дружеството има действаща застраховка
„Задължителна трудова злополука“ съгласно полица № 0111240480000984/07.03.2024 г.,
сключена с /ФИРМА/, като по данни на застрахователя в полза на ищеца е заплатено
съответното застрахователно обезщетение, което също моли да се приспадне от размера на
присъденото обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
По искането на ответника по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК:
Ответникът обосновава искането си за привличане с твърдението, че /ФИРМА/ е
застраховател по застраховка „Задължителна трудова злополука“, като в периода на
действие на застрахователното покритие е настъпила и процесната трудова злополука от
16.02.2024 г. Това искане е основателно.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи:
съществуването на трудово правоотношение между него и ответника, в рамките на което той
е претърпял твърдяния инцидент; че инцидентът е признат за трудова злополука по
надлежния ред; че вследствие на трудовата злополука е претърпял твърдяните имуществени
вреди, в какво се изразяват същите; причинно-следствената връзка между тях и настъпилата
трудова злополука, както и техния размер.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищецът, както и да установи
обстоятелствата, водещи до изключване и/или намаляване на отговорността му в т. ч. и тези,
на които се основава възражението му за груба небрежност.
С оглед не оспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата, че между страните съществува трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 039/19.09.2023 г., в рамките на което
ищецът е изпълнявал длъжността „общ работник“, като по време на действието на същото -
16.02.2024 г., около 10:00 часа, е настъпил твърдяният инцидент с участието на ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно причинната връзка между
твърдяния инцидент и вредите с твърдяния характер.
По доказателствените искания на страните.
3
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Доказателственото искане на ищецът по реда на чл. 190 ГПК следва
да бъде оставено без уважение, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е
представил заверено копие на сключеният между страните трудов договор. Следва да се
допуснат до разпит по двама свидетели при режим на довеждане от всяка от страните за
установяване на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК /ФИРМА/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ......... като трето лице-помагач на страната на ответника.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели
(общо четирима) при режим на довеждане от всяка страните за установяване на посочените
в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание 12.12.2024 г. от 11:00 часа, за която
дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията.
Препис от настоящото определение да се връчи и на конституираното трето лице –
помагач заедно с препис от исковата молба и приложенията, както и отговора на исковата
молба и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4