№ 2547
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20221110114547 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана от ........., ЕИК
........, искова молба против .........., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 301.92 лева,
представляваща незаплатен остатък от уговорено възнаграждение за ремонт на л.а.
„Дачия Докер“, с рег. № .............., възложен със сервизна поръчка № 302674/29.07.2021
г., която сума представлява неизплатена част по издадена от ищеца Фактура №
**********/28.09.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба – 18.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е оторизиран
дилър и сервиз на марките Renault и Dacia за България от 2007 г., както и че стопанисва
сервизна база и шоурум, където извършва ремонт на моторни превозни средства.
Твърди, че на 29.07.2021 г. ответното дружество му е възложило със сервизна поръчка
№ 302674/29.07.2021 г. ремонт на автомобил „Дачия Докер“, с рег. № .............., като в
изготвената поръчка било посочено, че ремонтът е по списък на клиента. Сочи, че на
13.08.2021 г. е представил калкулация с ценови параметри на дейности и резервни
части, които сервизът ще извърши, в отговор на което на 19.08.2021 г. получил
разрешение да започне ремонтни дейности по автомобила. Договорили се ответникът
да заплати сумите както следва: 1 121,96 лв. с вкл. ДДС, за която сума била издадена
фактура № **********/28.09.2021 г. с основание смяна на консумативи; и 7 029.96 лв.
с вкл. ДДС, за която сума били издадени фактура № ............ г. за авансово плащане в
размер на 2 000 лв. и фактура № **********/28.09.2021 г. за 5 029.96 лв. за извършени
дейности и вложени части. Общата дължима цена по договора твърди, че е 8 152,92 лв.
Ответното дружество извършило следните плащания: на 24.09.2021 г. – 2 000 лв. по
фактура № ............ г.; на 26.10.2021 г. – 850 лв. по фактура № **********/28.09.2021 г.;
на 15.11.2021 г. – 3 000 лв., с което твърди, че е погасил изцяло сумата по фактура №
**********/28.09.2021 г. и част от задължението по фактура № **********/28.09.2021
г. На 15.11.2021 г. твърди, че ответникът е приел ремонтирания автомобил без
възражения и забележки, след което преустановил плащанията и към момента дължал
остатъка от 2 301,92 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът признава, че
след претърпян пътен инцидент на 29.07.2021 г., л.а. „Дачия Докер“, с рег. № ..............,
е оставен в сервиза на ищеца. Излагат се твърдения, че при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят издава възлагателно писмо, в случая обаче
сочи, че не е издадено такова, както и че е уговорено щетата да бъде изплатена по
предоставени фактури от сервиза. Описаното твърди, че е коментирано с Б. Д. -
представител в сервиза на ответника. На посоченото лице поддържа, че е предоставен и
протокол на застрахователя за опис-заключение по щетата, в който сочи, че е
отбелязано, че застрахователят се нуждае от допълнителен оглед на автомобила след
разглобяването му. На 13.08.2021 г. признава, че е получена калкулация, а на
19.08.2021 г. сочи, че служител на .............., е потвърдил ремонта, за което отрича да е
уведомен. Твърди, че на 27.08.2021 г. след получаване на фактура от сервиза, същата е
изпратена на Застрахователя за одобрение. Признава, че на 24.09.2021 г. е платил 2000
лв., на 26.10.2021 г. - още 850 лв., а на 15.11.2021 г. - още 3000 лв. Излага, че
застрахователят не му е изплатил щетата по вина на ищеца, с което счита, че са му
причинени вреди. Такива също сочи, че са му причинени и поради невъзможност да
осъществява търговската си дейност, както и поради заплащане на лизингови вноски за
автомобили, които не е имало възможност да използва, тъй като били задържани в
сервиза на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, предвид липсата на
законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 258 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен
Договор с предмет ремонт на л.а. „Дачия Докер“, с рег. № ..............; че е изпълнил
възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, приемането на работата,
както и че договорът съдържа клаузи за възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
процесното възнаграждение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил а безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че със
сервизна поръчка №302674/29.07.2021 г. на ищцовото дружество е възложен ремонт на
л.а. „Дачия Докер“, с рег. № .............. с уговорено възнаграждение в общ размер на 8
152,92 лв., за което от ищеца са издадени следните фактури: № **********/28.09.2021
г. с основание смяна на консумативи на стойност 1121,96 лв. с вкл. ДДС; фактура №
............ г. за авансово плащане на стойност 2 000 лв. с вкл. ДДС и фактура №
**********/28.09.2021 г. на стойност 5 029.96 лв. с вкл. ДДС за извършени дейности и
вложени части; че ответникът е извършил следните плащания: на 24.09.2021 г. –
2 000.00 лв. по фактура № ............ г.; на 26.10.2021 г. – 850.00 лв. по фактура №
**********/28.09.2021 г.; на 15.11.2021 г. – 3 000.00 лв., с което е погасил изцяло
сумата по фактура № **********/28.09.2021 г. и част от задължението по фактура №
**********/28.09.2021 г.; че непогасеният остатък възлиза на сумата от 2 301,92 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената
работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата
обхваща както едно фактическо действие – реално получаване фактическата власт
върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т. е.
признание, че то действително съответства на възложеното с договора /в този смисъл е
2
решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., II т. о. на ВКС /. Приемане на
възложената работа е налице както когато възложителят е направил изрично
изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова
одобрение е изразено с конклудентни действия.
Не е спорно по делото, че за извършените ремонтни дейности, вложени части и
смяна на консумативи ищцовото дружество е издало три броя фактури, а именно
фактура № **********/28.09.2021г. /л.17/ с основание смяна на консумативи на
стойност 1121,96 лв. с вкл. ДДС; фактура № ............ г. /л.15/ за авансово плащане на
стойност 2 000 лв. с вкл. ДДС и фактура № **********/28.09.2021 г. /л.16/ на стойност
5 029.96 лв. с вкл. ДДС.
Не е спорно между страните, а и от приложените на л.18-20 копия на платежни
нареждания се установява, че от страна на ответника са извършени плащания по
процесните фактури, а именно на 24.09.2021г. е извършен превод на сумата от
2000.00лв., на 26.10.2021г. е извършен превод на сумата от 850.00лв. и на 15.11.2021г.,
е извършен превод на сумата от 3000.00лв. Не е спорно и обстоятелството, че с
процесните плащания ответникът е погасил изцяло задълженията по фактура №
**********/28.09.2021 г. и фактура № ............г. и част от задължението по фактура №
**********/28.09.2021 г., като е останала неизплатена част по последната фактура в
размер на 2301.92лв.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършеното плащания по процесните
фактури ответникът е приел извършеният от ищеца ремонт на процесния автомобил
без възражения и дължи заплащане на уговореното възнаграждение в пълен размер,
респективно претенцията се явява основателна за сумата от 2301.92лв.
Възражението на ответника, че по вина на ищеца застрахователят на автомобила
не му е изплатил застрахователно обезщетение, съдът намира за неоснователно, поради
следните съображения:
Не е спорно по делото, че автомобилът е предаден в сервиза на ищеца за ремонт
от представител на ответното дружество със сервизна поръчка №302674/29.07.2021 г.,
а не с възлагателно писмо на застрахователя. Този факт се признава от ответника с
отговора на исковата молба, доколкото на страница първа от същия се сочи, че в случая
от страна на застрахователя не е издадено възлагателно писмо, а е уговорено щетата да
бъде изплатена по представени фактури от сервиз. В тази насока е и представената от
ответника електронна кореспонденция, като видно от приложеното на л. 30 копие на
имейл, изпратен от управителя на ответника Мартин Бочуков до разпитания по делото
служител на ищеца Б. Д., представителят на .............. е посочил, че не оспорва, че
отношението по поръчката е между ищеца и ответното дружество.
Този извод намира опора и в показанията на разпитаните свидетели Б. Д. и
Борис Борисов, служители на ищцовото дружество.
По време на разпита си Б. Д. заяви, че по процесната щета при ищцовото
дружество не е постъпвало възлагателно писмо от застрахователя на автомобила, като
доколкото ремонта е възложен със сервизна поръчка от ответното дружество, по
автомобила е работено след водена кореспонденция с представител на „ДеливМи“,
доколкото практиката на ищеца е в случаите, в които не е представено възлагателно
писмо от застраховател ремонтът да се извършва за сметка на клиента.
В тази насока са и показанията на другия разпитан свидетел Борис Борисов,
който по време на разпита си посочи, че автомобилите се предоставят за ремонт в
сервиза или с възлагателно писмо от застраховател или със сервизна поръчка, като
когато ремонтът е за сметка на трето лице /застраховател или лизингова компания/
това нещо се описва в сервизната поръчка или се предоставя възлагателно писмо от
застрахователя. Свидетелят посочи, че доколкото в случая застраховател е „Лев инс“,
практиката е да се предостави оригинал на възлагателно писмо, на база на което
сервизът има основание да работи със застрахователя.
3
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Показанията се подкрепят и от заявеното от представителя на
ответното дружество, че в процесния случай ремонтът не е възложен на основание
възлагателно писмо от застрахователя, а въз основа на сервизна поръчка, издадена от
него.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира възражението
на ответника за неоснователно, доколкото липсата на възлагателно писмо от
застрахователя, обуславя извода, че ищцовото дружество не е имало задължението да
води кореспонденция и да съгласува ремонта с представител на застрахователя,
респективно доколкото ремонтът е извършен въз основа на сервизна поръчка на
ответника, комуникацията е водена с представител на ...............
В обобщение следва извода за основателност на заявената претенция за сумата
от 2 301.92лв. – неизплатена част по Фактура № **********/28.09.2021г., доколкото
възложените на ищеца ремонтни дейности по автомобила са извършени, работата е
приета от ответника, но същият не е изплатил в пълен размер дължимото се
възнаграждение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 482.08лв., от
които 92.08лв. – внесена държавна такса и 390.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. .........., да
заплати на ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: село .........., на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2301.92лева –
незаплатена част от уговорено възнаграждение за ремонт на л.а. „Дачия Докер“, с рег.
№ .............., възложен със сервизна поръчка № 302674/29.07.2021 г., за която е издадена
Фактура № **********/28.09.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба – 18.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ......., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
........., ЕИК ........, сумата от 482.08лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4