Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р.
Бошнакова в.ч.гр.д. № 13464 по описа
на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на
длъжника Б.К.С. срещу отказ да се прекрати принудителното изпълнение по изп.
дело № 577/2017 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на действие СГС,
обективиран в съобщение от 25.09.2019 г.
В жалбата се твърди,
че така постановеният от съдебния изпълнител отказ е незаконосъобразен, тъй
като са изминали повече от две години от последното извършено действие по
изпълнението и последващите действия по производството са незаконосъобразни.
Иска отмяна на обжалвания отказ. Претендира разноски.
Взискателят Софийска
вода АД не е подал възражения по жалбата, а в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за нейната неоснователност поради извършвани
действия по изпълнението и заплащане от взискателя на дължимите по него суми.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 23.02.2017 г., подадена до ЧСИ С.Х.с рег.
№ 863 и район на действие СГС от взискателя Софийска вода АД, въз основа на изпълнителен
лист от 02.12.2016 г., издаден по заповед за изпълнение по гр. дело № 18449/2016
г. на СРС, за заплащане от длъжника Б.К.С. на сумата 1437.24 лева – сума за
потребена вода през периода 22.06.2011 г. – 25.02.2016 г., сумата 132.26 лева –
мораторна лихва за периода 24.07.2011 г. – 25.02.2016 г., и сумата 331.39 лева
– разноски по заповедното производство.
С молбата на
взискателя Софийска вода АД е направено искане да се пристъпи към принудително
изпълнение за сумите по изпълнителния лист, за което основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи
начина на принудителното изпълнение. За поисканото в молбата изпълнение
съдебният изпълнител е изготвил сметка № 130973 от 23.02.2017 г., включена
заедно с дължимите такси и разноски по други изпълнителни производства в издадената
на взискателя фактура № ********** от 23.02.2017 г. Плащането по последната е извършено
от взискателя на 21.04.2017 г., видно от препис от преводно нареждане от
21.04.2017 г.
Въз основа на така
подадената молба съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно
изпълнение от 13.03.2017 г. до длъжника, връчена му надлежно на 02.05.2017 г. Едновременно
с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника съдебният
изпълнител е изпратил и запорни съобщения до търговски банки, съобщени му в поканата
и сред които е и Уникредит Булбанк АД, получила запорното съобщение на
16.03.2017 г. и представила съобщение по чл. 508 от ГПК до съдебния изпълнител
на 21.03.2017 г. В събщението на банката се съдържат данни за наложени запори и
по други изпълнителни листове върху вземанията на длъжника и за неизвършване на
превод на дължите суми поради липса на свободни средства.
С молба от 11.01.2019
г., подадена по изпълнителното дело, взискателят Софийска вода АД е поискал да
се пристъпи към опис на движими вещи на длъжника. Насроченият опис, оценка и
изземване на движимите вещи е съобщен с призовка за принудително изпълнение от
30.08.2019 г. на съдебния изпълнител до длъжника Б.С., за които последният
несъмнено е узнал към 18.09.2019 г. (въпреки липсата на изрично отбелязване в
призовката), видно от молбата му от същата дата, с която е направил искане до
съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение по
производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 и чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Със същата призовка на
длъжника е съобщен и наложеният на 04.09.2019 г. запор върху вземания по
банкова сметка ***, за който съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение
на 30.08.2019 г. и по който не е извършван превод на суми поради наложени
предходни запори и липса на средства по банковата му сметка.
На 01.10.2019 г.
съдебният изпълнител е връчил на длъжника съобщение от 25.09.2019 г., с което
поради липсата на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 6 и чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е отказал да прекрати изпълнителното производство.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 02.10.2019
г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от удостоверената дата за
съобщаване на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Същата е допустима –
насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК акт
на съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение.
Незаплащането на
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението е предвидена в процесуалния
закон правна възможост на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
но след като съдебният изпълнител е предриел действия по събирането им, като
изпрати на взискателя съобщение по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК - да представи в едноседмичен срок документ за внасяне на дължимате авансово
такси и разноски, определени в сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Ако взискателят не
представи доказателства за внасянето на дължимите авансово такси и разноски в
дадения срок, съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, като може да направи и по-малкото -
да откаже само извършването на поисканото изпълнително действие. Съдебният
изпълнител обаче може и да продължи изпълнението, въпреки че взискателят не е
внесъл дължимите авансови такси и разноски, тъй като невнасянето им не опорочава
изпълнителното действие, а съдебният изпълнител може да събере авансовите такси
и разноски от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато той отговаря за тях,
а ако длъжникът не отговаря за тези такси и разноски - да претендира плащането
им от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ (така т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая не е налице
незаплащане от взискателя на дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, за които съдебният изпълнител е предприел действия по събирането
им с изготвянето на сметката по чл. 79 от ЗЧСИ и издаването на фактура. Извършеното
от взискателя заплащане на посочените в сметката на съдебния изпълнител за дължими
авансово такси и разноски по процесното принудително изпълнение и липсата на
данни за други дължими такива, за които съдебният изпълнител да е предриел
действия по събирането им чрез изпращане на съобщение до взискателя по чл. 129,
ал. 2 във вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК, изключват наличието на предвиденото в
чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК основание за прекратяване на изпълнителното
производство. А и посоченото основание представлява предвидена в процесуалния
закон правна възможност за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
която не изключва възможността за продължаването на принудителното изпълнение
от него, събирайки дължимите такси и разноски по производството от длъжника или
взискателя по арг. от чл. 79, ал. 2 от ГПК и чл. 410, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ. Така изложените съображения водят до извод за неоснователност
на неведеното от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на обжалвания
отказ на съдебния изпълнител поради наличието на предвиденото в чл. 433, ал. 1,
т. 6 от ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Неоснователно е също и
възражението на жалбоподателя Б.С. за перемиране на принудителното изпълнение. Съгласно
задължителни разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
което без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил прекратяване
на принудителното изпълнение. В случая обаче не е налице настъпила перемпция
относно изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй
като са налице предприети от взискателя действия по изпълнение в период
по-малък от две години. Искането на взискателя Софийска вода АД за принудително
изпълнение върху движимите вещи на длъжника, като нов изпълнителен способ при
неудовлетворяване на вземанията му изпълнителния лист, е направено с молба от
11.01.2019 г., т.е. преди изтичането на две години от предприетите преди него действия
от съдебния изпълнител по налагане на запора върху вземанията на длъжника – 13.03.2019
г., поради което не е настъпило и твърдяното по силата на закона прекратяване
на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Предвид тези
съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен,
а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Б.К.С. срещу отказ да се прекрати принудително изпълнение
по изп. дело № 577/2017 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на действие
СГС, обективиран в съобщение от 25.09.2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.