РЕШЕНИЕ
Гр. София, 04.11.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира И.
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Йорданка Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 4853 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20041226/12.02.2021
г. по гр. д. № 74673/2019 г. по описа на СРС, 33 състав, постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, е признато за установено по
предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че Т.И.П. дължи на дружеството сумата от 98,28
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия, с включена главница за
дялово разпределение за периода от 25.07.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането като исковете са
отхвърлени до пълния предявен размер от 621,23 лева и за периода от 01.05.2015
г. до 24.07.2016 г., както и обезщетение за забава в размер на 20,47 лева – за
периода от 30.07.2016 г. до 17.07.2019 г. и до пълния предявен размер от 120,
33 лева за недвижим имот гр. София, ж.к. ******, аб. № 293763, за които суми е
издадена заповед от 21.08.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 43042/2019 г. по
описа на СРС, 33 състав.
Против решението в
частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 98,28 лева, представляваща
цена за доставена топлинна енергия с включена главница за дялово разпределение
за периода от 25.07.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, е
подадена въззивна жалба вх. № 25045357/12.03.2021 г. от Т.И.П. чрез особения
представител адв. Б.П.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че решението е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
пръвоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения, направени с отговора на
исковата молба, както и било постановено при нарушение на материалния закон. На
първо място, посочва, че съдът не се е произнесъл по въпроса за активната
процесуална легитимация на ищеца, както и възражението досежно наличието на
договор между него и ответника. Не били изложени мотиви защо съдът приема, че
към процесните периоди ответницата все още е собственик на отоплявания имот
въпреки липсата на доказателства за това), нито коментира възможността правото
на собственост да е прехвърлено на друго лице. Не било обсъдено и възражението,
направено с отговора на исковата молба,
относно обвързващата сила на общите условия, тъй като не били представени
доказателства, че те са публикувани съобразно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от
Закона за енергетиката, поради което следвало да се приеме, че те не са
обвързали ответницата. Не било обсъдено също така, че договор № 4717/08.20.2002
г., сключен с „Т.С.“ ЕООД не е продължил действието си след изтичане на срока
му. Заявява, че поддържа необсъдените от първоинстанционния съд възражения.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвълени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. С молба вх. №
355014/13.10.2021 г. въззиваемия заявява, че оспорва подадената жалба и моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Т.С.“
ЕООД не е заявило становище по въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 74673/2019 г. по описа на СРС, 33 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Т.И.П., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 43042/2019
г. по описа на СРС, 33 състав.
В
исковата молба се твърди, че ответницата в качеството й на собственик на
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. Надежда – 3, ******абонатен № 293763, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона
за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията
на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Поддържа,
че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна
енергия между клиентите се извършва по системата на дялово разпределение, като
в настоящия случай то се извършвало от лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а от Закона за енергетиката. Твърди, че на основание чл. 140, ал. 1, т.
2 от Закона за енергетиката били начислявани суми по прогнозни месечни сметки,
а след края на отчетния период били изтогвяни изравнителни сметки на база на
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2017 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът не е
изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия.
В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 01.05.2015 г. до 30.04.2017
г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 606,27 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 14,96 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2016
г. – 17.07.2019 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 116,24 лева и 4,09
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за
периода от 30.07.2016 г. до 17.07.2019. Твърди, че по гр.д. № 43042/2019 г. по
описа на СРС, 33 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато
за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в
исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.И.П., чрез процесуалния й
представител, с който заявява, че оспорва предявените искове. На първо място,
оспорва, че ищецът „Т.С.“ ЕАД е легитимиран да предявява иск за сумата, тъй
като няма лиценз да изнършване на дейност по доставка на топлинна енергия.
Оспорва твърдението, че ответника е собственик на топлоснабден имот, тъй като
от представения по делото нотариален акт се установява, че е придобит през 2004
г., но не се установявало, че тя е
собственик на имота към 2015,2016 и 2017 г. Поддържа, че между ответника и „Т.С.“
ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение, като не е обвързана и от
общите условия на дружеството, които не отговаряли на изискванията на чл. 150,
ал. 2 от Закона за енергетиката и не били публикувани в един централен и един
местен ежедневник. При условията на евентуалност, прави възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 43042/2019 г. по описа на
СРС, 33 състав. По заявление от 25.07.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена
заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на 21.08.2019 г. да
заплати сумата 606,27 лева - главница
за доставена топлинна енергия за периода от м. 01.05.2015-30.04.2017 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ******, абонатен № 293763,
ведно със законна лихва за периода от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 116,24 лева за периода от 14.09.2016-17.07.2019, сумата от 14,96 лева – представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. –
30.04.2017 г. , ведно със законна лихва за
периода от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер
на 4,09 лева за периода от 30.07.2016 г. до 17.07.2019 г., както и направените
по делото разноски. В изпълнение на указания
по чл. 415, ал.1, т.
2 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от които се
установява следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР и Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на
потребители за битови нужди, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и
са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Видно от представения Протокол от
общо събрание на етажна собственост в гр. София, ж.к. ******е, че етажните
собственици са взели решение дяловото разпределение в сградата са се извършва
от „Т.С.“ ЕООД. Между Т.С. ЕАД и „Т.С.“ е сключен договор от 29.07.2015 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. като автоматично се подновява за изравнителен период до
30.04.2017 г. при липса на възражения.
Установява се от приетия по
делото Нотариален акт № 184, т. IV, рег. № 9342, т. IV, рег. № 9342, д. №
674/2004 г. на Нотариус М.И., че М.Т.П.и Т.И.П. са придобили правото са
собственост върху апартамент № 76 в гр. София, ж.к. *****. Със Заявление –
декларация от 03.01.2008 г. на М.Т.П.е прехвърлена партидата на топлоснабдения
имот с № 293763 на негово име. С писмо изх. № 7376/26.03.2019 г. на „Т.С.“,
изпратено до Т.П. е заявено, че партидата с № 293763 е прехвърлена на нейно
име, като не се установява то да е достигнало до адресата.
Приети
по делото фактура № **********/31.07.2017 г., 007579265031.07.2016 г., както и
документи за дялово разпределение за исковия период, изготвени от „Т.С.“ ЕООД.
Въз
основа на събраните по делото доказателства са
изготвени заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се установява,
че топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, жк ******се отчита
всеки месец по показанията на общия топломер от служители на „Т.С.“ ЕООД. Установява
се, че всички отоплителни тела в имота са били демонтирани, като топлинна
енергия за отопление на имота от радиатори не била начислявана. Вещото лице
посочва, че топлата вода е начислявана по реален отчет по т. 5.2 от Приложение
към чл. 61, ал. 1 и съгласно чл. 69, ал.
2 от Наредба 16-334/06.04.2007 г., като при отчета са съставяни протоколи за
главен отчет с подпис на потребителя или лицето, осигурило достъп, като данните
от тези протоколи правилно били отразени в изравнителните сметки. Заявява, че
топлинната енергия от сградната инсталация било изчислена по формула по т.
6.1.1. от Приложение към Наредба 16-334 на база инсталирана отоплителна мощност
на инсталацията и денградусите за периода. Топлинната енергия била разпределена
на база пълен отопляем обем от 142 куб.м., като заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената от общия
топломер. Вещото лице установява, че по фактури отчетената топлинна енергия за
сградна инсталация е на стойност 204,89 лева, а за БГВ – 401,39 лева, като след
изготвяне на изравнителните сметки общо дължимата сума за топлинна енергия 606,28
лева. Установява се, че технологичните разходи са изчислени съгласно методиката
и формулите, установени с Наредбата за топлоснабдяването, като са приспаднати
от постъпилата в абонатната станция енергия. Установява се, че количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е определена пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект на сградата. Вещото лице установява, че
ФДР е изготвила изравнителни сметки, в които за процесния имот. Установява се,
че изчисленията са направени съгласно методиката за дялово разпределение. Вещото лице е констатирало, че общият
топломер монтиран в АС е преминал съответните метрологични проверки.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
процесния период са начислени суми за топлинна енергия в размер на 606,27 лева.
и 14,96 лева – сума за дялово разпределение.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 43042/2019 г. по
описа на СРС, 33 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК
С отговора на исковата молба и с въззивната жалба ответникът е направил
възражение относно активната легитимация на ищеца „Т.С.“ ЕАД да предяви иска за
заплащане на суми за топлинна енергия като поддържа, че по делото не било
установено да притежава лиценз за доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката
Комисията за енергийно и водно регулиране води публични регистри издаваните
лицензии, в които се вписват всички лицензианти, издадените лицензии и други
обстоятелства. Дейността по производство и пренос на топлинна енергия подлежи
на лицензиране (чл. 39, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката). Видно от
публично достъпните данни в регистъра на лицензиите на КЕВР „Т.С.“ ЕАД
притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия за територията на
гр. София за срок от 20 години (Л-031-02/ 15.11.2000 г., №Л-032-03/ 15.11.2000
г., №Л-033-05/ 15.11.2000 г. Следователно направеното възражение относно
активната легитимация на ищеца да претендира сумите за доставена топлинна
енергия се явява неоснователно.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че не е възникнало
облигационно правоотношение между него и топлоснабдителното дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота
си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.
Следователно
и доколкото по делото се установява, че ответникът Т.И.П. е придобила
собствеността върху 1/2 идеална част от недвижим имот, за който е имало открита
партида с № 293763. В договора, с който собствеността е придобита от
ответницата като купувач с нея е вписан и М.Т.П., но по делото не са ангажирани
доказателства относно дяловете на съсобствениците, то с оглед разпоредбата на
чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността, те се считат равни. Следователно
правилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не дължи изцяло сумите
за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение, а само за 1/2 идеална част от тях. Неоснователно се
явява възражението на ответницата, направено чрез особения й представител, че
не се установява тя да е била собственик през исковия период. По делото не са
ангажирани доказателства, които да установяват, че след придобиване на
собствеността през 2004 г., Т.И.П. се е разпоредила със собствеността в полза
на трето лице, а не са и въведени твърдения в тази насока. В случай, че
ответницата твърди, че в този период друго лице е притежавало собствеността
върху имота, то в нейна тежест е било да установи това обстоятелство. Следователно
в процесния период ответницата Т.П. е била собственик на 1/2 идеална част от
имота и между нея и топлопреносното дружество е възникнало облигационно
правоотношение, свързано с доставка на топлинна енергия до имота.
От
приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза се
установява, че в процесния период до имота, съсобствен на ответника Т.П. е
доставена топлинна енергия, която е отчетена съобразно предвидените в
приложимите подзаконови нормативни актове правила, като е отчетено, че в имота
няма монтирани отоплителни тела и топлинната енергия е отчетена само за
подгряване на вода, както и за сградна инсталация. По делото са представени
документи за главен отчет, изготвени от третото лице-помагач, както и фактури,
отразяващи отчетената от топлинния счетоводител стойност на реално потребена
топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение. Стойността на сумите
за потребена топла вода и отдадена топлинна енергия от сградната инсталация е
определена в размер на 606,27 лева, от които ответницата дължи половината. С
първоинстанционното решение, което е влязло в сила в необжалваната му част
районният съд е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност на
част от вземането за доставена топлинна енергия като за ответницата останала
дължима сумата от 90,80 лева
От
събраните по делото доказателства се установява, че услугата дялово
разпределение реално е осъществена от „Т.С.“ ЕООД в исковия период и за това за
представени и изравнителни сметки, документ за главен отчет на уредите за
дялово разпределение. Представен е и договор между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД по
чл. 139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който се извършва
дялово разпределение в сградата в етажна собственост, в която се намира
процесният топлоснабден имот срещу възнаграждение, дължимо от
топлоснабдителното дружество – ищец по ценоразпис в Приложение № 2. Размерът на
възнаграждението е установен от приетите по делото писмени доказателства и
съдебно-счетоводна експертиза и той е 7,48 лева.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 33 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
На основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на предявените искове настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното,
Софийският градски съд
Предвид на изложеното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20041226/12.02.2021 г. по гр.д. № 74673/2019 г. по описа на
СРС, 33 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Т.И.П., ЕГН-**********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с
ЕИК-******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.