№ 459
гр. П***, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на д*** и девети април през две хиляди д*** и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220100390 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Ищцата С. Т. М. чрез пълномощника си адвокат Х. е предявила против
ответника Д. П. М. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по вина на ответника, съединен с исковете за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
ненавършило пълнолетие дете А*** Д*** М. на майката, за определяне
режим на лични отношения на детето с бащата, за осъждане на ответника да
заплаща издръжка на детето в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, за предоставяне ползването на семейното
жилище на ищцата и за фамилното й име след развода. По отношение на иска
за издръжка за минало време производството по делото е прекратено с
протоколно определение от 29.04.2022 г.
Като причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака сочи
напускането на семейното жилище от ответника скоро след раждането на
детето, довело до продължителна фактическа раздяла между съпрузите и
дезинтересиране на ответника от детето и грижите за него.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. П. М. не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не взема становище по исковата молба.
1
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.
Преди сключване на брака съпругата е носила фамилното име И***.
От брака страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – А***
Д*** М., родена на *** г. в гр. П***.
Съгласно изготвения от ДСП – П*** социален доклад след раздялата на
страните грижите по отглеждането на детето са поети от майката. По нейна
информация бащата не е прекъснал контактите си с детето и се чуват по
телефона ежедневно. Жилището, в което се отглежда детето, се намира в гр.
П***. Придобито е по време на брака и представлява гарсониера, разполагаща
с добри хигиенно-битови условия. Ищцата не е трудово ангажирана и е
регистрирана като безработна. Не получава обезщетение за безработица.
Съпругът й изпраща ежемесечно финансови средства. Майката на ищцата е
починала, а баща й и сестра й живеят в И***. Поддържа добри
взаимоотношения с тях. Може да разчита на тяхната помощ и подкрепа.
Детето посещава детска градина „Д***“ в гр. П***, трета група. Посещава
детското заведение редовно и с желание, не отсъства без причина. Има
изграден приятелски кръг. Между детето и родителите му има изградена
връзка на привързаност.
От ДСП – С*** не е изготвен социален доклад, тъй като по данни на
родителите на ответника той е заминал за А*** през месец декември 2021 г.,
поради което социално проучване не е могло да бъде осъществено.
Свидетелката В*** Е*** М***, без родство със страните, установява, че
с ищцата са съседки и се познават от около 6 години. Тогава ищцата била
бременна. Със съпруга й свидетелката се запознала малко преди или малко
след като ищцата родила. Ищцата й споделила, че с ответника се развеждат,
защото той имал друга жена. В момента не живеели заедно. След като ищцата
родила, съпругът й бил два месеца в България и след това година и половина
бил на работа в чужбина. Когато си идвал в България, го нямало вкъщи за
седмица-две. Идвал си все едно бил на хотел, хранил се, лягал си и после
отивал някъде. Когато бил в страната, се прибирал много рядко – веднъж в
седмицата. В момента също бил на работа в чужбина. Ответникът сам
решавал, че ще замине да работи в чужбина. Не го обсъждал с ищцата. Когато
ответникът бил в чужбина с ищцата рядко се чували по телефона. Той търсил
нея и детето много рядко. Според свидетелката ответникът се държал с детето
лошо. Говорил му на „ма“. Жилището им представлява гарсониера, състояща
се от една стая с кухня, баня, тоалетна и тераса. Ищцата сама гледала детето.
Нямала помощ от никой, освен от съседите. Майка й починала наскоро, а
баща й живеел в И*** и не можел да й помага с детето. В П*** нямала
роднини. Родителите на ответника живеели в с. С**. Като родител ищцата
много добре се грижила за детето. Била перфектна домакиня. Винаги искала
2
да й е изчистено. Винаги имало топла храна. Когато детето било болно, тя го
водила на лекар. Детето посещава детска градина „Д***“ в гр. П***. Ищцата
й споделяла, че ответникът плащал издръжка на детето. Ищцата в момента
нямала работа. Било й трудно да започне работа, тъй като нямало на кого да
разчита за детето.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата заяви, че родителските
права следва да се упражняват от нея, тъй като тя е била през цялото време с
детето и се е грижила за него още от раждането му, а ответникът през
повечето време бил в И***.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод – чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищцата е направила искане чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съединени с иска за развод при условията на кумулативно съединяване
са небрачните искове по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителските
права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете, искът по чл. 53 от СК за фамилното име
на съпругата след развода и искът по чл. 56, ал. 1 от СК за ползване на
семейното жилище след развода.
По иска за развод:
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
вината на ответника за това. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото
свидетелка, чиито показания съдът цени като незаинтересовани,
непосредствени, логични и последователни, има преки впечатления от
съвместното съжителство на съпрузите и установява по убедителен начин, че
съпрузите са напълно отчуждени един от друг, като в отношенията им
отсъства нужната за всяка семейна връзка обич, взаимност и топлота. За това
свидетелства фактът, че съпрузите са живели заедно през съвсем кратък
период от време след раждането на детето, след което ответникът заминал за
чужбина. По време на брака той многократно бил в чужбина. Решението за
това ответникът вземал сам, без да го обсъжда със съпругата си. Когато се
прибирал в България много рядко бил при семейството си. Често напускал
семейното жилище за по седмица-две. При тези данни съдът приема, че
присъщите на здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение,
доверие и подкрепа между съпрузите напълно са изчезнали от брачната
връзка и не съществува възможност да се възродят отново между тях. Бракът
съществува само формално и е лишен от необходимото по закон и морал
3
съдържание, поради което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от
съпрузите да продължи занапред живота си самостоятелно.
Разпитаната по делото свидетелка установи и твърдението на ищцата,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът.
Поведението на съпруга по време на брака е било в разрез с установените в
закона и в обществото норми за брачно поведение – отчуждил се от
семейството си, често напускал семейното жилище, заминавал за чужбина,
без да го обсъди със съпругата си. По този начин ответникът е поставил
съпругата си в ситуация, в която да не може да разчита на неговата
физическа, морална и материална подкрепа, в т.ч. по отношение на грижите
за детето, които са били поети изцяло от ищцата. Следователно са налице
брачни провинения на съпруга, който с поведението си е предизвикал
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По отношение на родителските права след развода:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от СК при развод съпрузите по общо съгласие
решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес. Ако не се постигне споразумение
по ал. 1, съгласно чл. 59, ал. 2 от СК съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права,
както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата. Въпросите за местоживеенето, упражняването на
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете от брака представляват спорна съдебна
администрация, в рамките на която съдът се произнася по целесъобразност,
изхождайки от най-добрия интерес на детето и вземайки предвид
възможностите на родителите да полагат грижи за него, битовите условия,
при които ще бъде отглеждано детето и социалното му обкръжение,
възможността за помощ от трети лица при отглеждане на децата, доходите и
имуществото, с които родителите разполагат за осигуряване на жизнения
стандарт на детето, моралните качества на родителите, привързаността към
детето и други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.
С оглед установените по делото данни и воден от интересите на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете съдът намира, че след
развода родителските права следва да се упражняват от майката, при която да
бъде и местоживеенето на детето. За този извод определящи са ниската
възраст, пола, привързаността на детето към майката и преди всичко
обстоятелството, че от раждането на детето до момента основно майката
осъществява грижите за него. Още с исковата молба майката е заявила
желание да упражнява родителските права, което е указание за сериозна
загриженост за детето и желание да изпълни родителския си дълг. Освен
готовността да поеме непосредствените грижи за детето и възпитанието му,
потвърдена и пред съда при изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 от СК,
4
съдът констатира, че ищцата има необходимия родителски капацитет,
разполага с необходимите жилищно-битови условия за отглеждане на детето
и е в състояние да му осигури условия на живот, необходими за нормалното
му физическо и психическо развитие и социално израстване. Ответникът от
своя страна проявява необяснима пасивност по отношение на родителските
права, в т.ч. и в настоящото съдебно производство, в което не само, че не е
взел отношение по иска за развод, но не е изразил и желание да упражнява
родителските права и не се е явил пред съда, за да бъде изслушан по реда на
чл. 59, ал. 6 от СК, като по този начин поставя съда в невъзможност да
установи родителския му капацитет.
На ответника следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето, продиктуван преди всичко от ниската възраст на детето,
а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота
до 16.00 ч. в неделя с приспиване, 20 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, 2 дни по време на Великденските
празници и 2 дни по време на Коледните празници.
В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете от брака. Издръжката, дължима
от родителите на техните ненавършили пълнолетие деца, се определя според
чл. 142, ал. 1 от СК в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите, а съгласно чл. 59, ал. 4 от СК при развод на родителите размерът
на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало
преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител. Съгласно ППВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние, трудоспособност и квалификация, преценени към момента на
постановяване на решението. Конкретно за ненавършило пълнолетие дете
размерът на издръжката следва да бъде съобразен от една страна с възрастта
на детето, ежедневните му нужди, здравословното състояние, наличието или
липсата на специални потребности. Следва да се отчетат икономическите
условия в страната, определени от висок жизнен и социален стандарт,
продиктуван от ценови, социални и демографски фактори, които определят
нуждата от повече средства за издръжката на едно дете. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. При определяне на издръжката
следва да бъдат отчетени възможностите на родителя да дава издръжка с
оглед здравословното му и имуществено състояние, възможността да полага
труд и да реализира доходи, наличие или липса на задължение да издържа и
други лица.
Детето А*** Д*** М. е на 5 години и 9 месеца. Посещава детска
5
градина. Не е известно да има извънкласни занимания. Няма данни да страда
от сериозно или хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение,
нито да има специални потребности, които да изискват повече финансови
средства. Поради това съдът приема, че се нуждае от средства основно за
храна, облекло, играчки и лекарства.
Майката и бащата са в трудоспособна възраст. Бащата е трудово
ангажиран в чужбина, като няма данни за реализираното от него трудово
възнаграждение. Майката не е трудово заета. Регистрирана е като безработна,
но не получава обезщетение за безработица. Никой от родителите не дължи
издръжка на други ненавършили пълнолетие деца и не страда от заболяване,
което да му пречи да полага труд и да реализира доходи в средния за страната
размер.
При тези данни съдът намира, че необходимите средства за ежемесечна
издръжка на детето са в размер на 400 лв., която следва да бъде разпределена
в съотношение 250 лв. за бащата и 150 лв. за майката, върху която ще лежат
цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на детето и осигуряването
на ежедневните му потребности. Определянето на издръжка в по-висок от
посочения размер би било необосновано, доколкото нуждите на дете в
предучилищна възраст не изискват голям финансов ресурс, по делото липсват
данни детето освен детска градина да посещава извънкласни занимания или
дейности, които се заплащат от родителите, а и не са събрани доказателства
стандартът на живот на семейството преди развода да е бил над средния за
страната. Поради това искът за издръжка следва да бъде уважен в размер на
250 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, тъй
като се касае за определяне на първоначална издръжка, до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката. За разликата над
250 лв. месечно до предявения размер от 300 лв. месечно искът за издръжка
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за фамилното име на съпругата след развода:
Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Право на съпруга, приел фамилното име
на другия съпруг, е да реши дали ще възстанови фамилното си име отпреди
брака или ще запази фамилното име на другия съпруг и след развода.
При сключване на гражданския брак между страните ищцата е приела
фамилното име на ответника. В бракоразводния процес е изразила желание да
го запази и след развода. Желанието й следва да бъде уважено, тъй като това
зависи изцяло от личната й преценка. Поради това след прекратяване на брака
ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно име М..
По иска за ползване на семейното жилище:
Семейното жилище на съпрузите е придобито по време на брака и се
намира в гр. П***, ул. „И*** К***“ ******, **. На основание чл. 56, ал. 5 от
СК и като взе предвид, че родителските права по отношение на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете ще се упражняват от майката и че вина
6
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругът,
съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено на ищцата.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
възложат в тежест на ответника, който има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Ищцата е заплатила по делото държавна такса в
размер на 25 лв., която следва да й бъде присъдена. Липсват доказателства за
заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, поради което такова не й се
дължи от ответника.
На основание чл. 6, т. 2 от ТДТГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса при
решаване на делото в размер на 50 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 във връзка
с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК – и държавна такса върху издръжката в размер на
360 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта за присъдената издръжка
решението подлежи на предварително изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между Д. П. М., ЕГН ********** и С. Т. М., ЕГН
**********, сключен на *** г. в гр. П***, за което е съставен акт за
граждански брак № *** от *** г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има съпругът Д. П. М., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете А*** Д*** М., ЕГН
********** на майката С. Т. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете А***
Д*** М., ЕГН ********** при майката С. Т. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. П. М., ЕГН
********** с ненавършилото пълнолетие дете А*** Д*** М., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с приспиване, 20 дни през лятото, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, 2 дни по време на
Великденските празници и 2 дни по време на Коледните празници.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете А*** Д*** М., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител С. Т. М., ЕГН ********** издръжка в размер на 250 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2022 г., до
7
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва при всяко просрочено плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за издръжка за разликата над 250 лв. месечно до предявения размер от
300 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр. П***, ул. „И***
К***“ ******, ап. 8 на съпругата С. Т. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** от с. С**, общ. С***, ул. „Д*** и
д***“ *** да заплати на С. Т. М., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И***
К***“ ******, ** на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** от с. С**, общ. С***, ул. „Д*** и
д***“ *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик на основание чл.
6, т. 2 от ТДТГПК държавна такса при решаване на делото в размер на 50 лв.
и държавна такса върху издръжката в размер на 360 лв. на основание чл. 78,
ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП – П*** и ДСП –
С***.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8