№ 12296
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110123417 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Н. Д. К., чрез адв. Ц., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 24.12.2023 г., прибирайки се към дома й в гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16, вх. 1, ет.
1, ап. 16, съседът й В. М. Ч. се насочил към нея, замервайки я с камъни, след което я блъснал,
ударил я по гърба и избил телефона от ръцете й. Излага доводи, че посочените действия от
страна на ответника Ч. били съпроводени с обиди и заплахи за убийство и изнасилване, като
същият я нарекъл „курва мръсна“, „наркоманка“, и отправил следните заплахи: „ще те
изнасиля и ще те убия“ и „ще ви избия като кучета“. Твърди, че ответникът упражнявал
спрямо нея психически и физически тормоз, без наличието на провокация от нейна страна.
Сочи, че е подала няколко сигнала на телефон „112“, въз основа на които е била образувана
прокурорска преписка № 11339/2023 г., която не била приключена. Поддържа, че тормозът
спрямо нея продължавал ежедневно, като от 24.12.2023 г. до датата на исковата молба –
19.04.2024 г. е била подложена на постоянен стрес, който й създавал пречки да води
нормален начин на живот. Твърди, че вследствие от поведението на ответника е изпаднала в
депресия, изпитвала тревожност и нарушения на съня. Отбелязва, че поради продължаващия
тормоз от страна на ответника и влошаването на здравословното й състояние, на 06.02.2024
г. е посетила психиатър, който й е поставил диагноза „смесено тревожно-депресивно
разстройство“, като й била назначена терапия с лекарствени средства. Сочи, че приемът на
предписаните й медикаменти оказвал влияние на работата й, доколкото същите
предизвиквали отпускане и сънливост. Счита, че посочените неимуществени вреди,
свързани с изпадането й в дълбоко депресивно състояние, стрес и негативни емоционални
преживявания са вследствие от поведението на ответника, поради което същият й дължи
заплащането на обезщетение. Моли съда да осъди ответника В. М. Ч. да й заплати сумата от
3800 лв., представляваща стойност на претърпените неимуществени вреди в периода от
24.12.2023 г. до 19.04.2024 г., които са последица от оказания от ответника физически и
психически тормоз на 24.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 24.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. М. Ч., чрез адв. К., е подал отговор на исковата
молба. Прави отвод за местна неподсъдност на спора, като сочи, че делото следвало да бъде
изпратено по компетентност на Районен съд - Разлог, доколкото настоящият му адрес бил в
гр. Б. и твърдяното от ищцата деяние било с място на извършване в гр. Б.. Оспорва изцяло
твърденията в исковата молба. Потвърждава, че с ищцата са съседи на посочения адрес в гр.
Б.. Поддържа, че твърдените от ищцата неимуществени вреди не са последица от неговото
поведение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
следните елементи: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В правната теория относно института на непозволеното увреждане противоправността
се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като
забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в
отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние.
Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в
правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма
е следвало да се изпълнят. В теорията се приема, че най-важната забранителна норма в
областта на непозволеното увреждане е чл. 45 ЗЗД. Според цитирания текст всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата въвежда забрана да се
причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието
осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т.е. деянието е противоправно. Поради това в правната
теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на
общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на
вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
В частност отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за
извършени от него неправомерни действия, а именно, че на 24.12.2023 г., в гр. Б., ул. „Л.Г.“
№ 16, вх. 1, ет. 1, ап. 16, се насочил към Н. Д. К., замервайки я с камъни, след което я
блъснал, ударил я по гърба и избил телефона от ръцете й, като посочените действия на В. Ч.
били съпроводени с обиди и заплахи за убийство и изнасилване.
Не е спорно между страните по делото, че същите живеят в съседство на адрес: гр. Б.,
ул. „Л.Г.“ № 16, вх. 1.
По делото е представен амбулаторен лист № 35, издаден на 06.02.2024 г., от който се
установява, че на посочената дата Н. Д. К. била прегледана от лекар, като при снетата
анамнеза се оплакала от проблеми със съня, храненето, изпитване на страх и гадене,
вследствие от преместването й в гр. Б., където неин съсед я заплашвал, хвърлял камъни по
нея, псувал я и влизал в дома й. При прегледа било констатирано следното състояние на
ищцата: видимо умерено напрегната; „ем. – дистимно-тревожна. Сом и Нв с-ка с
2
перманентен характер. Р-во на осн. вит. Функции“, като видно от назначената терапия на
Н. Д. К. били изписани Денаксит и Атаракс.
По делото е приет и заверен препис от пр.пр. № 11339/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Б.град, Териториално отделение – Разлог, съдържаща подадена от Н. Д. К.
жалба, докладни записки, изготвени от П. Т. и А. П., протокол за доброволно предаване на
видеозапис от мобилно устройство, както и снети обяснения от Н. Д. К., А. П. М., С. Б. С.,
В. М. Ч., Г. Л. Д., разпореждане по чл. 64 ЗМВР и протоколи за предупреждение по чл. 65
ЗМВР. Приложено е и заверено копие на постановление от 15.03.2024 г. за отказ да се
образува досъдебно производство по пр. пр. № 11339/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Б.град, Териториално отделение – Разлог. Видно от мотивната част на
постановлението, прокурорът е приел, че не са налице данни за извършено престъпление от
общ характер.
От заключението на приетата, без да бъде оспорена, съдебно – техническа експертиза,
чрез която е извършен оглед на представения от ищцата оптичен носител, като веществено
доказателство, която експертиза съдът кредитира изцяло, се установява, че записите на
посочения носител представляват два кратки клипа, заснети посредством смартфон и
визират събитие, случило се на улица между блокове в тъмната част на денонощието. Преди
да пристъпи към подробно оглеждане и снемане на видео кадровката и вербалното
съдържание на двата записа, вещото лице е подложило същите на технически анализ
посредством специализиран софтуерен продукт, с чиято помощ се проследява наличието на
евентуални манипулации както на видео потока, така и на синхронизираният аудио поток. В
резултат на извършената проверка вещото лице изрично заявява, че не се установява
разминаване в синхрона, както и наличие на прекъсване, снаждане или други манипулации в
двата видео-записа. При отваряне на първия видеозапис с продължителност от 00:00:52 мин
се установява, че на началния кадър се виждат двама мъже с остригани глави, единият
облечен с бяла на цвят тениска с къс ръкав и къси панталони, а другият с черна тениска,
като първият се вижда с лице към обектива, а вторият с гръб. Двамата се намират на тротоар
непосредствено до паркиран автомобил, като мъжът с бялата тениска държи в дясната си
ръка предмет с неправилна форма и светъл цвят, с който замахва с видимо намерение да го
хвърли към лицето зад кадър, държащо смартфона. По гласа на лицето, държащо смартфона,
се разбира, че същото е от женски пол. След като не може да достигне до лицето със
смартфона, тъй като пътят му е препречен от мъжа с черната тениска, мъжът с бялата
тениска, сменяйки посоката си на движение, в негово ляво, заобикаля спрелите автомобили
и напада с ярост жената със смартфона, която се предпазва свивайки се и в този момент се
вижда част от лицето й. В този момент мъжът с черната тениска успява да отблъсне в страни
мъжа с бялата тениска, който на свой ред няколко пъти замахва към него с дясната си ръка, в
която продължава да държи вече описания предмет с неправилна ъгловата форма и светъл
спрямо околните обекти цвят. Лицето с бялата тениска замахва няколко пъти към главата на
мъжа с черната тениска, като всеки път го избутва назад по улицата, но не успява да го
удари. В един момент лицето с бялата тениска пуска на земята предмета от дясната си ръка,
а другият мъж с черната тениска го избутва и започват да си отправят вербални закани.
Жената държащата смартфона побягва в страни от мъжете до сградата, където тропа
вероятно по входна врата. След това се връща по тротоара към двамата мъже, които
продължават да си разменят реплики.
Вещото лице след снемане на вербалната част от видео материала, възпроизвежда
относимата към предмета на настоящия спор, както следва:
Мъжът с бяла тениска:
-Престани! Абе престани беее! Не се крий зад колата бе!
Жената със смартфона:
3
-Счупи я, счупи я!
Мъжът с бяла тениска:
-Абе мама ти да е…..! Абе ей!
Мъжът с черна тениска:
-Абе ей, абе стига бе човек!
Мъжът с бяла тениска:
-И кво кат ме снимаш? Какво бе?! АААА? Не се крий!
Мъжът с черна тениска:
-Не бе, слушай ме са. Слушай ме сега!
Мъжът с бяла тениска:
-Че ви изтрепа тука кат кучета бе! Че ми показва она среден пръст!
Мъжът с черна тениска:
-Не бе, не бе, чакай малко бе, чакай бе! Чакай малко бе!
Мъжът с бяла тениска:
-Крещи нечленоразделни звуци…..
Мъжът с черна тениска:
-Фърли тоя камен бе!
Мъжът с бяла тениска:
-Абе марш от тука бе!
Жената със смартфона:
-Майко милаааа!
Мъжът с черна тениска:
-Ааа, не съм като тебе луд! Пребери се….
Мъжът с бяла тениска:
-Прибери камерата ма……Следват крясъци и неясен говор…..
При отваряне на втория видеозапис с продължителност от 00:00:23 мин се установява,
че същият започва със заснемане на двамата мъже от разстояние от около 10 метра, като
същите си разменят реплики и в един момент мъжът с бяла тениска се втурва към жената
държаща смартфона с ругатни и псувни и видимо от записа се опитва да счупи устройството
или да й го изтръгне от ръцете. Вещото лице след снемане на вербалната част от видео
материала, възпроизвежда относимата към предмета на настоящия спор, както следва:
Жената със смартфона: - Тоя тръгва да ме бие, фърли ми камъни по мене!
Мъжът с бялата тениска: -…..Ей го е и П.….
Жената със смартфона: - Ужас…. Удра В., удра мене.
Мъжът с бялата тениска: - Ей, ей……Да еба твойта мама!
В производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Г. Л. Д. и С. Б. С. (на страната на ищцата), както и И,А.Б. (на страната на
ответника).
Свидетелят Г. Л. Д. заявява пред съда, че знае за инцидент, случил се в гр. Б. през
месец декември 2023 г. в междублоковото пространство, където живее. Изяснява, че на
процесната дата си била вкъщи и чула шум късно вечерта, след което се показала на терасата
и видяла разправия между съседите, в т.ч. ищцата и ответника В. Ч., който стоял от едната
4
страна на оградата на блока, а Н. К. била на улицата и се саморазправяли, без да се удрят.
След това свид. Д. слязла долу на улицата и видяла трима човека да нападат В., който бил
свален на земята, а ищцата снимала отстрани с телефона. В този момент свид. Д. се опитала
да ги разтърве и при изправянето на В. от земята същият избутал с тяло/рамо Н. К.. На
следващо място, при предявяване на приложения снимков материал към приетата по делото
съдебно-техническа експертиза свидетелят Д. посочва, че мъжът с бялата тениска от
снимките е ответникът В. Ч..
Свидетелят С. Б. С. заявява, че си спомня за процесния инцидент от месец декември
2023 г., когато празнували Коледа в механа в гр. Б.. Същата вечер в механата Н. К.
разговаряла с едно момче, след което те излезли навън и по едно време тя се върнала и
започнала да блъска по стъклото на механата с викове „пребиха го, пребиха го“. Веднага
след това свид. С. заедно с още няколко човека излезли навън и видели, че двама мъже,
единият от които ответникът В. Ч., се саморазправят физически, поради което излезлите от
механата хора се опитали да ги разтърват, вследствие на което всички паднали на земята.
Свидетелят С. изяснява, че В. не е удрял Н., а единствено я е напсувал един път в разгара на
случилото се там, като агресията била между В. и другия мъж, а Н. и В. си разменяли
обидни думи. На следващо място, при предявяване на приложения снимков материал към
приетата по делото съдебно-техническа експертиза свидетелят С. посочва, че мъжът с
бялата тениска от снимките е ответникът В. Ч..
От показанията на свидетеля И,А.Б. – съпруга на ответника, преценени по реда на чл.
172 ГПК, се изяснява, че процесната вечер през месец декември 2023 г. с В. били на масата в
апартамента им в гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16. В един момент В. получил обаждане по телефона
със заплашителен тон - да излезе навън, да се разберат за някакъв проблем, след което станал
и излязъл навън по домашни дрехи, а впоследствие свид. Банкова, когато излязла навън,
видяла, че имало трима мъже, които съборили В. на земята, а Н. К., която била срещу тях с
телефона, снимала през цялото време и непрекъснато ги атакувала, предизвиквала да се
случват разправии и бой. Свид. Банкова заявява още, че не е чула и видяла В. да е обиждал
или бутал Н., а единствено е имало словесна и физическа разправия между него и другите
мъже, като цялото това нещо било предизвикано от Н., защото и тримата мъже били пред
тях, а ищцата била готова да снима. Твърди още, че когато Н. дошла да живее в сградата,
започнала да има претенции къде ще си паркира колата и да се заяжда.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, в т.ч. веществено доказателство – оптичен диск с аудиовизуален запис и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият
съдебен състав приема за несъмнено установено, че на 24.12.2023 г., в гр. Б., в
междублоковото пространство на ул. „Л.Г.“ № 16, ответникът е отправил към ищцата закана
и обида с изразите: „Че ви изтрепа тука кат кучета бе!..“, „Ей, ей……Да еба твойта
мама!“. Авторът на тези изрази е именно ответникът, като това се установява въз основа на
ценените гласни доказателства.
Съдът приема, че поведението на ответника има характера на противоправно.
Противоправността при деликта като нарушение на правилото "не вреди другиму" се
изразява в противоречието между поведението на деликвента и правни норми от
действащото обективно право, които по императивен начин уреждат правомощията на
титулярите на абсолютни субективни права и съдържанието на тези права.
Правото на защита на здравето на гражданите е право от категорията на абсолютните и
изрично е прогласено в нормата на чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България. В
разглеждания случай то е било нарушено с адресирания и към ищцата израз „Че ви изтрепа
тука кат кучета бе!..“ – забранено от разпоредбата на чл. 144, ал. 1 НК, като този извод
може да бъде формиран от съда и само въз основа на опитните правила и логиката, без да е
5
нужно в случая заключение на вещо лице. Съдът приема за несъмнено установено, че
заканата е била насочена и към ищцата, тъй като от заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза се установява, че след като ответникът не може да достигне до
лицето със смартфона (Н. К.), тъй като пътят му е препречен от мъжа с черната тениска, В.
Ч., сменяйки посоката си на движение, в негово ляво, заобикаля спрелите автомобили и се
насочва с ярост към жената със смартфона (Н. К.), която се предпазва свивайки се и в този
момент се вижда част от лицето й. В този момент мъжът с черната тениска успява да
отблъсне ответника, който казва „Че ви изтрепа тука кат кучета бе! „Че ми показва она
среден пръст!“ (визирайки ищцата).
Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на
абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията).
Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго
в негово присъствие е противоправно деяние – обида (чл. 146, ал. 1 от НК). Обидата може да
се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се
възприемат от пострадалия. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно
годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са
неприлични, вулгарни и цинични. Обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. В закона
не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане
чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия-жестове,
мимики и др., които са унизителни за пострадалия. В частност настоящият съдебен състав
приема, че употребеният от ответника израз „Да еба твойта мама“ е обиден. Не се касае
просто за негативна оценка на личността и поведението на ищцата, а за израз, пряко насочен
и целящ да уязви нейното достойнство. А и е несъмнено, че изразът е нецензурен.
Доказани са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и
останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – настъпили вреди,
изразяващи се в негативно емоционално преживяване – стрес, тревожност (този извод може
да бъде формиран от съда и само въз основа на опитните правила и логиката, без да е нужно
заключение на вещо лице), както и причинна връзка между тях и поведението на ответника.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС).
Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида на изразите; възрастта на
ищцата, която към момента на деликта е била на около 35 години; обстоятелствата, при
които е осъществено непозволеното увреждане – публично, на обществено място, и от друга
страна – кратката продължителност на деянието, липсата на данни за трайни негативни
последици и за съществена промяна на начина на живот на ищцата, липсата на
доказателства на посочените дата и място ответникът да е замервал Н. Д. К. с камъни, да я е
блъскал, удрял я по гърба, да е избил телефона от ръцете й, да я е нарекъл „курва мръсна“,
„наркоманка“, „ще те изнасиля и ще те убия“, както и съществуващите в страната
6
обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, настоящият
съдебен състав приема, че присъждането на сумата от 1000 лв. би било справедливо по
размер обезщетение за търпените неимуществени вреди, до който и размер релевираната
претенция се явява основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане – чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Присъждането на обезщетение само по себе си
съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника са
противоправни, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума
е за репариране на действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване. От
значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира най-
чист израз (виж например Определение № 912 от 8.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2963/2016
г., IV г. о., ГК и Определение № 60716 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2021 г., III г.
о., ГК).
Ето защо предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 1000
лв., ведно със законната лихва от 24.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а до
пълния предявен размер от 3 800 лв. - да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е представила доказателства за сторени разноски в общ размер на 4252 лв., от
които: 152 лв. за държавна такса, 700 лв. – депозит за СТЕ, 400 лв. – депозит за свидетели,
както и 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой и в тази част договорът има
характера на разписка. Своевременно релевираното от процесуалния представител на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е основателно. Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС,
II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №
1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото, като определи и присъди разумен
и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В този смисъл,
като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в настоящото производство,
събраните по делото писмени и гласни доказателства, изслушването на съдебно-техническа
експертиза, както и обстоятелството, че по делото са проведени три открити съдебни
заседания, настоящият съдебен състав приема, че размерът на претендирания адвокатски
хонорар следва да бъде намален до сумата от 1000 лв. С оглед уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата се следват разноски в общ размер на 592,63 лв.
Ответникът доказва извършени разноски в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
11.07.2024 г. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищцата
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-
438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г.,
нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната
правна и фактическа сложност на делото, като определи и присъди разумен и съответен на
положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид
вида и обема на осъществената правна защита в настоящото производство, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, изслушването на съдебно-техническа експертиза,
както и обстоятелството, че по делото са проведени три открити съдебни заседания,
7
настоящият съдебен състав приема, че размерът на претендирания адвокатски хонорар не
следва да бъде намаляван. С оглед отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ответника се следват разноски в размер на 736,84 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16, вх. „Б“, ет. 1, ап.
14, да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. „К.В.“ № 133, ет. 1, ап. 11, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили на 24.12.2023 г. в резултат на нанесени от ответника
закана и обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2023 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за разликата над уважения
размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 3800 лв.
ОСЪЖДА В. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16, вх. „Б“, ет. 1, ап.
14, да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. „К.В.“ № 133, ет. 1, ап. 11, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 592,63 лв. – разноски за производството
пред СРС, съразмерно в уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. „К.В.“ № 133, ет. 1, ап. 11, да
заплати на В. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Л.Г.“ № 16, вх. „Б“, ет. 1, ап. 14, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 736,84 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
за производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8