РЕШЕНИЕ

 

Номер     260291                     24.02 Година  2021           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХIII наказателен  състав

 

На     единадесети  февруари                               2021    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    6351      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-007243/29.07.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.З.К. ЕГН ********** са наложени четири административни наказания “ГЛОБА” в размер на съответно 50лв., 50лв., 20лв. и 10лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца за извършени нарушения по чл.103 от Закона за движение по пътищата, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

      

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

      вярно, секретар Н.Т.

 

МОТИВИ :        

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-007243/29.07.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.З.К. ЕГН ********** са наложени четири административни наказания “ГЛОБА” в размер на съответно 50лв., 50лв., 20лв. и 10лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца за извършени нарушения по чл.103 от Закона за движение по пътищата, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

    Жалбоподателят И.З.К. чрез пълномощника си по делото адв. Н., моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. за това, че на 19.06.2020г. около 07.40часа в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ кръстовище с бул. „6-ти септември“ като водач на лек автомобил „БМВ 316 И” с рег. № …..: 1. Не спира на подадена стоп палка по образец и е принудително спрян; 2.Не е минал годишен технически преглед на личния си автомобил; 3. Не е изпълнил задължението си в 7-дневен срок да заплати фиш № НІ689114 от 09.10.2019г.; 4. Не представя контролен талон към СУМПС.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № АА816339/19.06.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят К.А.Г. изцяло поддържа отразените в същия констатации като допълва, че водачът бил спрян на 500метра навътре в ул. „Железарска“, въпреки че погледнал полицейските служители при подаване на сигнала със стоп палка.

       От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на И.З.К. административни нарушения по чл.103 от Закона за движение по пътищата, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко писмените доказателства по делото, а именно АУАН, докладни записки, справка за водач/нарушител от региона, Заповеди.

     Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-007243/29.07.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.З.К. ЕГН ********** са наложени четири административни наказания “ГЛОБА” в размер на съответно 50лв., 50лв., 20лв. и 10лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца за извършени нарушения по чл.103 от Закона за движение по пътищата, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА“ и „лишаване от право да управлява МПС“, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те са в рамките на определения твърд размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното. Това обстоятелство лишава от възможност и съда да намали техния размер.

      Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушенията, факта, че те не са първи по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез неспазване сигналите на светофарната уредба, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.

 

        За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

       

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.