РЕШЕНИЕ №143
гр. Пазарджик, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 232/2019 г. по описа на ПзОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по подадена по ел. път жалба на „А.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“ № ***, ЕИК *********,
чрез управителя И.А.Д., срещу Отказ на
длъжностното лице при Агенция по вписванията
– Търговски регистър рег. № ****** г. за обявяване на ГФО
за 2016 г. по партидата на дружеството –
жалбоподател, заявено със заявление рег. № *****.
Жалбоподателят аргументира доводи, че
постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че незаконосъобразни са указанията по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на
ДЛР за представяне на доказателства за редовно свикване на събранието на
съдружниците, на което е взето решение за приемане на ГФО и че протоколът не
бил подписан от всички съдружници. Поради това моли отказът да бъде отменен и
да се укаже обявяване на ГФО.
Жалбата е представена в официално
заверено копие, придружено с копие от приложените документи към заявлението и
постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Депозирана е в срока по чл. 25, ал.
1 от ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за изпращане на отказа по електронен път – 14.10.2019 г., от легитимирано лице, при заплатена държавна такса от 10
лева, съгласно чл. 29 от Тарифата по ГПК вр. чл. 16б, ал. 2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, поради което е процесуално допустима.
Предмет на жалбата е отказ рег. № ****** г. за обявяване на годишен финансов
отчет за 2016 г. по
партидата на „А.“ ООД. За да постанови отказ, длъжностното
лице по регистрацията е приело, че за не са изпълнени
указанията по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за взето решение на ОС от двамата съдружници за
приемане на отчета.
Съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Видно от справка в публичния ТР към АВ, съдружниците в „А.“ ООД са двама: И.А.Д.с дялово участие в
капитала от 4 000 лв. и Л. А. П.– с 1000 лв.
Подадено е заявление за обявяване на
ГФО за 2016 г., приет на проведено на 25.03.2017 г. ОС на съдружниците. Видно
от протокола на събранието е присъствал само съдружника И.Д., притежаващ 80 % от капитала, т. е. решението за приемане на ГФО за 2016 г. е взето само от него. Няма данни неприсъстващия втори съдружник да е поканен
или не за провеждане на ОС.
При преценка законосъобразността на отказа на заявлението от ДЛР
съдът изхожда от вменените му със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/2007 г. за водене,
съхранение и достъп до ТР, правомощия. В производството по
съдебна ревизия на откази по реда на чл. 24 – 25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът не е обвързан от посочените от ДЛР към АВ основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена
проверка на предпоставките по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Преценката по
законосъобразността на проведеното общо събрание и взетото на него решение не
са предмет на обсъждане в регистърното производство, а в евентуално
образуваното въз основа на спора съдебно такова. Следва да се прави разлика
между проверка по същество на законосъобразността на взето решение на орган на
дружеството и формалната (от външна страна) преценка дали въобще е налице
решение на ОС. Следователно, макар и регистърното производство да представлява безспорно охранително производство, при което се извършва само формална
проверка за наличието на законовите предпоставки – в случая за обявяване на представения акт, то ако ДЛР констатира очевиден
порок (напр. липса на предвидено в закона мнозинство при вземане на
дадено решение или липса на компетентност), той може да постанови отказ,
подлежащ на обжалване.
Съгласно чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ регистърният орган проверява дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно
изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването
на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, които се
установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Това е
предвидено и с разпоредба
на чл. 62а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър, според която към заявлението за обявяване на ГФО задължително се представят освен (1) подлежащият на обявяване
ГФО в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис,
така и (2) документите, които доказват
изпълнение на изисквания относно приемането
на подлежащия на обявяване ГФО на дружеството. Или, когато се касае до
обявяване на акт, цитираните правни норми изискват ДЛР да провери дали към заявлението е представен
подлежащият на обявяване акт /в случая ГФО/, дали същият отговаря по
външните си белези на изискванията на закона, както и
дали се представя доказателство за приемане на подлежащия на обявяване ГФО, т. е. решение на върховния орган на дружеството
с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ за приемането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ именно Общото събрание е компетентният орган за
приемане на ГФО на дружеството, като в алинея 3 е посочено, че решението
се взема с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено
друго в дружествения договор.
Няма изискване за квалифицирано мнозинство в случая, видно от чл. 30 вр. чл.
29, б. „д“ от договора.
В ТЗ не е предвидено изрично изискване за кворум, при наличието на който заседанието да се счита редовно. Условието за кворум може косвено да се извлече от правилата за мнозинство при вземане на решения, защото,
за разлика от режима при АД, при ООД мнозинството се изчислява от общия размер
на капитала, а не от размера на представения на заседанието капитал.
В
настоящия случай, на проведеното на 25.03.2017 г. ОС на съдружниците, на което е приет ГФО за 2016 г., участие е взел единствено съдружникът И.Д., който притежава повече от 1/2 от капитала (80 %), т. е. при наличие на кворум, който е условие за провеждане на ОС, е взето решение, отговарящо на изискването на чл. 137, ал. 3 от ТЗ за приемане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ с мнозинство
повече от 1/2 от капитала.
С оглед на изложеното, отказът на ДЛР за обявяване на ГФО за
2016 г. е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ рег. № ******* г. на длъжностно
лице по регистрация към Агенция по вписванията – Търговски регистър, постановен
по заявление рег. № ******** по партидата на „А.“ ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „К.“ № ***, ЕИК *********.
УКАЗВА на длъжностно лице по
регистрация към Агенция по вписванията – Търговски регистър да обяви подлежащия на обявяване акт – ГФО за 2016 г. по заявление рег. № ******** по партидата на „А.“ ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „К.“ № ***, ЕИК *********.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията препис от решението, на осн. чл. 25, ал. 5 от
ЗТР.
Решението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: