РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Бургас , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500351 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„КАР 1БГ“ ООД , чрез адвокат Мария Овагемова срещу Решение № 260003/04.01.2021г. по
гр.д.№ 10262/2019г. по описа на РС-Бургас в частта, с която ответното дружество/ настоящ
въззивник, е осъдено да заплати на „ОМНИКАР Рент“ ООД суми както следва: 529. 50 лева,
представляваща допълнително възнаграждение, дължимо по Дългосрочен договор за
отдаване на автомобили под наем от 27.04.2018 г. – за пробег на лек автомобил марка
"Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СА 6766 ХМ, над уговорения за него
максимален такъв, а също така и обезщетения за причинените през време на ползването от
вещите, предмет на същия договор, вреди, както следва:
- 838. 95 лева за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. №
СА 6766 ХМ;
- 991. 94 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № СВ 5423 ВМ;
- 1 107. 80 лв. за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. №
СА 0630 ХН;
- 839. 40 лева за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. №
1
СА 0662 ХН;
- 1 074. 42 лв. за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. №
СА 0631 ХН;
- 2 374. 48 лв. за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. №
СВ 7046 АС;
- 1 777. 87 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 9670 МТ;
- 713. 96 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 7084 МТ;
- 1 567. 84 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 8055 МТ;
- 2 218. 48 лева за лек автомобил марка "Renault", модел "Captur", рег. № СВ 4349
МН;
- 1 701. 98 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 8054 МТ;
- 1 562. 14 лв. за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № СВ 1021 АК;
и 1 492. 73 лв. за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № СВ 1018 АК,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.12.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и сумите 1 597. 30 лв. разноски по делото и 1 306. 21 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
На първо място във въззивната жалба се твърди, че по отношение претенцията от
529,50 лева, представляваща допълнително възнаграждение, дължимо по Дългосрочен
договор за отдаване на автомобили под наем от 27.04.2018 г. – за пробег на лек автомобил
марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СА 6766 ХМ, съдът не е разгледал
възражението на ответника по чл.90 ЗЗД, поради което се моли съдът да се произнесе за
едновременното осъждане на страните за главницата от 529,50 лева за заплащане от страна
на ответника след издаване на фактура от ищеца, както и за отхвърляне на иска за
присъждане на лихва върху тази сума поради упражнено от ответника право на задържане.
На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени доводи за отхвърляне от БРС в
противоречие с материалния закон на възражението на ответника за липса на претърпени от
ищцовото дружество вреди. Сочи се, че отговорността за вреди не може да води до
неоснователно обогатяване на страна по договорно правоотношение, в която връзка се
изтъква, че ищецът следваше да докаже по делото обстоятелството- че ремонтът на
собствените му автомобили е извършен за негова сметка,като се извършва анализ на
доказателствата по делото. Заявява се, че съдът не е отчел възраженията на ответника за
липса на доказателства относно стойността на ремонтните работи, твърдяни от ищеца, в
която връзка се излагат подробни доводи и съображения. Сочи се за неправилен извод на
БРС за това, че бил основателен отказът на застрахователя да заплати застрахователно
2
обезщетение за наетите автомобили; извършен е анализ на законовите разпоредби, сочи се
съдебна практика, обсъдени са доказателства по делото. Въззивникът намира, че освен
заради обстоятелството- че ищецът не е претърпял имуществена вреда от неизпълнение на
договора между страните от ответника, исковата претенция е неоснователна и тъй като
липсвало неизпълнение от страна на ответника, което е предпоставка за търсене на
отговорност по договора за наем с ищеца, в която връзка е извършен анализ на разпоредби
от Договора за наем между страните .Въззивникът изтъква, че по отношение на четири от
автомобилите е налице и допълнително основание за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение , а именно: по отношение автомобил рег.№ СВ 1018 АК; автомобил рег.№ СВ
1021 АК; автомобил рег.№ А8055 МТ и амтомобил рег.№ А 7084 МТ, за което излага
съображения и доводи. Моли за отмяна в обжалваната част на първоинстанционното
решение и постановяване на друго такова, с което исковете бъдат отхвърлени; претендират
се разноските пред двете съдебни инстанции. В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание процесуалния представител на въззивника- адвокат О., поддържа въззивната
жалба и моли уважаването й ;претендира присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции, за което представя списък.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ОМНИКАР
РЕНТ“ ООД, предявен чрез пълномощник адв. Теодора Кантутис, в който се излагат доводи,
аргументи и съображения по всяко едно от възраженията във въззивната жалба; моли се
потвърждаване на решението изцяло; моли се присъждане на разноските по делото.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски в размер на заплатен адв. хонорар от 1100 лева.
Отговор по въззивната жалба е постъпил и от третото лице-помагач на страната
на „КАР 1 БГ“ ООД , а именно: ЗАД“АРМЕЕЦ“ чрез пълномощник-юрисконсулт Иван
Христов Йорданов , в който отговор се твърди неоснователност на въззивната жалба и се
излагат доводи в тази насока ; моли се потвърждаване на първоинстанционното решение. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание третото лице-помагач не се
представлява.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 232,ал.2 ЗЗД и
чл.233,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на
решението е обвързан от оплакванията във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
3
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт съобразно
разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които в настоящия случай касаят единствено положителната част от решението
на първата инстанция.В останалата част, в която исковете на „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД са
отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от БРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда, изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи и съображения следва да се отбележи
само следното:
Между страните е безспорно сключването на Дългосрочен договор за отдаване на
автомобил под наем, по силата на който ищцовото дружество „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД е
предоставило 61 автомобила под наем на ответника „КАР 1БГ“ ООД съгласно опис-
приложение №1 към Договора.
Съгласно т. 1. 2,пр.3 от Дългосрочен договор за отдаване на автомобил под наем,
наемната вноска включва 3 000 км. среден месечен пробег на автомобил; при надвишаване
на максимално договорения пробег за всеки един от автомобилите, отдаден под
наем,наемателят дължи допълнителна такса в размер на 0. 10 лв. /км. без ДДС, за
превишените километри.
Страните не спорят, че така уговорения среден месечен пробег е бил надхвърлен за
лек автомобил марка "Renault" модел "Clio IV Grandtour", с рег. № СА 6766 ХМ, което е
отразено в подписан от представители на двете страни приемо-предавателен протокол.От
него се установява, че МПС е получено от наемателя на 01.05.2018 г. и е върнато на
наемодателя на 01.11.2018 г., като за целия период с него са изминати общо 23 295 км., т. е.
с 5295 км. повече от уговорените 18 000 км. /6 месеца х 3 000 км. /. Дължимата за
превишението цена, съгласно цитираната клауза от договора, е 529. 50 лв. без ДДС.
Ответникът признава дължимостта на сочената сума, но заявява, че не е извършил плащане
поради отказ на ищцовото дружество да издаде счетоводен документ/ в случая фактура по
ЗДДС/, като предаде екземпляр от тази фактура на ответника- получател на услугата.
Позовава се на нормата на чл. 90 ЗЗД, според която разпоредба ако длъжникът има срещу
кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и
неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не
изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Възражението по чл. 90 ЗЗД представлява средство за защита срещу неизпълнение на
насрещното изискуемо задължение от същото правно отношение, т. е. способ за
едновременно изпълнение и за осигуряване на реално изпълнение на насрещното
4
задължение. За да възникне обаче това право, безспорно е да съществуват между едни и
същи лица две насрещни вземания, които представляват част от едно двустранно
правоотношение, като двете вземания следва да са изискуеми /освен в хипотезата на чл. 90,
ал. 2 ЗЗД./.В случая публично-правното задължение за издаване на фактура от регистрирано
по ЗДДС лице не представлява „изискуемо вземане от същото правно
отношение“,позволяващо право на задържане по смисъла на чл.90 ЗЗД за изправната
страна, с оглед на което това възражение се явява неоснователно.Претендираната от ищеца
паричната сума е дължима от ответника, до който правилен извод е достигнал и районния
съд.
Съгласно т.2.1 от сключения между страните Договор, автомобилът се предава на
НАЕМАТЕЛЯ в изправно техническо състояние, с принадлежности и документи съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба, с добър външен вид, измит и почистен и с
действащи застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“, съгласно приемо-предавателен
протокол, неразделна част от договора В случай, че в приемо-предавателния протокол не е
отбелязано друго, приема се, че Автомобилът е приет от НАЕМАТЕЛЯ без възражения.
Съгласно т.2.2 от Договора ,след изтичане на договорения срок или при предсрочно
прекратяване на договора НАЕМАТЕЛЯт се задължава да върне на НАЕМОДАТЕЛЯ
автомобила в състоянието, в което го е приел съобразно нормалното износване на
автомобила за периода, окомплектован с всички принадлежности и документи. Времето и
състоянието, в което се връща автомобила, се констатират в приемо-предавателен протокол,
подписан от страните.
От представени от ищцовото дружество с исковата молба приемо-предавателни
протоколи се установява, че при връщането на автомобилите страните по договора са
констатирали увреждания по 13 от тях,които увреждания са описали в съответните
приемо-предавателни протоколи.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че за процесните автомобили е
имало сключени застраховки "Пълно Каско" между ищеца „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД и
третото лице помагач на страната на ответника – ЗАД "Армеец". Видно от представените по
делото 32 броя застрахователни преписки по щети, пред ЗАД „Армеец“ са заявени искания
за заплащане на застрахователни обезщетения за уврежданията по процесните 13 МПС. По
всички искания ЗАД“Армеец“ е отказал да изплати застрахователните обезщетения на
основание т. 14. 8 и т. 14. 17 от Общите условия за застраховка "Каско" по съображения, че
описаните вреди са настъпили на място, по време и при обстоятелства, различни от
декларираните, както и че същите се дължат на нормалната експлоатация на автомобилите.
Предвид отказите на ЗАД "Армеец" да репарира претърпените щети по
застрахованото имущество, което е предмет на процесния договор за наем, "Омникар Рент"
ООД претендира на основание чл.233,ал.1,изр.1 ЗЗД заплащане на съответни обезщетения
от "Кар 1 БГ" ООД. Обезвреда за наемодателя от наемателя на всички причинени в срока
5
на наемния договор вреди, липси и щети ,произтичащи от ползването на автомобила, са
предвидени и в клаузи на наемния договор. Съгласно т.5.2 от процесния Договор,
НАЕМАТЕЛЯТ носи пълна имуществена отговорност и обезщетява НАЕМОДАТЕЛЯ за
всички вреди, липси и щети, произтичащи от ползването на автомобила, настъпили за срока
на действие на договора,каквито са липси или щети, за които е отказано плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя или за които липсва констативен протокол
за ПТП от КАТ/ МВР;липси или щети настъпили вследствие неизпълнение на задълженията
на НАЕМАТЕЛЯ по Договора или на условията по застраховките КАСКО и ГО.
От представените по делото приемо-предавателни протоколи, съставени при
предаване на НАЕМОДАТЕЛЯ от НАЕМАТЕЛЯ на наетите вещи безспорно се
установяват следните обстоятелства: 1/ наличие на вреди върху процесните автомобили,
описани по вид и състояние за всеки автомобил във всеки приемо-предавателен протокол за
предаването му 2/ настъпване на вредите в срока на наемния договор.
За установяване размерът на вредите върху автомобилите,както и на
обстоятелството- дали те се дължат на обикновено естествено физическо износване в
резултат на експлоатацията им по време на наемното правоотношение/каквото твърдение
своевременно е въведено от ответника пред БРС /, първоинстанционния съд е назначил
съдебно –автотехническа експертиза.Вещото лице установява,че декларираните пред
застрахователя щети по застрахованите 13 автомобила не се дължат на естествено
физическо износване;липсват данни или признаци за злоумишлено механично или
химическо въздействие от трети лица или увреждания, настъпили от случайни събития-
паднали предмети върху автомобилите, както у колизии с животни или с хора; вида и
степента на уврежданията са в резултат от причини като сблъсък в движение или сблъсък
на движещо се МПС с паркиран застрахован автомобил. Вещото лице е остойностило вида
и размера на вредите върху всеки един от процесните автомобили,като е използвало
описите на щетите по претенции към ЗАД „ Армеец „ ,съпоставени с представените по
делото калкулации / явно калкулации от неучастващо по делото трето лице „ОМНИКАР
АУТО“ ООД/, като е посочило в с.з. на 30.09.2020г., че има малки разлики. Видно от
заключението на вещото лице/вж. констативно-съобразителна част от заключението-л. 253
от делото на БРС/, предвид липсата на приложен по делото снимков материал това бил
единствено възможния начин за изготвяне на експертизата. Следва да се отбележи, че така
изготвената експертиза, ценена от съда като обективно и компетентно дадена, установява по
възприетия от вещото лице подход и начин на оценка, пазарната стойност на уврежданията
на автомобилите; тази експертиза не е оспорена от страните пред БРС, с оглед на което
неоснователни се явява възраженията на въззивника в жалбата му - за липса на годни по
делото доказателства, възоснова на които да се определи пазарната стойност на
уврежданията.Уврежданията и тяхната стойност се установяват от съвкупната преценка на
доказателствения материал по делото във връзка с неоспореното от страните по делото и
прието от БРС/ без възражения на страните/ заключение по съдебно-автотехническата
експертиза.
6
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже,
че те се дължат на причина, за която той не отговаря. От тази разпоредба следва извода, че
отговорността на наемателя за вреди, които са възникнали по време на ползването на наетия
имот, почива на една презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя, която
презумпция е оборима. Целта на оборимите презумпции е да улеснят доказването, като
освободят страната, която се ползва от фактите, от тежестта да ги доказва. При тях тежестта
на доказване е разместена, поради това наемодателят следва да докаже презумпционната
предпоставка, за да може презумпцията да породи своето действие. Оборването на
въведената от законодателя презумпция е в тежест на наемателя. Поради това, за да може
успешно да се реализира отговорността на наемателя, наемодателят следва да установи
следните факти: наличието на наемна връзка; че на вещта, която е била предмет на договора,
са й причинени вреди в срока на наемния договор, както и техния размер. В случая всички
тези обстоятелства се установиха по безспорен начин по делото, с оглед на което всяка една
от исковите претенции по чл.233,ал.1,т.1 ЗЗД като доказана по основание и по размер
правилно е уважена от районния съд.
В тази връзка следва да се отбележи, че за реализиране на отговорността на
наемателя спрямо наемодателя по чл.233,ал.1,т.1 ЗЗД правно ирелевантно е
обстоятелството- дали тези вреди са били поправени и заплатени за сметка на наемодателя
,за да може едва след това/след заплащането им/ наемодателят да ги претендира от
наемателя. Разпоредбата на чл.233,ал.1,т.1 ЗЗД не предвижда такова условие, с оглед на
което съдът не обсъжда въведените в тази насока от въззивника доводи – за липса на
доказателства и неустановяване от ищеца по делото на обстоятелството, че ремонтът на
автомобилите е извършен за негова сметка.
Неоснователни са възраженията на въззивника „КАР-1“ БГ ООД, заявени във
въззивната жалба и касаещи застрахователното правоотношение на ищеца „ОМНИКАР
АУТО“ ООД със ЗАД“АРМЕЕЦ“/последното дружество трето лице- помагач на страната
на ответника „КАР-1 БГ“ ООД/. На основание чл. 233 ГПК постановеното решение има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, като това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. В тази връзка и
по заявени от ответника „КАР 1 БГ“ ООД твърдения за неоснователен отказ на
Застрахователя ЗАД“АРМЕЕЦ“ да заплати застрахователни обезщетения за процесните
увреждания на автомобилите, първоинстанционния съд е изследвал разпоредбата на
чл.5.7 от Договора за наем и доказателствата, събрани по делото във връзка с изпълнение на
горецитираната договорна норма.
Съгласно т.5.7 от процесния Договор за отдаване на автомобил под наем,при
7
възникнали застрахователни щети НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да се погрижи за
завеждането им към съответната застрахователна компания. При необходимост
служителите на „Омникар Рент“ в цялата страна могат да окажат нужното съдействие при
завеждане на щетите и окомплектоването на необходимите документи или да отменят
НАЕМАТЕЛЯ в този ангажимент срещу такса от 100 лв. без ДДС на автомобил.
От доказателствата по делото става ясно,че за периода от 9 дни: от 12 до
21.09.2018г., в ЗАД“АРМЕЕЦ са били заведени 32 броя застрахователни преписки по
щети;всички ПТП са били описани като самостоятелно настъпили или при престой на
паркинг на автомобила ;едно и също лице- С.Р.С., е подавало уведомленията за
настъпилите застрахователни събития, както и същото това лице се е вписало като водач на
автомобил в някои уведомление-декларация за щета по застраховка/напр. л. 205 от делото
на БРС/. Независимо от горното обаче в сведение от 21.09.2018г. С.Р.С.,действащ по
възложение на ответното дружество заявява, че не е наясно как са станали произшествията
по заведените в ЗАД „Армеец“ щети на автомобили, собственост на „ОМНИКАР РЕНТ“
ООД. По тази причина и на основание т.14.8 от Общите условия за застраховка „Каско“
,предвид представяне на невярни данни относно застрахователните събития,
застрахователят е отказал изплащане на застрахователната сума. Освен горното, така
установените обстоятелства навеждат на извода и за неспазване от ответното дружество на
задължението му по т.5.7 от процесния договор за наем – да уведоми застрахователя за
застрахователното събитие в срок, и по този начин да му съдейства за установяване на
релевантните за застрахователното събитие обстоятелства. Това поведение правилно и в
изпълнение на задължението за изясняване на обективната истина по спора, е било
отчетено от районния съд. В случая предмет на спора е изпълнение на сключения между
страните договор за наем на автомобил / с опис-приложение към същия/ и изследване на
застрахователното правоотношение между ищцовото дружество и третото лице-помагач
ЗАД „Армеец“ е само доколкото е във връзка с договорната клауза по т.5.7, която се
установи , че е не е изпълнена от „КАР-1 БГ“ ООД с грижата на добър търговец по смисъла
на чл.302 от Търговския закон.Критерият е обективен, като абстрактното понятие се
запълва с конкретно съдържание при отчитане обичаите в практиката, добрите нрави и
справедливостта.
Крайният извод на съда, че за да се освободи от отговорност, наемателят следва да
докаже, че вредите се дължат на причина, за която той не отговоря- че вредата е причинена
от случайно събитие, непреодолима сила или като резултат от действията на трето лице, за
което не отговаря, като сам той е положил дължимата и практически възможна според
обстоятелствата грижа на добър търговец или че вредата не е настъпила по време на
ползването на наетата вещ. Ответникът не доказа факти и обстоятелства, които да водят до
освобождаване от отговорност. Поради това предявените искове с правна квалификация по
чл. 233, ал. 1, предл. 2 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер.Като е стигнал до
същите правни изводи по съображения и мотиви, към които настоящият съд на основание
чл. 272 ГПК препраща, първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно
и обосновано решение, което следва да се потвърди.
8
На основание чл. 78 ,ал.3 ГПК вр. чл. 80 ГПК в тежест на въззивника следва да се
заплатят направените от въззиваемия разноски за съдебното производство в размер на
заплатено адвокатско възнаграждение, доказано и претендирано от процесуалния му
представител в размер на 1100 лева/ без ДДС/.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003/04.01.2021г. по гр.д.№ 10262/2019г. по описа на
РС-Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА „КАР 1 БГ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.117,партер, да заплати на „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД с ЕИК:
********* ,ул.“Карловско шосе“ №42, с.Труд, 4199, Община-Марица,обл.Пловдив,
съдебно-деловодни разноски в размер на 1100 лева /без ДДС/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9