№ 101
гр. , 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200305 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от В. П. К. с ЕГН: **********, гр.С., ж.к. „******-3, бл.***, вх.2,
ет.4, ап.З0, с която е обжалвано Наказателно постановление НП № 21-0347-
000***/08.09.2021 год.на Началник Група към ОДМВР С., РУ П., с което са наложени
следните администативни наказания:
1. На основание чл.183 ал.4 т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.100,
ал.4, т.1 от ЗДвП;
2. На основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00(сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2
месеца за нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП.
3. На основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20,00(двадесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи
несъгласие с наложените административни наказания в обжалваното наказателно
постановление, моли за отмяна на същото, в съдебно заседание, редовно призован,
ангажира доказателствени искания, заявява становище за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-П. не взима становище по жалбата.
Районен съд-П., първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени
1
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери
служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства: Жалба; АУАН –
оригинал; НП № 21-0347-000*** / 2021 г.; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. за определяне
на длъжностни лица упълномощени да издават НП; 2 / два / бр. Докладни записки –
оригинали; Писмо рег.№ ДПМЧ изх.№ 0690/16.12.21 г. от „Д.П.М.Ч.“ ЕАД с което заявяват
че не съхраняват запис от посочената дата; Справка от централна база на АИС КАТ по
история на регистрацията, съдържаща данни за собственика на лек автомобил „*********“ с
peг. № ********справка-разпечатка - 2 (два) листа/; Писмо Рег.№ 347000-2045/14.07.2022 г.
издадено от РУ-П.; Решение на специализирана комисия по специалност № 1491/26.07.2021
г. издадено от УМБАЛ „С. МЕД“ ООД, че административно-наказателната преписка срещу
жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на
административно нарушение, затова, че на на 11.08.2021 г. в 11:25 часа в С.Ч. на
БУЛ.********* като Водач на лек автомобил - ********* с per № ********, държава
БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Срещу сградата на ДПМ-Ч. управлява в посока към гр З.
МПС от категория М1 лична собственост като: 1. Водача управлява МПС като допуска
поставянето на предмети (черни ленти) върху предната и задната регистрационна табела
които са пречка за правилното и точно разчитане на регистрацията на автомобила. 2. При
подаване на сигнал за спиране от контролен орган водача спира автомобила и го напуска без
да му е издадено това указание от контролният орган. 3. Управлява МПС с наложено
наказание глоба с електронен фиш незаплатена в срока за доброволно заплащане, е
извършил: 1) ВОДАЧЪТ НА МПС ДОПУСКА ПОСТАВЯНЕТО НА ПРЕДМЕТИ,
МАТЕРИАЛИ И ВЕЩЕСТВА ВЪРХУ ТАБЕЛИТЕ С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР, с което
виновно е нарушил чл.100 ал. 4 т.1 от ЗДвП; 2) НЕ СПИРА ПЛАВНО НА ПОСОЧЕНОТО
МЯСТО, ИЛИ В НАЙ-ДЯСНАТА ЧАСТ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ, ПРИ
ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА СПИРАНЕ ОТ КОНТРОЛЕН ОРГАН,с което виновно е нарушил
чл.103 от ЗДвП; 3) ВОДАЧ, КОЙТО УПРАВЛЯВА МПС С НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ И/ИЛИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ,
НЕЗАПЛАТЕНА В СРОКА ЗА ДОБРОВОЛНО ЗАПЛАЩАНЕ,с което виновно е нарушил
чл.190 ал. 3 от ЗДвП. Свидетелят А. съставил акт за установяване на административно
нарушение, който е бил подписан от съставителя, свидетеля Р. и жалбоподателя, който е
отразил в АУАН, че има възражения по същия, като не се установи по делото да са
депозирани такива в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, са наложени следните
администативни наказания: На основание чл.183 ал.4 т.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на
разпоредбите на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП; На основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00(сто) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 2 месеца за нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП; На
основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2
20,00(двадесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В разпита си св.А.-актосъставител, излага дословно следното: „Съставил съм АУАН
и поддържам отразените в него констатации. Нямам какво да допълня към изложената
фактическа обстановка. Спряхме жалбоподателя, и то не аз, а колегата подаде сигнала за
спирането. Жалбоподателят спря след 50 метра, слезе от автомобила, махна лепенките от
номерата, които бяха залепени умишлено. Спря, но не пред нас, а на 50 метра от нас.
Движението беше нормално. Жалбоподателят беше в колона от автомобили. Беше втори
автомобил в колона от четири автомобила. Третият автомобил - зад него автомобила, бяха
колеги от Областна дирекция - Началник сектор „Криминална" и „Пътна“, които са видели,
че автомобила се движи с манипулирани номера - табели. Това беше поводът да го спрем.
Имаше някакви началници от Областна дирекция. Така са се представили на Р. Д., който
тогава беше полицейски инспектор „Пътен контрол“. С него са комуникирали. Той ми се
обади и ми каза, че трябва да чакам автомобил с еди какъв си номер, в смисъл автомобила
на жалбоподателя.Връчихме му електронни фишове, но не помня колко броя бяха. Към
момента на проверката и спирането се установява, че има невръчени фишове и аз ги връчих.
Не знам дали преди това са били връчвани. В системата излиза, че не са връчени и аз затова
ги връчвам. Като започна проверката жалбоподателят си беше там. Просто като спря, слезе
от автомобила, обиколи го от ляво на дясно - през предния номер, после през задния, отлепи
тиксото от номерата. Дойде колегата, отидоха до спирката. Даже жалбоподателя искаше да
ходи по нужда и той го пусна.“
В разпита си св.Д., излага дословно следното: „В началото на месец август пътувахме
от гр.С. за гр.Б. и на входа на с.Ч., в района срещу завода за злато, точно до спирката ни
спряха полицаи за проверка. Полицаят дойде, изиска документите от него и отиде към
патрулката. Аз слязох да пуша. Полицаят дойде отново и поиска някакви други документи.
Пак се върна в патрулката. Жалбоподателят също слезе от колата и отиде до спирката по
малка нужда, понеже е с диабет и тези хора ходят често до тоалетна. След това си се
върнахме в колата „*********". Дойдоха след това полицаите. Връчиха му документите -
електронен фиш и акт. Върнаха ми моята лична карта и пожелаха лек път. По време на
пътуването това си коментирахме, че как е наказан без да бъде уведомен за тези електронни
фишове, като той сега ги получава – сега разбира за тях. Жалбоподателят не е слизал и не е
манипулирал нищо по колата. Единствено слезе, за да отиде по малка нужда и аз да пуша
една цигара на спирката.“
В разпита си св.Д., излага дословно следното: „Беше ми подаден сигнал от колеги от
гр.С., които идват в посока гр.П. до районното. Той беше Зам.началника на КАТ „Пътен
контрол" към Областна Дирекция МВР-С.. Казва: „Пред нас кара един автомобил, на който
ми се вижда номера, че е нереален. Не можем да спрем автомобила, защото сме цивилни.
Може ли да кажеш на дежурния и ако може някакъв екип да спре автомобила и да се
извърши проверка". Той ми беше пряк ръководител. Сега мисля, че е в СДВР. Казва В. И.,
старши инспектор е. И аз подадох сигнал на дежурния. Патрулът мисля, че бяха А. А. и С.
3
Р.. Това ми е участието. Не знам подробности за проверката. Думите на В. И. бяха: „Кара
пред нас автомобил, на който ни се вижда, че има нещо нередно в табелата за
регистрационния номер".Не се изготвя писмен документ за разпореждането. Казано е да се
изпрати дежурния екип. Аз съм го дал устно на колегата. Мисля, че няма проблем да се
изпрати патрул, да се види дали има нередност. Това трябваше да стане бързо, защото каза,
че са наблизо. Аз в канцеларията нямам радиостанция. Отидох до дежурната и съм казал на
дежурния. Дежурният вече ги е насочил. То отдавна е било това. Не си спомням точно как е.
Може и по телефон, може и по станция. Предал съм в дежурната на оперативния дежурен и
екипът отива там.“
В разпита си св.Р., излага дословно следното: „Аз съм свидетел при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта. Спомням си, че получихме сигнал за МПС
„********" синя, движеща се от гр.С., в посока гр.П. и че трябва да извършим проверка на
Ч., на завода. Забелязахме МПС-то при пристигането. И при спирането на МПС-то, то не
спря на указаното от нас място, а на около 40 метра от нас. Докато с колегата отидем до
МПС-то, забелязахме, че водача се върти около регистрационните табели. Бях с колегата
мл.автоконтрольор А. А.. Водачът лично не го познавам. В момента присъства в залата. Не
си спомням точно какво правеше. Беше доста отдавна. Около задната табела го видяхме да
се върти. За отзад съм сигурен. Отпред не си спомням дали е минавал.Движението към
момента на спирането не беше толкова натоварено, доколкото си спомням. Водачът не е
напускал мястото, където е спрян. Друго нещо освен актовете не си спомням дали му е
връчвано. За електронни фишове не се сещам. Нещо притеснително по тези табели не можах
да видя. Видях само, че водачът се върти около задния регистрационен номер-табелата и
друго нищо.“
В разпита си св.И., излага дословно следното: „Мисля, че датата беше 12-август.
Естествено, че знам за какво съм тук. Пътувах от ОДМВР-С. към РУ-П. за да извърша
дисциплинарна проверка по сигнал. По пътя приближихме „*********" синя на цвят,
светлосиня, специфично синя. Номерът беше „ОВ" и цифри след това. Когато съвсем се
приближихме към автомобила, видяхме, че има интервенция по номера. Доста време
карахме зад автомобила. По пътя звъннах на колегата ми Р. Д., на когото по това време бях
административен ръководител и му казах, ако видят този автомобил да го спрат. Може би
десетина километра преди гр.П., не мога да се сетя точно къде беше, не ги познавам селата,
колегите спряха въпросния автомобил. Въпросният автомобил спря може би на повече от
200 метра, а не там, където му беше указано. Водачът много бързо слезе от автомобила,
отиде до задния номер и махна нещо като лепенка и тогава се видя, че номера на
автомобила е „СВ" и цифри, а не „ОВ". Това е, което мога да кажа. Имах и снимки, но преди
да ми дойде призовката ги изтрих, за което съжалявам. Не познавам селата тук и не знам на
кое място е спрян автомобил. Според мен на около 10-ина километра преди гр.П.. Ние се
движехме зад въпросния автомобил. При спирането ние не спряхме зад автомобила.
Подминахме го и дойдохме тук. Аз съм подал сигнал. Карахме много бавно. Водачът на
въпросния автомобил спря много далеко, много бързо скочи от автомобила, отиде и вече
4
когато се разминавахме, видяхме, че номера е „СВ“. Не е „ОВ“, както може би беше
направен с изолирбанд - черен на цвят. Автомобилът спря на проверката, но може би на
повече от 200 метра от полицейския автомобил и от спиращия го полицейски служител. Не
съм видял колко души са в автомобила. Нямаше водач в автомобила. Водачът беше слязъл
много бързо, с което също е нарушен закона. Мисля, че е чл. 103 от ЗДвП. Не съм подал
сигнал на тел. 112. Не съм изготвил докладна записка. Г-н К. беше водача. Ние много бавно
минахме. Намалихме, видяхме случката и си тръгнахме. Аз съм подал сигнал, нищо повече.
Може би и полицейския служител не си даде много зор /да го кажа жаргонно/ да отиде до
автомобила. Отиде, но много по-бавно от необходимото и отколкото щях да отида аз, ако ми
е подаден сигнал.“
Настоящият въззивен съдебен състав следва да кредитира показанията на
свидетелите А., Р., Д. и И. относно установената фактическа обстановка, като
непротиворечиви и последователни, като показанията на св.Д. допринасят за установяване
на фактическата обстановка по делото по отношение на извършената проверка, като в
останалата си част съдът преценява същите като възможно заинтересовани и
некореспондиращи с установената такава. Свидетелите, предупредени за наказателната
отговорност по чл. 290 НК, потвърдиха изложеното в него, като спомняйки си за конкретния
случай изложиха логично, последователно и вътрешно непротиворечиво обстоятелствата,
които са възприели при извършване на проверката. В тази връзка е принципно вярно е, че
АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал.
2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това е необходимо да се
подчертае, че в случая показанията на посочените свидетели следва да се кредитират, тъй
като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните непоследствени
възприятия.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и
приети по делото писмени и преценени по-горе гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш
на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да
ангажира доказателства за връчване на обжалвания акт, като е администрирал жалбата до
РС-П., с което очевидно е приел, че същата не е просрочена. Липсата на доказателства у
административнонаказващия орган за връчване на обжалвания акт и неуводомяването на
наказания за правото да обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на
това право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът приема,
че жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима, като приема за безспорни
5
представените в тази връзка доказателства от страна на административнопривлечения.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на
обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания,
сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални
нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление и
ограничаващи правото на защита на административно-наказания, които да са механично
пренесени и в издаденото на въз основа на него наказателно постановление. Актът е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан
е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като правната квалификация е
правилно определена, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление, възприетото от фактическа страна е правилно квалифицирано от
актосъставителя като извършено нарушение от жалбоподателя, като управляващ МПС и
нарушил правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища,
изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.
Констатациите в акта и НП за извършеното нарушение по чл.100, ал.4, т.1 ЗДвП и неговото
авторство се установяват с АУАН, който е връчен на жалбоподателя като нарушител. Това
се потвърди от разпитаните съдебно заседание свидетели А. и И.. Доказателствената сила на
акта не беше оборена. Фактът на нарушението по чл.100, ал.4, т.1 ЗДвП е установен
безспорно от събраните писмени и гласни доказателства по делото, като настоящия съдебен
състав намира, че презумптивната доказателствена сила на АУАН съгл.чл.189, ал.2 ЗДвП не
беше оборена от жалбоподателя, както и че от събраните писмени доказателства, както и от
разпитаните в съдебно заседание на свидетели се установи по безспорен начин
извършването на посоченото по пункт първи от НП административно нарушение по чл.100,
ал.4, т.1 от ЗДвП от административно-привлечения К.. Следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване
не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото
доказателствен материал, а обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност
6
в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното
производство. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на
Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства
извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства
е станало това, особено в случаите, когато и доколкото констатациите, отразени в акта, се
оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия. Въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, настоящия въззивен състав приема, че изложените в
обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства относно извършеното нарушение
по чл.100, ал.4, т.1 ЗДвП съответстват на действителното положение, интерпретирани са и
са оценени в съответствие с материалния закон. Жалбоподателят, макар да оспорва, че е
извършил нарушениетж, не представи убедителни доказателства в подкрепа на доводите си.
Настоящият състав намира, че се установява по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което се презюмира от
разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, поради което следва да потвърди НП в тази му част.
По отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП, визирано в пункт втори от НП,
съдът намира следното: Съгласно чл. 103 от ЗДвП "При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания". Подаването на сигнал за спиране
представлява "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т4 от ЗДвП, като
съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП, а материалноправните
предпоставки - по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се
констатира и съдът приема за доказано, че относно подадения сигнал за спиране към
водача на автомобила, респективно жалбоподател по делото, същия не е е имал пречка да го
възприеме, с оглед и последващото негово поведение. С факта, че жалбоподателят е спрял,
същият не е осъществил състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, за което му е наложено
предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание. Противното би
означавало приемане на ситуация, в която разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е просто
безпредметна, тъй като всеки един водач подминавайки подаден сигнал, може да твърди, че
не е видял, че не е разбрал, че се отнася за него. Настоящият въззивен съдебен състав, че
наказателното постановление в тази си част се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По отношение на нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, съдът намира следното:
Отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение е ангажирана на основание чл.
185 ЗДвП, която разпоредба е субсидирана и е приложима единствено в случай че няма
друга специална санкционна норма. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят към
момента на проверката не е заплатил наложена глоба с НП и/или ЕФ. Съгласно чл. 190, ал. 3
ЗДвП, наложеното наказание „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
7
съда при обжалване. Съдът намира за уместно да отбележи, че дори срокът за доброволното
заплащане на глобата да е изтекъл, водачът не е извършил административно нарушение на
правилата за движение ЗДвП. Неизпълнението на наложено наказание „глоба” изначално не
може да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответното лице, още по-малко за нарушение на правилата за движението по пътищата.
Глобата, освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания - данъците, осигурителните вноски, митните
сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични вземания е, че глобата е
административно наказание, резултат от упражнена административнонаказателна репресия.
Докато в общия случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в
административния процес, основанието и размерът на глобата се определят в
административнонаказателния процес, в който се прилагат общите принципи на
наказателния процес. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с които са
наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Редът за
събиране на държавни вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК ) - дял IV „Събиране на публичните вземания“. Законодателят подробно е разписал
процедурата за доброволно и принудително изпълнение, както и способите за защита на
административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Така съгласно чл. 163, ал.
3 ДОПК публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната
агенция за приходите, които съобразно чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК по искане на публичния
взискател /в случая МВР/ следва да предприемат принудително изпълнение спрямо
наказаното лице. След като влезе в сила наказателното постановление и се образува
производството за събиране на наложената глоба правоотношенията между нарушителя и
наказващия орган се трансформират и този наказващ орган има качеството на публичен
взискател, а нарушителя - на длъжник. В ДОПК липсва основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност при неизпълнение на публично задължение.
Затова и неплащането на административно наказание "глоба" по себе си не представлява
административно нарушение. Ето защо, настоящият състав намира, че наказателното
постановление в тази си част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът следва да потвърди наказателното постановление
в частта, в която на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на
разпоредбите на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП, и да отмени наказателното постановление в
частта, в която на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00(сто) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 2 месеца за нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП, както и да
отмени наказателното постановление в частта, в която на жалбоподателя на основание
чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20,00(двадесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-П., първи състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.63 ЗАНН, НП № 21-0347-000***/08.09.2021
год.на Началник Група към ОДМВР С., РУ П., в частта, в която на В. П. К. с ЕГН:
**********, гр.С., ж.к. „******-3, бл.***, вх.2, ет.4, ап.30, основание чл.183 ал.4 т.1 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева
за нарушение на разпоредбите на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, НП № 21-0347-000***/08.09.2021 год.на
Началник Група към ОДМВР С., РУ П., в частта, в която на В. П. К. с ЕГН: **********,
гр.С., ж.к. „******-3, бл.***, вх.2, ет.4, ап.30, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00(сто) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 2 месеца за нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, НП № 21-0347-000***/08.09.2021 год.на
Началник Група към ОДМВР С., РУ П., в частта, в която на В. П. К. с ЕГН: **********,
гр.С., ж.к. „******-3, бл.***, вх.2, ет.4, ап.30, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20,00(двадесет) лева за нарушение на
разпоредбите на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. П. К. с ЕГН: **********, гр.С., ж.к. „******-3, бл.***, вх.2, ет.4, ап.30
да заплати на РС-П. сумата от 33,20 лв.-направени разноски.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд С. – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9