и за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 139/09.05.2005 г.,постановено по гр.д. № 35/05 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения иск от “Еконт експрес” ЕООД,гр. Русе,с адрес на управление Пристанищен комплекс – Изток, административна сграда ,ет.4,представлявано от прокуриста Павел Александров Пенчев,против Арсен Петров Попов от гр. Кърджали,ул.”Омуртаг” № 2,ет.5,ап.25,с ЕГН **********,за изплащане на сумата от 2 318.25 лв.,главница и 311.16 лв.,мораторна лихва,като недопустим. Настоящото производство е образувано по повод депозираната от недоволния от решението,изцяло,ищец в първоинстанционното производство,”Еконт Експрес”ЕООД, въззивна жалба. В същата се твърди,че постановеното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон ,при непълнота на доказателствата и съществени нарушения на процесуалните правила. В същото се твърди,че първоинстанционният съд неправилно е изложил съображения за недопустимост на предявените искове,като е счел,че за ищеца е бил налице интерес да реализира имуществена отговорност на ответника по правилата на КТ. Счита,че не е налице пречка работодателят да реализира правата си по общия исков ред в случаите на констатирани липси,какъвто е и настоящия. С оглед изложеното моли настоящата въззивна инстанция да отмени атакуваното решение на КРС,вместо което да постанови решение,с което уважи предявените искове. В съдебно заседание,жалбодателят,”Еконт Експрес” ЕООД,гр. Русе,редовно призован не изпраща представител. В писмени бележки депозирани по делото,изразява становище ,че поддържа въззивната си жалба . Излага допълнителни съображения,че цитираната от първоинстанционния съд, съдебна практика не съществувала в правния мир. Твърди ,че в резултат на подписани от ответника 2 бр. протоколи и декларация,страните били постигнали съгласие относно размера на отговорността на работника,а така също и досежно начина на нейното реализиране. Факт било ,че след подписването им Попов бил започнал доброволно да плаща. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Арсен Петров Попов,лично,оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена,а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице имащо правен интерес от това е допустима ,поради което подлежи на разглеждане по същество. Пред първоинстанционният,Кърджалийски районен съд, е предявена искова претенция по силата на която ,ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2 318.25 лв.,главница,съставляваща констатирани по време на трудовите правоотношения на ищеца с ответника през м. октомври 2003 г.,липси на парични средства от касата на дружеството-ищец и незаприходени суми,получени от ответника от извършени от него куриерски услуги,ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 311.16 лв.,считано от 01.12.2003 г. до датата на завеждане на исковата молба,ведно и със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,както и разноски. Първоинстанционният съд е приел като предявен и се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,като е изложил мотиви,че същият се явява недопустим,поради обстоятелството,че този иск има субсидиарен характер и е предявим само в случаите,когато ищецът не разполага с друг иск за защита на нарушените си права. Пред настоящата въззивна инстанция,след оставяне на исковата молба без движение,ищецът е конкретизирал,че исковата сума от 2 318.25 лв.,представлява отклонени от ответника в първоинстанционното производство,парични средства,собственост на ищеца,като твърди,че доказателство за това е представения по делото Протокол за засечка на каса в офис Кърджали от 23.10.2003 г. за липсваща от касата сума в размер на 2 226.69 лв. и Декларация от 29.10.2003 г. за дължими към касата на дружеството 2 859.55 лв. Пред настоящата въззивна инстанция се представя от страна на жалбодателя ново писмено доказателство - цитирания Протокол за засечка на каса в офис Кърджали от 23.10.2003 г.,от прочита на който се установява,че засечката е направена на база крайно салдо по дневен отчет от 22.10.2003 г. на офис Кърджали,като са посочени липси в размер на 2 226.69 лв. Протокола носи подпис на проверил - С. Костова,и на отговорен –ответника в първоинстанционното производство и по жалбата –Арсен Попов. Пред настоящата въззивна инстанция и ответникът по жалбата представя ново писмено доказателство – компютърна разпечатка на заповед № 53/22.10.2003 г.,адресирана до Светла Костова,Регионален директор Пловдив, до Ръководител офис Кърджали,до Отдел Счетоводство и до Отдел Качество,с текст,издадена във връзка с резултатите от извършената частична проверка в офис Кърджали на 23.10.2003 г. и разпореждаща да се извърши пълна ревизия на дейността на офиса за периода 01.09.2003 г. -23.10.2003 г., с отговорник - Светла Костова,Регионален директор Пловдив и срок 31.10.2003 г.,като резултатите от проверката да бъдат обобщени в доклад ,с който да бъдат запознати управителя на ищцовото дружество,главния му счетоводител и изпълнителния му директор. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище. От контекста на исковата молба в нейната цялост /и първоначалната, и поправената такава / следва да се счита,че така предявеният иск не е както неправилно е приел първоинстанционният съд такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД,а е иск с правно основание чл.211 и чл.212 от КТ. В този аспект настоящата инстанция съобрази,че не се спори в производството по делото ,че между страните в същото е съществувало до 03.12.2003 г.,трудово правоотношение. В исковата молба се съдържат твърдения,че търсените суми,произхождат от констатирани липси и незаприходени суми от трудова дейност – извършвани куриерски услуги. Установява се,че от ответника се търси отговорност,която съобразно разпоредбата на чл.207,ал.1,т.2 от КТ е в пълен размер,т.е. е пълна имуществена отговорност. Съгласно цитираните разпоредби на чл.211 и чл.212 от КТ,тази отговорност може и следва да се търси по съдебен ред. Съобразно правната теория,съдебният ред ,предвиден в разпоредбата на чл.211 от КТ обхваща три вида съдебни производства: първото е по реда на общия исков граждански процес,второто е по реда на особеното производство по финансови надчети –чл.299 и сл. от ГПК, и третото е възможност да бъде предявен в наказателния процес граждански иск за причинени имуществени вреди. От изложените до тук съображения,и най-вече от контекста на предявената искова претенция следва да се приеме,че същата е предявена по реда на първото производство - общия исков граждански процес,предписан от разпоредбата на чл.211 и сл. от ГПК. Неразглеждайки заведения иск като такъв,и произнасяйки се по непредявен иск,първоинстанционният съд е лишил ищеца от възможност да реализира,разбира се с оглед степента на доказаност в производството, търсената от него пълна имуществена отговорност.Ето защо следва да се приеме, че е предявен иск за търсене на пълна имуществена отговорност по смисъла на чл.211 от КТ,и в частност по реда на първия от предвидените в разпоредбата три вида съдебни производства,а именно по реда на общия исков граждански процес. При това положение, доколкото първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск,а именно по такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД /изрично това основание съдът е вписал в мотивите на своето решение/, а не по предявения такъв, с правно основание чл.211 и сл. от КТ, е налице хипотезата на чл.209, ал.1, изр.3-то от ГПК. Предвид изложеното следва да се обезсили постановеното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Едва след това следва да бъде решен и въпроса с търсените и в това производство,разноски. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 139 от 09.05.2005 г., постановено по гр.д.№ 35 / 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото на компетентния Кърджалийски районен съд,за произнасяне по предявения иск.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |