Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София,
11.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 3 762 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Голакова
и за да се произнесе взе предвид следното::
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №36 714 от 18.03.2019г. от „Е.“
ООД срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 20.08.2018 год. постановено
по изпълнителни дела №20188510400589 и №20188510401300, с което на основание
чл. 429, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74 от ЗЗД е конституиран като взискател Р.Р.Г.–
Ч. и са прекратени на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК поради цялостно изплащане
на дълга по посочените изпълнителни дела по отношение на взискателя „Е.“ ООД.
Жалбоподателят – „Е.“ ООД твърди, че не е налице пълно погасяване на
задълженията към него, тъй като с молба от 02.10.2018г. е поискал приемане на
разноски за пазач в размер на 690 лв., които са заплатени от него, тъй като при
извършване на описа длъжникът не е присъствал и това е наложило назначаване на
трето лице за пача на имота. Посочената сума е заплатена на назначеното лице за
периода от 25.07.2018г. – 04.10.2018г., на която дата пазачът е предал пазенето
на имота на длъжника. Относно конституирането на нов взискател, жалбоподателят
посочва, че действително това е съпругата на длъжника, която е платец, но
съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК с извършеното от нея действие не е допустимо същата
да се суброгира в правата на кредитора и встъпи като взискател в процеса. Моли обжалваното постановление да бъде
отменено изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски – държавна
такса, такси по сметка на ЧСИ и адвокатско възнаграждение.
Длъжникът – И.Т.Ч.е депозирал писмен отговор на
подадената частна жалба. В него е посочено, че при прилагане на чл. 486, ал. 2
от ГПК съдебният изпълнител следва да впише в протокола предаването на
управлението на трето лице и да бъде определено възнаграждение за последното,
което взискателя следва да внесе като депозит по сметка на съдебния изпълнител.
В съставения протокол за опис не е определено такова възнаграждение, тъй като
назначения пазач е служител на кредитора. Относно жалбата в частта й срещу
конституирането на нов кредитор – съпруга на длъжника, се посочва, че правна
възможност да бъде обжалван този акт на съдебния изпълнител има само и
единствено съпруга – длъжник, в случаите когато по делото няма други кредитори.
Моли да се постанови съдебно решение, с което се остави без уважение жалбата.
Взискателя – Р.Р.Г.– Ч. е изразила становище по
подадената жалба. В него е посочено, че два месеца след заплащане от страна на
това лице на всички задължения към жалбоподателя по изпълнителното дело е
депозиран документ, като се твърди, че същият удостоверява извършено плащане от
кредитора на суми във връзка с изпълнителното производство. Твърди, че тези
суми не са включени от съдебния изпълнител като разноски по делото.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна. Посочва, че с протокол от
23.05.2018г. към изпълнително дело №20188510400589 е присъединено изпълнително
дело №20188510401300. Поддържа, че жалбата е недопустима в частта, в която се
обжалва актът на съдебния изпълнител, с който на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по тези две изпълнителни дела е конституирана съпругата на
длъжника, която е изплатила изцяло задълженията на съпруга си към първоначалния
взискател. Посочва, че в съставения протокол за опис на недвижимия имот не е
определено възнаграждение на определения пазач, поради което не може взискателя
да изплаща на това лице възнаграждение, което след това да претендира от
длъжника.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени документите по
делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20188510400589 е образувано по молба от 14.03.2018г. на „Е.“ ООД, и въз
основа на изпълнителен лист издаден по гр.дело №11 956/2011 год. по описа на СГС,
2 състав. В посочения документ И.Т.Ч.е осъден да заплати на „Е.“ ООД сумата
41 500 лв., със законната лихва върху тази сума от 17.12.2010г. до
окончателното й изплащане и сумата 9 061, 60 лв. – разноски по делото.
На
25.07.2018г. е съставен протокол за опис на недвижим имот, в който е вписано,
че на основание чл. 486 от ГПК е назначен за пазач на имота - З.А.С., като е вписано от последния, че е
приел имота за пазене и е запознат със задълженията, които има, както и, че е
получил ключове за външната и вътрешната врата. При извършване на описа на
имота е присъствал законния представител на взискателя, който се е подписал в
съставения документ от частния съдебен изпълнител за извършеното действие.
На 16.08.2018г. е
депозирано заявление с вх. №70897 от Р.Р.Г.– Ч., в което е посочено, че по
сметка на съдебния изпълнител е преведена от нея сумата, дължима по
изпълнителното дело, поради което моли да бъде удовлетворен сегашния кредитор,
а тя да бъде конституирана като взискател по делото. Към заявлението е
приложено платежно нареждане за извършен превод по сметка на съдебния
изпълнител на сумата от 80 000 лв. относно изп. д. №20188510400589 на
16.08.2018г.
На 20.08.2018г.
/стр. 282 от изпълнителното дело/ е постановено разпореждане от съдебния
изпълнител, с което на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЗД
е конституиран като взискател по изпълнителните дела №20188510400589 и
№20188510401300 Р.Р.Г.– Ч. и е приключено производството по тези две дела по
отношение на взискателя – „Е.“ ООД на основание на пълно погасяване на
задължението по тези две изпълнителни дела по отношение на този взискател.
На 02.10.2018г. е
подадена молба от взискателя „Е.“ ООД с вх. №84556 /страница 308 от
изпълнителното дело/, в която е посочено, че това дружество е заплатило на
определения от съдебния изпълнител пазач на имота сумата от 690 лв. за периода
25.07.2018г. – 04.10.2018г. /при определено възнаграждение в размер на 300 лв.
месечно/, поради което се иска тези разноски да бъдат включени за сметка на
длъжника. Към молбата е представен разходен касов ордер за сумата от 690 лв.,
издаден на 01.10.2018г. от „Е.“ ЕООД, за получени от З.А.С., с вписано
основание изп. д. №589/2018г. ЧСИ М. П. №851, пазач недвижим имот 25.07. –
04.10.2018г.
На 04.10.2018г. е
съставен протокол за смяна на пазач на недвижим имот с изх. №65468, като на
основание чл. 486, ал. 1 от ГПК за пазач на имота е определен длъжника.
Изпълнително дело №20188510401300 е образувано по молба от 21.05.2018г. на „Е.“ ООД, и въз
основа на изпълнителен лист издаден по гр.дело №11 956/2011 год. по описа на СГС,
2 състав. В посочения документ И.Т.Ч.е осъден да заплати на „Е.“ ООД сумата
4 532, 40 лв. – разноски за производството.
На 23.05.2018г. е
изготвен протокол за присъединяване на изпълнително дело №20188510401300 към
изпълнително дело №20188510400589.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
Жалбата е подадена
в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – законът изрично
предвижда възможността взискателят да
обжалва приключването на принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК
/изм. – ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 год./, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбподателят
твърди, че не е заплатена сумата от 690 лв., която представлява извършени от
тази страна разноски – заплащане на възнаграждение на определения пазач на
недвижимия имот, относно който е извършен опис на 25.07.2018г. и е съставен
протокол за това. Действително на посочената дата съдебният изпълнител е
извършил опис на недвижим имот, на който не е присъствал длъжника или негов
представител, поради което на основание чл. 470, ал. 2 от ГПК съдебният
изпълнител е определил за пазач на имота – трето лице, което е присъствало на
огледа. Съгласно чл. 472 от ГПК на пазача, когато той е трето лице, съдебният
изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя.
В конкретния случай от съставения протокол за опис на недвижим имот не се
установява съдебния изпълнител да е определил възнаграждение за назначения
пазач на имота. Никъде и в двете изпълнителни дела не се съдържа молба от това
лице с искане за определяне на възнаграждение за изпълнение на възложените му
функции от съдебния изпълнител на пазач на имота. С оглед на това настоящият
съдебен състав приема, че недоказано е твърдението на жалбоподателя, че е
определено месечно възнаграждение на назначения пазач на имота в размер на 300
лв. Допълнително следва да се посочи, че цитираната по-горе правна норма
задължава, при определено възнаграждение на назначения пазач на имота,
взискателя предварително да внесе сумата по сметка на съдебния изпълнител и
последния е този, който следва да извърши заплащането й на пазача. Доколкото в
разглеждания случай няма определено възнаграждение на назначения на имота
пазач, а такова е заплатено от взискателя на пазача на определена от него дата
и в избран от него размер, настоящият съдебен състав приема, че същото не може
да бъде прието като направени разноски от взискателя по изпълнителното
производство, които следва да бъдат заплатени от длъжника.
Предвид изложените
мотиви, настоящият съдебен състав, приема, че длъжникът не дължи на взискателя
по двете изпълнителни дела претендираната от него сума от 690 лв. Страните в
изпълнителното производство не спорят, че всички други задължения по двете
изпълнителни дела са заплатени на взискателя. Следователно настоящия съдебен
състав приема, че законосъобразно по отношение на жалбоподателя /взискател/
тези изпълнителни дела са прекратени на основание – погасяване на дълга чрез
плащане, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена в тази част.
Относно жалбата в
частта, в която се иска да бъде отменено разпореждането на съдебния изпълнител
от 20.08.2018г., с което като взискател е конституирано лицето – Р.Р.Г.– Ч.,
настоящият съдебен състав счита, че същата е недопустима по следните
съображения. За жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на това
изпълнително действие, тъй като в изложените по-горе мотиви съдът е приел, че
неговите вземания са изцяло погасени и по отношение на него законосъобразно са
прекратени двете изплънителни дела.
С тези мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №36 714 от 18.03.2019г.
подадена от „Е.“ ЕООД срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 20.08.2018
год. постановено по изпълнително дело №20188510400589, към което с протокол от
23.05.2018г. изх. №36670 е присъединено изпълнително дело №20188510401300, в частта,
в която са прекратени тези две изпълнителни дела на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК поради цялостно изплащане на дълга по тях по отношение на взискателя „Е.“
ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №36 714 от 18.03.2019г.
подадена от „Е.“ ООД срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 20.08.2018
год. постановено по изпълнително дело №20188510400589, към което с протокол от
23.05.2018г. изх. №36670 е присъединено изпълнително дело №20188510401300, в
частта, в която на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74 от ЗЗД е
конституиран като взискател Р.Р.Г.– Ч..
Решението в частта, в която е оставена без разглеждане частната
жалба, може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт от
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/