№ 29268
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110127533 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от СО, ЕИК ЕИК, представлявана от кмета ЙФ, адрес:
АДРЕС, срещу М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС.Съдът констатира,че исковата
молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2022 г.
от 13:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на СО, ЕИК ЕИК, представлявана
от кмета ЙФ, адрес: АДРЕС, срещу М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която се
иска съда да признае за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от
2622,98 лв., представляваща дължима наемна цена за периода м. октомври 2016 г. - м. май
2018 г. по силата на Договор за наем на общинско жилище № 77-02-28 от 10.03.1999 г. и от
06.12.2006 г., ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 513,83 лв. за периода от 15.01.2015 г. до 11.05.2018 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №71814/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че със Заповед за настаняване №770228/24.02.1999г. в общинско
жилище с административен адрес: АДРЕС е настанено лицето ЙГГ, заедно с членовете на
домакинството си към този момент: М. М. Г. – съпруга и Ю. Й. Г. – дъщеря. В последствие,
през 2004г. е роден и Л. Й. Г., но не е включен в настанителната заповед.Сочи се,че между
СО, представлявана на основание чл.22, ал.1 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на СО от Кмета на СО – РП, от една
страна като наемодател и ЙГГ от друга, като наемател, е сключен Договор за наем № Към
77-02-28/10.03.1999г. Впоследствие на основание горепосочената настанителна заповед е
подписан нов договор за наем с деловоден №Към77-02-28/06.11.2006. с оглед актуализиране
на цените и промените в националното законодателство без да се променя съществено
правоотношението. Титулярът на настанителната заповед Й Г. умира на 28.06.2011г., за
което обстоятелство е съставен Акт за смърт №0431/28.06.2011г. Фактът на смъртта води до
прекратяване на облигационното правоотношение между покойника и СО, но това не води
до автоматична отмяна на Заповед за настаняване №770228/24.02.1999г. Административният
акт е все още в сила поради липсата на правно основание за неговата отмяна и поражда
1
настанителни права в полза на преживелите лица, посочени в нея, а именно: М. М. Г. и Ю.
Й. Г. (непълнолетна към този момент). От такИ. следва да се ползва и Л. Й. Г., доколкото
към този момент е малолетен. От страна на преживелите членове на домакинството на Й Г.
не са постъпили възражения или искания за актуализиране на заповедта за настаняване или
за сключване на договор за наем, поради което се счита, че между страните има мълчаливо
съгласие за продължаване на правоотношението при уговорените условия. Лицата
продължават да обитават горепосоченото общинско жилище. С оглед продължилото
ползване на имота за задоволяване на жилищните им нужди, от страна на Кмета на СО – РП
е продължил да начислява уговорената с Договор за наем №Към77-02-28/06.11.2006г.
месечна наемна цена, като срещу това не е постъпвало възражение от страна на
ползвателите на жилището. В периода януари 2015г. – май 2018г. не е заплащана дължимата
престация за ползване на имота. Поради това, от страна на Кмета на СО – РП е издадена
Заповед № РПД18-РД48-5/14.02.2018г., с която се прекратява наемното правоотношение с
М. Г. и членовете на нейното домакинство. Административният акт не е оспорен от
адресатите, поради което е влязъл в сила. Жилището е освободено доброволно от М. М. Г.
на 11.05.2018г.
Прилагат се писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК
ответницата чрез назначения й особен представител е подала отговор на исковата молба.
Твърди се, че в заповедта за изпълнение наемната цена е за м. октомври 2016 г. до м. май
2018 г., а в исковата молба се твърди неплащане на наем от 01.01.2015 г. до 11.05.2018 г.
Оспорва се пасивната легитимация на ответницата, като се сочи, че е недоказано качеството
й на наследник на Й Г.. Твърди се, че искът е недоказан по размер, тъй като дължимата сума
по договора за наем е 48,95 лева месечно и съгласно исковата молба се претендира сума за
40 месеца и 11 дни, която аритметично прави 1974 лева, а не 2622.98 лева.
Иска се да бъде задължен ищеца да представи в оригинал писмените
доказателства, приложени към исковата молба.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е 79, ал. 1, предл.
първо във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за наем, по който е изпълнил
задълженията си точно и за целия срок на договора, както и наличието на възникнало в
полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните
парични суми на соченото основание.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно претендираната сума.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца до датата на о.с.з. да уточни дали претендира сумата от
2
2622,98 лв., като дължима наемна цена за периода м. октомври 2016 г. - м. май 2018 г.
така както е посочено в заявлението по чл. 410 ГПК и на какво основание се
претендира лихва за забава от по-ранен период.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца
да представи в оригинал документи, тъй като същото е общо формулирано, липсва
конкретно посочване на документи, не се оспорва такИ. документи действително да
съществуват и не се сочат конкретни съображения за изискване на оригинали.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3