Присъда по дело №1932/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НЧХД № 1932 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Производството пред ВРС е образувано по депозирана частна тъжба
от М. Н. М. от гр.Варна против М. Д. Н. от с.гр., за престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, за това, че на 15.02.2020г. в гр.Варна, причинил на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Пострадалото лице М.М. предявява против подсъдимия граждански
иск в размер на 1000 лв., представляващ частичен иск от общо 20000 лева, за
причинени неимуществени вреди, резултат от описаното в тъжбата
престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен своевременно и от
легитимирано за целта лице, поради което е приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство, като частният тъжител е конституиран и като
граждански ищец. В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения
иск чрез увеличаване на размера му, като същият следва да се счита предявен
за сумата от 3000 лв., представляваща частичен иск от 20 000 лева.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с процесуален
представител- адв.А., който поддържа повдигнатото обвинение. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК. Моли за уважаване на предявения граждански иск, както и за присъждане
на направените в производството разноски.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.Д. изразява становище,
че Н. е действал при условията на неизбежна отбрана. В случай, че се приеме,
че пределите на неизбежната отбрана са превишени, намира, че подсъдимият
е действал в състояние на уплаха и смущение по смисъла на чл.12, ал.4 от НК.
Сочи, че тъжителят е отправил обидни реплики към подсъдимия, с което е
провокирал инцидента. Позовава се на заключението на съдебно-
психиатричната експертиза и поддържа, че Н. не се е проявил като агресор, а
се е почувствал уплашен и е реагирал с цел избягване на саморазправа с него.
Моли подсъдимият да бъде оправдан, както и да бъде уважен гражданският
иск в минимален размер.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава подробни обяснения
по предявеното му с частната тъжба обвинение. Твърди, че е нанесъл удар с
крак в лицето на тъжителя, тъй като е бил изплашен и притеснен от
конфликтната ситуация.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 15.02.2020г. малко след полунощ подсъдимият посетил казино
„Уинбет“, находящо се на ул.“Д-р Пискюлиев“ в гр.Варна, заедно със свои
1

приятели-свидетелите К.С., А.М., А.А. и А.К.. В този момент в казиното се
намирали и частният тъжител и неговите приятели С. П. и Я К. В разговор с
приятелите си св.П. отправил реплика по повод подсъдимия, която той чул и
възприел като обидна. Н. реагирал остро и между него и св.П. възникнал
словесен конфликт, при което охранителят на обекта ги помолил да излязат
навън. Двете групи излезли извън казиното и подсъдимият и свидетелите П. и
К разговаряли известно време на висок глас. В хода на разговора последните
останали с впечатление, че напрежението е преодоляно, но изненадващо
подсъдимият нанесъл удар с юмрук по лицето на св.П. и побягнал в посока
„МакДрайв“. Тъжителят побягнал след него с намерение да го задържи и да
го предаде на полицейски служители, а след тях с по-бавно темпо се движел
св.К, който носел якетата и телефоните на неговата група. След като
наближил подсъдимия обаче тъжителят се спънал и паднал на земята, след
което се преобърнал по гръб. Н. забелязал това и се върнал, като започнал да
нанася удари с крак по лицето и тялото на пострадалия. След като му нанесъл
няколко удара, подсъдимият отново побягнал, а св.К се спрял до тъжителя и
се опитал да му помогне да стане. В този момент свидетелите К.К. и С.Г.-
служители в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, паркирали наблизо патрулния
си автомобил, във връзка със служебните си задължения. Св.К. излязъл от
автомобила и в този момент забелязал действията на подсъдимия спрямо
тъжителя. Свидетелят се приближил към Н. и му разпоредил да спре, но той
го заобиколил и продължил да бяга. К. заплашил, че ще използва оръжие, при
което подсъдимият решил да спре и легнал на земята, след което бил
задържан за изясняване на случая.
На 16.02.2020г. тъжителят бил прегледан от съдебен лекар и му било
издадено Медицинско удостоверение №158/2020г., в което било
констатирано наличието на контузия на главата, контузия на дясната коленна
става, ожулвания по гръдния кош и по носа, ерозия и кръвонасядане по
вътрешната лигавична повърхност на горната устна. Междувременно, още на
15.02.2020г. започнало досъдебно производство по случая, което приключило
с постановление за спиране на наказателното производство от 13.11.2020г.
Прокурорът приел, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия до съда и разяснил на тъжителя правото му да подаде тъжба
по съответния ред, което той и направил на 18.05.2021г.
За изясняване на изложената фактическа обстановка съдът разпита
свидетелите АЛ. Д. М., Александра Добринова А., АН. АТ. К., КР. Б. СТ.
(посочени от подсъдимия), С. С. П. и Я С. К (посочени от тъжителя) и К. СТ.
К.. Обяснения дава и подсъдимият, който признава, че е ударил св.П. в
лицето, както и че е нанесъл удар с крак в лицето на тъжителя при падането
му на земята. Съобщава обаче само за един удар по пострадалия. Твърди и че
св.П. му е отправял обиди и му се е присмивал, както и че го е влачил надолу
по улицата, с което го е изплашил. Заявява, че тъжителят се е изправил
веднага след падането си и му е отправил закани, които го притеснили и
предизвикали решението му да го ритне в лицето.
2

При преценката на достоверността на твърденията на подсъдимия
съдът съобрази на първо място показанията на св.К., които счете за изцяло
достоверни. Свидетелят е полицейски служител, който случайно се е оказал
на мястото на инцидента, не познава никого от замесените лица и по никакъв
начин не е предубеден или пристрастен. К. е категоричен, че подсъдимият е
нанесъл на тъжителя повече от два удара- първо в главата, а след това и в
горната част на тялото. Описва и положението на пострадалия, който е паднал
и се е завъртял по гръб, в който момент Н. се е върнал при него и е започнал
да му нанася удари. Свидетелят не съобщава тъжителят да се е изправил след
падането, както твърди подсъдимият, нито е чул отправянето на някакви ясни
реплики. От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза е
видно, че тъжителят е получил различни травматични увреждания, за които в
съдебно заседание вещото лице обяснява категорично, че не могат да бъдат
получени при падане, а биха могли да бъдат получени при удари с ритници.
Следователно твърденията на св.К., че на тъжителя са нанесени повече от два
удара, са напълно правдиви, а това обуславя извода за цялостната
достоверност на показанията на този свидетел, още повече, че като беше
посочено, липсват основания той да бъде счетен за необективен или
заинтересован от изхода на делото.
Показанията на св.К. и данните от съдебно-медицинската експертиза
са от решаващо значение не само за установяването на механизма на
уврежданията, но и за преценката на достоверността на останалите гласни
доказателствени средства. Така за недостоверни следва да бъдат счетени
твърденията на подсъдимия, че е нанесъл само един удар на пострадалия,
както и че последният след падането си се е изправил, като му е отправял
закани. Констатираната недостоверност на обясненията на Н. в тази им част е
пречка и останалите му твърдения да бъдат безкритично кредитирани, като
достоверността им относно събитията, предхождащи процесното увреждане,
следва да бъде преценена след обсъждане на останалите свидетелски
показания по делото. Същите се обособяват в две групи- от една страна са
показанията на свидетелите, посочени от подсъдимия, а от друга- тези,
посочени от тъжителя, като всички са в известна степен повлияни от
желанието да съдействат на страната, на която симпатизират. Съдът намира,
че с по-голяма степен на достоверност се отличават показанията на
свидетелите П. и К. Действително, двамата са близки приятели на тъжителя, а
св.П. е и пострадал от действията на подсъдимия. Показанията им обаче са
последователни, безпротиворечиви и логични, като твърденията им относно
настъпването на процесните увреждания кореспондират напълно на
показанията на св.К. и на данните от заключението на СМЕ. Правдивостта на
показанията им в тази част повишава достоверността и на останалите им
твърдения. Следва да се отбележи, че информация относно действията на
подсъдимия спрямо тъжителя се съдържа само в показанията на тези двама
свидетели, докато в показанията на свидетелите М., А., К. и С. такава липсва.
Показанията на св.М. са крайно непоследователни и хаотични, като съдържат
3

множество противоречиви твърдения. Не става ясно кой кого е ударил по
главата, кой е паднал, кой кого е хванал за ръката и т.н. Поради своята
нелогичност и вътрешна противоречивост показанията на този свидетел на
практика не допринасят за изясняването на обстановката по делото и не
могат служат за основа на фактическите изводи на съда. В показанията си
свидетелките А. и К. съобщават само, че са видели подсъдимия да бяга, но
отричат да са възприели нанасяне на удари. Действително, свидетелките са
излезли от казиното малко по-късно от останалите (видно и от приложения
видеозапис), но е невъзможно да не са възприели някаква част от случилото
се. От материалите по приобщеното досъдебно производство е видно също,
че в хода на разследването двете са направили съвсем различни изявления.
Материалите по ДП имат процесуална стойност само като писмени
доказателства, но съдържащите се в тях данни са индиция за
недостоверността на твърденията на свидетелките, че не са възприели или
запомнили действията на подсъдимия. Недобросъвестното отношение на
двете към задълженията им като свидетели е пречка да бъдат кредитирани и
изявленията им за събитията преди излизането на компаниите от казиното, а
именно относно тези събития е налице съществено разминаване в
показанията на двете групи свидетели. Свидетелите П. и К твърдят, че
първият е коментирал, че подсъдимият му прилича на негов приятел, който е
полицай, а посочените от подсъдимия свидетели заявяват, че коментарът е
бил, че Н. „прилича на кука“. Какъвто и конкретен израз да е бил използван
от св.П. обаче, съдът приема, че репликата не е била предназначена да
провокира подсъдимия. В такава насока са показанията не само на П. и К, но
и тези на св.А., която заявява, че репликата не е била насочена към Н., а е
била част от разговора на хората от другата група, които са разговаряли
помежду си. А. заявява, че не е разбрала, че репликата е насочена към
подсъдимия, както и че са чули чужд разговор. При това положение съдът
приема, че тъжителят и неговите приятели не са целяли да провокират и
подразнят подсъдимия, а последният е чул техен личен разговор, макар и по
негов адрес. Съдът приема и че Н. е реагирал несъответно и агресивно на
дочутата реплика, като е предизвикал възникването на конфликта. Това е
видно не само от показанията на свидетелите П. и К, но и от тези на св.А.
(която сочи, че Н. е поискал обяснение за чутата реплика по негов адрес) и на
св.С. (който съобщава, че подсъдимият се обидил и се ядосал). Поради
съвпадането на насоката на твърденията на свидетелите П. и К от една страна
и тези на свидетелите А. и С. от друга съдът намира, че изявленията на
последните двама в тази им част следва да бъдат кредитирани. Предвид
данните от заключението на СМЕ обаче не следва да бъдат кредитирани нито
твърденията на двете свидетелки, че не са видели физически контакт между
Н. и членове на другата група, нито тези на св.С., че е имало размяна на удари
между подсъдимия и друго лице. Следва да се отбележи, че липсват каквито
и да било обективни данни на подсъдимия да са били нанесени удари, като
подобни твърдения не се съдържат и в показанията на останалите свидетели.
4

Предвид всичко изложено съдът намира, че показанията на свидетелите П. и
К следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се подкрепят от тези на св.К.
(преценени като напълно достоверни), от заключението на СМЕ и от
коментираните по-горе и съвпадащи по насока твърдения на свидетелите А. и
С.. Показанията на последните двама свидетели и тези на свидетелите К. и М.
са като цяло недостатъчно достоверни и не опровергават приетата от съда
фактическа обстановка. Конкретно показанията на посочените от подсъдимия
свидетели не са достатъчно обективни, за да се приеме за установено, че
подсъдимият е бил провокиран от другата група посетители, които са
проявили агресия към нето. Напротив, следва да се приеме за установено, че
именно Н. е проявил пръв агресия, предизвикал е конфликт, а след излизането
извън казиното в хода на разговора неочаквано и непредизвикано е нанесъл
удар по лицето на св.С.. Безспорно е установено от коментираните по-горе
доказателства и че след това подсъдимият е побягнал и е бил гонен от
тъжителя, както и че при падането на последния на земята, преди да е имал
каквато и да било възможност да се изправи, Н. се е върнал и му е нанесъл
удари с крак, с което му е причинил констатираните в СМУ и заключението
на СМЕ увреждания. Предвид изложените изводи относно достоверността на
свидетелските показания съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че е бил обиждан от
групата на тъжителя, че е бил дърпан и влачен по улицата и че е бил
заплашван от пострадалия.
От заключението на назначената в съдебно заседание съдебно-
медицинска експертиза се установява, че тъжителят е получил контузия на
главата, контузия на дясната коленна става, ожулвания по гръдния кош и по
носа, ожулване и кръвонасядане по вътрешната лигавична повърхност на
горната устна. Описаните увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени при удари с ритници,
реализирани в областта на главата, гръдния кош, падане и удар в подлежаща
повърхност в областта на дясното коляно. В своята съвкупност травматичните
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По искане на защитата е назначена и съдебно-психиатрична
експертиза, от заключението на която е видно, че към момента на деянието
подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект. Според вещото
лице той е възприел поведението на пострадалия в момента на инцидента като
заплашително и е реагирал със защита, която не може да се квалифицира като
агресия.
От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза,
прието от съда и неоспорено от страните се установява, че тъжителят има
остатъчни симптоми от настъпилия инцидент, но те не са толкова сериозни и
не обуславят патопсихология. Констатирани са известни симптоми, резултат
от преживян при инцидента стрес, като след настъпването му М. е бил с
изразена депресивност, колебливи емоционални състояния и др., но тези
5

състояния не са особено изразени, като към момента на освидетелстването
възстановителният период е преминал в по-голямата си част.
Обстановката е установена и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства по делото сред които с особено значение са
материалите по Досъдебно производство №243/20г. по описа на Първо РУ),
както и от приложеният диск, съдържащ видеозапис, ценен в качеството на
веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като
представлява предмет, върху които има следи от престъплението (в този
смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на
ВКС).
Предвид така установената фактическа обстановка съдът приема на
първо място, че подс.Н. е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1
от НК, тъй като е причинил на тъжителя травматични увреждания, довели до
временно разстройство на неговото здраве, неопасно за живота.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал
общественоопасния му характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Като човек с безспорно нормална
психика, Н. е съзнавал, че като нанася удари с крак по падналия на земята
тъжител ще му причини увреждания и е искал настъпването на този резултат.
Не може да бъде споделено становището на защитата, че деянието е
извършено при условията на неизбежна отбрана. За приложението на чл.12,
ал.1 от НК е необходимо да е налице непосредствено противоправно
нападение, а такова в случая липсва. На първо място, не може да се счете, че
тъжителят е действал противоправно. Той е започнал да преследва
подсъдимия, защото последният непосредствено преди това е извършил
деяние, притежаващо белезите на престъпление-нанесъл е силен удар по
лицето на св.П.. В тъжбата се твърди, че М. е побягнал след подсъдимия с
намерение да го задържи и предаде на полицията. За намеренията на
тъжителя не могат да бъдат събрани конкретни доказателства, но и липсват
такива, които да опровергават твърденията в тъжбата. При това положение
съдът приема, че тъжителят действително е целял да действа при условията
на чл.12а от НК. Следователно поведението му не е противоправно и срещу
него е недопустима неизбежната отбрана. В постановление №12/1973г. на
Пленума на ВС изрично се посочва, че не е престъпление действието на
гражданите, което е необходимо, за да се задържи престъпникът, който е
извършил престъпление. На следващо място, за приложението на института
на неизбежната отбрана е необходимо нападението да е непосредствено, т.е.-
да е започнало и да не е прекратено. В случая дори и поведението на тъжителя
да е било възприето от подсъдимия като нападение, то последното несъмнено
е било преустановено- М. е паднал на земята и се е обърнал по гръб, като не е
бил в състояние незабавно да се изправи и да поднови преследването.
Следователно като се е върнал до тъжителя и е започнал да му нанася удари
подсъдимият не е действал правомерно, за да преустанови нападение, тъй
6

като от една страна- поведението на М. не е било противоправно, а от друга-
действията му вече са били преустановени и не е изглеждало възможно да
бъдат възобновени. След като подсъдимият пръв е проявил агресия спрямо
тъжителя и неговите приятели, нанесъл е непредизвикан удар в лицето на
св.П., а малко по-късно е нанесъл удари с крак по тъжителя, който е бил
паднал на земята, Н. безспорно се е проявил като агресор и не може да
претендира за приложението на института на неизбежната отбрана.
Принципът, че никой не може да черпи права от собственото си виновно
поведение намира приложение и при неизбежната отбрана (Решение
№244/1993г. но ВС, I н.о.). Не обуславя различен извод заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, в което се приема, че подсъдимият е
възприел поведението на тъжителя като заплашително и е реагирал със
защита, която не може да се квалифицира като агресия. Възприемането на
поведението на М. като заплаха не води до правомерност на деянието на
подсъдимия, по изложените вече съображения.
Предвид всичко изложено съдът намери частното обвинение за
доказано и призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
По отношение престъплението, извършено от подсъдимия, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК, а именно:
-за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация;
-подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
- от престъплението не са причинени имуществени вреди;
- не са налице отрицателните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7
от НК, изключващи приложението на алинеи 1-6.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият Н. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. При определяне на наказанието съдът
отчете като смекчаващи обстоятелства липсата на предходна съдимост и на
данни за други противообществени прояви, младежката възраст на
подсъдимия и данните, че той все пак е бил изплашен от действията на
тъжителя и от ситуацията на конфликт, въпреки че тя е обусловена от
неговото собствено поведение. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете
цялостното поведение на подсъдимия преди и по време на инцидента, което в
действителност е довело до настъпването му. При така установеното съдът
намери, че на подс.Н. следва да бъде наложено административно наказание
”глоба” при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния размер,
предвиден в закона, а именно- 1000,00лв.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск от
страна на пострадалия, съдът намери същият за основателен, тъй като ищецът
7

безспорно е претърпял морални страдания от причинените му увреждания.
Съдът намира обаче, че размерът на предявения граждански иск е
несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. Видно от
заключението на съдебно-психологичната експертиза, промените в
емоционалното състояние на тъжителя не са особено значими и са
преекспонирани от него в експерименталната част на освидетелстването. По
тези съображения, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счете
за справедливо да уважи частично предявеният граждански иск, като осъди
подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата
и отхвърли иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3000
лева, представляваща част от претенция в общ размер на 20 000 лева, като
недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Н.
направените от тъжителя разноски в общ размер на 1312,00 лева, от които
1000,00 лева –заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева-депозит за
възнаграждение за вещи лица и 12,00 лева-заплатена държавна такса.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата, по сметка на ВРС направените по делото разноски в
размер на 348,50 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

8

Номер на акта:	84
Дата:	14 април 2022 г. (в сила от 30 април 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110201932
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Присъда по дело №1932/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите