А.н.д. № 1011 / 2016 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия З.П.Г.
ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 29.12.2014г. в гр.Хасково, при
управление на МПС – лек автомобил „Р.Е.“ с ДК№Х *****АР, нарушил правилата за
движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.101 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост,
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на десния крак, поради счупване на подбедрицата на М.М.Ш. *** –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК.
Районна прокуратура - Хасково редовно
уведомени, не се явяват и не вземат становище.
Подсъдимият З.П.Г. разбира в какво е обвинен,
не се признава за виновен. Дава обяснения. На мястото, където станал инцидента,
имало пешеходна пътека. Подсъдимият тръгнал да завива и в този момент
радиаторът се спукал и за секунди в купето станала мъгла. Изтекла много гореща
вода долу, от страната на шофьора и купето се изпълнило с пара. Стъклата се
запотили и Г. не можел да вижда нито напред, нито на страни. Единствено, когато
тръгнал да завива видял, че в дясно имало спрени коли и затова тръгнал леко на
ляво. Може би два метра след това, една кола изпреварила подсъдимия и започнала
да му маха, че имало нещо, което станало. Когато спрял, З.Г. разбрал, че ударил
човек. Подсъдимият твърди, че не видял нищо, не видял човек. Чак след това от
минувачите и от задната кола, която го изпреварила разбрал, че ударил човек.
След като се спукал радиатора З.Г. продължил да се движи, но малко, около 2
метра още продължил, защото отдолу, още от кръстовището един автомобил свирел и
се опитвал да го изпревари и затова подсъдимият преценил, че може да продължи
още няколко метра, въпреки запотените стъкла. Г. твърди, че не усетил удар по
автомобила.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдаване на З.Г.. При допустима скорост от 50км./ч., подсъдимият се е движел
с 21,6 км/ч, т.е по-ниска от критичната за завоя, която била 26,68 км/ч. На
второ място, по време на движение лекият автомобил „Р.Е.” получил внезапна,
аварийна, непредотвратима за водача повреда в охладителната система, която
довела до изтичане на антифриз и образуване на конденз по предните стъкла,
доказано по безспорен начин от вещите лица. З.Г. започнал да завива на дясно и
при тази внезапно възникнала повреда, която му попречила да следи движението на
автомобила в права посока или при завой, тази авария му попречила и да вземе съответните
мерки за спиране на автомобила, тъй като той не е успял да види пътната обстановка
пред себе си. Възможно било да се е качил на тротоара, но било възможно и
обратното. Също така, подсъдимият бил на малко разстояние, когато започнал да
прави завой, някъде на около 5-7 метра от пешеходната пътека. Следвало да се
има в предвид, че този завой бил с изкачване нагоре, т.е още в момента на
намаляване на скоростта автомобилът започвал да спира, така, че скоростта била
изключително малка, разстоянието било малко и този удар, с това петно кръв,
нямало да може да бъде обяснен по друг начин, освен ако пешеходката не била
тръгнала да пресича пътното платно. Телесните повреди така, както е заключението
на вещото лице не били в следствие с удара на самия автомобил, а поради
усукване на крака.
Защитникът твърди, че З.Г. в това ПТП,
ако имал някаква вина, то това се дължало на едно случайно деяние, което не
зависело от неговата физическа възможност да предотврати повредата на
автомобила. Подсъдимият се движел с такава правомерна скорост, при която не бил
длъжен да намали скоростта, не е могъл да предвиди станалото ПТП. По този начин
бил изключен умисъла така, както и непредпазливостта като форми на вината.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприе изцяло
фактическата обстановка, изложена в постановлението по чл.78а от НК, а именно :
На 29.12.2014г. пострадалата М.М.Ш.
пристигнала сутринта в гр.Хасково, на гости на родителите си. На същата дата,
около 12,00 часа била в центъра на гр.Хасково и с торба с покупки тръгнала да
се прибира към дома си на ул.“Б.С.“ в гр.Хасково, като се движила по бул.“О.“ -
от центъра в посока юг, по западния тротоар.
На ъгъла на тротоара, преди
кръстовището на бул.“О.“ с ул.“П.“, на тротоара на ул.“П.“ спряла да си почине,
било вече около 12.20 часа. Намирала се близо до ръба на тротоара и не била предприела пресичане,
защото обувала ръкавица на ръката си.
В същия този момент, подсъдимият З.П.Г.
управлявал лекия си автомобил марка „Р.Е.“, с ДК № Х *****АР по бул.“О.“, в
посока юг, като на кръстовището на булеварда, с улица „П.“ предприел завой
надясно, към ул.“П.“.
В този момент се получил пробив в
радиатора за отопление на купето на автомобила - долу в предна дясна част на
автомобила започнала да пръска вода с висока температура. Въздухът в купето на
автомобила се преовлажнил и довел до запотяване на стъклата на автомобила - повече
отпред и в дясно, откъдето излизал не само топъл влажен въздух, но и пръски
гореща вода. Видимостта на водача на автомобила веднага станала намалена или
изобщо липсваща, поради силно запотяване на предното панорамно стъкло и дясното
странично.
Подсъдимият З.Г. не задействал веднага
спирачната уредба, нито извършил движение на автомобила в посоката, в която имал
видимост / напред и в ляво/, а решил да спре плътно в дясно, като завъртял
волана на пълен десен и продължил движението си в зона, в която нямал видимост,
поради силното запотяване на стъклата.
Тези
действия на водача довели до покачване на автомобила на тротоара на ул.“П.“ и удар
с предна дясна част на предна броня на лекия автомобил в страничната лява част
/ляв крак/ на свидетелката Ш., която била на самия тротоар на ул.“П.“.
Пострадалата Ш. усетила удар отзад и
отляво.
При десния завой, подсъдимият Г. усетил
подскачане на автомобила, но едва след като слязъл разбрал, че ударил с
автомобила си стоящата на тротоара пешеходка, която вече се намирала на земята,
с изпънат напред десен крак на пътното платно, счупен в подколянната част на
три места.
Подсъдимият З.Г. веднага уведомил за
произшествието на тел.№112. Пристигналият на място медицински екип
транспортирал Ш. ***, като на място се отзовал и автопатрулен разчет на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР Хасково. На Г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, като на място бил тестван с техническо средство за
алкохол, който отчел отрицателен резултат.
По делото е извършена техническа
експертиза.
От заключението на същата се
установява, че е била налице пукнатина в капака на радиатора, която обхващала
хоризонталния, горен и вертикалния преден ръб на PVC капака, в зоната на присъединяване
на тръбите към охладителната система на двигателя. Повредата в радиатора на
отоплителя била внезапна, аварийна.
В случая не можело да се твърди, че
имало сериозен пробив преди отоплителния радиатор, или дълго продължаващ теч на
самия радиатор, тъй като това щяло да доведе до прегряване и дори до блокиране
на двигателя.
При повредата, с оглед температурата
навън и в купето на автомобила, настъпил незабавен конденз по челното и
странични стъкла, които са се замъглили отвътре, поради подавания от
вентилатора влажен въздух. Целият автомобил не се изпълнил веднага с пара, но
предната част на купето била с намалена видимост на стъклата - повече отпред и
в дясно, откъдето излизал не само топъл влажен въздух, но и пръски гореща вода.
Водата не изтичала на плътна струя, а се е изпръсквала при разширяване на
пукнатината от сътресенията на автомобила при движението по неравностите на
пътя. Това заключение произтичало от факта, че автомобилът бил откаран в
последствие до тиловата база на МВР на самоход, без да блокира или прегрее.
По делото е извършена и авто-техническа
експертиза.
От заключението на същата става ясно,
че произшествието станало през деня, в зоната на кръстовището между бул.“О.“ и
ул.“П.“, на ул.“П.“.
Скоростта на движение на лек автомобил
„Р.Е.“ непосредствено преди произшествието била
21,60 км/час. Опасната зона за спиране при скоростта, с която се движел автомобила
била 10,62 метра.
В момента на удара, пешеходката стояла
на тротоара с лице в посока юг, като контактът бил с предна дясна част на
предна броня на лекия автомобил в страничната лява част /ляв крак/ на пешеходката
Ш.. Последвало завъртане на тялото на пешеходката и падане на същата върху
тротоара. Вземайки предвид разстоянието, на което се е намирал автомобила при
получаване на техническа неизправност в непосредствена близост до мястото на
удара, на около 5.0-7.0 м., водачът нямал техническа възможност да спре, тъй като
опасната му зона за спиране била 10,62 метра.
Ударът настъпил, защото при възникване
на аварията водачът не задействал незабавно спирачната система, а продължил
движението си и маневрата десен завой, в зона, в която нямал видимост.
По делото е извършена и съдебно-медицинска
експертиза.
От заключението на същата става ясно,
че пострадалата М.М.Ш. е получила средна телесна повреда, изразяваща се в
причинено трайно затруднение в движението на десния крак дължащо се на открито счупване
на подбедрицата. Касаело се за винтообразно счупване, което се получавало при
завъртане около вертикалната ос на опорен крак. Десният крак бил здраво стъпил
на терена и се явявал опорен крак. Ударът на автомобила бил в лявата странична
част на тялото на нивото на таза, който удар завъртял тялото около оста на
опорния крак в посока на часовниковата стрелка и довел до описаното
винтообразно счупване. Съдебно-медицинската експертиза дава заключение също, че
телесната повреда на пострадалата била причинена по механизъм на действие на
твърд тъп предмет и можела да се получи при автомобилна травма, по начина и при
обстоятелствата описани в медицинската документация и отразени в материалите по
делото.
Изключена е версията за падане и
счупване на крака, в резултат от контакт с терена, без допир с автомобила.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от разпита на свидетелите и заключенията на експертизите.
Де факто тя не е спорна по делото.
Защитата оспорва изводите на авто-техническата експертиза и излага правни
аргументи за липсата на субективна страна на престъплението по чл.343 ал.1
б.“б“ предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият З.Г. не е осъждан.
Не е освобождаван по чл.78а от НК. Няма
криминални регистрации.
Правоспособен
водач е, като до настоящия момент има нарушения по ЗДв.П, за които са му били
налагани наказания.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна, че подсъдимият З.П.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на
29.12.2014г. в гр.Хасково, при управление на МПС – лек автомобил „Р.Е.“ с ДК№Х *****АР,
нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.101 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на десния крак, поради счупване на подбедрицата на М.М.Ш.
***.
От субективна страна деянието е
извършено непредпазливо, при условията на престъпна самонадеяност.
Въпреки, че е продължил движението си,
след настъпила авария и в зоната на липсваща видимост – в дясно - продължаваща
маневра десен завой, Г. е имал субективната увереност, че обществено опасните
последици няма да настъпят и той нито е искал, нито е допускал тяхното
настъпване. Въпреки това, неговата субективна увереност е била необоснована,
тъй като не е почивала на никакви обективни бъдещи сигурни събития за избягване
на престъпния резултат, а всъщност деецът е проявил недостатъчна предвидливост
и грижовност и не е съобразил поведението си с правилата за движение по
пътищата, които изискват при авария на МПС задействане на спирачната система и
преустановяване на движението./чл.101 ал.1 от ЗДвП/
В конкретния случай, правилните действия
на водача са били - незабавно задействане на спирачната уредба и движение на
автомобила в посоката, в която е имал видимост до преустановяване на движението
в резултат действието на спирачките. Без да извършва завой - пълен десен, в
зона, в която не е имал видимост.
Съставомерният резултат е настъпил,
защото деецът не е съобразил поведението си с обстоятелствата, които в конкретния случай са
оказали влияние за настъпването на общественоопасните
последици.
Не се касае
за случайно деяние по чл.14 от НК.
Аргументът
на защитата е, че тъй като Г. не е видял пешеходката на тротоара поради
запотените стъкла, се касаело за случайно деяние. Този довод не може да бъде
споделен.
При
случайното деяние деецът не знае фактически обстоятелства, които принадлежат
към състава на престъплението. Това незнание пречи на формирането на
интелектуалния компонент на вината – т.е на предвиждането на обществено-опасните
последици, което е процес на отражение на обективните свойства на
престъплението, който се осъществява до започване на изпълнителното деяние.
Невъзможността за формиране на интелектуалния компонент на вината, води до
невъзможност за целево отношение към резултата, т.е няма как да има волево
отношение – искане или допускане на престъпния резултат.
При
непредпазливите деяния обаче/ както в конкретния случай/, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост, няма
случайно деяние./ арг.чл.14 ал.2 от НК/.
И случаят е
именно такъв – престъпният резултат е настъпил, защото деецът не е изпълнил
задължението си по чл.101 ал.1 от ЗДвП да спре при настъпилата авария на
автомобила, а е продължил движението си в посока, в която е нямал видимост.
Вярно,
липсата на видимост е препятствала възможността водачът да възприеме
пешеходката на тротоара, но това незнание на фактическите обстоятелства се
дължи на непредпазливост – и по-точно престъпната самонадеяност на Г., довела
до решението му да продължи да завива и да се движи на дясно, в зона, в което е
нямал видимост, поради запотяването на стъклата в резултат на аварията на
автомобила.
Ето защо
този довод на защитата е неоснователен.
Деянието е извършено виновно –
непредпазливо, при условията на престъпна самонадеяност. Щом има вина – има и
отговорност.
Нарушените
правила за движение по пътищата са на чл.101 ал.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда задължението за движение със съобразена
скорост. Съобразена скорост е онази, в рамките на разрешената, която позволява
на водача да контролира управляваното от него МПС и при нужда да спре – пред
всяко предвидимо препятствие. Вярно е, че З.Г. се е движел с разрешена скорост
в населено място. Тази скорост обаче не е съобразена скорост, защото
подсъдимият не е могъл да спре. Ето защо подсъдимият не се е движел със
съобразена скорост и е нарушил задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Задължението
за спиране при авария по чл.101 ал.1 от ЗДвП бе разгледано по-горе.
В тази връзка съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин :
Като прецени събраните по делото
доказателства, степентта на обществената опасност на извършеното престъпление,
както и данните за личността на подсъдимия, съдът прие превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – липсата на криминални регистрации и контакти с
криминален контингент, добрите характеристични данни. Тъй като подсъдимият е неосъждан,
не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, няма невъзстановени съставомерни
вреди и за деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 3 години
или „пробация” разпоредбата на чл.78а от НК е приложима в конкретния случай.
Ето защо съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба”.
При определяне на размера на глобата съдът
прие превес на смекчаващите вината обстоятелства, както бе отбелязано по-горе и
определи размера на глобата под средата и на минимума – а именно „глоба” в
размер на 1 000 лв.
С така наложеното наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
Воден от горното, съдът постанови
решението си.
Районен съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.