Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 30.03.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На десети март две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1722
по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от К.П.К., с ЕГН **********,*** против „ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ №89 Б.Предявени са кумулативно съединени искове по чл.405 КЗ и по
чл.86, ал.1 ЗЗД.Претендира се законна лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане и деловодни разноски.
Ответникът е
депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който изцяло са
оспорени предявените искове.
По исковата молба се твърди, че на ищецът е собственик
на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел „Е 280“, с ДК№ КН 2436 ВС.Автомобилът
имал сключена застраховка „Каско +“ при ответника с комбинирана полица
№440118091000899, валидна за периода 27.09.2018г. до 26.09.2019г. със
застрахователна сума в размер на 9 000 лв.
На 16.04.2019г., около 13.40 часа в гр.Кюстендил, ва
ул.“Хаджи Димитър“, автомобила, управляван от сина на ищеца-С.К.К. претърпял
ПТП.Същия ден ищецът посдал заявление до ДЗИ-Общо Зсраховане с искане да бъде
извършен опис на настъпилите вреди.Въз основа на това заявление била заведена
щета с №440101111911725 от 17.04.2019г. като на същата дата било извършено и
опис-заключение на причинени вреди по автомобил от вещо лице на ответника в
оторизиран сервиз.С уведомително писмо изх.№0-92-9976/09.07.2019г. бил
уведомен, че щетата е определено да бъде приключена като тотална щета.
Ищецът от своя страна подал молба до ответника, че не
желае да дерегестрира автомобила и е предприел действия по извършване на ремонт
и възстановяване на причинените щети и представил фактури за закупени авточасти
и вложен труд за този ремонт.След пълното възстановяване на автомобила на
26.09.2019г., автомобила бил откаран в ДЗИ-Общо Застраховане, клон Кюстендил,
където от оторозирано вещо лице бил извършен оглед и заснемане.
В последствие, с уведомително писмо с
изх.№0-92-11173/31.07.2019г. ответникът уведомил ищеца, че е необходимо да
представи документ за техническата изправност на автомобила.По това искане,
ищецът представил Удостоверение за техническа изправност, издадено въз основа
на извършен технически преглед по протокол №19798786 от 20.07.2019г. в
оторизиран пункт за технически прегледи на МПС.Въпреки описаното и до момента
ответникът отказвал да изплати застрахователно обезщетение.
По силата на сключения между страните договор,
автомобилаа бил застрахован за сума в размер на 9 000 лв.Ищецът изпълнил
задълженията си по този договор и изплатил застрахователна премия в размер на
547.23 лв., поради което следвало и ответникът да изпълни задължението си при
настъпване на застрахователно събитие и да му изплати обезщетение в пълния
договорен размер от 9 000 лв.
При настъпило на 16.04.2019г. застрахователно събитие
и задължение на ответника да заплати обезщетението в срок от 14 дни от датата
на събитието, то за периода 16.05.2019г. до датата на подаване на исковата
молба в съда-27.08.2019г. се претендира обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва от 1000 лв.
В депозирания отговор в срока по чл.131 ГПК се твърди,
че не е налице изричен отказ от страна на застрахователя да изплати
обезщетение.изискан бил конкретен документ, какъвто не бил представин и
застрахования нямал право на обезщетение.С представеното към исковата молба писмо,
застрахования действително бил уведомен, че уврежданията по автомобила правят
ремонта технически и икономически нецелесъобразен, поради което щетата е
определена да бъде приключена като тотална.При условията на тотална щета,
застрахованото лице не разполагало с право да извърши самостоятелен ремонт и да
претендира разходите за същия, тъй като страните уговорили друг начин на
обезщетение.В раздел 12 от общите условия по застраховка „Каско +“ бил
регламентиран реда на калкулиране на щетите посреством изплащане разходите за
отремонтиране на МПС.Съгласно т.12.3 от ОУ, когато размера на щетите, опредлен
по този ред надхвърля 70 % от действителната стойност на МПСкъм датата на
настъпване на застрахователното събитие е налице пълна загуба.Пълната загуба се
обезщетявала по друг ред-по т.12.3.1 и да получи само един вид
обезщетение-размера на застрахователната сума, но не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС, намалена със стойността на годните части.
В случаите на тотална загуба, застрахованият не
разполагал с право да извърши сам ремонт, където и както намери за добре и да
претендира заплащането му от застрахователя.В тази хипотеза, застрахования имал
право единствено на обезщетение за пълна загуба, но за да го получи следвало да
представи документ, доказващ прекратяване на регистрацията на МПС-чл.390 КЗ.
Оспорена е фактическата обстанвока, свързана с
описание на ПТП е механизма му, начина на извършване на ремонта и неговата
стойност.Оспорен е и иска по чл.86, ал.1 ГПК.
По делото са представени и приети като доказателства:
копие от свидетелство за регистрация на МПС, копие от застраховка „Каско+“,
констативен протокол на КАТ, протокол №99061287 за оглед на МПС, опис
заключение по щета, уведомително писмо -4 бр., удостоверение за техническа изправност.Като
доказателство по делото е приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице В..В качеството на свидетел е разпитан С.К.-син на ищеца,
управлявал увреденото МПС към момента на ПТП.
От описаните доказателства по делото се установи
следната фактическа обстановка:
На 16.04.2019г., около 13.30 ч. управлявания от сина
на ответника С.К. лек автомобил „Мерцедес „ с ДК№ КН 2436 ВС, движейки се по
ул.“Хаджи Димитър“, поради неспазване на необходимата дистанция и при мокра
пътна настилка се удря в спрял пред него автомобил, след което автомобила се
качил на тротоара и се ударил в ограда.На място бил извикан екип на КАТ ПП
Кюстендил, бил съставен констативен протокол и съставен АУАН.Към датата на ПТП
автомобила „Мерцедес“ е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско
+“.По искане на собственика-ищеца в производството е била заведена щета с
№44010111911725, извършен оглед и
изготвен опис заключение в доверен сервиз на ДЗИ.В последствие, с уведомително
писмо до ищеца, ответникът го е уведомил, че съгласно извършения оглед и
изготвената калкулация е установено, че ремонт на автомобила е технически и
икономически нецелесъобразно и щетата определено да бъде приключена при
условията на застраховка „Каско“ като тотална.Посочено е, че ответникът ще
изплати обезщетение в размер на 5 823.72 лв.-действителната стойност на
автомобила с приспаднати 30 % запазени части, която сума ще бъде изплатена след
представяне на документ за прекратяване на регистрацията на МПС, издаден от КАТ
ПП Кюстендил, в който е отбелязано ,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета и
удостоверение от обслужващата банка за банковата сметка на собственика на
увредения автомобил.В последствие, с писмо от 09.07.2019г., ответникът е
уведомил ищеца, че във връзка с подадена от него молба с искане автомобила да
не бъде дерегистриран е необходимо да
представи документ за техническа годност
след извършения ремонт на автомобила от оторизиран за това орган
/Технотест, Декра или други подобни/.На 20.07.2019г. лекия автомобил „Мерцедес“ е преминал годишен
технически преглед в пункт за извършване на такива прегледи, стопанисван от
„Пропърти“ ЕООД и е издадено удостоверение за техническа изправност на
ППС.Копие от същото е изпратено на ответника, в резултат на което ищецът е
уведомен, че представения документ за преминат годишен технически преглед не е
това, което му е указано да представи.
От приетата като доказателство съдебно-техническа
експертиза, неоспоране от страните, по делото се установи, че средната пазрна
стойност на автомобила към момента на ПТП е била 8 800 лв.Стойността на
разходите за ремонт на лекия автомобил били в размер на 6 470.60 лв., като
този резултат бил по-голям от 70 % от СПС на автомобила.вещото лице е посочило,
че изброяването на годните за евентуална втора употреба детайли, възли и
агрегати е трудно осъществимо, като това не е важно за преценката на евентуално
възстановяване на автомобила, а меродавни били разходите за възстановяване,
съпоставени със стойността на автомобила със същите технически параметри.
Горната фактическа обстановка се установи от всички
събрани в хода на производството документи, които са изцяло еднопосочни и
безпротиворечиви.
Основателността на предявения иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ се предпоставя от доказване наличието на 1) валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата
на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че на сочената дата е
настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е
претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и 4)
че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за
уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
Между страните е безспорно, че към датата
на ПТП увредения лек автомобил е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско+“,
с покрит риск-вреди от ПТП.Безспорно е също така, че ищецът е изпълнил
задължетнието си по застрахователния договор и е изплатил изцяло
застрахователната премия.От гореописаните доказателства по делото се установи,
че ПТП е в следствие на „неспазена дистанция при движения“, че застрахователят
е уведомен и щетите по автомобила са описани и оценени в доверен сервиз на
ответника.
По довода за липса на дерегистрация: При
действието на КЗ (отм.) е формирана трайна и еднозначна практика на ВКС по чл. 290 ГПК
– решение № 44/02.06.2015г по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, решение №
59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС и други, според която
дерегистрацията на увредения автомобила не следва да се третира като основание
за отказ от плащане на обезщетение. С приемането на новия КЗ в хипотезата на чл. 390, ал. 1 КЗ
не са налице основания за различно тълкуване на волята на законодателя. В този
смисъл, съдът счита, че дължимостта на обезщетението по чл. 405, ал. 1 КЗ
не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение по иска, а изпълнението или неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това няма значение за основателността на претенцията за
застрахователно обезщетение. Представянето на доказателства за дерегистрация
има значение относно началната дата на присъждане на лихва за забава при
изплащането на главницата, която следва да се свърже с представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, като условие за
плащането й, по арг. от чл. 390, ал. 1 от КЗ. Защото застрахователната отговорност за щети произтича пряко от
закона и не може да бъде поставено в зависимост от административната процедура
по прекратяване регистрацията на увреденото МПС. Следователно при неизпълнено
задължение по чл. 390, изр. 2 ГПК, то не може да е основание за освобождаване от дълг за плащане
на застрахователно обезщетение (щом са налице останалите условия за това), а
само началната дата на обезщетението за забава следва да се постави в
зависимост от сбъдването на това условие.
Доколкото отговорността на ответника в
производството-застраховател по имуществена отговорност е да репарира всички
преки и непосредствени вреди до размера на договорената стойност и при доказано
направени разходи от страна на ищеца в размер на 6 470.60 лв., то съдът
намира, че предявения иск е основателен до този размер.
Като правоувеличаваща законна последица от
предявяването на иск пред съда, то уважената пратанция за главнизцата се дължи
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба-27.08.2019г.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главница в размер на
9 000 лв. за периода 16.05.2019г. до 27.08.2019г., съдът намира, че е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Към претендирания за обезщетяване период от време,
както се посочи и по-горе, ответникът не е изпаднал в забава, тъй като няма
прекратяване на регистрацията на повреденото моторно превозно средство, а
съобразно константната съдебна практика, това е условие за поставяне на
застрахователя в забава. С оглед на това акцесорния иск за лихва следва да се отхвърли. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ
преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква
от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Това има значение за началния срок на забавата, не и
за основателността на претенцията за главницата. В този смисъл е Решение № 44
от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, съгласно което
"ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент
/преди или по време на съдебното производство/, то би била поставена началната
дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че
регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство
пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и
осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава /ако е поискано/ би
следвало да е съобразен с факта".
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на
782.94 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи
на ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите
му в размер на 436.23 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Триадица, бул.“Витоша“ №89 Б
да заплати на К.П.К., с ЕГН **********,*** сумата от 6 470.60 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по комбинирана полица №440118091000899,
валидна за периода 27.09.2018г. до 26.09.2019г., ведно със законна лихва от
27.08.2019г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер на иска
по чл.405, ал.1 КЗ от 9 000 лв., отхвърля като неоснователен.
Отхвърля предявения от К.П.К. против „ДЗИ-Общо
Застраховане ЕАД иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сума от 1000 лв.-обезщетение за
забавено плащане на главница от 9 000 лв. за периода 16.05.2019г. до 27.08.2019г. като неоснователен.
Осъжда „ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД да заплати на К.П.К.
деловодни разноски в размер на 782.94 лв., съразмерно
с уважената част от исковете.
Осъжда К.П.К. да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите му в размер на 436.23 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Районен
съдия: