Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ивана П., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 858 по описа за 2019 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.“ ООД, с която против община
Божурище е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 367, ал. 1 от ТЗ, вр.
чл. 35 от ЗАвП, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 16 110,43
лева – възнаграждение по договор за превоз на ученици от 15.09.2014 г. за
периода м. март 2019 – м. май 2019 г., за което са издадени фактура №
**********/01.04.2019 г. за сумата 6196,32 лева, фактура №
**********/01.05.2019 г. за сумата 4647,24 лева и фактура №
**********/03.06.2019 г. за сумата 4 389,06 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът заявява в исковата молба, че на 15.09.2014 г. е сключил с
ответника община Б. договор № ДЗ-418/15.09.2014 г. за извършване на специализиран
превоз на ученици от 1 до 4 клас от СУ „Л.Х.Т.“, на ученици от 1 до 7 клас от
ОУ „С.С.К.М.“ и на деца, предучилищна възраст от ОДЗ „Б.“ и ОДЗ „Д.“ за срок от
5 години, който срок е изтекъл на 14.09.2019 г. Твърди, че в изпълнение на
договора е извършил превевоз на децата и учениците за м. март, април и май 2019
г., но ответникът не му е заплатил съответното възнаграждение, въпреки
отправените покани. В открито съдебно заседание от 22.10.2020 г. ищецът е
изменил предявения иск като е намалил размера му, който да се счита за предявен
за сумата от 9 914,11 лева за периода м. април и м. май 2019 г. Моли съда да
осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендира и разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва
сключването на процесния договор. Твърди, че представените от ищеца протоколи
не са били изготвени съгласно договора. Счита, че на ищеца не се дължи
възнаграждение, тъй като не е извършил превоза със собствен автобус, а с автобус,
предоставен от СУ „Х.Т.“. На следващо място твърди, че услугата не е извършена
качествено. По тези съображения иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 367, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 35 от ЗАвП, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 367, ал. 1 от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. С
договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили
пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да
заплати превозната цена. С договора за извършване на случаен превоз на деца или
ученици превозвачът се задължава да извършва превоза само в часовия диапазон
между 6,00 и 21,00 ч. /вж. чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗАвП/. Ако пътникът
/възложителят на превоза/ не изпълни точно задължението си за заплащане на
цената, превозвачът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата /вж. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД/. Следователно предпоставките за уважаване
на иска са: 1. наличие на валиден договор за специализиран превоз на деца, по
който ищецът е превозвач, а ответникът възложител на превоза; 2. превозвачът да
е извършил превоза; 3. възложителят да не е заплатил цената на превозвача.
Договорът за автомобилен превоз на пътници по
своята природа представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, тъй като неговата действителност не зависи от издаването,
редовността или изгубването на билета или картата, които е длъжен да издаде
превозвача /арг. чл. 36, ал. 2 от ЗАвП/. Страните не спорят, а и това се
установява от представения по делото договор № ДЗ 418/05.09.2014 г., че на
посочената дата ищецът и ответникът са сключили договор за превоз на ученици.
По силата на този договор ищецът „М.“ ООД в качеството му на превозвач се е
задължил по възлагане на ответника община Б. да извършва специализиран превоз
на ученици от 1 до 4 клас от СУ „Л.Х.Т.“, на ученици от 1 до 7 клас от ОУ „С.С.К.М.“
и на деца, предучилищна възраст от ОДЗ „Б.“ и от ОДЗ „Д.“ със собствен
транспорт /вж. чл. 1, ал. 1 от договора/. Уговорено е превозът да се
извършва с превозни средства на ищеца, които са посочени в офертата за участие
в обществена поръчка, която оферта е неразделна част от договора /чл. 1, ал. 3
от договора/. Видно от представената по делото декларация за основните
транспортни средства, които ще бъдат използвани при изпълнение на договора за
превоз, автобусите, които е декларирал, че ще използва ищецът са автобус марка
„М.“ с рег. № *****, автобус марка „И.Т.“ с рег. № *****, автобус марка „Т.С.“
С 0002 Х, автобус марка „Й.А.“ с рег. № *****и автобус марка „С.“ с рег. № *****.
Страните не спорят, че ищецът е извършвал превоза по отношение на учениците от
ОУ „С.С.К.М.“ и на децата, предучилищна възраст от ОДЗ „Б.“ и от ОДЗ „Д.“.
Основният спор между страните е по отношение извършването на превоза на учениците
от СУ „Л.Х.Т.“ през процесния период – м. април и май 2019 г.
Доводът на ответника е, че за процесния период
ищецът не е осигурил изпълнение на превоза с предоставен от него автобус, а е
ползвал училищния автобус на СУ „Л.Х.Т.“. По делото е представено тристранно
споразумение от 21.12.2018 г. към договор № ДЗ-418/15.09.2015 г., сключено
между ответника община Б., СУ „Л.Х.Т.“ и ищеца „М.“ ООД, по силата на което СУ
„Л.Х.Т.“ е предоставило на ищеца за възмездно ползване ученически автобус марка
„М.“, модел „С.А.“ с рег. № ***** до приключване на договора за превоз. Ищецът
се е задължил за своя сметка да поддържа автобуса в техническа изправност, да
заплаща застраховката „Гражданска отговорност“, както и да заплаща горивото за
осъществяване на услугата превоз на ученици. Действително процесният договор за
превоз е от 15.09.2014 г., а не от 15.09.2015 г., както е
посочено в тристранното споразумение. Въпреки това неоснователни са доводите на
ответника, че тристранното споразумение няма връзка с процесния договор за
превоз. Напротив страните не оспорват, а и от показанията на свидетелката Г. Д.
се установява, че това тристранно споразумение е било сключено, тъй като ищецът
не е имал възможност да осигури друг автобус в добро техническо състояние, с
който да извършва превоза на учениците от СУ „Л.Х.Т.“ по процесния договор за
превоз от 15.09.2014 г. Не се оспорва, а и се установява от показанията на
свидетелите Г. Д., Г.Г., Т.Т. и М. С. както подписването на споразумението,
така и обстоятелството, че училищният автобус е предоставен на ищеца. Според
показанията на свидетелката Д. министерството на финансите е спряло
финансирането и затова ответникът не е извършил плащания за месеците април и
май 2019 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката
М.С. – директор на СУ „Л.Х.Т.“, която също потвърждава сключването на
споразумението, както и че в периода м. януари 2019 г. – м. май 2019 г. ищецът
е извършвал превоза на учениците, ползвайки предоставения от училището училищен
автобус марка „М.“, модел „С.А.“ с рег. № *****. Поради изложеното и след
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява както облигационното отношение между страните по договор за
превоз на ученици, така и изпълнението на договора от страна на
ищеца през процесния периода м. април и м. май 2019 г. Доводите на ответника,
че изпълнението не е прието са неоснователни, тъй като в случая не се касае за
договор за изработка, при който е необходимо приемане на извършената работа от
страна на възложителя, а за договор за превоз, при който е достатъчно да се
установи реалното му извършване. Поради тези аргументи настоящата съдебна
инстанция счита, че ищецът е изпълнил своето договорно задължение да извърши
превоза на ученици, като ответникът е следвало да заплати уговореното
възнаграждение.
Дължимото по договора възнаграждение е посочено в
чл. 2 от договора. То се определя на изминато разстояние и зависи от броя на
местата в автобуса – при автобус с над 22 места цената е 1,37 лева/км. без ДДС,
а при автобус с под 22 места цената е 0,91 лева/км. без ДДС. Цената се определя
като обща месечна сума, изчислена на база утвърдена справка от директора на
съответното училище за реално изминати километри, броя на учебните дни през
месеца, броя на километрите за един учебен ден и цената за превоз на км. /така
чл. 3 от договора/. Плащането е уговорено да се извършва срещу издаване
ежемесечно фактура от изпълнителя. По делото са представени два броя
фактури от процесния период - фактура № ********** от 01.05.2019 г. за
сумата от 4647,24 лева за превоз на ученици през м. април 2019 г. и фактура №
********** от 03.06.2019 г. за сумата 5 266,87 лева за превоз на ученици през
м. май 2019 г. По делото са представени два протокола за превоз на деца към СУ
„Л.Х.Т.“ за м. април 2019 г. и м. май 2019 г., които по своето естество
представляват справка по чл. 3 от договора. В протоколите са посочени датите,
маршрута на превоза, разстоянието, единичната цена за изминат километър и
общата сума, която за м. април 2019 г. е в размер на 4647,24 лева с ДДС, а за
м. май 2019 г. е в размер на 5266,87 лева. Протоколите са подписани от
управителя на ищцовото дружество и от директора на СУ „Л.Х.Т.“ – свидетелката М.С., която в
съдебно заседание потвърди, че подписите са нейни. От заключението на вещото
лице по ССчЕ се установява, че за периода м. декември 2018 г. – м. март 2019 г.
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 21 996,93 лева във връзка с извършен
превоз на ученици от СУ „Л.Х.Т.“. Не са заплатени сумите по посочените две
фактури за м. април и м. май 2019 г. на обща стойност 9 914,11 лева. Основателен
обаче се явява доводът на ответника, че от тази сума следва да се приспаднат
сторените от ищеца разходи за поддържане на автобуса и за гориво. Както стана
ясно в допълнителното споразумение страните са се съгласили ищецът за своя
сметка да поддържа предоставения му автобус марка „М.“, модел „С.А.“ с рег. № *****
в техническа изправност, да заплаща застраховката „Гражданска отговорност“,
както и да заплаща горивото за осъществяване на услугата превоз на ученици. От
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за периода 28.12.2018 г.
до 26.05.2019 г. ищецът е заплатил разходи по подръжката на автобуса в общ
размер от 1730 лева /ремонт в сервиз, заверка на тахограф, технически преглед,
смяна на масла и филтри, застраховка „Гражданска отговорност“/. Ищецът е
заплатил и 525,96 лева за гориво за м. април 2019 г. и 482,32 лева за горива за
м. май 2019 г. Ето защо от претендираната сума следва са се приспаднат тези
разходи и дължима остава сумата от 7,175.83 лева, за която следва да бъде
уважен предявеният иск и отхвърлен до пълния предявен размер.
По разноските
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски с оглед
уважената част от иска. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 644,42
лева, депозит за вещо лице в размер на 200 лева и е бил представляван от
адвокат, на който е заплатил 1000 лева адвокатско възнаграждение, което се
установява от представеното по делото платежно нареждане. Ето защо ответника следва
да му заплати сумата от 1334,99 лева - разноски по делото съобразно уважената
част от иска.
Ответникът също има право на
разноски с оглед изхода на делото като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да му бъдат присъдени разноски с оглед отхвърлената част от иска.
Ответникът е заплатил 200 лева за депозит за вещо лице и 1013 лева за адвокат,
което се установява от представения по делото договор за правна защита и
съдействие. Ето защо ищецът следва да му заплати сумата от 335,03 лева –
разноски по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Б., ЕИК: ********, със седалище и адрес:
гр. Б., бул. „Е.“ № **, представлявана от кмета Г.Д.да заплати на основание чл.
367, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 35 от ЗАвП, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на „М.“ ООД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Я.“ № *, съдебен
адрес ***, чрез адв. В., сумата от 7,175.83 лева с ДДС, представляваща възнаграждение
по договор за превоз на ученици № ДЗ-418/15.09.2014 за периода м. април 2019 –
м. май 2019 г., за което са издадени фактура № **********/01.05.2019 г. и
фактура № **********/03.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 7 175,83 лева до пълния предявен размер от 9
914,11 лева.
ОСЪЖДА Община Б., ЕИК: ********, със седалище и адрес:
гр. Б., бул. „Е.“ № **, представлявана от кмета Г.Д.да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „М.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
гр. Б., ул. „Я.“ № *, съдебен адрес ***, чрез адв. В., сумата от 1334,99 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „Я.“ № *, съдебен адрес ***, чрез адв. В. да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Б., ЕИК: ********, със седалище и
адрес: гр. Б., бул. „Е.“ № **, представлявана от кмета Г.Д., сумата от 335,03
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: