Решение по дело №2355/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050702355
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№…………………./………………….2022 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

Административен съд - Варна, Шести касационен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди  двадесет и втора година в състав

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

ЧЛЕНОВЕ:           ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

                                                             МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

При участието на секретаря Галина Владимирова и  прокурор Силвиян Иванов от Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН к.н.а.х.д. № 2355 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж.Г.Ж., с ЕГН **********, депозирана от процесуален представител, срещу решение № 86 от 01.08.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 20223130200153 по описа на Районен съд – Провадия, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 03-40 от 28.03.2022 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“, гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната Агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което за извършено нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл. 75, ал.1 от същия закон на касатора Ж.Г. Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева. С касационната жалба решението на първоинстанционния съд се атакува като неправилно, поради неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Прави се оплакване, че въззивния съд не е обсъдил доводите на санкционираното лице за маловажност на случая с оглед липсата на отежняващи вината обстоятелства и наличието на смекчаващи я такива като това, че Ж. е имал валиден риболовен билет за осъществяване на риболовна дейност, че деянието е извършено с позволени от закона съоръжения за любителски риболов, както и това, че установеното нарушение се явява първо за лицето, което сочи, че констатираното нарушение представлява инцидентен случай, а не навежда на извод за трайно незачитане на закона и установените в него правила за осъществяване на риболов. В заключение се настоява касационната инстанция, след като се запознае с доказателствата по делото, да постанови решение, с което да отмени постановеното от РС – Провадия решение № 86/ 01.08.2022 г. по н.а.х.д. № 153 по описа на същия съд за 2022 година и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касация - Началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“, гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА, за него представител не се явява. Не изразява становище по съществото на касационния спор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

Административен съд – Варна в настоящия тричленен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена пред компетентния съд от лице, за което оспореното решение е неблагоприятно и има правен интерес да го оспори. Касационната жалба и постъпила в законния срок. Наличието на положителните предпоставки за разглеждане на жалбата и липсата на отрицателни такива навежда на извод, че същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./ решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава ХІІ от АПК. В чл. 348, ал. 1 от НПК изчерпателно са изброени касационните основания: 1/ нарушен е законът; 2/ допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или 3/ наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В случая, липсват предпоставки, обуславящи решението да е невалидно или недопустимо.

С оспореното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Ж.Г.Ж. за това, че при извършена от служители на ИАРА проверка на 28.10.2021 г. в района на язовир Цонева, в землището на с. Аспарухово, около 14,00 ч. в условията на  любителски риболов от каменния мост на 500м от кантона на „Пътища и мостове”, наказаното лице  е уловило един брой бяла риба /сулка/ с размери 24 см, вместо допустимия размер за улов и задържане – 45 см съгласно приложение №2 от ЗРА. Проверяващите са установили, че Ж. Ж. е притежавал  редовен риболовен билет с № 1896293/13.04.2021 година и риболовът е бил  извършен  с разрешените два броя въдици с по една кука. Другите три броя риби – червеноперки не са с регламентирани минимални размери в приложение №2 от ЗРА.

Въз основа на съставения АУАН на 28.03.2022 г. административно-наказващият орган е  издал процесното наказателно постановление, в което изцяло са били възприети както фактите относно извършване и установяване на административното нарушение, така и дадената му от актосъставителя правна квалификация. На основание чл. 75, ал.1 от ЗРА на Ж. Г. Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.

За да постанови оспореното решение, въззивната инстанция е събрала относимите и допустими доказателства. Въз основа на тях е формиран извод, че с действията си Ж. Ж. е осъществил състава на описаното в АУАН и в НП административно нарушение на чл. 38, ал.1 от ЗРА. Установил също, че АУАН и НП са издадени и съставени от компетентни лица, в предписаната от закона форма, както и че при издаване на НП административно-наказващият орган е спазил процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Лаконично  е изложил мотиви, защо счита, че описаното в НП деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото не се отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

Оспореното решение е неправилно. Съображенията на касационната инстанция  относно неправилното приложение на материалния закон са следните:

Основателни са изложените в касационната жалба доводи за отмяна на оспореното решение поради неправилна преценката досежно възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Не се спори, че от обективна страна санкционираният е осъществил състава на вмененото му с НП нарушение на чл. 38, ал.1 от ЗРА. С тази разпоредба се забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Видно е от доказателствата, че на посочените в НП дата Ж. Ж. е уловил един брой  бяла риба (сулка) с размери по-малки от 45 см, което е под минимално допустимите размери, съгласно цитираното приложение. Другият вид уловена от нарушителя риба – три броя червеноперка не фигурира с минимално допустими  размери в цитираното приложение №2 към Закона за рибарството и аквакултурите, поради което нейният улов не е част от състава на нарушението.

От доказателствата по делото е видно, че към момента на проверката – 28.10.2021 г., наказаният Ж. Ж. е притежавал  валидно издаден риболовен билет с № 1896293/13.04.2021 година. Риболовът е бил извършен  с позволени средства и е била  уловена  само една риба с размери под нормативно-определените. Сред доказателствата, представени в административно-наказателната преписка липсват такива, които да сочат, че  Ж.Ж. и друг път е извършвал нарушения от същия вид. Изложеното навежда на извод за по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на деянието от други нарушения от същия вид, което е основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В допълнение към горното настоящият състав на съда намира, че наложеното от АНО административно наказание – глоба в размер на 600 лева, съответстващо на минимума, установен в разпоредбата на чл. 75, ал.1 от ЗРА, се явява прекомерно за деяние, извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

При това положение въззивният съд е следвало да приложи чл. 63, ал.2, т.2 вр. с ал.4 от ЗАНН /измененията, публикувани в ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ като отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е направил това, а е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, съдът неправилно е приложил закона, което е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Неприлагане на института за маловажност и от самия административно-наказващ орган обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и води до неговата отмяна.

В разглеждания случай, касационната инстанция следва да приложи  разпоредбата  на чл. 63 ал.4 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид основателността на касационната жалба, нейният подател има право да му бъдат присъдени съдебни разноски, но доказателство за направени такива в определен размер липсват по делото. Представено е само пълномощно за адвокат Х.Г., в което не е посочена сума за платено адвокатско възнаграждение, не е представен договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 63 ал. 4 от ЗАНН, Административен съд- Варна, VІ касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 86 от 01.08.2022 г., постановено по н.а.х.д. №20223130200153 по описа на Районен съд – Провадия за 2022 г. и вместо него  постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-40 от 28.03.2022 г., издадено от Началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“, гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната Агенция по рибарство и аквакултури, с което за извършено нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 75, ал.1 от същия закон на Ж.Г.Ж. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ж.Г.Ж. с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

                        

 

 

 

 

                                                                               2.