№ 102
гр. Л., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100583 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 27, предл. последно във връзка с чл. 33 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Постъпила е искова молба от Д. К. К. от гр. Л., чрез пълномощник адвокат Т.Г.,
срещу П. П. Ц. от гр. Л., в която ищецът твърди, че на *** г. сключил с ответника договор за
покупко-продажба, с който му продал собственото си МПС – „***“ с рег.№ ***, за сумата от
500.00 лева. Автомобилът бил „нов внос“, в отлично техническо състояние, а в края на 2019
г. преминал през технически преглед и бил извършен ремонт на всички повредени/износени
части във фирмен сервиз. Автомобилът бил прехвърлен на купувача и със заплатена
застраховка „Гражданска отговорност“ до 13.10.2020 г.
Ищецът посочва, че причината, поради която продал автомобила си на тази цена
/която е близо 10 пъти по-ниска от пазарната, като само застрахователната му стойност към
момента била 3250.00 лева/, била острата нужда от парични средства, която изпитвал в този
момент. Посочва, че заради обявената на 27 февруари миналата година /2020 г./ пандемична
обстановка във Ф.Р. Г., където се намирал към момента, останал без работа и след като се
разплатил за наем на жилище и други сметки, останали му пари колкото да се прибере в Б. и
да живее две седмици. Останал без никакви средства за съществуване /баща му е пенсионер,
а майка му се лишила също от доходите си вследствие на пандемията – помагала в
домакинството на семейства/, ищецът посочва, че се принудил да заложи свои вещи, като се
надявал, че скоро до два месеца мерките на „затварянето“ ще преминат и ще може отново да
1
се върне на работа в чужбина. Предлагал да продаде автомобила си /друго движимо и
недвижимо имущество нямал/, но нямало интерес към него. Свързал се с ответника, който
бил негов познат, и той се съгласил да сключи договор за покупко-продажба за 500.00 лева,
тъй като по-голяма сума заявил, че не може да му отпусне, с оглед ситуацията.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да
бъде унищожен, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, договор от ***
г. между него и ответника за покупко-продажба на МПС с рег.№ ***.
Моли за присъждане и на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея е постъпил писмен отговор от ответника, с който е изразено
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията в исковата
молба, че към 27.02.2020 г. ищецът се е намирал и работел в Г. и съответно твърдяната
загуба на трудова заетост там в условията на пандемия да го е поставила в състояние на
имуществен недоимък и крайна нужда по смисъла на закона. В тази връзка ответникът
навежда твърдения и се позовава на представените с исковата молба полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дата 14.10.2019 г. и сервизна договор
поръчка за ремонт на процесния автомобил от 30.12.2019 г., че към месец декември 2019 г.
ищецът е бил в Б.. Ответникът твърди също, че процесният автомобил „***“ с рег.№ ***,
бил внесен от ищеца в Б., с цел препродажба, придобит от него в Г. на много ниска цена и в
много лошо техническо състояние, след претърпяно в Г. ПТП, което не позволявало
движението му, а се налагало ремонтиране, за да бъде приведен в движение. За
разплащането на извършения ремонт, ответникът посочва, че ищецът му е поискал и
получил от него заем в размер на 1000.00 лева, за което му подписал Запис на заповед с
уговорка да му върне тази сума след като успее да продаде автомобила. Ответникът твърди
още, че в началото на 2020 г., в момент на извършване на някаква неправомерна дейност
при управление от ищеца на процесния автомобил, е бил направен опит ищецът да бъде
спрян за проверка от полицията, при което същият побягнал с автомобила, преминавайки
през бетонни бордюри, от което последвало допълнително увреждане на същия. Тъй като
автомобилът бил в извънредно лошо състояние, при което ищецът няма да успее да го
продаде и да върне на ответника дадения заем от 1000.00 лева, а освен това обяснил пред
него, че са му необходими още пари за покриване на разноски по воденото срещу него
наказателно производство, ответникът посочва, че пред свидетел двамата провели разговор,
в който се уговорили и съгласили ищецът да му прехвърли собствеността на автомобила, а
той да му върне записа на заповед за 1000.00 лева, като счетат заема за изплатен, както и
ответникът да му доплати още 500.00 лева, с които ищецът да разплати разноските си по
наказателното дело. След това сключили сделката, като ответникът твърди, че е дал на
ищеца още 500.00 лева и му върнал записа на заповед за 1000.00 лева, който той унищожил,
и така на практика ответникът пояснява, че придобил собствеността на автомобила за
1500.00 лева, тъй като с продажбата било прихванато задължението от 1000.00 лева на
2
ищеца към него. При тези обстоятелства ответникът счита, че автомобилът не е продаден
при неизгодни условия, тъй като сумата от 1500.00 лева, която ищецът реално е получил от
него за автомобила, не се явява по-малка от действителната му стойност, с оглед
уврежданията му към момента на придобиване. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът лично и с процесуалния си представител адвокат Г.
поддържа предявения иск. В представена писмена защита на процесуалния представител са
доразвити съображения за основателност и доказаност на претенцията и се моли същата да
бъде уважена.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат П.Ц., който
поддържа съображенията в отговора за неоснователност на претенцията. В писмени
бележки доразвива тези съображения и моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите и становищата
на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От приложения Договор за продажба на МПС, сключен между страните на *** г., с
нотариална заверка на подписите им от същата дата, е видно, че ищецът Д. К. К. е продал на
ответника П. П. Ц. собственото си МПС – лек автомобил марка „***“, с ДК № ***, цвят
светло сив металик, в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата,
заедно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
която сума продавачът заявил, че е получил напълно и в брой от купувача при сключване на
договора, като продавачът предал на купувача владението на посоченото МПС при
подписване на договора.
На 14.10.2019 г., в гр. С., т.е. преди да продаде горепосочения автомобил, ищецът е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
връзка с притежаването и ползването на автомобила, със срок на застраховката до
13.10.2020 г. /видно от приложената полица за застраховката на ЗК „Уника“ АД – гр. С./.
От сервизна договор-поръчка от 30.12.2019 г. на „ЕМ Комплект сервиз“-С., Авто-
поделение - офис „Люлин“, се установява, че на процесния автомобил е бил извършен
ремонт за повреда от група – кормилна уредба, система двигател, ел. уредба, с описание на
извършените услуги, на обща стойност 1030.00 лева, а след търговска отстъпка сума за
плащане: 999.00 лева.
Видно от Удостоверение № **********/*** г. на „ЗД Евроинс“ АД,
застрахователната стойност на автомобила е 3250.00 лева, определена съгласно методика на
посоченото застрахователно дружество.
От представени в превод на български език фактури за брутно-нетно възнаграждение
на ищеца за месеците март и април 2019 г., се установява, че същият е работел в М., Г., от
17.09.2018 г., като за месец март 2019 г. е получил възнаграждение в размер на 1722.11 евро
3
и обезщетение за отпуск – 280.02 евро, а за месец април 2019 г. е получил възнаграждение в
размер на 1702.45 евро и обезщетение за отпуск – 89.60 евро.
От приложеното НОХД № 502/2020 г. по описа на РС-Л. е видно, че е одобрено
споразумение, с което подсъдимият – ищец в настоящото производство Д. К. К. е признат за
виновен и осъден на шест месеца лишаване от свобода за това, че на 26.01.2020 г., в гр. Л.,
при условията на повторност, управлявал МПС – л.а. „***“ с рег.№ ***, негова собственост,
след употреба на наркотични вещества.
Видно от материалите по досъдебното производство са налице данни от показанията
на полицейски служители при РУ на МВР-Л., които са били дежурни като автопатрул
тогава, че управлявайки автомобила, Д.К. се е движил неадекватно и ускорявал скоростта
на движение, опитвайки се да осуети полицейската проверка, като навлизайки в улица без
изход спрял автомобила, оставил го и побягнал по бул. „Б.“, след което бил заловен и
задържан от органите на МВР за срок до 24 часа.
Един от полицейските служители – М. Р. Д., по искане на ищеца, беше разпитан като
свидетел в настоящото производство. В показанията си същият си спомни за случая, при
който ищецът, управлявайки лек автомобил „***“, сив на цвят, не се е подчинил на подаден
сигнал за спиране за проверка, при което са го последвали с полицейския автомобил.
Спомня си, че Д. е управлявал автомобила с по-висока скорост от разрешената, без
съобразяване с пътните знаци. Свидетелят не може да прецени какви са били уврежданията
върху автомобила. Заяви също, че са претърсили автомобила, но не са извършвали някакви
интервенции върху него.
От показанията на свидетеля Р. Д. А., съсед на ищеца, се установи, че ищецът е
работил в Г. и е докарал автомобила от там с немски номера. По време на случая със
задържането на ищеца в полицията, същият бил оставил автомобила на един булевард в Л. и
тогава свидетелят бил помолен от майката на ищеца да отиде да прибере автомобила.
Свидетелят отишъл и прибрал колата, като си спомня, че по нея не е имало ожулвания,
изкорубвания, по думите му: „…колата беше здрава, нищо й нямаше“. Знае, че Д. живее с
родителите си, като баща му е пенсионер, а майка му ходела да гледа деца при семейства
когато я извикат, като е гледала и децата на свидетеля когато били малки. Много пъти му
искала пари да й помогне, но не си спомня по време на пандемията от „Ковид“ да му е
искала пари. Не знае дали Д. е продал колата си на някого.
Свидетелят И.И.Ц. заяви, че познава ищеца от юношески години и знае, че е работил
в Г., от където е закупил процесния автомобил и го е докарал в Б. 2020 година преди да
затворят границите, вследствие на пандемията. Д. му показал автомобила и го е возил с
него. Автомобилът, според свидетеля, бил добре запазен, външно нямал ръжда по капаци
или калници. Д. много му се радвал, всеки ден го чистел, държал го в гараж. Вътре в
автомобила имало аудио-система и навигация на голям монитор до таблото, като свидетелят
си спомня, че последно е влизал в колата преди първата „Ковид-вълна“ и тогава е видял, че
Д. пуска музика от тази система. Свидетелят знае от Д., че имал финансови затруднения, но
не знае какви точно. Д. не работел, живеел с родителите си, като баща му бил пенсионер, а
4
майка му ходела да чисти къщи. Д. споделил, че му трябват пари и единственият начин бил
да продаде колата си. Свидетелят знае, че е дал колата на ответника П.Ц. за сумата 500.00
лева, но не може да каже какво е станало с навигационната система. Сигурен е, че дни преди
продажбата е била там, а Д. не му е споделял дали я е свалил.
Като свидетели бяха разпитани и две лица, посочени от ответника. Свидетелят И. С.
Н. заяви, че с ответника П. са съседи и много добри приятели, а ищецът Д. познава чрез П..
Н. посочи, че един ден след Коледа през 2019 г. /спомня си, че било украсено/, той бил в
дома на П., когато дошъл Д. и поискал от П. 1000.00 лева за ремонт на колата си – „***“.
Свидетелят видял, че П. му дава сумата и двамата подписали запис на заповед, че Д. ще му
върне тази сума в срок от два месеца. Една вечер около месец април 2020 г., свидетелят
отново бил в дома на П., когато Д. отново дошъл и му поискал още 500.00 лева без да
обяснява за какво му е необходима тази сума, но казал да му даде 500.00 лева и ще му
прехвърли колата, защото не може да му върне първата сума от 1000.00 лева. П. се съгласил
и оформили сделката при нотариус. Свидетелят видял автомобила и П. го е возил в него,
като изказа впечатления, че автомобилът бил в окаяно състояние и вътрешно и външно.
Вътре липсвали елементи от интериора, дръжки, аудио-системата, изпочупени колони,
дупки в таблото, след измиване външно паднала боята, наслагана над оригиналния цвят, при
движение трудно влизали скоростите.
Свидетелката Д.Д.Д.а заяви, че познава ответникът П.Ц. и знае, че си е купил кола.
Спомня си, че в началото на април 2020 г. е отишла на гости на П. и той й показал колата. В
момента, в който влязла в колата, първото й смущение било, че видяла дупка в таблото, а
кабелите вътре се виждали. Външно по колата имало следи от ръжда, „захабена кола“ /по
думите на свидетелката/. Когато попитала П. за цената, на която е купил колата, той й
обяснил за записа на заповед, за който тя вече знаела, че продавачът, вместо да му връща
сумата 1000.00 лева по записа на заповед, се разбрали П. да му доплати още 500.00 лева и
така купил колата. П. казал също, че взел колата с тази дупка в таблото и трябва да си купи
навигация.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение
за пазарната цена на процесния автомобил към момента на продажбата – *** г. в два
варианта, а именно: каква е пазарната му оценка в случай, че не е бил увреден и в случай, че
е бил увреден.
Според експертното заключение в първия вариант, пазарната стойност на лекия
автомобил „*** 5“, с рег.№ ***, е 2790.00 лева.
При направения оглед на автомобила, вещото лице е констатирало редица
неизправности по същия и след изчисляване на необходимия ремонт е дало заключение по
втория вариант, че пазарната стойност на автомобила е 2173.50 лева.
След допусната допълнителна задача относно пазарната оценка на мултимедийната
аудио-система на автомобила, вещото лице е дало заключение, че към момента на
продажбата – *** г., пазарната стойност на „Мултимедия Android за VW Golf 5“, заводско
5
монтирана към процесния автомобил, е 259.60 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 27, предл. последно във вр. с чл. 33 от ЗЗД, за унищожаване на договор за
покупко-продажба на МПС, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Искът е допустим, предявен от страна по договора, за която е налице интерес от исканата
унищожаемост. Спазен е и предвидения в чл. 33 ал. 2 от ЗЗД едногодишен давностен срок,
който тече от сключване на сделката и не е изтекъл до датата на предявяване на исковата
молба.
За да бъде унищожен договорът за покупко-продажба на твърдяното основание, следва
да са налице и двете кумулативно свързани предпоставки по чл. 33 ал. 1 ЗЗД: да е налице
крайна нужда за продавача и сделката да е сключена при явно неизгодни условия.
Фактическият състав на основанието за унищожаемост по чл. 33 ал.1 ЗЗД включва
следните юридически факти: 1/ да е сключен възмезден договор; 2/ страна по него да се
намира в състояние на крайна нужда, т.е. на липса на достатъчност на средства за
задоволяване на основни потребности; 3/ това състояние да е въздействало върху волята на
участника в сделката така, че да го накара да я сключи, т.е. при нормални обстоятелства той
не би сключил такава сделка изобщо или сделката би имала друго съдържание; 4/ да е
сключена при явно неизгодни условия, а именно: разликата в насрещните престации да е
значителна.
Съдебната практика приема, че страна по сделка се е намирала в крайна нужда при
сключването й тогава, когато е била в такава житейска ситуация, която я е изправила пред
сериозната необходимост от бързо получаване на материални средства за задоволяване на
основни потребности – средства за съществуване на лицето или негови близки и др., т.е.
когато е налице безпаричие и свързаните с това тревоги и страхове от изпадане в
безизходица.
В случая, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, не се установи
такова състояние на крайна нужда по отношение на ищеца, което да се явява единствен и
изключителен мотив за сключване на атакуваната сделка. Безспорно се установи, че ищецът
е работил във Ф.Р. Г. и от там е докарал процесния автомобил, с който се е прибрал в Б. още
през есента на 2019 г. След това няма данни отново да се е връщал в Г. и да е пребивавал
там до момента на обявяването в тази държава на пандемията от „Ковид-19“ в края на месец
февруари 2020 г., както се твърди в исковата молба. Извод в тази насока относно
пребиваването на ищеца в Б. преди обявяването на пандемията следва както от
представената полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, сключена от ищеца със ЗК „Уника“ АД в гр. С. на 14.10.2019 г., така и от
факта, че впоследствие, на 26.01.2020 година същият е бил задържан в гр. Л. от органите на
МВР за срок до 24 часа и е било образувано срещу него досъдебно производство, за това, че
на посочената дата е управлявал процесния автомобил след употреба на наркотични
6
вещества.
По никакъв начин не се установи пандемичната обстановка, настъпила след това и в Б.
и обявеното в тази връзка извънредно положение на 13.03.2020 г., да се е отразила на
трудовата заетост на ищеца в Г., тъй като, както се посочи по-горе, той се е завърнал в Б.
много преди обявяването й. След завръщането му, безспорно не е полагал труд в Б., като
източник на доходи, но не се установи да се е намирал в състояние на имуществен недоимък
и крайна нужда по смисъла на закона, а социалното положение на родителите му /баща
пенсионер и майка, получаваща доходи като помощник в домакинството на семейства/ не е
основание да се направи извод в обратната насока. Следва да се отбележи, че показанията на
свидетеля Ц., ангажиран от ищеца, че същият има нужда от парични средства и затова е
продал автомобила, бяха много общи и от тях не се установи някаква житейска ситуация,
належаща нужда, довела ищеца до необходимостта да извърши процесната сделка, за да
получи средства за съществуването си. В подкрепа на този извод са и показанията на другия
посочен от ищеца свидетел - А., който не си спомня по време на пандемията да е идвала при
него майката на ищеца да го моли да я подпомогне с пари.
Същевременно от показанията на свидетеля Н., ангажиран от ответника, се установи,
че ищецът е имал конкретна нужда от парични средства за ремонт на автомобила си, което е
споделил, идвайки в дома на ответника около коледните празници на 2019 г. и е поискал
заем от 1000.00 лева. Така се е стигнало до уговорката на страните пред св. Н., по силата на
която ответникът е предал на ищеца сумата от 1000.00 лева на заем за ремонт на автомобила
му и след като получил исканата сума, ищецът подписал в полза на ответника запис на
заповед за връщането на сумата в срок от два месеца. Фактът на извършения в този период
ремонт на автомобила и неговата стойност от 1030.00 лева се установи и от представената
от ищеца сервизна договор-поръчка от 30.12.2019 г. на „ЕМ Комплект Сервиз“, Авто-
поделение-офис „Люлин“ – С.. От показанията на същия свидетел стана ясно, че е
присъствал и при последващата уговорка между страните през месец април 2020 г., когато
ищецът отново отишъл в дома на ответника и му поискал още 500.00 лева, без да обяснява
конкретната нужда от тях, като отправил и предложение да му прехвърли автомобила, тъй
като не може да му върне първите 1000.00 лева. Така се стигнало и до процесната сделка на
*** г.
Тези свидетелски показания са допустими по смисъла на чл. 164 от ГПК, тъй като с
тях не се установява правна сделка за действителността на която закон изисква писмен акт,
нито се оборва съдържанието на процесния договор за продажба на МПС, а се установяват
само едни съпътстващи сделката правоотношения – даване на заем от 1000.00 лева,
невъзможност за връщането му и предложение за сключване на процесния договор с
доплащане на още 500.00 лева от ответника – купувач на ищеца – продавач. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля Н., тъй като същият е имал непосредствени
възприятия от уговорките на страните и конкретно заявената от ищеца нужда от парични
средства за ремонт на автомобила му, с оглед на която е поискал и получил сумата от
1000.00 лева като заем, с намерение да я върне. Установи се, че същите кореспондират и със
7
сервизната договор-поръчка относно времето и стойността на ремонта, поради което се
съобразяват от съда при решаващия му извод.
От всичко изложено по-горе съдът намира за недоказани доводите на ищеца, че
сделката е сключена поради наличие на крайна за него нужда по смисъла на закона, тъй като
не се установи да се е намирал в такова състояние на „крайна нужда“, а именно липса на
достатъчност на средства за задоволяване на основни потребности, което състояние да е
въздействало върху волята му и да го е мотивирало да сключи сделката. Необходимостта от
средства за ремонт на процесния автомобил, с оглед на която се установи, че е поискан
паричния заем, впоследствие невърнат и послужил като мотив за сключване на процесната
сделка, не представлява такова състояние на крайна нужда, тъй като това не са средства,
свързани със съществуването на лицето или неговите близки. Следва да се отбележи, че
крайната нужда не представлява всяко състояние на имуществено притеснение, а недостиг
или липса на средства за съществуване или за задоволяване на неотложни лични и/или
семейни потребности, каквито в случая не се установиха.
Относно наличието на втората необходима предпоставка за уважаване на предявения
иск за унищожаване на процесната сделка, а именно същата да е сключена при явно
неизгодни условия, съдът приема следното:
За да е налице тази предпоставка, е необходимо да е доказана явна, очевидна
нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача по договора, при
наличие на много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и
продажната й цена по договора, като преценката за това следва да е конкретна и комплексна
/в т.см. Решение № 26 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 151/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
В случая от възприетите по-горе обстоятелства, предшествали процесната сделка,
установени от показанията на св. Н., преценени от съда като достоверни, следва извода, че
ищецът е продал автомобила си на ответника за сумата от 1500.00 лева /първоначално е
получил от ответника сумата от 1000.00 лева и след това при нотариалното оформяне на
сделката е получил още 500.00 лева/.
Съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
относно пазарната цена на автомобила към момента на продажбата във втория му вариант,
изготвен при съобразяване на установени неизправности по автомобила. Именно този
вариант съответства на показанията на свидетелите Н. и Д., които са имали непосредствени
впечатления от състоянието на автомобила към момента на продажбата. Така според св. Н.
автомобилът бил в окаяно състояние и вътрешно и външно, вътре липсвали елементи от
интериора, дръжки, аудио-системата, изпочупени колони, дупки в таблото, след измиване
външно паднала боята, наслагана над оригиналния цвят, при движение трудно влизали
скоростите. Свидетелката Д. видяла дупка в таблото, а кабелите вътре се виждали. Външно
по колата имало следи от ръжда, „захабена кола“ /по думите на свидетелката/. Показанията
на свидетелите на ищеца – Ц. и А. в обратната насока, че автомобилът изглеждал добре,
здрав и запазен, не се съобразяват от съда, тъй като впечатленията на тези свидетели са към
минал момент, т.е. преди сключване на сделката.
8
От експертното заключение във възприетия втори вариант се установи, че пазарната
стойност на процесния автомобил е 2173.50 лева. От тази стойност следва да се приспадне
установената от вещото лице в допълнителното му заключение пазарна стойност на
мултимедийната аудио-система на автомобила в размер на 259.60 лева, тъй като безспорно
автомобилът е бил продаден на ответника без тази система /по аргумент от показанията на
свидетелите Н. и Д./. Следователно, пазарната цена на автомобила е в размер на 1914.00
лева.
От всичко изложено до тук съдът приема, че процесната сделка не е сключена при
явно неизгодни за ищеца условия, произтичащи от явна, очевидна нееквивалентност между
насрещните престации, при наличие на много съществена разлика между действителната
стойност на продаваната вещ и продажната й цена, т.е. не се доказа и втората необходима
предпоставка за уважаване на предявения иск за унищожаемост на процесната сделка, а
именно същата да е сключена при явно неизгодни условия.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 27, предл.
последно във вр. с чл. 33 от ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба на МПС
от *** г., като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса, следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане
на направените разноски по делото, включително за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът е претендирал разноски по делото, но няма данни да е направил такива,
поради което не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П. П. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 27, предл. последно във вр. с чл. 33 от
ЗЗД, за унищожаване на договор от *** г. за покупко-продажба на МПС – „***“ с рег.№ ***,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. К. К., с горните данни, за присъждане на направените разноски
по делото, включително за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10