№ 586
гр. Разград, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100398 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 21
ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20 ЗПК, чл. 11, ал. 2 ЗПС, чл. 29, ал. 4 и ал.
6 ЗПК, чл. 19 ЗПК, чл. 33 ЗПК на Договор за паричен заем № 373530, сключен
между страните.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
88,47 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен
заем № 373530 за договорна лихва (допуснато изменение на размера в о.с.з.).
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
442,53 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен
заем № 373530 за неустойка (допуснато изменение на размера в о.с.з.).
Производството е образувано е по искова молба от Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Гецово, ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул.
"Македония" № 1, против: „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5. Моли се прогласяване нищожността на Договор за
паричен заем № 373530 от януари 2020 г., сключен със „Сити Кеш" ООД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца получената от него без правно
основание сума в размер на 66,93 лв., представляваща недължимо платена
договорна лихва при начална липса на основание, за осъждане ответника да
заплати на ищеца получената от него без правно основание сума в размер на
338,71 лв., представляваща недължима платена неустойка при начална липса
на основание.
Ищецът сочи, че е страна по сключен Договор за паричен заем № 373530
с ответното дружество, според който е получил 500 лева, която следвало да
върне на шест месечни вноски, при годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР
в размер на 48,26%. Ищецът по негови спомени дължал лихва по т. 3.7 в
размер на 66,93 лв., неустойка по т. 6.2 в размер на 338,71 лева, като по този
1
начин общото задължение по договора възлизало на 905,64 лева. След като
ищецът подписал процесния договор ведно с прилежащи към него документи,
служителите от офиса на кредитора са казали, че ще му дадат неговия
екземпляр от договора с прилежащите документи към него след като бъде
подписан от упълномощен техен представител, което не се е случило и до
настоящия момент, въпреки отправените многократни искания от страна на
ищеца. Ищецът сочи, че е усвоил изцяло кредитния ресурс, но не дължи
изпълнение на вземанията за договорна лихва и неустойка, тъй като те
намират своето основание в нищожна кредитна сделка. Счита процесният
договор за нищожен поради изначалната недействителност на съществен
елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, нарушаване
на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй
като в съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения
процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и
ал. 6 ЗПК. Сочи се, че договорът е нищожен освен като сключен в нарушение
на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР
бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под
формата на неустойка договорна лихва. Поради това се твърди, че тази
изначална недействителност води до последиците по чл. 23 ЗПК, а именно
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но
не дължи лихва и други разходи по заема. Сочи се още, че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна на три основания – с договорения годишен
лихвен процент в размер на 40,05% се нарушават добрите нрави, нарушават се
и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внася неравноправие
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова
услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя. Сочи се още, че с договорения фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,05% се нарушават добрите нрави, поради което е
налице нищожност на уговореното възнаграждение, доколкото размерът и е
трикратния размер на законната лихва. Твърди се още, че ГПР не отговаря на
действително уговорения, тъй като предвидените в него неустойка
представляват добавък към договорната лихва, скрита лихва и в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, а кредиторът не е оповестил на потребителя
действителната цена на кредитния ресурс. Сочи се още, че вземането по т. 6.2
от потребителския договор няма характер на неустойка, тъй като макар и да е
именувано така, това вземане изначало е уговорено без да притежава
присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна
и обезпечителна функции, че е сигурна икономическа облага за кредитора под
формата на скрита лихва. Твърди се, че при определянето на ГПР са
заобиколени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 ЗПК, че кредиторът е
поставил неизпълними условия на потребителя, така че да осигурят заплащане
на неустойки и такси. Твърди се неравноправно уговаряне на размера на
възнаградителната лихва, доколкото следва да престира и размера на
неустойката като скрита лихва. Твърди се, че действително приложения в
кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, а с
вписването на ГПР 48,26 % кредиторът е заблудил потребителя, което води до
последиците, посочени в 22 ЗПК – нищожност на договора. Сочи се, че при
изчисление при използване на онлайн калкулатор, действителната стойност на
ГПР е 950,5047. Сочи се, че чрез занижаване размера а ГПР кредиторът е
2
целял заблуда на потребителя, представляващо недобросъвестна търговска
практика. Сочи се още, че липсва ясно разписана методика за формиране на
ГПР, т.е. кои компоненти са включени при определяне на посочения размер на
ГПР. Поради посоченото се сочи, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи.
Твърди се, че ищецът е заплатил общо 904,64 лева, следователно от тях 405,64
лева са платени при начална липса на основание и като недължими подлежат
на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
В осигуреното право на отговор се изразява становище за
недопустимост поради липса на правен интерес. Сочи се нередовност на ИМ,
предвид непосочване на банковата сметка на ищеца или друг надлежен начин
на плащане. Изразява се становище за неоснователност и недоказаност на
исковете. Оспорва се твърдението, че посочения от ищеца договор е със
съдържанието, описано в ИМ. Оспорват се твърденията за недействителност
на договора и на отделни негови клаузи по смисъла на ЗПК. Твърди се, че
покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, че договорът е сключен по волята на ищеца, който
е попълнил искане за сключването му, получил е подробна информация за
желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или
не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки, че
е разполагал с 14 дни да упражни правото си на отказ. Оспорват се
твърденията за нарушение принципа на добрите нрави и за неравноправност
на клаузи от договора. Твърди се, че клаузите отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, че клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, че посоченото в договора изключва
възможността потребителят да не е бил предварително наясно с
икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно
да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Твърди се, че процесните
клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за
неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и
приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния
съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с
потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по
прозрачен начин. Сочи се, че доколкото договорът и отделните му клаузи са
действителни по изложените в настоящия отговор съображения, в полза на
кредитодателя е налице валидно правно основание да получава и задържа
плащания по договора. Сочи се, че с ИМ не са представени доказателства за
извършени плащания. По отношение на иска за неоснователно обогатяване,
се сочи, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да му се върне, а
ответникът единствено основание за нейното получаване.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Задължение на съда е
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. За
целта обаче по делото следва да е приложен сключения между страните
договор. Предвид посоченото в исковата молба с Определение № 463 от
3
30.04.2025 г. съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи Договор за паричен заем № 373530, както и справка за извършените
плащания от длъжника плащания – по дата, размер и за погасяване на кои
вземания за послужили. Ответникът е предупреден на основание чл. 161 от
ГПК, че при непредставянето на договора, съдът ще приеме за безспорен
факта на сключването на договора в нарушение на изискванията на ЗПК. На
ответника е указано още веднъж в проведеното на 19.06.2025 г. о.с.з. да
представи процесния договор. До приключване на съдебното дирене
ответникът не е представил процесния договор. Представени са само СЕФ
и искането за сключването на договора.
Според приетото към доказателствата заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза ответникът е отпуснал кредит в размер на 800
лева на ищеца при следните условия: 11 двуседмици, две вноски по 12,46 лв. и
девет вноски х 95,95 лв., платими, считано от 05.12.2019 г., при фиксиран
годишен лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,6 %. В погасителния план е
включено заплащането на неустойка в общ размер от 442,53 лв., който размер
е предвидено да бъде заплатен отново на 11 вноски в размер всяка 25,05 лева.
Вещото лице е посочило, че без включване на неустойката, размерът на ГПР е
49,60 %, а при включването и – 474,50 %. Платената от длъжника сума по
кредита е в размер на 1 578,37 лева по следния начин: на 05.12.2019 г. – 121,00
лева, на 19.12.2019 г. – 121,00 лева, на 02.01.2020 г. – 121,00 лева, на
16.01.2020 г. – 121,00 лева, на 30.01.2020 г. – 121,00 лева, на 13.02.2020 г. –
121,00 лева, на 27.02.2020 г. – 121,00 лева, на 12.03.2020 г. – 121,00 лева, на
26.03.2020 г. – 121,00 лева, на 09.04.2020 г. – 121,00 лева и на 23.04.2020 г. –
121,00 лева. Тези суми са отнесени счетоводно, както следва: 800,00 лева за
главница, 88,47 лева за договорна лихва, 442,53 лева за неустойка и 247,37
лева за такси. Сумата за платени такси представлява включени 200,00 лева за
неустойка в размер на 25 %, а останалите са осчетоводени като събрани за
законна лихва.
На основание чл. 190 ГПК и чл. 161 ГПК непредставянето на договора,
който безспорно се намира у ответника, следва да се тълкува във вреда не
същия. Както бе посочено вече по-горе съдът е длъжен служебно да провери
дали договорът съдържа неравноправни клаузи. Това задължение обаче е
обективно възпрепятствано от поведението на ответника, който укрива
документа. При липса на доказателства за съдържанието на договора,
съдът приема, че същият не отговаря на изискванията на ЗПК,
следователно е недействителен. Посоченият извод на съда се потвърждава от
заключението по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, от която
се установява, че при включването на неустойката посоченият в СЕФ ГПР не
отговаря на действителния.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Исковете са допустими, допуснато е увеличение размера на предявените
осъдителни искове при условията на чл. 214 ГПК. Съдът е дал възможност на
ответника да изрази становището си по допуснатото увеличение на размера на
предявените осъдителни искове.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит,
съдът намира следното:
Процесният договор за заем е потребителски, доколкото страни по него
са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция
4
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Според чл. 9 ЗПК въз основа на
договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем са използвани за цели извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и чл. 143 - чл.
147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието
на които съдът следи служебно, а съдът в определението за насрочване е
обявил на страните, че ще следи за неравноправни клаузи
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът прие, че
процесния договор не отговаря на изискванията на ЗПК, следователно същият
е недействителен. Посоченият извод на съда се потвърждава от заключението
по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че при включването на неустойката посоченият в СЕФ ГПР не
отговаря на действителния. Непосочването на действителния размер на ГПР
въвежда в заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за риска, който
поема, респективно цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан от
договора. Следователно не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за задължително посочване на ГПР в договора за кредит. Същото се отнася и
до изискването за задължително посочване на общата сума, която
кредитополучателят следва да върне, въведено със същата разпоредба. Според
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно
договорът за заем е нищожен поради противоречието му с императивните
разпоредби на ЗПК. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен
като основателен.
По осъдителните искове:
При недействителност на договора за кредит съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД. Следователно ищецът дължи заплащане само на чистата
стойност на кредита, а именно сумата от 800,00 лева. Предвид
недействителността на договора за потребителски кредит, основателни се
явяват и предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД за сумата от 88,47 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за паричен заем № 373530 за договорна лихва и за сумата от 442,53
лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №
373530 за неустойка. Фактическият състав на посочената норма изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Ищецът е
5
заплатил на първия ответник сумата от 1578,37 лева, от които 88,47 лева са
отнесени за погасяването на задължението за договорна лихва, а 442,53 лева за
задължението за заплащане на неустойка. При това положение
претендираните суми за договорна лихва и неустойка се явяват недължимо
платени. С оглед нищожността на сключения договор за заем ответникът се
легитимира като кредитор на вземанията за договорна лихва и неустойка за
непредставяне на обезпечение, представляващи платени при начална липса на
основание, поради което предявените осъдителни искове също следва да се
уважат като основателни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Сторените от
него разноски са общо 1820 лева, от които 1170 лева за адвокатско
възнаграждение, 150 лева за заплатена ДТ по предявените искове и 500 лева за
възнаграждение на вещото лице във връзка с назначената от съда експертиза.
Направено е възражение, че с оглед практиката на СЕС, съдът решавайки
въпроса за справедливия размер на АВ не е обвързан от посоченото в
наредбата. На първо място, договорен е размер под минимума, посочен в
наредбата. Съобразявайки практиката на СЕС, обективирана в решения
постановени по дела С-427/16 и С-428/16, фактическата и правна сложност на
делото, материалния интерес, провеждането на три с.з., по които
процесуалния представител на ищеца е депозирал молби, т.е. процесуалната
активност на процесуалния представител на ищеца, преценката на съда е, че
договореното възнаграждение е справедливо и съответства на реално
положения труд. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1820,00 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. И. Д. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Гецово, ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ул.
"Македония" № 1, от една страна, и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София
(столица), п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, от друга страна, че сключения
между тях Договор за паричен заем № 373530 е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ.
Столична, обл. София (столица), п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, ДА
ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Гецово, ***,
сумата от 88,47 лв. (осемдесет и осем лева и 47 стотинки), представляваща
недължимо платена сума за договорна лихва по нищожен Договор за паричен
заем № 373530.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ.
Столична, обл. София (столица), п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, ДА
ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Гецово, ***,
6
сумата от 442,53 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и 53 стотинки),
представляваща недължимо платена сума за неустойка за непредставяне на
обезпечение по нищожен Договор за паричен заем № 373530.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична,
обл. София (столица), п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ на Й.
И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Гецово, ***, направените от
последния разноски в производството в размер на 1820,00 (хиляда осемстотин
и двадесет) лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7