Решение по дело №541/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4, подадена чрез юрисконсулт К., против Решение № 86/28.01.2025 г. по АНД № 20243110204674/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № В-005722/07.11.2024 г., с което, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗКП.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди че, както съдът, така и наказващият орган, не са обсъдили възраженията на дружеството във връзка със заплащането на такса одобрение. Касаторът счита, че е обосновал предназначението на таксата за одобрение, а именно за покриване на извършени други разходи, които не са включени в стандартната оценка на кредитоспособността на лизингополучателя, която се прави преди сключване на договора за потребителски кредит. Определя като недоказан основния аргумент на наказващия орган, че предвидената такса е по усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че само в два от проверените пет договора за финансов лизинг фигурира таксата за одобрение, което опровергава извода, че таксата е свързана с усвояване и управление на кредита. Счита, че не е обсъден аргументът, че за да бъде една такса свързана с усвояването на кредита, е необходимо тя да се отнася до действия, които са свързани с реалното получаване или ползване на заетата сума, а в случая, видно и от наименованието на таксата, същата включва в себе си действия, свързани с неговото одобрение. Според касатора, таксата се събира еднократно и след одобрение на искането за кредит, като не подлежи на връщане, включително и при упражняване на правото на отказ на клиента. Изложени са доводи, че напълно е пренебрегнат аргументът, че нито едно от посочените действия не е обвързано с усвояването на кредита в неговия тесен смисъл на реално, фактическо получаване или ползване на заетата сума. В този смисъл се твърди, че чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е неприложим, със събирането на таксата разпоредбата не е нарушена и следователно санкцията е неоснователно наложена. В заключение касаторът излага съображения, че въззивният съд не е изследвал и коментирал липсата на мотиви за преценка приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, поради което е допуснал нарушение на процесуалните правила, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Моли съда да отмени решението, с което е потвърдено процесното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответната страна – Председател на Комисия за защита на потребителите, не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „ОТП Лизинг“ ЕООД, подадена чрез юрисконсулт К., против Решение № 86/28.01.2025 г. по АНД № 20243110204674/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърденоНП№ В-005722/07.11.2024 г., с което, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

За да се произнесе по спора, районният съд установил от фактическа страна, че на 02.04.2024 г. в гр. Варна, служители на КЗП извършили проверка на дейността на „ОТП Лизинг“ ЕООД в офис на дружеството, находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ № 92, като повод за проверката е писмо вх. № В-01-329 от 29.06.2023 година. По време на проверката обектът работел и проверяващите поискали и разгледали договор за лизинг на място, като този договор не е част от предмета на АУАН и НП. За извършената проверка е съставен констативен протокол, а на дружеството е разпоредено да представи пред КЗП договори за предоставяне на финансов лизинг. След постъпване на изисканите документи, сред които е и договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, клиентски № 84023, кратък номер на договора № 87621/19.12.2024 г., служителите на КЗП извършили проверка на съдържанието му. Разгледаният договор касаел лизингова вещ – 1 бр. автомобил „SKODA SUPERB“, с доставчик „Еуратек Ауто“ ООД и лизингова цена без ДДС 66 405,21 лева, и остатъчна стойност без ДДС – 14 839,17 лева. Проверяващите установили, че в т. 9 от договора се съдържа клауза, в която лизингополучателят се задължава да заплати такса за одобрение без ДДС в размер на 890,35 лева, платима еднократно от подписване на договора. Таксата била дължима за преглед и одобрение на документацията по лизинга и документацията по закупуване на ППС от посочения доставчик. Проверяващите установили, че в погасителния план – Приложение А към договора за лизинг № 238402387621 е заложена таксата за одобрение. От съдържанието на документите проверяващите приели, че таксата по т. 9 „Такса одобрение“ е за преглед и одобрение на документацията по лизинга, т.е. е свързана с усвояване и управление на кредита, а не с предоставяне на допълнителна услуга, каквато позволява ЗПК. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Така описаните факти са квалифицирани от служителите като нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

На 07.11.2024 г. председателят на Комисията за защита на потребителите, след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка, издал оспореното НП. В него изцяло са възприети констатациите на актосъставителя относно извършване и установяване на нарушението, както и правната квалификация на деянието.

За да потвърди наказателното постановление, първостепенният съд приел, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, като са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства ВРС приел, че извършеното нарушение е безспорно установено. Въззивният съд мотивирано е отхвърлил всички, направени с жалбата възражения. Посочил е, че независимо, че до сега дружеството е нямало констатации и препоръки относно таксата за одобрение, това не води до отпадане на административнонаказателната отговорност на дружеството, а е смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът е изложил мотиви, че противно на твърдяното в жалбата, АНО е разгледал и обсъдил, депозираното от дружеството възражение. Приел, че конкретно събраната такта е пряко свързана с усвояването и управлението на кредита, не е предхождаща договора за лизинг, а се е изисквала само от вече одобрени и сключили договор лизингополучатели, включена била в погасителния план и следвало да се заплати до пет дни след подписване на договора, поради което същата не представлява такса за предоставяне на допълнителна услуга, а е такава за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По отношение на твърдението, че такса за одобрение е имало само в два от проверяваните договори първостепенният съд приел, че същото е декларативно и се опровергава от показанията на свидетеля Х..

Касационната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати в производството съществени нарушения на процесуалните правила и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на „ОТП Лизинг“ ЕООД. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка. Противно на оплакванията на касатора, първостепенният съд е отговорил на всички възражения, релевирани във въззивната жалбата.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Спорът между страните е дали въведената такса по т. 9 от договора е допълнителна такса по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, или такса, свързана с действия по усвояване или управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Анализът на събраните доказателства сочи, че тази такса се определя в договора, заплаща се едновременно с авансовата вноска, от лица, които са одобрени, и с които е сключен договор за лизинг, като таксата е включена в погасителния план. Въз основа на тези обстоятелства съдът правилно е приел, че процесната такса е свързана с усвояването на кредита, независимо как е наименувана. За да се приеме, че това е такса по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК би следвало тя да се дължи от всички лица, подали документи, и то предварително, без значение дали се одобрява или не исканият кредит. Настоящият случай не е такъв. Клаузата, с която е уговорена такса за „одобрение“, води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя по договора

Именно парирането на подобни практики е и целта на закона, отразяващ волята на законодателя. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК (обн. ДВ бр. 35/2014 г. ), с който е въведена разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, се сочи, че идентифициран проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, по одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. С оглед на това ВРС обосновано е приел, че дружеството е нарушило забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което и законосъобразно е ангажирана неговата административната отговорност, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо описание на процесното административно нарушение е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като такова по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Неоснователно е повторно релевираното в касационната жалба възражение, че само в два от проверените пет договора за финансов лизинг фигурира таксата за одобрение. Същото е мотивирано отхвърлено още от въззивната инстанция, чиито изводи се споделят от настоящия състав. Правилно ВРС е приел, че това твърдениена санкционираното дружество е декларативно, необосновано и опровергано от свидетелските показания на актосъставителката. При разпита в съдебно заседание същата сочи, че в проверения по време на проверката, договор е фигурирала таксата за одобрение, поради което са им изискали още три договора, които да представят по електронна поща. След представянето на допълнително изисканите доказателства проверяващите са установили, че такса „Одобрение“ е заложена като клауза и в тях.

Възражението на касатора, че КП № 277361/19.03.2024 г. и КП № 2773171/30.04.2024 г. не са взети под внимание при издаване на процесното НП, е неотносимо към настоящия казус. От представените по делото доказателства се установява, че резултатите от извършената проверка са обективирани в КП № К-2752432/02.04.2024 година. Протоколи с цитираните в жалбата номера не са упоменати, нито в АУАН №005722/09.05.2024 г., нито в НП № В-005722/07.11.2024 година, съответно настоящият касационен състав приема, че същите са неотносими към издаването на процесното наказателно постановление.

Неизлагането от страна на Районен съд - Варна на собствени съображения защо не приема случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на наказателното постановление. Касационната инстанция разполага с правомощие да обяви случая за маловажен, при наличието на предпоставките за това, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Противно на застъпеното в касационната жалба, обаче, в случая липсват основания за квалифициране на случая като маловажен, тъй като същият се характеризира с типичната за подобен род нарушения обществена опасност. Размерът на таксата не е голям при съотнасянето му към сумата на кредита, но в никакъв случай не представлява пренебрежим разход, тъй като се доближава до размера на минималната работна заплата. Несподеляемо е и твърдението, че не са засегнати интереси на потребителя. Напротив, тази такса води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, които следва да се заплатят от него, и е наложена в рамките на правоотношение между икономически неравнопоставени субекти, при това след одобрението и сключването на договора за кредит.

При извършения анализ на събраните доказателства Районен съд - Варна е достигнал до правилен извод, че дружеството е извършило нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗКП, който напълно се споделя и от настоящата инстанция. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първостепенния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/28.01.2025 г. по АНД № 20243110204674/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.