Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3390
гр. Пловдив, 03.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5573 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени положителни установителни искове предявени от „Профи Кредит България” ЕООД срещу М.Ж.К..
Ищецът твърди, че на 12.10.2011г. сключил с ответника договор за револвиращ заем №***, по силата на който предоставил на последния заем в размер 600 лв. за срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска в размер 65 лв. и падежна дата всяко 18-то число на месеца. В договора бил уговорен годишен процент на разходите 194,41 %, годишен лихвен процент 115,42 %, лихвен процент на ден 0,32 % и общо задължение 1 571,38 лв. Неразделна част от договора били общи условия, приети от ответника без забележки. Заемната сума била преведена по сметка на длъжника в деня на подписване на договора. Длъжникът платил 16 месечни вноски, след което изпаднал в забава. В договора било уговорено, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за заем и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Така на 08.05.2013 г. договорът бил автоматично прекратен, а на 09.05.2013г. до длъжника било изпратено уведомление за това. Съгласно общите условия, при прекратяване на договора се начислявала неустойка за обезщетяване на вредите от прекратяването, платима еднократно, равняваща се на 50 %. от неизплатената част от задължението към датата на прекратяване на договора. Към момента на прекратяването му непогасената част от заема била 564,23 лв., а дължимата неустойка – 282,12 лв. Дължала се и лихва за забава в размер 7,33 лв. Ответникът направил едно плащане от 65 лв., с което била погасена лихвата за забава и част от главницата, като останала неплатена главница в размер 506,56 лв. За вземанията си за главница и неустойка ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №*** г. по описа на ПРС, ІХ гр. с., но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, възникнал интерес от установителни искове за съществуване на вземанията. Въз основа на изложените обстоятелства, ищецът формулира петитум за установително решение, с което да бъде признато съществуването на вземания, произтичащи от горния договор за заем, за главница в размер 506,56 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер 282,12 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС, IX гр. с-в, от което се установява, че по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, депозирано на 10.02.2017 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.Ж.К. за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на което е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Между „Профи Кредит България“ ЕООД и М.Ж.К. е подписан договор за револвиращ заем № ***. С посочения договор на ответника по производството е предоставена заемна сума в размер на 600 лева. В договора бил уговорен годишен процент на разходите 194.41%, годишен лихвен процент 115.42 %, лихвен процент на ден 0.32% и общо задължение 1 571.38 лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 18.10.2013 г. на 24 месечни погасителни вноски. Съгласно т. 10.4 от ОУ към договора след прекратяване на договора, на което и да е от основанията по чл. 10.3. от ОУ остава в сила задължението на кредитополучателят да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целият размер на заема се начислява неустойка в размер на 50 %. А в т. 10.3.1. от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. „Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Всеки съд, е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съдът при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Договорът за револвиращ заем № *** от 12.10.2011 г. е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като формат и размера на шрифт е не по-малък от 12. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Не
се спори по производството, че заемната сума е предадена. Представено е
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ***, което е частен
свидетелстващ документ, който не е оспорен. Същото представлява и признание за
неизгоден факт, а именно погасените суми от кредитополучателя, като в тази част
има обвързваща за ищеца сила. Съдът кредитира изцяло същото при определяне на
размера на дължимата сума. От него се установява, че ответникът не е заплатил
дължимите вноски относно главницата по процесния заем за периода 18.04.2013 г.
– 18.10.2013 г. в следните размери 33.70 лв. за м. март. 2013 г., 33.65 лв. за
м. април 2013 г., 37.85 лв. за м. май 2013 г., 40.66 лв. за м. юни 2013 г.,
45.30 лв. за м. юли 2013 г., 49.08 лв. за м. август 2013 г., 53.89 лв. за м.
септември 2013 г. и 59.36 лв. за м. октомври 2013 г. Или общо дължимата сума е
в размер на 353.49 лв.
В заявлението по чл. 410 ГПК, заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът константно поддържа искането си за установяване дължимостта на вземане, представляващо дължима главница по пороцесния заем. Никъде не е претендирана възнаградителна лихва. С оглед диспозитивното начало без никакво значение са останалите дължими суми по заеми, доколкото същите не са претендирани. В рамките на претенцията съдът намира за установено по делото, че от ответника е дължим остатък от главницата предоставено му по револвиращия заем в размер на 353.39 лв. А остатъкът от дължимия годишен лихвен процент е ирелевантен и извън предмета на делото.
Възражението за давност съдържащо се във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК е неоснователно. Крайният срок на договора е 18.10.2013 г. При договора за заем е налице общо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за частични плащания по договора. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични./виж решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г. на 1 ТО и др./. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което вземанията не са погасени по давност, доколкото заявлението е подадено на 10.02.2017 г., а крайният срок на договора е изтекъл на 18.10.2013 г., от когато е започнала да тече и погасителната давност.
Ето защо претенцията за главница ще се уважи до сумата в размер на 353.49 лв. , като за разликата до пълния предявен размер на иска от 506.56 лв., ще се отхвърли като неоснователна. Като законна последица върху сумата в размер на 353.49 лв. ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Претенцията за неустойка в размер на 282.12 лв. е неоснователна, поради следното:
В случая ищецът се позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, която е довела до настъпването на предпоставките по т. 10.4 от ОУ към договора. Поради което е начислена претендираната неустойка. Не са ангажирани доказателства за съобщаването на настъпилата предсрочна изискуемост на заемополучателя. Представено е по делото уведомително писмо, с изх. № от „Профи Кредит България“ ЕООД, но липсват твърдения и доказателства, както същото да е изпратено до длъжника, така и същото да е получено от него.
Според чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката – чл. 293, ал. 6 ТЗ. Според чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Ето защо това обстоятелство не бива да се пренебрегва. Сама по себе си новата дата на предсрочната изискуемост, новият падеж на задължението се явява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Относно приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанковите финансови институции виж решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС. Следователно липсват доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост, което пък означава, че договорът не е прекратен на нито едно от основанията в т. 10, т. 3 от ОУ и липсва основание за начисляване на уговорената неустойка. С определението от 04.07.2017 г. е указано на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да установи предсрочното прекратяване на договора, което не е сторено.
За пълнота следва да се добави и следното:
Според формулировката на процесната клауза /т. 10.4 от ОУ/ „след прекратяване на договора, на което и да е от основанията по чл. 10.3. от ОУ остава в сила задължението на кредитополучателят да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целият размер на заема се начислява неустойка в размер на 50 %“. Кредитодателят претендира неустойка в размер на 282.12 лв., като твърди, че това е 50 % от непогасената част от заема. По-горе се установи, че непогасената част от главницата по заема /който е уговорен в размер на 600 лв./ е 353.49 лв. Т. е. дори да се приеме противното, а именно, че е настъпила предсрочна изискуемост, то по сметките на ищеца и съобразно исканията му, дължимата неустойка ще бъде в размер на ½ от 353.49 лв. За да определи размер на неустойката от 282.12 лв. ищецът е включил в базата за изчислението и договорни лихви, които обаче не следва да се вземат предвид за изчисляването на неустойката, съобразно уговореното в ОУ. Волята на страните в чл. 10.4. от ОУ е ясна и непротиворечива, а именно „размера на заема“.
При противен извод от контролни съдебни инстанции и становище, че претенцията е основателна, следва да се обсъди и възражението за давност, направено от ответника във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК. Относно неустойката същото би било основателно – погасителната давност е тригодишна /чл. 111, б. „б“ ЗЗД/, твърденията на ищеца са за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на 08.05.2013 г., поради което давностният срок е изтекъл на 09.05.2016 г., преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По разноските:
Разноски се дължат по съразмерност.
Само ищецът е претендирал разноски.
За исковото производство разноските на ищеца са общо 175 лева: 75 лева за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съобразно изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП, а за заповедното производство са общо ½ от присъдения размер общо от 75 лева, доколкото спрямо единия длъжник заповедта за изпълнение е влязла в сила, а именно: 12.50 лева за държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по съразмерност на ищеца ще се присъдят за настоящото производство разноски в общ размер от 33.62 лв. /за ДТ/ и 44.82 лева /по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение/ или общо 78.44 лева, а за заповедното 5.60 лева за ДТ и 11.21 лева /по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение/ или общо 16.81 лева.
Така
мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в *** срещу М.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск, че М.Ж.К. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, сумата от 353.49 лв. – дължима главница по договор за револвиращ заем № *** от 12.10.2011 г., сключен между: от една страна М.Ж.К. – кредитополучател, С.А.К.и Я.С.А.– солидарни длъжници и от друга „Профи Кредит България” ЕООД - кредитор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.02.2017 г. до окончателното изплащане, която сума е разпоредено М.Ж.К. да заплати при условията на солидарност с Я. С. А., ЕГН ********** на „Профи Кредит България” ЕООД с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. *** г. по описа на ПРС, IX гр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 506.56 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в *** срещу М.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск, за признаване на установено, че М.Ж.К. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД сумата от 282.12 лв., представляваща неустойка за обезщетяване на вреди, поради настъпило прекратяване на договора за револвиращ заем № *** от 12.10.2011 г., платима еднократно, която сума е разпоредено М.Ж.К. да заплати при условията на солидарност с Я. С. А., ЕГН ********** на „Профи Кредит България” ЕООД с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. *** г. по описа на ПРС, IX гр. с-в.
ОСЪЖДА М.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по съразмерност сумата от 78.44 лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 16.81 лева – разноски в производството по ч. гр. д. №*** по описа на ПРС, ІХ гр. с.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ