Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 67
гр. Севлиево, 17.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Рефузе Османова
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 134
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Жалбоподателят «Ян Де Райк Логистик България» ООД гр. Севлиево, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. «Велика и
Георги Ченчеви» № 3, , представлявано от управителя Д.Л.Г., е обжалвал наказателно постановление № 07-001215 от 10.03.2020
година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр. Габрово, с което за извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда
във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, буква «а» от Наредба № 5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ /Наредбата/, и
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ му
е наложено наказание имуществена санкция в размер от 2000.00лв. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за
което се излагат подробни съображения..
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление или да намали размера на наложената
имуществена санкция.
За ответника по жалбата – Дирекция “ИТ” гр. Габрово, редовно призован,
се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли
съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
По делото не се спори
от страните и се установява по несъмнен начин, както от представения протокол
за извършена проверка, така и от събраните по делото гласни доказателства, че на
03.05.2019 година между дружеството – жалбоподател и работника И.И.М., е бил
сключен Трудов договор № 1506/03.05.2019 година за изпълнение на длъжността
„Шофьор товарен автомобил /международни превози/“ с код по НКПД-8332 2006,
считано от 07.05.2019 година за работа на пълно работно време – 8 часа и
основно месечно възнаграждение в размер на 560,00 лева, който размер в
последствие е увеличен на 610,00 лева. По делото не се спори и това, че от
възникване на трудовото правоотношение до момента на проверката, на работника
са изплатени всички възнаграждения и че работодателят е внесъл дължимите
осигуровки. Не се спори и основния факт, че дружеството – жалбоподател не е
изпълнило задължението си в законоустановения три дневен срок да изпрати
писмено уведомление до ТД на НАП за регистрация на посочения по – горе трудов
договор. Във връзка с констатирането на тези обстоятелства, на 24.02.2020
година свидетелката инж. Б.Т., в присъствието на свидетелката Д.Г. и
упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, съставила против
последоното акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 07-001215
за това, че при извършена на „Ян Де Райк Логистик България“ООД проверка на
14.02.2020 година и 17.02.2020 година, се установило, че жалбоподателят не е
изпратил в законоустановения три дневен срок писмено уведомление съгласно
Приложение № 1 до ТД на НАП за регистрация на сключен трудов договор № 1506 от
03.05.2019 година с лицето И.И.М. на длъжност „Шофьор товарен автомобил /международни
превози/“ в „Ян Де Райк Логистик България“ ООД гр. Севлиево. В акта е записано,
че нарушението е извършено на 08.05.2019 година и установено по документи в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово на 17.02.2020 година.
Актосъставителят е квалифицирал така описаното деяние като нарушение на
чл. 62, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. «а» от Наредбата. Препис от АУАН е връчен на упълномощения
представител на дружеството -
жалбоподател срещу подпис на същата дата - 24.02.2020 год. След запознаване със
съдържанието му същият не е записал в графата за възражения, че има такива. От
дружеството не са депозирани и писмени възражения срещу съставения акт в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Д ”ИТ” гр. Габрово с № 07-0001215 от 10.03.2020
г. В същото административно-наказващият орган /АНО/ изцяло е преповторил
фактическите констатации и правните изводи на актосъставителя. Описани са писмените
доказателства, събрани в хода на извършената проверка. В заключение АНО е
приел, че „Ян Де Райк Логистик България“ ООД гр. Севлиево е нарушил чл. 62, ал. 3 от КТ и че няма основание за
приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, както и на чл. 28 от ЗАНН, поради което и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ е наложил на „Ян Де Райк Логистик България“
ООД гр. Севлиево, в качеството му на
работодател, имуществена санкция в размер на 2000.00лв.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Б.Т. и Д.Г.,
съпоставени с писмените доказателства – Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; Протокол за извършена проверка от
24.02.2020 година; Трудов договор № 1506 от 03.05.2019 година; Искане до
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл. 62, ал. 4 от КТ;
Служебна бележка № 37 от 07.05.2019 година за проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа; Заповед за командироване; Заповед № 008 от 089.01.2020 година;
Длъжностна характеристика, АУАН № 07-001215 от 24.02.2020 година и ообжалваното
наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 26.03.2020 година. Жалбата е заведена в деловодството на Д „ИТ“
Габрово на 02.04.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата
е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП и АУАн са издадени от компетентни
лица.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62,
ал. 3 от КТ, според който: «В тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от Дирекция "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра
на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от
съответното заверено уведомление.».
Административно-наказващият орган
е наложил за това нарушение на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
2000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връка с чл. 414, ал. 3 от КТ,
според която: «Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.».
Жалбоподателят на практика не оспорва така установената фактическа обстановка,
както и констатациите на контролите органи. Същият не спори, че не е подал
уведомление до ТП на НАП за регистриране на сключения на 03.05.2019 година
трудов договор с И.И.М., като от материалите по делото е видно, че самият той е
подал искане до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл. 62,
ал. 4 от КТ да издаде задължително за изпълнение предписание за регистрация на
трудовия договор. В жалбата и в съдебно заседание се оспорва изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка, като се твърди, че
наказателното постановление било непълно и неясно, тъй като от него не ставало
ясно кога е сключен трудовия договор и защо наказващият орган приема, че
нарушението е извършено на 08.05.2020 година. Съдът не споделя това становище
на наказаното дружество, тъй като и в АУАН, и в НП е посочено на коя дата е
сключен трудовия договор, а що се касае до датата на извършване деянието
наказващият орган е посочил датата 08.05.2019 година, която е един ден след
изтичането на законоустановения три дневен срок за регистриране на трудовия
договор, имайки предвид, че 06.05. е почивен ден.
Останалите възражения касаят неправилното приложение на санкционната норма
от страна на наказващия орган, като се твърди, че нарушението е отстранено
веднага и че от деянието не са произтекли вредни последици за
работника/служителя. В случая съдът намира, че не сме изправени пред хипотезата
на отстраняване на нарушението, тъй като от материалите по делото става ясно,
че самото дружество е поискало от наказващия орган да издаде предписание за
регистриране на трудовия договор, от което следва, че не може да се приеме, че
нарушението е отстранено в хода на проверката. Освен това не може да се приеме,
че не са настъпили вредни последици за работника, тъй като същият на практика в
продължение на десет месеца не е фигурирал като лице с трудов договор, по който
е престирал труд и по който договор са правени осигурителните плащания, без
същият да бъде регистриран и да е известен на
НАП. Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че не са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, каквото
искане бе направено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. В
тази връзка съдът следва да посочи, че законодателят изрично е записал в ал. 2
на същия този текс, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Съобразявайки изложеното до тук,
съдът намира за безспорно установено, че работодателят „Ян Де Райк Логистик
България“ ООД гр. Севлиево е осъществил нарушението
по чл. 62, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата,
което е и основание за реализирането на административно-наказателната му
отговорност, съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ.
По отношение на наложената санкция съдът намира, че в
случая наказващият орган неправилно е определил нейния размер. Според
посочената санкционна норма санкцията е в размер от 1500 до 15000,00 лева. В
случая липсват каквито и да е мотиви за налагане на санкция в размер над минималния.
Настоящият съдебен състав намира, че извършеното нарушение не се отличава с
по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
Нарушението се явява първо за санкционираното дружество и няма данни до момента
на същото да са налагани санкции за други подобни нарушения, като не без
значение е и обстоятелството, че по време на проверката, инициирана от самия
работодател, не са били констатирани и други нарушения на трудовото
законодателство. Безспорно е установено също така, че през периода от скрючване
на трудовия договор до момента на подаване на искането за издаване на
предписание за пропуснатото регистриране на сключения трудов договор, на
работника са били изплащани дължимите се трудови възнаграждения, както и
работодателят е плащал необходимите осигуровки, дължими по трудовия договор. По
тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се
измени в частта за размера на имуществената санкция, като същата се намали до
минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, а именно 1500,00 лв.,
който е напълно достатъчен на този етап за постигане на целите на
превенцията.
Предвид изхода на делото наказващият орган дължи на
дружеството жалбоподател направените от него разноски по делото съразмерно на
изменената част на санкцията в размер на 262,50 лева. От своя страна наказаното
дружество дължи на наказващия огран разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на намалената част на санкцията в размер на 30,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 07-001215 от
10.03.2020 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово”, с
което на “Ян Де Райк Логистик България“ ООД гр. Севлиево, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. «Велика и Георги Ченчеви» №
3, представлявано от управителя Д.Л.Г., за
извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, буква
«а» от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ, и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от КТ му е наложено наказание имуществена санкция в
размер от 2000.00лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000,00
лв. на 1500,00лв. /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекциа по труда“ – Габрово да заплати
на “Ян Де Райк Логистик България“ ООД гр. Севлиево, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. «Велика и Георги Ченчеви» № 3, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Л.Г., направените по делото разноски в размер на
262,50лв. /двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА “Ян Де Райк Логистик България“ ООД гр.
Севлиево, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. «Велика и Георги Ченчеви» №
3, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Л.Г., да заплати на Дирекция
«Инспекция по труда» - Габрово юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото в размер на сумата от 30,00лв. /тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: