Решение по дело №846/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 146
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20211720200846
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. П., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20211720200846 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по
подадена жалба в срок и от легитимирано лице- В. КР. Г. срещу НП № 21-
1158-000839 от 29.03.2021г. издадено от началник на сектор ПП към ОД на
МВР П.,с което са му наложени следните административни наказания:
-по чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20лв. и
-по чл.183 ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50лв.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, представител не изпраща.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание,представлява се от
адв.С.,която в писмени бележки поддържа,че за едното от вменените
административни нарушения/темпорално първото/ е приложен
незаконосъобразен административно наказателен състав,а при описанието на
този вид административно нарушение следва в наказателното постановление
за залегне законовата алтернатива.
Счита още, че нито в АУАН,нито в наказателното постановление е
1
посочена категорията МПС,не е конкретизирано мястото на
нарушението,като задължителен реквизит.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 23.02.2021г. автоконтрольор към сектор Пътна полиция П. е
съставен акт за установяване на административно нарушение/по нататък
АУАН/,в който е отразил следните релевантни за процеса обстоятелства:
На 23.02.2021г.в 18:30 часа водачът и жалбоподател е управлявал
личния си автомобил АУДИ А4 с регистрационен номер *******,в с.Челна
гора,общ.П.,по път III-6032 в посока към гр. Батановци,до входа на
стопанството,без включени задължителни къси светлини или светлини за
движение през деня,и не е използвал обезопасителен колан по време на
управление на МПС,с какъвто е оборудван фабрично автомобила./Водачът е
седял върху обезопасителния колан.
Като виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.70 ал.3 от
ЗДвП и чл.137 А, ал.1 също от ЗДвП.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на
настоящето наказателно производство.
При предявяване на акта за установяване на административно
нарушение ,водачът не е вписал възражения ,липсват и писмени в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
С обжалваното наказателно постановление наказващият орган е
наложил две административни наказания,за първото с прилагане на
субсидиарния наказателен състав,като наложените наказания са в абсолютен
законов размер,поради което съдът не изследва приложението на правилата за
индивидуализация на административното наказание.
Жалбата е подадена в срок,от легитимирано лице,поради което
съдът следва да се произнесе по същество.
Съдът възприема фактическата обстановка по делото от данните
,внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства:
2
показанията на свидетелят и актосъставител Н. Г. ХР.,,АУАН, Заповед на
министъра на вътрешните работи относно правомощията както на
актосъставителя, така и наказващия орган в посочено качество.
Съдът във връзка с последния документ не установява
незаконосъобразност, преценявана през призмата,изискванията на чл.189
ал.1 и ал.12 от ЗДвП- актът е съставен, а обжалваното НП издадено от
компетентни лица.
Разпоредбите,което са били нарушени ,и са задължителен
реквизит,както за АУАН,така и на обжалваното НП ,са възпроизведени и в
НП.
Първата,посочена като виновно нарушена законова разпоредба
гласи,че „През деня моторните превозни средства се движат с включени
светлини за движение през деня или с къси светлини“.
Съдът счита, че наложеното наказание за нарушение по чл.70 ал.3 от
ЗДвП е законосъобразно.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е
посочено, както между впрочем и в АУАН, че като водач управлява МПС
,без включени задължителни къси светлини или светлини за движение през
деня.
А доводът в противна насока ,инвокиран от защитата съдът го
намира за неоснователен.
С изменението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, се въведе задължението през
деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини.
Легална дефиниция на понятието „дневни светлини” е дадена в §6, т.
59 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където въпросните светлини са
характеризирани като такива, предназначени за подобряване на
възприемането и видимостта на предната част на пътното превозно средство
при движението му.
Нормата е пределно ясна, въвежда алтернативно разписано
задължение на водачите на МПС за движение през деня с включени светлини
3
за движение през деня или с къси светлини, при което двете понятия явно са
предвидени с оглед техническите и конструктивни характеристики и
особености на отделните марки автомобили.
И след като законово двете задължения са дефинирани
алтернативно,за да бъде ангажирана релевантната наказателна
отговорност,следва да се посочи неизпълнението им, така, както е направено
в конкретния случай.
При така извършеното нарушение, административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон, като е наложил санкцията,
предвидена за това нарушение, която е фиксирана от закона.
Неоснователно се внасят довод за погрешно приложен
административно наказателен състав.
С разпоредбата на чл.180,ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата се ангажира административно наказателната отговорност на
водач,който наруши правилата за използване светлините на пътно
превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното
платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена
опасност за движението.
А в случая АНО е приложил законосъобразен административно
наказателен състав.
При обсъждане на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, от материално правна и от процесуално правна страна съдът
констатира следното:
Посочен е района на населеното място,конкретизиран е пътя,
съответно участъкът от пътя , където е извършена проверката, посоката на
движение на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство.
Наказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление,като е приел ,че на водача и жалбоподател следва да се
ангажира административно наказателната отговорност по чл.183 ал.4 т.7 пр.1
от ЗДвП, наложил е административно наказание в абсолютен законов размер
за второто вменено нарушение.
4
Това ,което се вменява, а и се описва като административно
нарушение ,темпорално второ по ред е ,че водачът и жалбоподател, като
водач на определено превозно средство , определена категория/вече
определена в обстоятелствената част на обжалваното НП,както и в АУАН,
чрез посочената като нарушена законова разпоредба-чл.137 а ал.1 от ЗДвП-
една от категориите-М1,М2 М3 , и N1, N2 и N3/,когато е в движение не е
използвал обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано.
Обжалваното НП в тази му част припокрива в необходимата степен
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за административните
нарушения и наказания– административното обвинение е формулирано от
фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може
жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран, а
доводите, в противна насока съдът ти намира за неоснователни.
При служебната проверка за законосъобразност, съдът не
констатира при съставянето на АУАН и издаването на НП да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен
на незаконосъобразност, налагаща отмяната му на процесуално основание,в
тази му част.
Ето защо, съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин
нарушението и автора му.
В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС, поради което следва да се презюмира, че той познава правилата за
движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС.
Ето защо неизпълнението на задължението му да използва
Предпазен /обезопасителен/ колан при управление на МПС означава, че той е
извършил деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
5
Потвърждава НП № 21-1158-000839 от 29.03.2021г. издадено от началник
на сектор ПП към ОД на МВР П.,с което на В. КР. Г. от гр.П.,ул.“Марина
бара“ 21 А,с ЕГН **********, са му наложени следните административни
наказания:
-по чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20лв. и
-по чл.183 ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 50лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му
на страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. П. като
касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6