Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

Номер

Година

13.07.2015г.

Град

Кърджали

Кърджалийски районен

съд

Състав

На

десети юли

Година

2015

В разпоредително заседание и следния състав:

Съдия-докладчик

Здравка Запрянова

като разгледа докладваното от

Съдия- докладчик

НАХ Дело

505

по описа за

2015

Година

 

      У С Т А Н О В И :

 

Съдията- докладчик, след като се запозна с материалите по делото, обвинението срещу Б.Б.И. за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, и при извършена проверка по чл.248 от НПК намира, че са налице предпоставките на чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 от НПК за прекратяване на наказателното производство спрямо същия по следните съображения:

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 03.07.2015г. на Районна прокуратура- гр.Кърджали, е направено предложение обвиняемия Б.Б.И. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за това че на 25.02.2014г. до „Братова чешма“, общ.Черноочене, обл.Кърджали в едногодишен срок от наказването му административен ред с Наказателно постановление № 113/ 2013г., издадено от Началник на РУ към ОД на МВР- Хасково, влязло в сила на 04.05.2013г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние- престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства е видно, че е съставен АУАН № 29/ 25.02.2014г. с бланков № 810170 на Б.Б.И. за нарушение по чл.177 ал.1 от ЗДвП, за това че на същата дата- 25.02.2014г. около 08.20 часа на път I- 5 до „Братова чешма“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег.номер Х6294ВТ след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Със съставянето на този акт съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу И.. Същото производство е приключило с влязло в сила на 30.04.2014г. Наказателно постановление № 14- 0238- 000029 от 24.03.2014г. на Началник на РУП към ОД на МВР- Кърджали РУ- Ардино, с което на Б.И. въз основа на цитирания акт за нарушение по чл.150 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.

По делото е приложено и влязло в сила на 04.05.2013г. Наказателно постановление № 113/ 15.03.2013г., с което на Б.Б.И. за нарушение по чл.150 от ЗДвП- за управление на МПС без да е правоспособен водач, е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. Това наказателно постановление е релевантно при ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.

При тези данни, настоящата инстанция счита, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите, съдържащи се в АУАН № 29/ 25.02.2014г. с бланков № 810170 послужило като основание за издаване на Наказателно постановление № 14- 0238- 000029/14г. на Началник на РУП към ОД на МВР- Кърджали РУ- Ардино, с което е реализирана спрямо обвиняемия И. административнонаказателната му отговорност и фактите, посочени в Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 03.07.2015г. на Районна прокуратура- гр.Кърджали. Идентичността касае както датата, часа, мястото на извършване на нарушението, така и самото изпълнително деяние. Това от своя страна е основание да се приеме, че е допуснато нарушение, което попада в обхвата на чл.4 т.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Съгласно тази разпоредба никой „не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. Несъмнено и хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК не допуска повторно наказване на едно и също лице за същото деяние, като това правило „ne bis in idem“ е въплътено и в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН.  В случая обаче следва да се има предвид, че практика на ЕСПЧ недвусмислено сочи, че описаните факти в самия акт имат характер на „наказателно обвинение“, а административната санкция се приравнява на „осъждане“ по смисъла на чл.4 т.1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС. Това означава, че реализираната административнонаказателна отговорност спрямо едно лице за конкретно деяние, покриващо признаците на административно нарушение, е пречка за санкционирането на същото лице за същото деяние чрез наказателно преследване, независимо, че то покрива и признаците на състав на престъпление по НК. Това е с цел изключване възможността за двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице за едни и същи фактически положения, дори да са предвидени различни по вид наказания или да са били засегнати различни обществени отношения. Или, чл.4 от Протокол №7 забранява наказателно преследване или съденето за второ „престъпление“, ако то произтича от идентични фактически данни или такива, които са еднакви по същество, което е видно от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC], № 14939, ЕСНR 2009 и от Решение на Европейския съд по правата на човека от 14.01.2010 година по делото Ц. Ц. срещу България по жалба № 2376/2003 година. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, какъвто е случая с цитирания протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание и обнародван с Държавен вестник бр.87/24.10.2000 г. и в сила за България от същата дата, са част от вътрешното право и нещо повече– имат примат пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. При това положение следва да се даде приоритет на международните актове пред задължителните указания дадени от Върховния съд, плод на тълкувателни правомощия на този съд, по време на действие на отменената Конституция от 1971г.

В настоящия казус по делото е повдигнато обвинение за извършено престъпление след като за това деяние вече обвиняемият И. е бил „осъден“ в административното производство, уподобено на „наказателно производство“ съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията, и това „осъждане“ е влязло в сила. Обстоятелството, че обвинението спрямо него, предмет на настоящото наказателно производство съответства като съдържание на административното „обвинение“  и обратното, налага извода, че по същество, фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл.24 т.6 от НПК, така и по смисъла на чл.4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По този начин съдът приема, че прокурорът внесъл Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 03.07.2015г. срещу Б.И. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, за същите факти, за които с влязло в сила наказателно постановление, цитирано по- горе  последният е бил наказан по реда на ЗАНН, вместо да прекрати наказателното производство срещу него, е действал в противоречие с чл.24 ал.1 т.6 от НПК и по чл.4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Ето защо, наказателното производство спрямо обвиняемия И. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 28.04.2015г. на Районна прокуратура Кърджали е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид описаното и на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 и чл.250 ал. 2 от НПК, Съдът 

 

          Р А З П О Р Е Д И:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу Б.Б.И. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК по НАХД № 505/2015 г. по описа на Кърджалийски районен съд.

ОТМЕНЯ взетата спрямо Б.Б.И. мярка за неотклонение „Подписка”.

Препис от разпореждането да се изпрати на Б.Б.И. и Районна прокуратура Кърджали.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Кърджали в петнадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :