№ 4477
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110207285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. А. В., ЕГН **********, в качеството си
на представляващ „Адвокатско дружество В., У. и партньори“, БУЛСТАТ
********* срещу електронен фиш Серия К № 4922036, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба са инвокирани множество
оплаквания за допуснати съществени процесуални пороци в предходната фаза
на административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В
допълнение са представени и писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Постъпили са писмени бележки от гл. юрк. Деляна Иванова, с пълномощно
по делото, която оспорва жалбата и изтъква конкретни аргументи за
потвърждаване за оспорения санкционен акт. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С електронен фиш Серия К № 4922036, издаден от СДВР, е
констатирано, че на 17.05.2021 г. в 19:30 часа в гр. София, по „Околовръстен
път“, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“, до №
22 – Ботаническа градина, при ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с
пътен знак В 26 за населено място, лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ
№№№№№ НМ, се движи със скорост от 114 км/ч, установена след отчитане
на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за
собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е търговско
дружество „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е
регистрирано „Адвокатско дружество В., У. и партньори“, представлявано от
жалбоподателя Г. В.. Нарушението е установено с техническо средство
CORDON M2 с фабричен № MD1192 за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е
превишение от 34 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък.
2
За твърдяното нарушение с оспорения електронен фиш на
въззивника В., в качеството му на представляваш адвокатското дружество-
ползвател е наложено административно наказание „глоба“ в размер 400,00
/четиристотин/ лева за неспазване на изискванията на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. Това от
своя страна опровергава твърденията за нарушено право на защита породи
отсъствието на информация за срока и реда на оспорването, тъй като повече
от очевидно въззивникът не е бил възпрепятстван да изготви жалба и да я
адресира до компетентния съд.
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с
приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена 12.02.2021 г. и
е обективирана в протокол.
Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция
„Управление и анализ на трафика“, ведно с приложен проект за организация
на движението, че в процесния пътен участък е бил монтиран и знак B 26,
въвеждащ ограничение на скоростта 80 км/ч за населено място, като противно
на твърденията в писмените бележки това обстоятелство изрично е
фиксирано в електронния фиш.
Видно от приложената по преписката справка от централна база
КАТ собственик на МПС е търговско дружество „Порше Мобилити БГ“
ЕООД, а като негов ползвател е регистрирано „Адвокатско дружество В., У. и
партньори“, представлявано от жалбоподателя Г. В..
От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че
полицейският служител Виктор Викторов, експлоатирал АТСС, е преминал
обучение за работа с техническото средство.
3
При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът
използва и изготвените веществени доказателствени средства – фотоснимки
на рег. номер на автомобила, разположението на АТСС и поставения пътен
знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място.
Възраженията на жалбоподателя В., досежно тяхната годност не могат да
бъдат споделени, тъй като законодателят не е поставил изискване за
номериране на снимковия материал. За този съдебен състав не съществува
съмнение, че снимката, фиксирала регистрационния номер на автомобила
касае именно твърдяното нарушение, имайки предвид, че вкопираните дата,
час и GPS координати – 17.05.2021 г., 19:30 ч. попадат изцяло във времевия
период и мястото, на които е осъществен контрол от органите на МВР,
отразен в изготвения протокол за използване на АТСС – 17.05.2021 г., за
времето от 19:00 ч. до 21:00 ч., гр. София, „Околовръстен път“ № 22, с посока
на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връг“. Що се отнася до
фотоснимките на разположението на АТСС и поставения пътен знак В 26,
достоверността на отразените в тях обстоятелства е проверена и обективно
потвърдена от изготвената СТЕ.
Съгласно заключението на назначената и изготвена на етапа на
съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.
К. всички нормативни изисквания при установяване на скоростта на
движение на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ №№№№№ НМ, заснет
с АТСС Cordon M2 с идентификационен номер MD 1192 от 17.05.2021 г. са
били спазени от правоохранителните органи, налице е пълно съвпадение
между отразените в снимковия материал GPS кооординати и
административния адрес, посочен в оспорения електронен фиш, като наред с
това е установено наличието на поставен знак В 26, който въвежда
ограничение на скоростта от 80 км/ч в обхвата на осъществения контрол с
процесното техническо средство. Това от своя страна категорично
опровергава възраженията за неяснота относно мястото на твърдяното
нарушение и точното местоположение на АТСС. Експертизата е изготвена
от компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от него научни
знания, не съществуват съмнения в нейната обоснованост, поради което
съдът я кредитира с доверие.
4
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, протокол за
извършено обучение и съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът
не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр.
чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
5
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/. Ето защо, съжденията в жалбата, че поради отсъствието на
дата на съставяне на електронния фиш е невъзможно да се извърши преценка
относно спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН са некоректни,
имайки предвид, че в случая са приложими единствено относителният,
съответно абсолютният давностен срок за ангажиране на
административнонаказателната отговорност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК, съобразно препращането на чл. 11 ЗАНН, които се равняват на
3 години, респективно на 4 години и 6 месеца, считано от датата на
твърдяното нарушение.
В контекста на изложеното, съдът не споделя изложената в жалбата и
писмените бележки трактовка от страна на жалбоподателя за необходимостта
в електронния фиш да се посочат неговият издател-физическо лице, датата на
съставянето му и да е положен подпис, тъй като противното противоречи на
действащата в страната конституционна уредба, касателно формата и
съдържанието на правораздавателните актове. Настоящият съдебен състав е
запознат с публикуваната на интернет адрес:
https://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%0-
%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%84%D0%B8%D1%88-
6
%D0%BF%D1%80/ статия „Правната уредба на електронния фиш
противоконституционна ли е?“ от 11.02.2019 г. с автор Виктор Шуманов,
чието съдържание на практика е мултиплицирано във въззивната жалба,
макар да липсва изрично позоваване на процесната публикация. Това
становище в теорията обаче не се споделя от съдебната практика в страната,
формирана от въвеждането на института на електронния фиш през 2011 г. до
настоящия момент. В мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за движение по пътищата със сигнатура 054-01-84,
приет на 19.01.2011 г, обн. в ДВ бр. 10/2011 г. е посочено, че се въвеждат
мерки за повишаване на ефективността на контрола за спазване на правилата
за движение по пътищата, което ще има пряко въздействие върху
безопасността на движението и ще доведе до ограничаване на
пътнотранспортните произшествия и за намаляване на броя на жертвите по
пътищата. Промените предвиждат създаване на ефективен механизъм за
налагане на глоби с електронен фиш за нарушения, установени с технически
средства и системи, което ще изключи субективното тълкуване и
интерпретиране на релевантните обстоятелства, досежно факта на
извършеното нарушение. В тази връзка не бива да има спор, че опазването на
здравето и живота на гражданите са най-висшите конституционни ценности
във всяка демократична и правова държава, каквато е и Република България
/чл. 4, ал. 2 КРБ - Република България гарантира живота, достойнството и
правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на
гражданското общество, чл. 28 - Всеки има право на живот. Посегателството
върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление, чл. 52, ал. 3 -
Държавата закриля здравето на гражданите/. От съображения за
справедливост и социална целесъобразност, на фона на десетилетната трайно
занижена транспортна безопасност в страната и значителното увеличаване на
транспортния травматизъм, с оглед гарантиране на процесните абсолютни
права законодателят често прибягва до използване на нормотворческа
техника, с която въвежда правила, отклонявайки се напълно съзнателно от
обективната действителност. Такъв е и настоящият случай, доколкото
електронният фиш съгласно предвидената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП фикция
представлява властнически акт, който се издава по специална съкратена
процедура, в конкретния казус регламентирана в ЗДвП, различаваща се от
класическия процес в ЗАНН за реализиране на
7
административнонаказателната отговорност, като същият е единен акт,
съчетаващ функциите на АУАН и НП и включващ информация за
извършеното нарушение, неговия автор и наложената санкция. Като
своеобразно продължение на вложената законодателна идея с разпоредбата на
чл. 189, ал. 11 ЗДвП ясно и недвусмислено се фингира, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление т.е.
налице е изрично приравняване на правното им действие и последици.
Именно посоченото разбиране е възприето и в цитираното Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС,
докладчик-съдия Лозан Панов, където върховните съдии приемат
единодушно, че електронният фиш е властнически акт с установителни и
санкционни функции, съдържащ лимитативно изброени реквизити сред които
не фигурират дата съставяне, физическо лице-издател и подпис, поради което
съпоставянето му с изискуемите за АУАН и НП компоненти не намира
никаква нормативна опора.
Предвиденият механизъм за санкциониране на извършители на
нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване с електронен фиш, различаващ се твърде осезателно от типичната
административнонаказателна процедура и крайните правораздавателни
актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления, не
противоречи както на Конституцията, така и на Закона за нормативните
актове, доколкото не е предвидена изрична забрана за установяването на
подобни фикции в интерес на гражданското общество с цел гарантиране
неприкосновеността на здравето и живота на неговите членове. Действително,
тази специфична правна уредба рефлектира върху принципа на
състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност лице от
възможността да вземе участие в производство преди да му бъде наложено
наказание, но това ограничение на комплексното право на защита по чл. 56
КРБ е обществено оправдано и не противоречи както на националното, така и
на европейското законодателство, имайки предвид, че СЕС е константен в
разбирането си, че правото на защита може да бъде предмет на ограничения,
при условие, че последните отговарят на преследвани от въпросните мерки
цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел
прекомерно и недопустимо засягане на гарантираните права /в този смисъл
решение от 15.06.2006 г. на СЕС по дело C-28/05/. В тази връзка е
8
необходимо да се отбележи, че независимо от липсата на пълна
състезателност и съчетаване на обвинителна и санкционна функция в
електронния фиш, нормотворецът е предвидил необходимите гаранции и
средства за защита правата на нарушителя - възможност за оспорването му по
административен ред, за представяне на декларация от собственика относно
лицето, управлявало превозното средства и не на последно място за
атакуването му пред съд, разполагащ с пълна компетентност по фактите и
правото. Ето защо, цитираната в жалбата практика на КС на РБ е тълкувана
превратно и от същата не би могло да се достигне до извод за
противоконституционност на уредбата на електронния фиш.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.
Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния
фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в
случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторно
превозно средство. Оплакванията в писмените бележки на жалбоподателя В.
за неспазване на процедурата по автоматизирано издаване на електронен
фиш, тъй като съгласно приобщената по делото техническа спецификация за
„Изграждане на Единен център за обработка на нарушенията“ е предвидена
човешка намеса също не могат да бъдат споделени. Безспорно най-
съществените отличителни белези на електронния фиш са установяване на
нарушението с техническо средство и неговото последващо автоматично
генериране в отсъствието на контролен орган и нарушител. Тези кумулативни
изисквания са налице, независимо от предвидената възможност потребител на
ЕЦОН /служител на МВР/ да преглежда данните за събитието, да определя
дали е извършено нарушение, както и да допълва/коригира същите, доколкото
след процесната верификация на нарушението системата изпраща данните
към АИС АНД за автоматично генериране на електронен фиш. Законодателят
не забранява на органите на МВР да извършват проверка на постъпилите
данни от констатираното с техническо средство нарушение и при
9
необходимост да ги прецизират, като тези действия не превръщат
служителите на ведомството в издатели на електронните фишове и именно
поради това не са предвидени изисквания за тяхната компетентност. Или
казано в резюме – автоматични са преносът на данни към АИС АНД и
издаването на електронния фиш от съответната териториална структура на
ОД на МВР, но не и предшестващата ги обработка относно твърдяното
административно нарушение, установено с АТСС.
По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че
процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била
технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.
Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на
вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36
от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези
императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на
ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи
да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на
МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради
отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения
темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на
контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради
изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем
предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по
спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани
със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е
преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на
други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното
10
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП
регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния
им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и
здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се
приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила
в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна
уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
11
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението, поради което обективираната
казуистика и правните изводи в приложеното към писмените бележки
решение на АССГ не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като не се
ползва със задължителната сила на актовете по чл. 124, ал. 3 ЗСВ и се явява
напълно изолирано съобразно константната практика на съдилищата в
софийския район. Всички изброени изисквания при експлоатацията на
техническото средство са били спазени акуратно от служителите на ОПП
СДВР, противно на твърденията в жалбата, като са изготвени протокол при
използването на процесната АТСС, както и снимки на разположението на
уреда и на поставения знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта.
Точното местоположение на мобилната система се установява от
генерираните GPS координати и снимковия материал, като същото съвпада
изцяло с отразения в електронния фиш пътен участък. Полицейският
служител, експлоатирал АТСС е преминал надлежно обучение, видно от
представения протокол за проведено обучение. Заснемането е осъществено в
рамките на поставения пътен знак, въвеждащ ограничение от 80 км/ч за
населено място, като в обхвата на пътя не е регистрирано преминаването на
други МПС.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1
12
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. Видно от ал. 2 на визирания нормативен регламент - когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В
настоящия казус се установява, в корелация с доказателствената съвкупност
по делото, в частност справка от централна база КАТ, че към датата на
извършване на констатираното нарушение собственик на процесното МПС е
търговско дружество „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е
регистрирано „Адвокатско дружество В., У. и партньори“, представлявано от
жалбоподателя Г. В.. Наличието на регистриран ползвател обезпредметява
подаването на декларация от собственика за лицето, на което е предоставено
МПС. Нещо повече - въззивникът не е депозирал възражение срещу
съставения електронен фиш, в което евентуално да посочи имената на
различно лице, управлявало моторното превозно средство, такива
доказателства не са представени и на етапа на съдебното следствие, поради
което този съдебен състав намира, че правилно същият е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес /арг. от чл. 189, ал. 15
ЗДвП/. От приложената справка за регистрация, е възможно да се установят
данните за собственика и ползвателя на управляваното МПС. Няма
съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на
заснемането му е била 114 км/ч при ограничение в конкретния пътен участък
от 80 км/ч за населено място, с което е реализиран състав на нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, тъй като е налице превишаване с 34 км/ч. Скоростта е
фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с
изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския
13
институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства
за измерване, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа
след, като конкретното техническо средство е преминало през надлежна
първоначална и последваща периодична проверка. Що се отнася до толеранса
от „3 км/ч”, с който е преизчислена скоростта на движение на засеченото от
техническото средство МПС, същият е определен на база режима за работа,
регламентиран за процесното техническо средство, обективиран в протокола
за проверка: „Ако резултатите от измерването са основания за наказание за
нарушение на разпоредената максимална скорост, се вземат предвид
допустимите грешки на уредите за измерване на скоростта в обхвата от
+/-3 км/ч за измерени скорости до 100 km/h.”. Доколкото по-горе бяха
изброени законоустановените реквизити на електронния фиш и между тях
липсва такъв за посочване на правилата за изчисляване на толеранс при
определяне на наказуемата скорост, то непосочването му не представлява
нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства
жалбоподателят да е управлявал автомобила. Същият не е предвиждал
неправомерната деятелност на неустановения водач, но е бил нормативно
задължен да стори това, като не са съществували пречки от обективно или
субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата
съзнателна дейност.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е предвидено, че при
констатирано превишаване на максимално допустимата скорост за движение
в населено място от 31 км/ч до 40 км/ч, вкл. се налага административно
наказание „глоба“ в абсолютно определен размер на 400,00 /четиристотин/
лева. Фиксирана в този вид и размер, санкцията съответства на принципа за
законоустановеност, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение и създалата се непосредствената опасност за останалите
участници в движението. Доколкото същата е абсолютно определена, то не
съществува правна възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5
ЗАНН/.
В конкретния случай стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е била въведена с пътен знак В 26, поради което правилно е
14
приложен чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а привръзката към ал. 1 е наложителна,
доколкото именно в нейната диспозиция е описан субектът на вмененото
правно задължение – водач на пътно превозно средство. Това от своя страна
мотивира извод за неоснователност на възраженията в писмените бележки за
некоректно приложение на материалния закон.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН /разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, ограничаваща
императивно приложното поле на посочения материалноправен институт, е в
сила от 23.12.2021 г. т.е. след датата на деянието/. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а
именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид,
отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно
средство, поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за
15
движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде
потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото пред районния съд, на основание чл. 84
ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК и съобразно т. 2, б. „а” от Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
извършените по делото разноски за изготвено експертно заключение в размер
на 990,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК нарушителят
следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева, представляваща
държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените
парични средства.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки представените
писмени бележки от гл. юрк. Деляна Иванова, с което е оказана защита на
наказващия орган, фактическата и правна сложност на делото, множеството
възражения в жалбата, наложили обсъждането им, в т.ч. обема на
доказателствения материал, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за
присъждане на възнаграждението законодателят е поставил изискване
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН
да са били защитавани от юрисконсулт, независимо дали същият е взел пряко
участие в проведените съдебни заседания или се е възползвал от
16
възможността единствено да представи писмена защита.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
4922036, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя Г. А. В., ЕГН
**********, в качеството си на представляващ „Адвокатско дружество В., У.
и партньори“, БУЛСТАТ ********* е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 и чл.
190, ал. 2 НПК, жалбоподателя Г. А. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
банковата сметка на Софийски районен съд извършените по делото разноски
в размер на 990,00 /деветстотин и деветдесет/ лева, както и сумата от 5,00
/пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя Г. А. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
17
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18