Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 09.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на втори април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното административно дело №903/2018 г. по описа
на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано е по
жалба от Г.Х.Б. ЕГН **********, Т.Х.Б.
ЕГН **********, Х.Г.Б. ЕГН **********, чрез адв. Е.Ж. и по жалба наименувана
възражение от Е.П.И. ЕГН ********** срещу Заповед № 18-196/05.01.2018 г.
издадена от началника на СГКК – Варна, в частта относно промяна в границите на
съществуващи обекти в КККР: поземлен имот /ПИ/ с ид. 10135.1508.101, сграда с
ид.10135.1508.101.2, схема на
самостоятелен обект в сграда /СОС/ с ид. 10135.1508.101.2.1; заличени обекти от
КККР: схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.2 и схема на СОС с ид.10135.1508.101.2.3,
и промени относно данни в собственост и собственици за ПИ с ид.
10135.1508.101, схема на СОС с ид.10135.1508.101.2.1.
/уточнението от жалбоподателите, относно предмета на спора е направено в о.с.з.
на 22.05.2018 г./.
Жалбоподателите
Г.Х.Б., Т.Х.Б. и Х.Г.Б. сочат, че не са извършени по-голямата част от заявените
услуги. Няма произнасяне относно
заявяването Ц. и Х. Б. да бъдат вписани като ползватели на сграда с ид. 10135.1508.101.2.4.
Липсва и изричен отказ от заявената услуга. Ц. Б. е починала, поради което като
ползвател е следвало да се впише Х.Б.. Заявено е искане Х. и Ц. Б. да се впишат
като ползватели на имот с ид. 10135.1508.101 върху 3/8 ид. ч. от дворното място
съгласно н.а. № 79/1993 г., но това не е сторено изрично. Заявено е да се
извърши промяна в адреса, като от ***да се запише бул. ***, съгласно
Удостоверение № УАО29943ОД/10.04.2017 г. издадено от район „Одесос“ на Община
Варна. Относно имот 10135.1508.101 и направено възражение от Е.И. посочват, че
по искане за обявяване нищожността на н.а. № 27, т.ХІІІ, нот. дело № 4172/1988
г. производството е прекратено, като водено без правен интерес, поради което
представените нотариални актове за извършване на административните услуги са
валидни. Не са отразени идеалните части от правото на собственост. Счита, че
мотивите на заповедта са неясни и необосновани, поради което оспорената заповед
е незаконосъобразна. В писмен отговор от 14.05.2018 г. /л.104-106/ сочи, че
протокола за съдебна делба от 16.06.2006 г. е относно сгради и е неотносима за
правото на собственост върху имота, като в протокола съдът е отбелязал, че
делбата на имота е недопустима. С решение по гр. дело № 1131/2003 г. на ОС –
Варна, /оставено в сила с решение № 98/17.02.2005 г. гр. д. № 673/2004 г. на
ВКС/ е оставено в сила Решение на РС – Варна по гр. д. № 7997/1994 г., досежно
допусната делба на недвижими имоти, ведно с 42% ид. части цялото с площ 294 кв.
м.
Собствеността
върху имота се определя съобразно нотариалните актове. Отправено е искане за
отмяна на заповедта в оспорената част и присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за адвокат съобразно представен списък.
Жалбоподателят Е.П.И.,
чрез процесуален представител Т.С.И. – съпруга, съгласно Удостоверение за
сключен граждански брак № 000744/14.05.1988 г. /л.155 от делото/ и пълномощно
/л.67 от делото/ счита, че съобразно н. а. № 169/93 г., н.а. № 171/93 г.,
Протокол за съдебна делба № 59/06.07.2006 г. идеалните части от правото на
собственост върху имоти и сгради е различно от посоченото в заповедта, което
обосновава незаконосъобразността й, отправено е искане да бъде отменена. Претендира
присъждане на сторени разноски – държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
Ответникът -
Началник на СГКК – гр. Варна, при представяне на административната преписка е
изразил становище по спора /л. 71 от адм. пр./, в което е посочил, че оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана и моли същата да бъда отхвърлена. В
случай, че представения размер за адвокатски хонорар на процесуалния
представител на жалбоподателя надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004 г.
е отправено искане да се намали до минималния такъв, посочен в наредбата.
Заинтересована
страна – И.П.А. – Р. сочи, че поддържа жалбата от Е.П.И., който й е брат.
Счита, че не следва да се заличават нанесените 1/8 ид. части съобразно
представените документи. Отправено е искане заповедта да се отмени и да се
разпределят служебно останалите 28,1112%.
Съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От Г.Х.Б. е подадено
Заявление вх. № 01-168805/06.06.2017 г., чрез пълномощник Г.Т.– „Геобазис“ ООД /л.6 от адм. преписка/, като е отправено
искане за:
1. Нанасяне
на настъпили промени в КК.
2. Нанасяне
на настъпили промени в регистъра на недвижимите имоти и вписване правото на
ползване.
3. Определяне
и запазване на идентификатор
Съгласно
пълномощно заверено от нотариус на 25.05.2017 г. Г.Х.Б. е упълномощил
„Геобазис“ с управител Г.М.Т.за процесуално представителство в
административното производство /л.300 от делото/. С молба от 11.03.2019 г. /л.
296 от делото/ Г.Х.Б. е представил декларация за потвърждаване на всички
извършени действия от Г.Т.в административното производство.
В
съдебното производство е представена декларация от Х.Г.Б. /л.69 от делото/,
нотариално заверена на 30.04.2018 г., в която сочи, че потвърждава действията
извършени от сина му – Г.Х.Б. по депозиране на Заявление вх. №
01-168805/06.06.2017 г. до СГКК – Варна както и тези на адв. Е.Ж., извършени в
административното производство.
Представен е проект за
изменение на жилищна сграда и самостоятелни обекти в нея, находящи се в ПИ
10135.1508.101 и обяснителна записка /л. 10 – 47 от адм. пр./.
До Е.П.И. и И.П.А. – Р. е
изпратено уведомление за започналото административно производството /л. 49 от
адм. пр./. подадено е възражение вх. № 02-445/28.07.2017 г. от Е.П.И., в което
се сочи, че правото на собственост е в различен размер от посочения от
заявителя, като Протокол за съдебна делба № 59/06.07.2006 г. посочва правото на
собственост в съответните дялове, представя нотариални актове, които да
установят твърдението.
В писмо вх. № 05-13896/23.10.2017 г. от Г.Х.Б. е посочено, че Решение
№ 139/24.02.1992 г. на ВС на РБ няма отношение към подаденото заявление и не
следва да се съобразява. Съгласно н.а. № 79/1993 г. той и брат му – Т.Б. са
собственици на ¾ от дворно място – ПИ 10135.1508.101, а родители им – Ц.
и Х. Б., са със запазено право на ползване. Представените документи от Е.И. не
противоречат на посочения нотариален акт, като само сградите са предмет на тази
делба. Намира, че не е налице дублиране на право на собственост, поради което
чл. 53, ал.2 от ЗКИР не е приложим. Счита, че не е налице спор за собственост.
Съгласно НА № 169/13.10.1993 г. /л.41 от делото/ Е.П.И. чрез дарение е придобил
1/8 ид. ч. от дворно място – 283,5 кв. м., представляващ пл. № 7 от кв. 727 по
кадастрален план от 1965 г. на гр. Варна площ по плана 301 кв. м и площ по
документ 283.5 кв. м, заедно с ½
ид. ч. от втори етаж на жилищната сграда, състояща се от три стаи, кухня,
вестибюл, тоалет, тераса, избено помещение с пространство от 14 кв. м. при общо
ползване на пералня и таванското помещение и общите части на сградата, съгласно
чл. 33 от ЗС е получил ¼ ид. ч. от двуетажна сграда – хлебопекарница,
построена в същото дворно място, със застроена площ 94 кв. м, състояща се от
три помещения към хлебопекарницата и две стаи
и ¼ ид. ч. от магазин със застроена площ 15 кв. м построен в
същото дворно място в гр. Варна, ***.
Съгласно
НА № 171/13.10.1993 г. /л.40 от
делото/ И.П.А. – Р., чрез дарение е
придобила 1/8 ид. ч. от дворно място – 283,5 кв. м, представляващ пл. № 7 от
кв. 727 по кадастрален план от 1965 г., заедно
с ½ ид. ч. от втори етаж на жилищната сграда, състояща се от три
стаи, кухня, вестибюл, тоалет, тераса, избено помещение с пространство от 14
кв. м, при общо ползване на пералня и таванското салонче и общите части на
сградата, съгласно чл. 33 от ЗС е получил ¼ ид. ч. от двуетажна сграда –
хлебопекарница, построена в същото дворно място, със застроена площ 94 кв. м,
състояща се от три помещения към хлебопекарницата и две стаи и ¼ ид. ч. от магазин със застроена
площ 15 кв. м построен в същото дворно място в гр. Варна, ***.
Съгласно
НА № 79/25.11.1993 г. /л. 39 от
делото/ Г.Х.Б. и Т.Х.Б. са придобили, жилище, в гр. Варна, ***, състоящо се от апартамент
на партерния етаж с площ 110 кв. м, с входно антре, вестибюл, кухня, три стаи,
тоалет, баня, покрит вход, ид. ч. от стълбищен коридор, ид. ч. от входно
стълбищно антре, ид. ч. от дървено стълбище за тавана и за избите, ид. ч. от
тавански коридор, ид. ч. от тоалет на тавана, както и по ½ ид. ч. от
таванските помещения, две на брой, всяко с площ 17,22 кв. м и 10,52 кв. м, по ½ ид. ч. на всеки
дарен от две избени помещения с площ 25,25 кв. м. и 15,1 кв. м., както и по ¼ ид. ч. от магазин
на същия адрес с площ 15 кв. м и толкова от терасата над този магазин и покрит
вход, заедно с по ¼ от фурна на същия адрес с площ 94 кв. м. и таванско
помещение над него от 84 кв. м, както и по 3/8 ид. ч. от дворното място, върху
което е построен имота, който е 294 кв. м по н. а. и по скица 308 кв. м.
Дарителите Ц. Т.Б. и Х.Г.Б. са запазили за себе
си, докато са живи да ползват заедно или поотделно и безвъзмездно целия дарен
имот. Ц. Т.Б. е починала на 29.10.2017 г. видно от Акт за смърт, издаден на
30.10.2017 г. /л. 12 от делото/. Протокол за съдебна спогодба от 16.06.2006
г. по гр. дело № 7997/1994 г. на РС – Варна, вписан в СВ с №59/06.07.2006
г. /л.25-26 и скици – л.33,32 от адм. пр./ и Протокол за съдебна спогодба от
16.06.2006 г. по гр. дело № 7997/1994 г. на РС – Варна, вписан в СВ с
№61/08.01.2007 г. 2007 га /л.80-83 от делото/ са идентични, извършено е двукратно вписване,
спогодбата е влязла в сила на 27.06.2006 г.
Текстът в двете протоколни решение е напълно
идентичен и имотите описани в тях са идентифицирани по следния начин:
За Т.Х.Б. и Г.Х.Б. по ½ на всеки от:
Дял I по вариант втори от двуетажна сграда-фурна състоящ се от: магазин с площ 33,4 кв.м с две
стаи и антре над магазина със същата застроена площ, избено помещение с площ: 29кв.
м и таванско помещение над двете стаи и антрето с 33,4 кв. м се идентифицира в
КК от 2008 г. на гр. Варна, район „Одесос“ се идентифицира, като част от сграда
с идентификатор 10135.1508.101.1 със следните СОС 10135.1508.101.1.5,
10135.1508.101.1.6 и 10135.1508.101.1.7, попълнени със Заповед №КД-18-3569/11.05.2015 г. на Началник на СГКК -
Варна. Същите не са обект на обжалваната заповед.
От
ПИ 7, кв.727 по плана на 3-ти м.р. – за Дял I по вариант втори на вещото лице се поставят
15.3068% ид. ч. от дворното място цялото с площ от 294 кв.
м.
Дял
I от допълнително
заключение от 30.01.2006 г.,
представляващ магазин №3
със ЗП=7,50 кв. м, както и изба под магазина с площ: 8,50 кв. м се идентифицира
със СОС 10135.1508.101.3.3 в сграда с ид. 10135.1508.101.3 по КК от 2008 г.,
попълнена със Заповед №КД-18-3569/11.05.2015г. на Н-к СГКК Варна.
От
ПИ 7, кв.727 по плана на 3-ти м.р. – за Дял I от допълнително заключение се поставят 2.4444% ид.ч. от дворното място цялото с площ от 294 кв.м.
За
Е.П.И. и И.П.А.-Р. по ½ на всеки от:
Дял
II по вариант втори
от заключението на вещото лице
от двуетажна сграда-фурна състоящ се от: първи етаж с площ 60,60 кв. м -
коридор, пещ, коридор, тоалет и склад на първи етаж и втори етаж, състоящ се от
коридор със стълбище, месалня, баня и съблекалня със същата ЗП=60,60 кв. м се
идентифицира със СОС 10135.1508.101.1.2 в сграда - 10135.1508.101.1 по КК от
2008 г. попълнена със Заповед №КД-14-03-1980/02.08.2011
г. на СГКК.
От
ПИ 7, кв.727 по плана на 3-ти м.р. – за Дял II по вариант втори се
поставят 26.6932%
ид. ч. от дворното място цялото с площ: 294 кв. м.
Дял
II от допълнително
заключение от 30.01.2006 г., магазин
със площ от 7.50 кв.м., както и изба под магазина с площ 8.50 кв. м се
идентифицира със СОС 10135.1508.101.3.2 в сграда с идент. 10135.1508.101.3 по
КК от 2008 г., попълнена със Заповед №КД-14-03-1980/02.08.2011г. на Н-к СГКК Варна. Същите не са обект на обжалваната
заповед.
От
ПИ 7, кв.727 по плана на 3-ти м.р. – за Дял II от допълнителното заключение се поставят 2.4444% ид.ч. от дворното място цялото с площ от 294 кв.м.
След
разпределяне на идеалните части на всеки от съсобствениците по Протокола за
съдебна делба от 16.06.2006г. се получават следните проценти от дворното място
представляващо ПИ с идентификатор 10135.1508.101 по КК:
-
За Т.Х.Б. –
8.8756% ид.части;
-
За Г.Х.Б. – 8.8756% ид.части;
-
За Е.П.И. –
14.5688% ид.части;
-
За И.П.А.-Р.–
14.5688% ид.части;
По делото са приети СТЕ и допълнение към СТЕ от
вещото лице Й.К. и тройна СТЕ и допълнение към тройна СТЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени, заключенията им ще бъдат
обсъдени в мотивите на решението. Тройна СТЕ и допълнение към тройна СТЕ не са
оспорени от страните.
С решение по гр. дело № 1131/2003 г. на ОС – Варна,
/оставено в сила с решение № 98/17.02.2005 г. гр. д. № 673/2004 г. на ВКС/ е
оставено в сила Решение на РС – Варна по гр. д. № 7997/1994 г., досежно
допусната делба на недвижими имоти, ведно с 42% ид. части цялото с площ 294 кв.
м. /л. 107- 117 от делото/.
Ответника в писмо изх. № 20-30613/17.05.2018 г. /л.122
от делото/ по искане на съда е уточнил, че в оспорената заповед лицата И.П.А. –
Р. и Е.П.И. са вписани два пъти като собственици, въз основа на документ
Протокол за съдебна делба № 61, том І, рег. 207/08.01.2007 г., посоченото
записване е с един и същ документ и не увеличава собствеността им в двоен
размер в процесния имот. Допусната е техническа грешка при изписването.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По
допустимостта на производството: Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.
Г. и Т. Б. е
установено чрез всички СТЕ по делото, че имат право на собственост, а Х.Б.
право на ползване върху имот с ид. 101035.1508.101, сграда с ид.
101035.1508.101.2, заличените схеми на
СОС с ид. 101035.1508.101.2.2 и ид.101035.1508.101.2.3 /на тяхно място е
нанесена схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.4/, поради което жалбата им в
частта, в която е оспорена процесната заповед е допустима.
Х.Г.Б. е с
право на ползване върху всички имоти описани в н.а. 79/1993 г., следва че
имотите относно които претендират собствениците – Г.Х.Б. и Т.Х.Б. и за които се
установява, че са такива, за него е налице правен интерес от оспорването,
поради което жалбата му е допустима.
Е.П.И. е
установено, чрез всички СТЕ по делото, че има право на собственост върху имот с
ид. 101035.1508.101, сграда с ид. 101035.1508.101.2 и СОС с ид. 101035.1508.101.2.1
поради което жалбата му в частта, в която е оспорена процесната заповед е
допустима.
СОС с ид.
101035.1508.101.2.1 се намира на втори етаж от сграда с ид. 101035.1508.101.2,
в която сграда на първи /нулев/ етаж се намира СОС 101035.1508.101.2.4
собственост на Г. и Т. Б. и с ползвател Х.Б., видно от комбинирана скица №3 към
допълнително заключение на тройна СТЕ. Установеното обуславя правния интерес на
жалбоподателите да оспорват заповедта не само относно СОС, на които са
собственици, но и тези които са в сградата, поради това, че съседни СОС, в това
число под или над съответния СОС описват данните за конкретния СОС.
Със спора е
сезиран родово и местно компетентният съд. Оспорената заповед е връчена на Т.Х.Б.
на 10.01.2018 г., жалбата му е от 23.01.2018 г., на Г. и Х. Б. заповедта не е
връчвана. На Е.Х.И. оспорената заповед е връчена на 19.01.2018 г., жалбата му е
подадена на 25.01.2018 г. Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбите.
Разгледани по
същество жалбите са частично основателни.
Съгласно чл.
54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – началника на СГКК – Варна.
Изложено е в процесната заповед, че се издава на
основание чл.21 от АПК, чл.54, ал.4 вр.чл.54, ал.1 от ЗКИР във връзка със
заявление от Г.Х.Б. с приложени документи съобразно чл. 75 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, като е одобрено изменението на
КККР, одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД АГКК, представляващо
корекция на самостоятелни обекти в сграда с ид. 10135.1508.101.2, съгласно
представена разработка одобрени архитектури за вписване в КРНИ за ПИ с ид.
10135.1508.101, съгласно Протокол за делба № 59/06.07.2006 г. Във връзка с
констатираните спорове относно вписване на идеалните части в поземлените имоти
се вписват идеалните части само по отношение на Протокола за съдебна делба по
гр. д. № 797/1994 г. /допусната е очевидна фактическа грешка при изписване
номера на делото, същия е 7997/1994 г./.
Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКИР "непълноти
или грешки" са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
Ответника е изложил, че се
вписват идеалните части само по отношение на Протокол за съдебна делба по гр.
д. № 7997/1994 г. този протокол е вписан два пъти в СВ – Варна: С №59 от 06.07.2006 г., том XI, вх. рег.16908 на СВ при РС - Варна /л. 25 от адм. преписка/ и с №61 от 08.01.2007 г., том I, вх. рег. 207 на СВ при РС – Варна /л.82 от
делото/.
Следвало
е в оспорената заповед относно промяна границите на съществуващи обекти в КККР
– ПИ с ид. 10135.1508.101 и промени в данни за собствеността относно ПИ с ид.
10135.1508.101 да се запише разделителния протокол с № 59/06.07.2006 г. като се
посочи, че е налице и вписване на разделителния протокол и с № 61/08.01.2007
г., поради това, че началника на СГКК – Варна няма компетентност да преценява
валидността на вписването, по аргумент на чл. 104, т.5 от ГПК, съгласно който на
окръжния съд като първа инстанция са подсъдни, исковете за установяване на
недопустимост или нищожност на вписване,
както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в
закон и чл. 13 от Правилник за вписванията, съгласно който заличаването на вписването по предходния
член от правилника става, като в
партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява
производството по образуваното дело. Посочването на Протокол за одобряване на
съдебна спогодба с различни номера на вписване води до нарушаване правото на
защита на жалбоподателите, поради това, че изписването с различни номера на
един и същ съдебен акт, води до извод, че е налице различие в съдържанието на
акта, което не се установява по делото.
Ответника е посочил, в
мотивите, че ще се впишат идеалните части само относно протокол за съдебна
спогодба по гр. д. № 7997/1994 г. В действителност това не е сторено. Налице е
несъответствие между мотивите и диспозитива, което е равносилно на липса на
мотиви в оспорения административен акт. Допуснато е съществено процесуално
нарушение, което е самостоятелно отменително основание на оспорената заповед
относно имот с ид. 10135.1508.101, за който е извършена промяна на границите на
съществуващи обекти в КККР и промяна в данните за собственост и собственици.
Относно промяна в границите
на съществуващи обекти в КККР за сграда с ид. 10135.1508.101.2, схема на СОС с
ид.10135.1508.101.2.1; заличени обекти от КККР за схема н а СОС с ид.10135.1508.100.2.2
и 101035.1508.101.2.3; промяна в данните за собственици на схема на СОС с ид.
10135.1508.101.2.1, липсват мотиви в заповедта. Приложените към заявлението - проект
за изменение с обяснителна записка, не замества мотивите в посочените части,
поради това, че и в тях няма изявление относно исканата промяна. Липсва
приложение към административната преписка, което може да се приеме, че е мотиви
към оспорената заповед. Това обуславя извод за липса на мотиви на заповедта в
посочените части, не е ясна волята на административния орган, което препятства
правото на защита и съдебния контрол. Допуснатото съществено процесуално
нарушение, поради неспазване на чл. 59,
ал.2, т. 4 от АПК е основание за отмяна на заповедта в посочените части
на основание на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
С
оглед изложеното поради установените съществени процесуални нарушения,
оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага отмяната й, съгласно чл.
146, т.3 от АПК в оспорените части.
Въпреки,
че само поради допуснатите съществени процесуални нарушения административния
акт в оспорените части подлежи на отмяна, съдът за пълнота ще изложи и
съображения относно материалната незаконосъобразност.
Относно
материалната законосъобразност съдът прави следните изводи:
Промяна
в границите на съществуващи обекти в
КККР за ПИ с ид. 10135.1508.101:
Установено е, чрез
отговор 1 от СТЕ изготвена от в.л. К. следното:
- Имотът описан в НА № 169/13.10.1993 г. е ПИ 7 от
кв. 727 по кадастрален план от 1965 г. с площ по плана 301 кв. м и площ по
документ 283,5 кв. м. Имотът, описан в НА № 171/13.10.1993 г. е ПИ 7 от кв. 727
по кадастрален план от 1965 г. с площ по плана 301 кв. м и площ по документ 283,5
кв. м.
- Имотът описан в НА № 79/25.11.1993 г. е ПИ 7 от
кв. 727 по кадастрален план от 1965 г. с площ по плана 301 кв. м и площ по
документ 294 кв. м (308 кв. м по скицата към НА).
- Имотът описан в Разпределителен протокол №
59/06.07.2006 г. на РС – Варна, Разпределителен протокол № 61/08.01.2007 г. на
РС – Варна, Протокол за съдебна делба № 59/06.07.2006 г. на РС – Варна и
Протокол за съдебна делба № 61/08.01.2007 г. на РС – Варна (във всички тези
документи имотът е един и същ), е ПИ 7 от кв. 727 по кадастрален план от 1965
г. с площ по плана 301 кв. м и площ по документи 294 кв. м.
-Във всички документи по т.1 от СТЕ е описан имот
с планоснимачен № 7 от кв. 727 по кадастралния план от 1965 г. – това е
действащия за момента на издаването на документите по кадастрален план.
Разликите в площите по документите за собственост, са в рамките на допустимите
стойности. Кадастралният план от 1965 г. е бил в сила до одобряването на КККР
през 2008 г.
Имотът от КККР на гр. Варна, одобрена с
обжалваната Заповед № 18 - 196/05.01.2018
г. на началника на СГКК – Варна и имота от КККР на гр. Варна одобрена със
Заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК са един и същ имот – ПИ
10135.1508.101 с площ 301 кв. м. Този имот в графичната си част остава
непроменен – Заповед № 18 - 196/05.01.2018
г. на началника на СГКК – Варна не променя границите му.
Така както е направено описването данните преди
промяната /стр.1 от оспорената заповед/ и данни след промяната има разлика
единствено в записването, че И.П.А. – Р. не се легитимира с н.а. № 171/1993 г.,
а само съгласно Протокол за съдебна делба № 61/2007 г. на РС – Варна, също така
Е.П.И. е посочено, че не се легитимира като собственик въз основа на н.а.
№169/2013 г., а само съгласно Протокол за съдебна делба № 61/2007 г. на РС –
Варна. Вещите лица по еднолична и тройна СТЕ в отговор 1 от СТЕ са установили,
че документите, с които се легитимират, като собственици на имота са н.а №169/1993 г. – Е.П.И. и н.а. № 171/1993 г. – И.П.А.
– Р.. Незаконосъобразно ответника е изключил записването на посочените две лица
като собственици на имота относно тези документи за собственост, поради това,
че чрез посочените нотариални актове се установява право на собственост върху
имота, което не е спорно между съсобствениците, което се установява от липсата
на оспорване на едноличната и тройна СТЕ от жалбоподателите Г., Т. и Х. Б.. Допуснато
е нарушение на чл. 30, ал.2, т.2 вр. чл. 61, ал.1, т. 10 от ЗКИР, поради което
в посочената част заповедта следва да се отмени на основание чл. 146, т.4 от АПК – нарушение на материалния закон.
Промяна в границите на
съществуващи обекти в КККР - сграда с ид. 10135.1508.101.2:
Посочено е в оспорената заповед, че данните преди промяната са: площ
118 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, няма данни за
собственост, данни след промяната: площ 126 кв. м, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, няма данни за собствеността.
Съгласно чл.
23, т.2 от ЗКИР, недвижим имот - обект на кадастъра е: сграда,
включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата
инфраструктура, в което има самостоятелен обект. Предвидено е с чл. 60, т. 7 от ЗКИР, в част
"А" на партидата се вписват етажността на сградата.
В оспорената заповед не е записана етажността на сградата. Чрез еднолична СТЕ -
комбинирана скица – Приложение 2/лист 3 и тройна СТЕ – отговор 3.3 и
комбинирана скица 3 е установено, че сградата е на два етажа като в
експертизите са посочени, като нулев и първи. В посочената част от оспорената
заповед е допуснато нарушение на чл.
23, т.2 от ЗКИР и чл. 60, т. 7
от ЗКИР поради това, че не е посочена етажността на сградата. Допуснатото
нарушение на материалния закон е отменително основание. Относно увеличената площ страните нямат възражения, като площта от
126 кв. м съответства на посочената в заявлението от Г.Х.Б. /л.18 от адм. пр./.
Границите на СОС в
сградата са правилно определени, това е установено от комбинирани скици 1 и 3
от допълнение към тройна СТЕ, както и от комбинирана скица Приложение 2/лист 3
от единична СТЕ, поради което в тази насока не е допусната незаконосъобразност.
Промяна в границите на
съществуващи обекти в КККР – схема на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с ид.
10135.1508.101.2.1: преди промяната е била записана с площ 0 кв. м., собственост на Е.П.И.
– н.а. №169/1993 г. на РС – Варна и И.П.А.Р. – н.а. № 171/1993 г. на РС – Варна, данни след промяната: площ по
документ за собственост 0 кв. м., собственост на Е.П.И. – н. а. №169/1993 г. на
РС – Варна и И.П.А.Р. – н. а. № 171/1993 г. на РС – Варна.
Не
става ясно от диспозитива на оспорената заповед в посочена част, какво се
изменя след промяната. Видно от описанието на данните, те са едни и същи, както
по отношение на площта, така и по отношение на собствеността.
Чрез
единична СТЕ - комбинирана скица, Приложение 2/лист 3 е установено, че на СОС с
ид. 10135.1508.101.2.1 собственици са: Е.П.И., ½ ид.ч., съгласно н.а. №
169/13.10.1993 г. и И.П.А.Р. ½ ид.м. съгласно н.а. № 171/25.11.1993 г., същото
установяване е направено с тройна СТЕ, допълнително заключение комбинирана скица
№3 /л.270 от делото/.
Посочена е площ 0 кв. м в оспорената заповед, като
действително в посочените нотариални актове тя не е описана. Нямало е пречки
административния орган да поиска доказателства от собствениците за площта на СОС с ид. 10135.1508.101.2.1 или чрез експерт
да събере данни за това. Допуснато е нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР и
чл. 60, ал.1, т.5 от ЗКИР, поради липса на записване на застроената
площ.
От
процесуален представител на Х., Т. и Г. Б. за пръв път в о.с.з. на 19.02.2019 г. е посочено, че се
оспорва мълчалив отказ, че не е отразено нивото на жилищата на ет.1 /съгласно комбинирана
скица №3 от допълнение към тройна СТЕ/ и реален ет.2 на СОС с ид.
10135.1508.101.2.1.
По
делото е установено е, че жилищната сграда е на два етажа, като всеки от
етажите е на едно ниво. По указание на съда от посочените жалбоподатели е
направено уточнение, в което е посочено, че не е налице мълчалив отказ. Съдът
намира, че установената липса на посочване на етажите в сградата е в нарушение
на чл. 60, т. 7 от ЗКИР, т.е. нарушение на материалния закон, а не мълчалив
отказ относно направеното искане.
Налице
са отменителни основания по чл. 146, т.4 от АПК в посочената част.
Относно заличени обекти
от КККР е записано следното в оспорената заповед:
„Схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.2
площ по документ 0 кв. м., собственост на неидентифициран, въз основа на документ
за собственост издаден от…
Схема
на СОС с ид. 10135.1508.101.2.3 площ
по документ 0 кв. м., собственост на неидентифициран, въз основа на документ за
собственост издаден от…„
Чрез
тройна СТЕ, допълнително заключение Комбинирана скица № 3 /л.270 от делото/ е
установено, че съгласно н.а. № 79/25.11.1993 г. Г.Х.Б. и Т.Х.Б. са собственици,
всеки от които на ½ ид. части от посочените два имота, които в
оспорената заповед са обединени и са нанесени като нов обект в КККР – схема на СОС
10135.1508.101.2.4, в тази част заповедта не е оспорена, поради което е влязла
в сила. Относно направеното искане да се запише като ползвател Х.Г.Б.
административния орган не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив
отказ. Същият не е оспорен изрично, поради което съдът не следва да се
произнася по него. Дори и да се приеме, че има такова оспорване, то е
просрочено на основание чл. 149, ал.2 от АПК, поради това, че последното
уточнение в административното производство е направено на 23.11.2017 г. от Г.Х.Б.
и срокът за произнасяне на ответника с административен акт е бил до 07.12.2017
г., съобразно чл. 57, ал.1 от АПК, съответно срокът за оспорване на мълчалив
отказ е бил до 07.01.2018 г., съгласно чл.149, ал.2 от АПК, а жалбата е
подадена на 23.01.2018 г.
Заличаването
на схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.2 и схема на СОС с ид.
10135.1508.101.2.3 е в съответствие с нанасяне на нов обект схема на СОС с ид.
10135.1508.101.2.4. От изложеното следва, че оспорената заповед в частите, с които
са заличени обекти от КККР: схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.2 и Схема на
СОС с ид. 10135.1508.101.2.3 е законосъобразна, поради което жалбите в тези части
следва да се отхвърлят.
Промени
в данни за собственост и собственици на ПИ с ид. 10135.1508.101:
Чрез отговор 2 от СТЕ и допълнителна СТЕ изготвени
от в.л. К. и чрез отговор 2 от тройна СТЕ е установено следното:
Собствениците на ПИ
10135.1508.101 по КККР (идентичен с ПИ 7 по КП от 1965 г.) от 2008 г., както и по обжалваната заповед от
2018 г. са:
- Г.Х.Б.
- 3/8 ид. ч. от дворно място цялото с площ от 294 кв. м по н. а. 79/25.11.1993
г. и съгласно протокол за съдебна делба от 16.06.2006 г. на 8.8756% ид. ч. от
дворно място цялото 294 кв. м;
- Т.Х.Б.
- 3/8 ид. ч. от дворно място цялото с площ от 294 кв.м по н. а. 79/25.11.1993г.
и съгласно протокол за съдебна делба от 16.06.2006 г. на 8.8756% ид. ч. от
дворно място цялото 294 кв. м;
- Е.П.И.
- 1/8 ид. ч. от дворно място цялото с площ от 283.5 кв.м съгласно н. а.
169/13.10.1993г., както и 14.5688% ид.ч. от дворно място цялото с площ от 294
кв. м съгласно протокол за съдебна делба от 16.06.2006 г.;
- И.П.А.Р.
- 1/8 ид. ч. от дворно място цялото с площ от 283.5 кв. м съгласно н. а.
171/13.10.1993 г., както и 14.5688% ид. ч. от дворно място цялото с площ от 294
кв. м съгласно протокол за съдебна делба от 16.06.2006 г .
Установеното с двете
СТЕ, съдът приема за законосъобразно с оглед посочените нотариални актове и решение по гр. дело № 1131/2003 г. на ОС – Варна,
/оставено в сила с решение № 98/17.02.2005 г. гр. д. № 673/2004 г. на ВКС/, с
което е оставено в сила Решение на РС – Варна по гр. д. № 7997/1994 г., досежно
допусната делба на недвижими имоти, ведно с 42% ид. части цялото с площ 294 кв.
м. /л. 107- 117 от делото/.
Съгласно
чл. 61, ал.1, т.9 от ЗКИР, в част "Б" на партидата се
вписват: при съсобственост - идеалните части (дяловете), както и данните за
съсобствениците, а при съпружеска имуществена общност - данните за съпрузите. В
случая с оспорения административен акт това не е сторено, допуснато е нарушение
на посочената разпоредба, което е отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК.
Съгласно
н.а. № 79/1993 г. Х.Г.Б. е запазил правото си на ползване за целия поземлен
имот. В н.а. № 73/1993 г. са описани както сгради, така дворно място с площ 294
кв. м. по н. а., а по скица 308 кв. м. След като е установено, че съгласно
посочения нотариален акт, настоящите собственици Г. и Т. Б. имат право на
собственост по 3/8 ид. ч. от дворно място цялото с площ от 294 кв. м по н. а. 79/25.11.1993
г. и съгласно протокол за съдебна делба от 16.06.2006 г. всеки притежава по 8.8756%
ид. ч. от дворно място цялото 294 кв. м, следва Х.Г.Б. да бъде записан като
ползвател на 6/8 ид. ч. от имот с ид. 10135.1508.101 описан в н. а. 79/25.11.1993 г. и съгласно
протокол за съдебна делба от 16.06.2006 г. на 17,7512 % ид.ч. Това не е
сторено, в нарушение на чл. 59, ал.1, т.3, вр. чл. 62, ал.1, т.1 и т.2 от ЗКИР, поради което жалбата на Х.Г.Б.,
който е потвърдил действията извършени от негово име от Г.Х.Б. в
административното производство, както и на останалите жалбоподатели е
основателна в посочената част.
Промени в данни за
собственост за схема на самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1508.101.2.1 собственост на Е.П.И.
въз основа на н.а. № 169/1993 г. на РС – Варна и И.П.А. - Р. въз основа на н.а.
№ 171/1993 г. на РС – Варна. Чрез единична СТЕ – Комбинирана скица,
Приложение2, лист 3 и тройна СТЕ, допълнение, комбинирана скица № 3 е
установено, че Е.П.И. и И.П.А. – Р. са собственици на СОС с
ид.10135.1508.101.2.1 въз основа на документите за собственост, които са
посочени в оспорената заповед. Относно СОС с ид. 10135.1508.101.2.1, собственост
притежават само посочените две лица, поради което вписването им като
собственици не незаконосъобразно. Съдът съобразява, че относно направеното
записване на двамата собственици КККР не се променя, поради което не е налице
промяна в данните за собственост и собственици за посочения имот, така както е
посочил ответника. След като не е налице посочената промяна заповедта в
посочената част е незаконосъобразна. Действително в частта относно „Промени“ въпреки, че такива няма, в данни за
собственост за схема на самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1508.101.2.1
не се променя съществувалото положение, за страните е налице правен интерес от
оспорването, защото в заповедта недвусмислено е посочено „промени“, поради
което се предполага, че такива са налице и едва при разглеждане спора по
същество се установява, че такива липсват. Относно оспорването в тази част от Г.,
Т. и Х. Б., съдът намира същото за допустимо, поради това, че същите са
носители на право на собственост и вещни права върху сграда с ид. 10135.1508.101.2,
първи /нулев/ етаж, поради което същите имат правен интерес от определянето на
идентификатори на съседните им обекти, тъй като се явяват част от данните,
описващи техния обект на собственост и вещни права в случая СОС с ид.
10135.1508.2.4.
Видно от скица на
поземлен имот № 15-164998/19.03.2018 г. за ПИ с ид. 10135.1508.101, той е с
адрес: гр. Варна, б***. Сграда с ид.
10135.1508.101.2 и СОС с ид. 10135.1508.101.2.1, които се намират в посочения
имот следва също да са с този адрес. В случай че административния орган има
различни мотиви е следвало да ги изложи, но това не е сторено, поради което административния орган при
спазване чл. 27, ал.1 от ЗКИР следва да посочи промяната на адреса при издаване
на административен акт или мотиви, които да обосновават сграда и СОС да останат
с адрес: гр. Варна, ***.
С
оглед изложеното заповедта е незаконосъобразна и в посочената част.
Всички останали документи за собственост и съдебни
решения, които са представени, съдът приема, че не са относими за решаване на
спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Предвид установеното,
следва че оспорената заповед е постановена в нарушение на чл.146, т.3 и т.4 от АПК, което налага отмяната й като незаконосъобразна в посочените части.
Тъй като
предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна инстанция
административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество следва
делото се изпрати като преписка на ответника за решаване на въпроса по същество
и постановяване на мотивиран акт по направеното заявление, в сроковете по
чл.57, ал.1 от АПК, а в случай, че е необходимо събиране на доказателства за
установяване площта на СОС с ид. 10135.1508.101.2.1, следва да се спази срока предвиден с чл. 57,
ал.5 от АПК.
Предвид изхода на спора на
основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателите за присъждане на
сторените разноски в производството е основателно.
Г.Х.Б., Т.Х.Б.,
Х.Г.Б. са заплатили:
-държавни такси
за образуване на делото – 30 лева, поради което претенцията за сумата е
основателна;
-за съдебни удостоверение
– 15 лева, поради което претенцията за сумата е основателна,
-държавна такса
за копия – заплатена е обща сума 37,09 лева, видно от преводни нареждания л.58
/на л.308 е представено е същото преводно нареждане/, л.66 /на л.306 е
представено е същото преводно нареждане/, л.150, л.151, л.161, л.193, л.241,
л.285, л.286, л.293 и л.304. Дублиращите се две преводни нареждания не следва
да се отчитат два пъти. Чрез посочените преводни нареждания по делото се
установява, че таксите за копия не са в размер на 41, 89 лева, както е посочено
в списък на разноските, а са в размер на 37,09 лева, искането следва да се
уважи до размера от 37,09 лева.
-Депозити за
СТЕ в размер на 374 лева.
Общия размер на
посочените разноски е 456,09 лева, поради което на всеки от тях следва да се
заплати сумата от 159,03 лева.
Жалбоподателите Г.Х.Б., Т.Х.Б., Х.Г.Б. са представлявани са
от адв. Ж.. Само между Г.Х.Б. и адв. Ж.
има сключен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е договорено
и платено възнаграждение за адвокат в размер на 800 лева. От ответника е
направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,
съобразно чл.78, ал.5 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, поради което платеното
възнаграждение следва да се намали до предвидения минимум от 600 лева, съгласно
чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сумата следва да се присъди на Г.Х.Б., който е представил
доказателства за сторени разноски за адвокат. След като Т.Х.Б. и Х.Г.Б. не са представили доказателства за
платено възнаграждение за адвокат не следва да им се присъжда такова, поради
това, че се дължат само реално сторени разноски.
Жалбоподателят Е.П.И.
е заплатил държавна такса – 10 лева, и депозити за СТЕ в общ размер на 1414,67
лв., видно от преводни нареждания на л.156, л.227, л.228 и л.277. Поради което
на основание чл. 143, ал.1 от АПК, следва да му се присъди сумата за сторени
разноски в общ размер на 1424,67 лева.
Нормата на чл.
143, ал.1 от АПК не предвижда при частично уважаване на жалбата, т.е. отмяна на
административния акт само в една част да се присъждат разноски и възнаграждение
за адвокат съразмерно на уважената част от жалбата, също така настоящия спор не
е с материален интерес. С оглед посоченото, следва разноските и възнаграждението
за адвокат да се присъдят на жалбоподателите така както е посочено по-горе.
Сумите следва да се заплатят от бюджета на АГКК, към която е административния
орган издал обжалвания административен акт, по арг. на чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – Варна,
ОТМЕНЯ Заповед №
18-196/05.01.2018 г. издадена от началника на СГКК – Варна, в частта относно: промяна
в границите на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид.10135.1508.101, сграда с ид.10135.1508.101.2, схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.1 и
промени в данните за собственост и собственици за поземлен имот с ид. 10135.1508.101
и схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.1.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.Б.
ЕГН **********, Т.Х.Б. ЕГН **********, Х.Г.Б. ЕГН ********** и Е.П.И. ЕГН **********
относно оспорване на Заповед № 18-196/05.01.2018 г. издадена от началника на
СГКК – Варна в частта, с която са заличени обекти от КККР: схема на СОС с ид.
10135.1508.101.2.2 и схема на СОС с ид. 10135.1508.101.2.3.
ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК –
Варна, за произнасяне по Заявление вх. №
01-168805/06.06.2017 г. по описа на СГКК – Варна, подадено от Г.Х.Б., като се спазят дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона в отменената част на заповедта.
ОСЪЖДА Агенция по
геодезия, картография и кадастър да заплати в полза на:
Г.Х.Б. ЕГН **********,
сумата от 759,03 лева /седемстотин петдесет и девет лева и три стотинки/ за
сторени разноски в производството и възнаграждение за един адвокат.
Т.Х.Б. ЕГН **********,
сумата от 159,03 лева /сто петдесет и девет лева и три стотинки/ за сторени
разноски в производството.
Х.Г.Б. ЕГН **********,
сумата от 159,03 лева /сто петдесет и девет лева и три стотинки/ за сторени
разноски в производството.
Е.П.И. ЕГН **********,
сумата от 1424,67 лева /хиляда четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет
и седем стотинки/ за сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: