№ 124
гр. Благоевград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Против решение № 905388 от 22.08.2021г. по гр.д.№ 1034/2019 по
описа на РС Благоевгроад е постъпила въззивна жалба от „ЕмДжи Ел- БГ „
ООД със седалище гр.Хасково с управител М.И. чрез адв.М.Я..
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от въззивника
искове за заплащане на сумата от 13835лв.,представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от договорно неизпълнение и сумата от 3912
лв.,връщането й на отпаднало основание. Ищецът , в рамките на
преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, подава въззивна жалба срещу
горепосоченото първоинстанционно решение, поддържайки неправилност на
решението поради допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушение на нормата на ГПК досежно преценка на
събраните доказателства и от там и необосновани изводи и неправилно
приложение на материалния закон. Моли въззивният съд да отмени
атакуваното решение като неправилно и вместо него да постанови ново
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените
съдебно - деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание
1
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът EТ „Рамина 2001 Н.З.“ изразява становище в съдебно
заседание, в което поддържа , че атакуваното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендира сторените
съдебно - деловодни разноски във въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Благоевградския окръжен съд обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на
въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба
/чл. 269 от ГПК/.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правното основание на предявения иск се извлича от твърдените
като правопораждащи процесното вземане факти, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба.От изложените факти в исковата
молба, въззивният съд приема, че е сезиран с иск за заплащане на
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от
сключен между страните договор за мандат. Това е така, тъй като ищецът е
посочил като правопораждащ процесното вземане факт неизпълнението на
задължението на ответника, изразяващо се в неправилно попълване на
митническата декларация за процесната стока, от което виновно
неизпълнение за представлявания са настъпили имуществени вреди. По
другия обективно съединен иск,ищецът е претендирал,че е дал на ответника
сума за бързо освобождаване на камиона и тъй като това не се е
осъществило,претендира връщане на сумата на отпаднало основание чл.55
ал.1 пр.3.Съобразно гореизложеното правното основание на предявения
първи обективно съединен иск е чл.280, чл. 281 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД .
Правната квалификация на предявените искове,определена от
първоинстанционния съд е правилна.Правилно е разпределена и
доказателствената тежест,като на ищеца е указано,че следва да установи
причинени и претърпени загуби в причинна връзка с неизпълнението.
2
Ищецът е поддържал в исковата си молба,че между страните по делото
е сключен неформален договор за поръчка,при който ответникът е поел
задължение да оформи митническа документация,да поема гаранция и да
задейства транзитни декларации по заявка-договор за извършване на
международен транспорт на товари от 29.01.2018г.В тази връзка,поради
неправилно изготвени митнически документи/разминаване на стоковата
наличност в товара и отразеното в документацията/ турските митнически
органи са задържали товарен автомобил с рег.№ Х 9378 ВТ / Х 0295
ЕМ,собственост на превозвача „Кангаптра“ ЕООД.Тъй като превозвача е
започнал съдебни процедури в РБългария за обезщетяване на вредите от
задържането на автомобила по посочените по-горе причини,ищецът е
подписал споразумение с превозвача да му бъде заплатена исковата сума от
13 835 лв.Ищецът твърди,че това са вреди от неизпълнението на
ответника.Във връзка със задържането на камиона и наложената глоба на
ответника му е предал сумата от 3912лв. за да се съдейства за незабавно
освобождаване на камиона,което не се е осъществило.
В отговора на ответника искът е оспорен,тъй като твърди,че няма
соченото разминаване в митническите документи,т.е.,че е изпълнил точно и
без забава,а освен това поддържа,че споразумението,което ищецът е подписал
с трето лице и не го обвързва.По твърдения на ответника ,сумата от 3912 лв.
му е предоставена от ищеца за консултантски услуги за обжалване по
административен ред на наложената глоба.
От всички събрани доказателства по делото, обсъдени по отделно и в
съвкупност,съдът приема,че между страните е сключен неформален договор
за поръчка,включващ изготвяне на необходимите документи за преминаване
на товара през митница и обезпечение на митните сборове. От разпита на
св.Н.Г. /служител при ответника/е видно,че той е изготвил митническите
документи и ответника е обезпечил по фактура митните сборове,като по този
начин фирмата става отговорно лице.Няма спор,че на ответника е издаден акт
за установяване на митническо нарушение и му е наложена парична санкция
от турските митнически власти,като в документа е посочено и нарушението-
разминаване на фактически превозваните стоки с декларациите. Представен
по делото е и документ,че на ответника митническите власти в РТурция са
налажили административно наказание глоба именно за разминаване на
3
фактическия товар с митническите документи.Св.Г. дава показания,че
практиката на фирмата ответник е да не проверява товара при изготвяне на
документите,а да се ползват данните,дадени им от спедитора.И според
другата разпитана по делото свидетелка П. ,товара в камиона не е
проверяван,а само е проследено дали са съставени необходимите митнически
документи и съответстват ли на фактурите и ЧМР.
Представен е договор между ищеца и превозвача „Кангаптра“ ЕООД .
Видно от съдържанието му,страните по него не са предвидили хипотеза,при
която камионът се задържа,поради неизрядна документация,съответно следва
ли се и в какъв размер обезщетение за превозвача.На л.26 от делото е
представено потвърждение за плащане на сумата от 13835 лв. с основание
сметка за неустойка от 21.05.2018г.от ищеца на превозвача. Страните –
ищецът и превозвачът в спогодбата си са приели,че за периода от 03.02.2018г.
до 17.05.2018г. пропуснатите ползи на превозвача са 100 евро на ден,като на
тази база,чрез взаимни отстъпки са стигнали до споразумение за сумата от
13835лв.
Не е спорно,че транспортът/МПС/ е задържан за периода от 03.02.2018г. до
17.05.2018г.
По отношение на сумата от 3912 лв.също не се спори,че е предадена от
ищеца на представител на ответника.Спорното обстоятелство е за какво е
предадена.Ищецът твърди,че е предадена за действия незабавно да се
освободи камиона,а ответника,че е предадена за действия по отпадане на
глобата.В крайна сметка глобата не е обжалвана.Представен е от ответната
въззиваема страна консултантски договор 22.02.2018г.с турски представител
за това,че турския представител следва да извършва необходимите действия
за отпадане на глобата .От съдържанието му се разбира,че за действия по
административен ред в тази посока,консултантът получава още днес 2000
евро,а ако производството премине в съдебна фаза се дължат още 3000
евро,ако отпадне санкцията.
Съгласно чл. 5 от Регламент /Е./ № 2913/92 на Съвета от 12. 10. 1992 г.
относно създаване на МКО всяко лице може да бъде представлявано пред
митническите органи за извършване на действия и формалностите,
предвидени в митническото законодателство, като представителството може
да бъде: пряко, когато представителят действа от името и за сметка на
4
представлявания и косвено, когато представителят действа от свое име, но за
сметка на представлявания. Горепосоченият текст на чл. 5 от Регламент /Е./
№ 2913/92 е възпроизведен в чл. 18 от ЗМ.
Въззивният съд приема,че между страните е сключен устен договор за
поръчка за извършване на определени правни действия.Установено е и
съдържанието на мандатното правоотношение ответникът е следвало да
изготви митническите документи и обезпечи по фактура митните сборове.
Задължението да се изготвят правилно митническите документи не е
изпълнено правилно т.е. налице е неточно изпълнение.Твърдението на
ответника,че документите са правилно създадени се опровергава от
постановлението за митническо нарушение ,издадено от турските
власти,което е влязло в сила.Касае се за официален документ,поради което
съдържанието му не може да се опровергава със свидетелски показания.
Съгласно чл. 281 ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър
стопанин. Дължимата грижа на довереника следва да бъде изведена от
спецификата на поръчката.Последният с оглед строго специфичния характер
на работата трябва да има компетентност,информираност и прецизност при
изпълнение на поръчката.Несъответствията между фактическото положение
на товара и декларираното сочи,че, ответникът не е положил дължимата
грижа на добрия стопанин.Обстоятелството,че практиката на фирмата е да не
проверява товара не може да бъде основание за освобождаване от
отговорност.Мандатът е учреден именно за деклариране на стоките пред
митническите органи и обезпечаване на необходимите митнически
документи, вкл. съставянето им, които действия да бъдат извършени
компетентно, правомерно и прецизно, за да предизвика настъпването на
положителен, а не отрицателен резултат в имуществото на ищеца.
Съгласно 79 ал.1 ЗЗД,ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение.В случая кредиторът претендира
обезщетение за неточното изпълнение.Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.Дали обаче вредата е
предвидима и какъв е нейния размер не е установено по делото.Цитирания
5
текст от ищеца в писмената му защита-чл.11 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки действително предвижда
изпращачът да отговаря пред превозвача за всички щети,които биха
възникнали от липсата,недостатъчност или нередовност на документите.В
случая ищецът е обезщетил третото лице за пропусната полза.Вредите от
пропуснати ползи обаче не могат да бъдат хипотетични,а следва да има
сигурност,че ще настъпят в патримониума на страната.Споразумението,на
основание на което страните са се разбрали,че ще се заплати на „Кангаптра“
ЕООД посочената сума,поради задържане на камиона не може да произведе
действие спрямо ответника,защото той не участва в него.Обстоятелството,че
има данни,че такова обезщетение е платено от ищеца също не може да
обоснове,че е налична вреда /пропусната полза/ и нейния размер и защо
размера е такъв,както са го определили участниците в споразумението.Това е
свързано с обстоятелството,че в договора за превоз не е предвидено
задължение на товародателя /спедитора/ при подобна хипотеза,която се е
развила с камиона на превозвача ,страните да са се договорили в какъв размер
следва да бъде обезщетението.Защо обезщетението е определено на 100 евро
на ден /не повече или не по малко/ остава неизвестно,а от там и
неопределеност на вредата.Дали на превозвача пропуснатите ползи са в такъв
размер,с който ищецът го е обезщетил и дали те действително щяха да
настъпят не е установено.По тези съображения искът следва да бъде
отхвърлен,тъй като ответникът не може да бъде задължен да заплати
вреда,която е в резултат на субективна преценка на ищеца.
Съдът намира,че и вторият обективно съединен иск следва да се
отхвърли.Установено е по делото,че във връзка с процесния случай ищецът е
дал на ответника исковата сума.Спорно е за какво е предадена
сумата.Ответникът е този,който следва да установи основанието за
получаване и дали то се е осъществило.Ответникът твърди,че основанието за
плащане е наемане на консултант,който съобразно турския правов ред да
предприеме действия за отмяна на наложената глоба.Това негово твърдение е
подкрепено с гласни доказателства-показанията на св.Г.,така и с представения
писмен договор,в който изрично е посочено,че на датата на сключването му
ответникът е заплатил 2000 евро,равностойност на исковата сума от 3912
лв.за консултанта.В този случай твърденията на ищеца остават неподкрепени
,тъй като по реда на насрещното доказване следва да ангажира
6
доказателства,с които да разколебае извода за факта,който подлежи на главно
доказване от другата страна.При липса на такива доказателства,не може по
правилата на логиката съдът да приеме за установени факти,които не са
доказани в процеса,а именно,че парите са дадени за незабавно освобождаване
на превозното средство,което действие не се е осъществило.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се
потвърди,като се осъди въззивника да заплати разноските на другата страна за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905388 от 22.08.2021г. по гр.д.№ 1034/2019
по описа на РС Благоевград .
ОСЪЖДА „ЕМ ДЖИ ЕЛ-БГ“ООД ЕИК ********* да заплати на EТ
„Рамина 2001 „ Н.З. сумата от 1100 лв.,направени по делото разноски пред
ОС Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8