№ 115
гр. В. Търново, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500143 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 195/01.11.2023 г. по гр.д. № 12/2023 г., поправено с
решение № 23/25.01.2024 г. по същото дело Габровският окръжен съд е
постановил следното:
Осъдил е на основание чл. 432 ал. 1 вр. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 52
вр. чл. 86 от ЗЗД ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на
малолетното дете А. В. В. чрез неговия баща и законен представител В. С. В.
обезщетение в размер на 140 000 лв. за неимуществени вреди в резултат на
смъртта на майката на детето С. А. Б., настъпила на 24.07.2022 г. при ПТП на
главен път І-4 София-Варна в землището на Община Севлиево, причинено по
вина на водача на застрахован лек автомобил с рег. № ВТ56****, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2022 г. – датата на
произнасяне по щетата от застрахователя до окончателното й заплащане, като
е отхвърлил предявения иск за разликата над 140 000 лв. до предявения
размер от 200 000 лв., както и исковата претенция относно претендираната
законна лихва върху сумата от 140 000 лв. за периода от 24.08.2022 г. до
14.11.2022 г. като неоснователни и недоказани;
Осъдил е на основание чл. 432 ал. 1 вр. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 52
вр. чл. 86 от ЗЗД ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на
малолетното дете А. В. В. чрез неговия баща и законен представител В. С. В.
обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди в резултат на
1
травматични увреждания, настъпили на 24.07.2022 г. при ПТП на главен път
І-4 София-Варна в землището на Община Севлиево, причинено по вина на
водача на застрахован лек автомобил с рег. № ВТ56****, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.11.2022 г. – датата на произнасяне по
щетата от застрахователя до окончателното й заплащане, като е отхвърлил
предявения иск за разликата над 30 000 лв. до предявения размер от 50 000
лв., както и исковата претенция относно претендираната законна лихва върху
сумата от 30 000 лв. за периода от 24.08.2022 г. до 14.11.2022 г. като
неоснователни и недоказани;
Осъдил е на основание чл. 432 ал. 1 вр. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 52
вр. чл. 86 от ЗЗД ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на
В. С. В. обезщетение в размер на 130 000 лв. за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на фактическата му съжителка С. А. Б., настъпила на
24.07.2022 г. при ПТП на главен път І-4 София-Варна в землището на Община
Севлиево, причинено по вина на водача на застрахован лек автомобил с рег.
№ ВТ56****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.11.2022 г. – датата на произнасяне по щетата от застрахователя до
окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата
над 130 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., както и исковата
претенция относно претендираната законна лихва върху сумата от 130 000 лв.
за периода от 24.08.2022 г. до 14.11.2022 г. като неоснователни и недоказани.
Със същото решение ОС Габрово е оставил без разглеждане като
недопустим предявения от В. С. В. против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ за
сумата от 1 388 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2022 г. до
окончателното й заплащане.
С решението си ОС Габрово е присъдил разноски по делото, както
следва:
В полза на адвокат П. К. от СЗАК на основание чл. 38 от ЗАдв. в
размер на 27 780 лв. с ДДС за оказана безплатна помощ на ищците, платими
от ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София;
В полза на Окръжен съд Габрово на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК за
държавна такса в размер на 12 723 лв., платими от ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София;
В полза на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК в размер на 6 828 лв. за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, платими от А. В. В. чрез неговия баща и законен
представител В. С. В. съобразно отхвърлената част от исковете;
В полза на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК в размер на 2 312 лв. за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, платими от ищеца В. С. В. съобразно отхвърлената част от
исковете.
2
Недоволни от постановеното решение, в частта, в която са отхвърлени
предявените от тях искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на С. Борисова, в частта, в която е отхвърлен иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за личните травматични
увреждания на детето А. В., в частта, в която е оставен без разглеждане
предявения от В. С. В. иск за имуществени вреди за сумата от 100 лв.,
представляваща разходи за преглед на детето А. В. В. на 09.08.2022 г. и
издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.08.2022 г. до окончателното й заплащане,
както и в частта, в която е отхвърлена исковата им претенция за заплащане на
законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от 24.08.2022 г.
до 14.11.2022 г. са останали въззивниците А. В. В. чрез неговия баща и
законен представител В. С. и В. С. В. в лично качество, които чрез
пълномощника си адвокат П. К. от СЗАК го обжалват пред ВтАС като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част. Във
въззивната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка
на справедливия размер на определените обезщетения при условията на чл.
52 от ЗЗД за всеки от ищците. Излагат се подробни доводи относно
обстоятелствата, на които следва да се основава преценката по чл. 52 от ЗЗД и
се позовават на цитирана практика на ВКС в тази насока. Счита се, че съдът
не е съобразил младата възраст на починалата – 22 г., интензитетът на
претърпените болки и страдания от пострадалите нейни дете и съжител в
следствие на смъртта й, последиците от смъртта им към емоционалния им
живот след този момент, възрастта, в която детето е загубило своята майка и
отражението върху живота му на израстването без майчина грижа, подкрепа и
обич, личните качества на починалата и отдадеността й като майка,
отношенията между починалата й съжителя й, съвместния им живот, общите
им планове за живота, любовта им и поведението му след нейната смърт,
промяната в начина му на живот и посвещаването му изцяло на детето след
смъртта на майката и т.н.. Счита се, че съдът не е съобразил и тежестта на
травматичните увреждания на детето, като не е отчел освен това трудността
дете на възраст 1 и 10 месеца да носи гипс, обстоятелството, че 6-7 месеца
след това детето не е можело да извършва дейности с ръката поради страх от
болка, невъзможността бащата да му обясни ситуацията и защо трябва да се
предпазва, в период в който детето иска да играе и да ходи както останалите
деца, мозъчното сътресение и контузиите. По отношение на иска за
имуществени вреди се поддържа, че неправилно същият е оставен без
разглеждане като недопустим, тъй като към предявената претенция за
имуществени вреди пред застрахователя в размер на 5 000 лв. са приложени
писмени доказателства, в това число касов бон за прегледа на детето от д-р Г.
и застрахователят е запознат с тази претенция и издаденото след прегледа
съдебномедицинско удостоверение. По отношение на исковите претенции за
законна лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя
въззивниците се позовават на разпоредбата на чл. 429 от КЗ и актуалната
3
съдебна практика на ВКС в тази насока. Ищците се позовават на
освобождаването си от такси и разноски по делото по чл. 83 ал. 2 от ГПК от
първоинстанционния съд, като с жалбата се представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат П. К. от СтАК по реда на чл. 38 от ЗАдв.. Моли се
въззивният съд да уважи въззивната жалба и да постанови решение в
съответствие с исканията в същата.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София чрез
пълномощника му адвокат И. Ж. от ГАК, с който се оспорва основателността
на същата. Излагат се подробни доводи относно правилността на правните
изводи на първоинстанционния съд относно размера на обезщетенията и
недопустимостта на иска за заплащане на имуществени вреди. Алтернативно
се излагат доводи за неоснователност на иска за имуществени вреди, тъй като
липсват доказателства за основанието за извършване на плащането и платеца.
Претендират се направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивниците не се явяват и не се представляват. С
постъпилото по делото от пълномощника им адвокат П. К. от СтАК писмено
становище се поддържа въззивната жалба по изложените доводи в същата и
се оспорва отговора на застрахователното дружество. Претендира се
заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. К. от СтАК по
реда на чл. 38 от ЗАдв. в размер на 11 220 лв.с ДДС като регистрирано лице
по ЗДДС, за което се представят доказателства.
В о.с.з. въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София се
представлява от пълномощника си адвокат И. Ж. от ГАК, оспорва въззивната
въззивна жалба и поддържа отговора на въззивната жалба. Поддържа, че
възраженията са съобразени с действителният обем на претърпените
неимуществени вреди. Поддържа се становището за недопустимост на
исковата претенция за имуществени вреди, а алтернативно се изразява
становище за нейната неоснователност. Претендира се заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 6 600 лв. с ДДС с оглед
представените доказателства за заплатено такова в полза на адвокат М. Г. от
СтАК и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В.търновският апелативен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и
редовна е и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че във въззивната жалба е инкорпорирана частна жалба
против решението на ОС Габрово в частта, в която искът за имуществени
вреди, предявен от В. С. В. е оставен без разглеждане, като приема, че
4
решението на ОС Габрово, в частта, в която искът за имуществени вреди е
оставен без разглеждане има характер на определение за прекратяване на
производството по делото в тази му част. Приема, че тъй като съдът не е
прекратил изрично делото в тази му част, не е посочил характера на акта в
тази част, съответно не е посочил предвидения в закона срок за обжалване на
определението и неправилно е определил по-дълъг срок за обжалване на
решението с характер на определение в тази му част, при условията на чл. 62
ал. 3 от ГПК срокът не следва да се счита пропуснат при подаване на жалбата
в определения от съда срок. При тези правни изводи въззивният съд приема,
че частната въззивна жалба е редовна и допустима и също следва да бъде
разгледана по същество.
Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху
валидността, допустимостта и правилността на решението на ОС Габрово в
обжалваната част, като приеме, че същото е влязло в законна сила като
необжалвано в частта относно присъдените обезщетения за неимуществени
вреди в полза на всеки от ищците, ведно със законната лихва от посочения
момент, в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за личните му травматични увреждания, предявен от
ищеца А. В. В. е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв., както и
в частта, в която искът за имуществени вреди, предявен от ищеца В. С. В. е
оставен без разглеждане като недопустим за разликата над 100 лв. до 1 388
лв..
Въззивният съд приема, че в обжалваната част решението на
Габровският ОС е валидно и допустимо, но неправилно като краен резултат
по следните съображения:
С ИМ ищецът А. В. В., като малолетен действащ чрез своя баща и
законен представител В. С. В. е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София
два обективно съединени иска с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл.
52 и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
Иск за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата майка С. А. Б.,
настъпила на 24.07.2022 г. при ПТП на главен път І-4 София-Варна в
землището на Община Севлиево, причинено по вина на водача на застрахован
лек автомобил с рег. № ВТ56****, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.08.2022 г. - датата на сезиране на застрахователя до
окончателното й заплащане и
Иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания, настъпили на
24.07.2022 г. при ПТП на главен път І-4 София-Варна в землището на Община
Севлиево, причинено по вина на водача на застрахован лек автомобил с рег.
№ ВТ56****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.08.2022 г. - датата на сезиране на застрахователя до окончателното й
заплащане.
5
Със същата ИМ ищецът В. С. В. е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД,
гр. София два обективно съединени иска, както следва:
Иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на смъртта на неговата фактическа съжителка С. А. Б., настъпила
на 24.07.2022 г. при ПТП на главен път І-4 София-Варна в землището на
Община Севлиево, причинено по вина на водача на застрахован лек
автомобил с рег. № ВТ56****, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.08.2022 г. - датата на сезиране на застрахователя до
окончателното й заплащане и
Иск за сумата от 1 388 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от които 100 лв. за разходи за преглед на детето А. В. В.
от д-р Г. в резултат на травматични увреждания на детето и 1 288 лв. за
траурни разходи, направени във връзка със смъртта на фактическата му
съжителка С. А. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.08.2022 г. - датата на сезиране на застрахователя до окончателното й
заплащане.
С отговора на ИМ ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София е оспорил
основателността на исковете за неимуществени вреди, като е оспорил
наличието на деликт, механизма на ПТП, изложил е твърдения за
съпричиняване, оспорил е причинно-следственана връзка между ПТП и
вредите и техния обем. Оспорил е също фактическото съжителство между
ищеца В. С. В. и С. А. Б. и наличието на законово основание за същия при
липса на сключен брак между тях да претендира заплащане на обезщетение за
вреди. Прави се възражение за съпричиняване с твърденията, че починалата е
управлява автомобила си без поставен предпазен колан, а детето й А. е
пътувало без поставена обезопасителна система за деца в съответствие с
възрастта му, като счита, че при поставянето им вредите за пострадалите са
щели да бъдат в по - малък обем или да не настъпят. С отговора на ИМ
ответникът е оспорил допустимостта и алтернативно основателността на
предявения иск за имуществени вреди, като е твърдял, че в писменото
заявление е претендирана сумата от 5 000 лв. за имуществени вреди без да
бъде уточнено от какво произтичат вредите и искането за заплащане на
сумата от 1 388 лв. се явява направено за първи път с ИМ. Алтернативно се
оспорва извършването на разходите и наличието на основанието същите да
бъдат компенсирани от застрахователя. Оспорва се наличието на основание за
начисляване на лихва за забава като се позовава на липсата на представяне от
страна на ищците на изисканите от застрахователя документи във връзка с
образуваната щета.
За да уважи частично предявените искове за неимуществени вреди и да
ги отхвърли за разликата до предявените размери, Габровският ОС е приел,
че исковете са допустими и частично доказани по основание и размер. Съдът
е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
6
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и ответното ЗД към момента на увреждането и всеки от ищците и същите са
изпълнили процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя
писмена застрахователна претенция, но ЗД не им е изплатило обезщетение.
Приел, че са доказани всички елементи от състава на непозволеното
увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и е налице причинно - следствена връзка
между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на
ПТП смърт на С. А. Б. и телесни увреждания на пострадалия ищец А. В. В.,
като е намерил за недоказани възраженията на ответника за съпричиняване на
вредите. При съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, съдът е приел, че механизмът на настъпване на ПТП е ясен и е
налице причиняване на ПТП по вина на водача на застрахования лек
автомобил м. „Фиат“ м. „Добло“, рег. № ВТ 56**** – Н. С. Ш. като липсва
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. А. Б., в качеството на
водач на лек автомобил м. „Фолксваген“ модел „Бийтъл“ с рег. № ВТ74****,
в който се е возило и малолетното дете ищец А. В. В.. Приел е за доказано по
делото, че водачът на автомобила С. А. Б. е пътувала с поставен предпазен
колан, но вредоносносния резултат не е можел да бъде избегнат въпреки него
с оглед характера на получените увреждания, както и за доказано, че детето е
пътувало в обезопасително детско столче на задната седалка на същия
автомобил, което е допринесло да бъдат избегнати по-големи негови
увреждания.
За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД размера на
обезщетението за неимуществени вреди на малолетното дете А. В. В. в
резултат на смъртта на неговата майка С. А. Б. в размер на сумата от 140 000
лв. първоинстанционният съд е съобразил възрастта на детето - 1 година и
десет месеца към момента на смъртта й, обстоятелството, че в тази възраст
същото се нуждае от майчина грижа и обич, които са важни за неговото
израстване и развитие, обстоятелството, че липсата на майката е необяснима
за него, че на детето не е съобщено за смъртта на майката и същото очаква
завръщането й от чужбина, че липсата на майката безспорно е негативно
събитие, което пряко засяга емоционалното му развитие, изпитва обърканост
и отрицателни емоции от липсата на майката, че с оглед ниската си възраст то
все още не е изградено като ценностна система и характер. За да приеме, че на
детето не следва да бъде определено обезщетение за разликата до предявения
размер от 200 000 лв. първоинстанционният съд е намерил, че по делото не са
доказани изключителни негативни последици, търпени от детето, които да
обосноват обезщетение в този размер.
За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД размера на
обезщетението за неимуществени вреди на малолетното дете А. В. В. в
резултат на личните му увреждания в размер на сумата от 30 000 лв.
първоинстанционният съд е съобразил ниската възраст на детето, вида и
характера на уврежданията – травма на главата му, довела до мозъчно
7
сътресение без данни за загуба на съзнание и счупването на телата
/диафизите/ на лъчевата и лакътната кост на лявата предмишница на детето,
обстоятелството, че детето е било сънливо в продължение на поне месец, с
обездвижена ръка за срок от 45 дни и възстановяването му е отнело около 6
месеца, че детето дълго време не е искало да ляга на страната на счупеното от
страх да не го заболи, проведеното лечение, при което първоначално ръката
на детето е била обездвижена. За да приеме, че на детето не следва да бъде
определено обезщетение за разликата до предявения размер от 50 000 лв.
първоинстанционният съд е приел, че по делото не са доказани усложнения
на здравословното състояние на детето в резултат на уврежданията, както и
обстоятелството, че към момента на присъждане на обезщетението детето е
напълно възстановено физически.
За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД размера на
обезщетението за неимуществени вреди на В. С. В. в резултат на смъртта на
неговата съжителка и майка на детето му, С. А. Б. в размер на сумата от
130 000 лв. първоинстанционният съд е съобразил показанията на
разпитаните свидетели и заключението на приетата съдебно – психологическа
експертиза /СПЕ/ и е приел за доказано по делото, че двамата са живеели
заедно в хармония и при взаимно уважение, заедно са полагали грижи за
общото си дете и няколко месеца преди това са се сгодили, че ищецът е
заминал да работи в чужбина с цел да подпомага семейството си и са имали
намерение заедно да се установяват извън страната, че ищецът е преживял
тежко смъртта на патньорката си и след нея търпи високи стойности на
депресивност в емоционалното състояние, нарушения в концентрацията на
вниманието, високо ниво на ситуитивна тревожност и средно ниво на стрес,
че година по – късно не може да приеме случилото се и не може да преодолее
загубата й. Съдът е намерил за неоснователно възражението на
застрахователя, че ищецът е бил във фактическа раздяла с партньорката си,
като е приел, че от гласните доказателства безспорно се установяват
причините за пребиваването на ищеца в Холандия.
За да отхвърли претенцията на ищците за законната лихва върху
обезщетенията за периода от 24.08.2022 г. до 14.11.2022 г. Габровският ОС е
приел, че лихва за забава се дължи от 14.11.2022 г. - датата на отказа на
ответното дружество да заплати претендираните обезщетения, доколкото
отговорността на застрахователя за забава, съгласно разпоредбата на чл. 497
ал. 1 т. 2 от КЗ започва да тече от произнасяне на застрахователя по заявената
претенция.
За да остави без разглеждане предявения от В. С. В. иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, вкл. в частта относно претендираните
100 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение след извършен
преглед на детето А. В. В. от д-р Д. Г., първоинстанционният съд е приел, че
същият е недопустим, тъй като в предявената от ищеца пред застрахователя
претенция с вх. № НЩ 5522/24.08.2022 г. по чл. 380 от КЗ не е включено
искане за компесиране на имуществени вреди и тази претенция се предявява
8
за първи път с ИМ.
В.търновският апелативен съд приема от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане
на детето А. В. В., издадено от Община Горна Оряховица, че същото е родено
на 02.09.2020 г. и негови родители са С. А. Б., родена на 11.07.2000 г. и В. С.
В., роден на 23.09.1994 г..
Установява се от представеното по делото препис – извлечение от акт
за смърт на С. А. Б., издадено от Община Полски Тръмбеш, че същата е
починала на 24.07.2022 г. в 8,30 ч. в гр. Севлиево, на 22 години, както и че не
е била омъжена към момента на смъртта си.
Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследници на С. А. Б., издадено от с. Първомайци, Община Горна
Оряховица, че единствен законен наследник на починалата е детето й А. В. В..
Установява се от представените по делото в първата инстанция
писмени доказателства – заверени преписи от констативен протокол от ПТП
и от ДП № 27/2022 г. по описа на ОП Габрово, както и от заключението на
приетата в първата инстанция САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Х. Х.,
което не е оспорено от страните, че вина за осъщественото на 24.07.2022 г.
около 8,35 ч. на главен път І-4 София-Варна, при километър 79+260, в
землището на Община Севлиево ПТП има Н. С. Ш., който в качеството на
водач на лек автомобил марка „Фиат“ модел „Добло“, рег. № ВТ 56**** не е
спазил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 1 и чл.
25 ал. 2 от ЗДвП и при разрешена скорост за участъка в размер на 90 км./ч. се
е движил с превишена скорост от 127,8 км./ч., навлязъл е в платното за
насрещно движение, след което е навлязъл в контакт с ляво огледало и стъкло
на лява предна врата на насрещно движеният се в посока Варна – София лек
автомобил марка „Фиат“ модел „Партнер“ с рег. № ВТ81****, управляван от
А. П. Б., а след това е реализирал челен, кос удар с насрещно движеният се в
посока Варна – София лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Бийтъл“ с
рег. № ВТ74****, управляван от С. А. Б., в резултат на което при ударния
импулс двата ударили се автомобила се завъртат обратно на часовниковата
стрелка. Вещото лице установява, че ПТП е реализирано при добра видимост,
в светлата част на денонощието на прав участък и водачът на лекият
автомобил м.м. „Фиат Добло“ - Н. С. Ш. е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Установява, че лекият автомобил м.м. „Фолксваген
Бийтъл“ се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 75-78 км./ч.
и водачът на автомобила С. А. Б. не е имала техническа възможност да
предотврати ПТП, както и че след ПТП автомобилът е напуснал пътното
платно и се обърнал наляво в крайпътна канавка.
Установява се от заключението на приетата в първата инстанция СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р С. Р., което не е оспорено от страните, че
смъртта на водача на лекия автомобил м.м. „Фолксваген Бийтъл“ - С. А. Б. е
9
настъпила в пряка причинна връзка с ПТП при челния удар с лекият
автомобил м.м. „Фиат Добло“ поради тежка черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота, изразяваща се в счупване на основата на черепа,
счупване на носните кости и счупване на долната челюст, както и че освен
тези травми пострадалата е получила и други счупвания – множествено
счупване на ребрени дъги. Вещото лице установява, че поставеният
предпазен колан от С. А. Б., следи от който са констатирани по тялото й не е
можел да предотврати настъпването на травматичните увреждания или да
намали тежестта им, тъй като травмите са получени в резултат от удара и
значителните деформации в предната лява част на автомобила и в частност в
областта на вратата на водача на автомобила и съприкосновението на тялото и
главата на водача с тези части на автомобила
Установява се от представените в първата инстанция писмени
доказателства – епикриза, издадена от Отделение по хирургия при МБАЛ „Д-
р Тота Венкова“ Габрово, амбулаторен лист от 04.08.2022 г., съдебно-
медицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар д-р Д. Г. от 09.08.2022
г., резултат от образно изследване от 04.08.2022 г. и от заключението на
посочената по-горе СМЕ, че травмите на детето А. В. В. са в пряка причинна
връзка с осъщественото ПТП. Вещото лице установява, че по време на ПТП
детето се е намирало в детско столче вдясно на задната седалка на лекия
автомобил м.м. „Фолксваген Бийтъл“, инерционните сили, действали при
удара между автомобите върху тялото на детето са били напред и наляво, в
резултат на което тялото на детето частично е напуснало столчето и е
провиснало зад предната лява седалка, настъпило е съприкосновение на
дясната челна половина и дясната орбита на детето с предната лява седалка и
лявата предмишница със същата седалка, като последното е довело до
фрактурата на костите на лявата предмишница. Установява, че ако детето не е
било в обезопасителното детско столче, то е щяло да претърпи много по-
тежки травматични увреждания на главата и тялото, които е можело да бъдат
фатални. Установява, че детето е получило мозъчно сътресение протекло без
загуба на съзнание, което е причинило временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота му за срок от около 1,5-2 месеца. Установява, че в
резултат на тази травма детето е изпитвало болки и е имало леко
количествено нарушение на съзнанието /унесеност и сънливост –
сомнолентност/, като главоболието, локално в мястото на травмата е
продължило повече от месец, а около 1,5-2 месеца детето е било слабо
активно и най-вече лежало, спяло и било унесено. Установява също, че на
детето е причинено и счупване на телата /диафизите/ на лъчевата и лакътната
кост на лявата предмишница, която травма е причинила трайно затруднение
на движението на левия горен крайник за срок на обездвижване от 45 дни и
последваща ограничена физическа активност за срок от около 6 месеца.
Установява, че счупването на костите на детето е лекувано консервативно
чрез поставена гипсова имобилизация за срок от около 45 дни, след което
детето по естествен път е трябвало да възстанови двигателната си и
10
хватателната си функция с лявата ръка, като започне да я използва постепенно
при игри и други дейности. Установява, че с оглед възрастта на детето
възстановяването му е било затруднено, като болките свързани със
счупването са били с най - висок интензитет първите два месеца след
травмата и особено след снемане на гипсовата имолизация и започване на
раздвижване на ръката, а възстановяването на движението на лявата ръка е
продължило около 6 месеца. Установява се, че от съдебния лекар лекар д-р Д.
Г. при прегледа на детето на 09.08.2022 г. са констатирани освен
гореописаните травми и кръвонасядания на меките тъкани в дясната челна
половина на главата и клепачите на дясното око, които също са причинили на
детето болки и страдания.
Не се спори между страните, а видно и от представените в първата
инстанция писмени доказателства, че по отношение управлявания от Н. С. Ш.
лек автомобил м.м. „Фиат Добло“ към датата на ПТП – 24.07.2022 г. е налице
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с въззивното
застрахователното дружество по полица BG/02/122000687939, валидна до
07.03.2023 г..
Не се спори между страните, а видно и от представените в първата
инстанция писмени доказателства, че на 24.08.2022 г. въззивното
застрахователно дружество е сезирано със заявление за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от въззивниците А. В.
В., като малолетен действащ чрез своя баща и законен представител В. С. В. и
В. С. В. лично чрез пълномощника им П. К. от СтАК и въз основа на същото е
образувани щети с № ********** и ********** при ЗД. Установява се, че с
писмо изх. № от 25.08.2022 г. ЗД е изискало представяне допълнително на
писмени доказателства приобщени по образуваното ДП и в отговор на
писмото пострадалите чрез пълномощника си адвокат П. К. от СтАК са
заявили, че не разполагат с материали по ДП и представят констативен
протокол за ПТП. Установява се, че с писмо изх. № от 14.09.2022 г. след като
се е запознало с допълнително представеното по щетата писмено
доказателство ЗД е изискало повторно конкретни документи – влязъл в сила
акт, авто-техническа експертиза, медицинска експертиза, медицински
документи и др., след което с писмо с изх. № от 14.11.2022 г. е уведомило
пострадалите за отказа си да удовлетвори претенциите им с оглед липсата на
представени от тях доказателства съгласно указанията с писмото от
14.09.2022 г. и доказателства за вината на водача на застрахования автомобил.
Установява се, че показанията на свидетелите Г. К. Ц. и Д. М. Г., които
кореспондират помежду си и с представените по делото писмени
доказателства и не са оборени от други събрани по делото доказателства,
поради което се кредитират от съда, че свидетелите познават семейството на
В. С. В. и С. А. Б. от дълги години и имат непосредствени впечатления от
отношенията между тях до смъртта на С. А. Б. при процесното ПТП, както и
за състоянието на В. В. и детето му А. след този момент до м. VІ 2023 г.
/разпита на свидетелите/. Свидетелите установяват, че емоционалната връзка
11
и любовта между В. и С. датират от 2015 г., т.е. от ученическите им години,
след което заживели заедно на квартира в гр. В. Търново, а в последствие при
родителите на С. в с. Първомайци, където заедно се грижели за детето си А..
Свидетелите установяват, че на рождения й ден преди смъртта на С. двамата
се сгодили и имали намерение да направят сватба през есента и да заживеят
заедно извън страната. Установяват, че В. В. заминал да работи в Холандия
седмица преди катастрофата за да покрива нуждите на семейството си и за се
погрижи за лечението на майка си, както и да осигури възможност за
преместване на С. и детето им при него. Установяват, че С. е била прекрасна
майка и полагала много грижи и внимание към детето си и привързаността
между нея и детето била много голяма. Установяват, че след смъртта на С. В.
В. се посветил изцяло на детето и макар да е подпомаган от близките си
ежедневно сам се грижи за детето си. Установяват, че В. В. е наел квартира в
гр. В. Търново за да може детето да посещава детска ясла, а той самият
работи с работно време, което да му позволява да води и взема детето
навреме и да полага грижи за него. Установяват, че на детето не е казано, че
майката е починала и същото продължава да очаква завръщането й след като
изкара пари в чужбина, като тъгува много за нея, вижда, че другите деца имат
майки и ги гледа мълчаливо, повтаря мамо след други деца към други жени,
без да знае разликата, привързало се е извънредно към баща си, като го
следва навсякъде и дори да играе с други деца търси непрекъснато баща си.
Установяват, че В. В. се грижи много добре за детето, поема всички
домакински грижи за него, води го вечер в парка за да играе с други деца, а
всяка седмица заедно посещават родителите на С.. Установяват, че след ПТП
детето е било със счупена ръка и ударено дясно око, че носело гипс около
месец, посещавали ортопед, а в последствие след махане на гипса около шест
месеца детето изпитвало болки и се страхувало да ползва лявата си ръка,
както и да спи на лявата си страна. Установяват, че след смъртта на С. В. В. се
променил много, спрял да се храни, станал затворен в себе си, спрял да
общува с приятели, посветил се само на детето си, загубил смисъл в живота и
заявявал, че ако не е отговорен за детето си не иска да живее, говорел много
за С. и колко много му липсва, не можел да преодолее загубата й, стреми се
да контролира емоциите си пред детето, но му е много трудно.
Установява се от заключението на приетата в първата инстанция СПЕ,
изготвена от вещото лице психолог Е. Ц. след извършени психологически
изследвания, че преживяната от В. В. загуба на партньорката му се е отразила
негативно върху психо-емоционалното му състояние и начина му живот, като
към м. VІІ 2023 г. при него се наблюдават затруднения в емоционалната,
поведенческата и когнитивната сфера, изразяващи се в емоционални
проблеми /персистираща тъга и подтиснатост, чувство на безпокойство и
безнадежност, чувство на празнота, липса на смисъл, чувство за вина, че не е
загинал вместо майката на детето си/, трудности в концентрацията,
нарушения в храненето /редукция на теглото/, нарушения в съня /трудности
при заспИ.е, безсъние, ранно събуждане, чувство на умора/, социални
12
проблеми /трудности във взаимоотношенията и създаването на нови
контакти, изолация, социално отдръпване/ и др. Според вещото лице тези
състояния кореспондират с констатираните от него високи стойности на
депресивност в емоционалното състояние, нарушения в концентрацията на
вниманието, високо ниво на ситуативна тревожност и средно ниво на стрес.
Вещото лице заключава, че смъртта на С. е тежка загуба за В. В., приема
случилото се като реално, но продължава да изживява болката от загубата и
макар да се е фокусирал върху отглеждането на детето не се е адаптирал към
живота без партньорката си, невъзможно му е да се върне в дома, в който са
живели заедно, не е способен да предаде грижите на детето на други близки и
роднини дори и за кратко, детето е тревожно и несигурно без неговото
присъствие, ограничил е силно социалните си контакти. Установява, че
основно влияние върху интензивността на чувствата и начина на преживяване
на случилото се оказват естеството на връзката между В. и С. и внезапната
загуба, като периодът на скръб при него продължава, загубата не е
преодоляна, а посвещаването на детето е опит да задържи нейното присъствие
в живота си.
С оглед събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 432 от
КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на въззиваемото ЗД, в
качеството на застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на осъщественото ПТП, тъй като по отношение на
водача на застрахования автомобил е доказано осъществяването на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Налице е виновно и противоправно
поведение на Н. С. Ш., който на 24.07.2024 г. близо до гр. Севлиево при
управление на лек автомобил м.м. „Фиат Добло“ в нарушение на правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил ПТП, в резултат на
което са настъпили смъртта на С. А. Б. и телесни повреди на детето й А. В. В..
Безспорно се доказа по делото, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на С. А. Б. в качеството на водач на лек автомобил, както и
поради липса на поставени обезопасителни колани при нея и детето й.
По предявените искове за обезщетения за неимуществени от
въззивника малолетното дете А. В. В. въззивният съд приема следното:
Въззивният съд приема за основателни с оглед доказателствата по
делото оплакванията на въззивника за занижаване от първоинстанционния
съд на размера на обезщетението за причинените на пострадалото дете
неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата майка, като приема,
че определеният размер на обезщетението от 140 000 лв. не съответства на
принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото
доказателства относно претърпените от малолетното дете неимуществени
вреди, но не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че към датата на
смъртта на майка си детето е било на възраст 1 г. и 10 месеца, респ. не е
13
съобразил емоционалните и физически последици, настъпили за детето на
тази ниска възраст в резултат на загубата именно на майката като родител,
която с оглед и на обстоятелството, че преимуществено е полагала грижи за
него от раждането му до този момент е давала както необходимите грижи за
отглеждането, израстването и възпитанието му, така и базовото чувство за
сигурност и обич, което всяко дете очаква от раждането си и липсата им се
отразява в най - голяма степен на емоционалното и психическото му развитие
в този важен етап от живота му, в който се формира личността му, а и в
последствие през целия му живот. Не е съобразена от първоинстанционният
съд в достатъчна степен безвъзвратно осуетената възможност от много ранна
възраст за детето да получава и занапред необходимите обич, грижи,
разбиране и подкрепа от майка си, чиято загубата ще го съпътства през целия
му живот. При съобразяване на икономическите условия в страната към м.
VІІ 2022 г., любовта и вниманието, с които е отглеждано детето от майката до
смъртта й и полаганите грижи от нея, привързаността между майката и
детето, възрастта на детето, продължителността и интензитета на
подлежащите на обезщетение неимуществени вреди и техния необратим
характер, доколкото за целия си живот то ще бъде лишено от правото и
възможността да опознае майка си, да изгради с нея базово необходимата му
емоционална връзка, да бъде обичано и обгрижвано от нея, да получава
любов, закрила и подкрепа, които само майката би могла да му осигури, да
бъде равнопоставено на останалите деца, с които расте и имат двама
родители, на които да разчитат безусловно за всичко, настоящият съдебен
състав счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо на детето, определен от първоинстанционният съд не съответства на
принципа за справедливост. При съобразяване на критериите, разяснени в
задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., на които трябва да
отговаря обезщетението за неимуществени вреди за да е справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД и тяхното конкретно проявление към релевантния за
спора момент, въззивният съд намира, че справедливото обезщетение,
дължимо на детето на починалата при ПТП на 24.07.2022 г. С. А. Б. следва да
бъде определено в размер на 200 000 лв.. С оглед тежестта на загубата на
детето съдът приема, че обезщетението в посочения по-горе размер е
съобразено и с размера на присъжданите обезщетения за подобни вреди от
други съдилища към съответните релевантни моменти. /арг. определение №
1410 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3123/2023 г., IV г. о., ГК, решение №
61 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2023 г., IV г. о., ГК, и др./
С оглед доказателствата по делото въззивният съд приема за
основателни и оплакванията на въззивника за занижаване от
първоинстанционния съд на размера на обезщетението за причинените на
пострадалото дете неимуществени вреди в резултат на личните му
травматични увреждания при ПТП, като приема, че определеният размер на
обезщетението от 30 000 лв. също не съответства на принципа за
справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Доказаните
14
травматични увреждания на детето при ПТП въз основа на писмените и
гласните доказателства и заключението на СМЕ съставляват мозъчно
сътресение протекло без загуба на съзнание, което е причинило временно
разстройство на здравето му и счупване на телата /диафизите/ на лъчевата и
лакътната кост на лявата предмишница, възстановителният период по които в
съвкупност е продължил общо около 8 месеца, през които интензитетът на
физическите болки и страдания при детето е бил по-висок в първите два-три
месеца, а след това постепенно е намалявал. Доказано по делото е, че
последиците от травматичните увреждания са напълно отшумели и една
година по-късно детето напълно е възстановено физически от травмите си,
като е останало преодоляване само на страха от болката при ползване на
лявата ръка. Доказано по делото е, че в първите два – три месеца от
оздравителния период детето е преживяло освен силен емоционален стрес и
интензивни физически болки и страдания, тъй като в резултат на удара на
главата и дясното око е имало болки в ударените области, мозъчното
сътресение е довело леко нарушение на съзнанието, което от своя страна е
правело детето унесено и сънливо, слабо активно, обездвижено поради това,
че лежи непрекъснато, а счупването на костите на лявата предмишница, за
която му е наложена гипсова имолизация за 45 дни е довела до трайно
затруднение на движението на лявата му ръка през този период, както и в
първия месец непосредствено след свалянето й детето е изпитвало много
силни болки при движение на ръката. Доказа се по делото, че с оглед
невъзможността поради възрастта му да проведе рехабилитация в следващите
6 месеца физическа активност на детето е била ограничена поради травмата
на ръката, като в период, в който е следвало като връстниците си да се учи да
се храни само и да се облича, да играе, да се развива докосвайки различни
предмети, то е било лишено в пълна степен от тази възможност поради
изпитваните болки и страх да ползва ръката си и това косвено е забавило
развитието му в това отношение и се е отразило на начина му на живот във
важен за него период. Съобразявайки интензитета на физическите и
психическите болки и страдания на детето от момента на ПТП до подаване на
ИМ и след това до приключване на съдебното дирене, възрастта му към
момента на увреждането – 1 и 10 години, необходимостта да бъде в пълна
степен обгрижвано от баща си за период от 3 месеца, тежкото му състояние в
тези първи месеци, обстоятелствата, при които са получени травматичните
увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен процес,
обстоятелството, че преди увреждането детето е било в добро здравословно
състояние, а след увреждането за период от около осем месеца не е можел да
има нормален за възрастта си живот, но също така липсата на
хоспитализация, оперативно лечение и усложнения в здравословното му
състояние, пълното му възстановяване, обстоятелството, че е започнало да
посещава детска ясла, което косвено доказва, че след приключване на
оздравителния процес детето се е върнало към нормалния за възрастта му
начин на живот, както и икономическите условия в страната към момента на
15
ПТП, съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и
психически болки и страдания се явява справедливо определено и съобразено
с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът приема, че по делото не се доказа,
тежестта за което е върху въззивника интензитетът на физическите и
психическите страдания при него да надхвърля в по-голяма степен
присъщите болки и страдания свързани с конкретните увреждания или техни
усложнения, като приема, че с оглед тежестта на уврежданията на детето
обезщетението в посочения по-горе размер е съобразено и с размера на
присъжданите обезщетения за подобни увреждания на здравето от други
съдилища. /арг. решение № 31 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2413/2022 г.,
I т. о., ТК, при което за подобни увреждания, настъпили през 2015 г. на дете е
присъдено обезщетение от 25 000 лв., определение № 50335 от 26.06.2023 г.
на ВКС по т. д. № 1463/2022 г., II т. о., при което за подобни увреждания,
настъпили през 2017 г. на дете е присъдено обезщетение от 40 000 лв./
При липса на спор пред въззивната инстанция относно наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
не са налице основания за намаляване на дължимите на детето – ищец
обезщетения за неимуществени вреди.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззиваемото
застрахователно дружество следва да заплати на въззивника А. В. В.
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв. в резултат на смъртта на майка му и застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
травматичните му увреждания в размер на 40 000 лв., ведно със законната
лихва за забава върху всяка от главниците, дължима на основание чл. 429 ал.
2 изр. 2 от КЗ, считано от датата на подаване на заявлението до
застрахователя – 24.08.2022 г. до окончателното й заплащане.
По предявените искове за обезщетение от въззивника В. В.
въззивният съд приема следното:
Въззивният съд приема основателни с оглед доказателствата по делото
оплакванията на въззивника за занижаване от първоинстанционния съд на
размера на обезщетението за причинените му неимуществени вреди в
резултат на смъртта на неговата годеница, фактическа съжителка и майка на
детето му, като приема, че определеният размер на обезщетението от 130 000
лв. не съответства на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по
делото доказателства относно претърпените от въззивника неимуществени
вреди, но не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че както
въззивникът, така и починалата са били в много млада възраст към датата на
ПТП, че емоционалната връзка между тях е била изключително силна и
изпълнена с любов, на която основа с оглед годежа между тях заедно са
правели планове за живота си като семейство, придавайки му смисъл, че
16
внезапната загуба на любимия човек в толкова млада възраст при въззивника
е довела до загуба на смисъл за съществуване, а наред с това тази загуба води
до безвъзвратна невъзможност общите им мечти да бъдат реализирани. Не е
съобразена от първоинстанционният съд в достатъчна степен и
необходимостта в този труден емоционален и стресиращ момент въззивникът
да поеме сам грижите за общото им дете без да показва емоциите си, да
съобрази живота си занапред с тези грижи и да носи отговорността сам за
доброто физическо и емоционално развитие на детето им, както и
обстоятелството, че и занапред до края на живота си ще следва сам да бъде
опора на детето си във важните за него житейски ситуации. Безспорно се
доказа по делото както от показанията на разпитаните свидетели, така и от
заключението на вещото лице психолог по приетата СПЕ, че въззивникът е
изпаднал в тежко депресивно състояние, изпитва непрекъснато безпокойство
и тревожност, безнадежност и неоснователна вина, че детето му расте без
майка, не спи, не се храни и няма нормален за възрастта си социален живот и
се е посветил изцяло на детето без да е способен да пожелае преодолее
загубата си. Безспорно се доказа по делото, че починалата е била светъл и
внимателен човек, прекрасна майка и приятелка, мечтаела е за сватбата им и
за общия им живот, взаимоотношенията им са били изпълнени с обич и
взаимна грижа и загубата на толкова значим за живота на въззивника човек
именно като С. допринася за невъзможността му да преодолее в каквато и да е
степен загубата й една година след смъртта й. При съобразяване на
икономическите условия в страната към м. VІІ 2022 г., любовта и
привързаността между въззивника и годеницата му, която е и майка на детето
им, младата им възраст, настъпилите усложнения в психическото му
състояние и липсата на прогноза за тяхното преодоляване, интензитетът на
страданието му и на останалите подлежащи на обезщетение неимуществени
вреди и техния необратим характер, настоящият съдебен състав счита, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на въззивника,
определен от първоинстанционният съд не съответства на принципа за
справедливост. При съобразяване на критериите, разяснени в задължителната
съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., на които трябва да отговаря
обезщетението за неимуществени вреди за да е справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД и тяхното конкретно проявление към релевантния за спора момент,
въззивният съд намира, че справедливото обезщетение, дължимо на
въззивника на починалата при ПТП на 24.07.2022 г. С. А. Б. следва да бъде
определено в размер на 150 000 лв.. С оглед тежестта на загубата на
въззивника съдът приема, че обезщетението в посочения по-горе размер е
съобразено и с размера на присъжданите обезщетения за подобни вреди от
други съдилища към съответните релевантни моменти, респ. темпът на
промяна на икономическите условия спрямо спорния релевантен момент. /арг.
с определение № 1847/15.04.2024 г. по гр.д. № 3719/2023 г., ІІІ г.о. на ВКС не
е допуснато до касация решение на БАС, с което за увреждане, причинено на
07.10.2020 г. на фактическият съжител е присъдено обезщетение в размер на
17
140 000 лв., с определение № 1407/27.03.2024 г. по гр.д. № 2379/2023 г., ІІІ
г.о. на ВКС не е допуснато до касация решение на БАС, с което за увреждане,
причинено на 08.03.2021 г. на фактическият съжител е присъдено
обезщетение в размер на 150 000 лв. и др./
При липса на спор пред въззивната инстанция относно наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
не са налице основания за намаляване на дължимото на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди.
Въззивният съд намира за основателни и оплакванията на въззивника
за неправилна преценка на допустимостта на иска за имуществени вреди,
предявен от В. В. против въззиваемото дружество в обжалваната част за
сумата от 100 лв., представляща разходи за преглед на детето А. В. В. от д-р
Г. в резултат на травматични увреждания на детето и издаване на съдебно –
медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.08.2022 г. - датата на сезиране на застрахователя до
окончателното й заплащане. Установява се от представените в първата
инстанция писмени доказателства, че в депозираното на 24.08.2022 г.
заявление до въззиваемото застрахователно дружество въззивникът лично и в
качеството на родител и законен представител на малолетното си дете е
предявил общо претенция за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв.
за имуществени вреди, едни от които са разходи за съдебно-медицинско
удостоверение, като е приложил към заявлението съдебно-медицинско
удостоверение № 101/2022 г., издадено от д-р Д. Г. и фискален бон, издаден
от същия лекар за заплащане на сумата от 100 лв. на 09.08.2022 г.. При тези
писмени доказателства изводът на първоинстанционният съд, че тази
претенция се явява за първи път заявена в исковото производство се явява
неправилен и незаконосъобразен, поради което решението с характер на
определение в тази му част следва да бъде отменено и делото върнато в тази
му част за произнасяне по съществото на спора.
По отношение на момента на дължимостта на законната лихва за
забава върху обезщетенията за вреди въззивният съд приема, че от страна на
първоинстанцинният съд са изложени неправилни правни изводи, които са
довели до неправилна преценка на представените по делото писмени
доказателства. Не се спори между страните, че застрахователната претенция
на ищците е постъпила при въззиваемото застрахователно дружество на
24.08.2022 г. и въз основа на същата са образувани две щети, по които
застрахователното дружество двукратно е давало указания чрез
пълномощника им адвокат П. К. за представяне на допълнителни писмени
доказателства. При съобразяване на тези доказателства въззивният съд
приема, че считано от 24.08.2022 г. въззиваемото застрахователно дружество
е изпаднало в забава по отношение на заплащането на обезщетенията за вреди
към въззивниците. Този извод на съда се основава на нормата на чл. 493 ал.1
т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, която сочи, че
законната лихва се дължи от една от двете дати - от датата на уведомяване на
18
застрахователя от застрахования или от предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която е по – ранна. Неоснователни са
възраженията в отговора на въззивната жалба от застрахователното
дружество, че неизпълнението на задължението на въззивниците за
представяне на писмени доказателства го освобождава от задължението да
изплати обезщетенията и е налице забава на кредитора. В случая няма данни
за уведомяване на застрахователя от застрахования, поради което съдът
следва да вземе предвид датата на предявяване на застрахователната
претенция от увредените лица - 24.08.2022 г.. При условията на чл. 493 ал. 1
т. 5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496 ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за периода от датата
на подаване на заявлението до изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ,
предмет на настоящия спор застрахователят не може да се позовава на забава
на кредитора. Следва да се посочи, че и такава не е налице в конкретния
случай, тъй като пострадалите са представили всички документи, с които
разполагат и същите отговорят на изискванията на чл. 496 ал. 3 от КТ.
Изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл. 498 ал. 3 КЗ, която разпоредба
защитава ползвателя на застрахователна услуга няма като последица забава на
постралото лице като кредитор и не освобождана застрахователя от
законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция. Още повече по силата на разпоредбата на чл. 107 от КЗ същият
има право да иска директно от всички държавни органи необходимите му
допълнително документи. В този смисъл са определение № 332 от 19.07.2018
г. на ВКС по т. д. № 1614/2018 г., I т. о., ТК, определение № 1400 от
21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 767/2023 г., I т. о., ТК, определение № 2081 от
25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 3410/2023 г., IV т. о., ТК и много др. При тези
правни изводи въззивният съд приема, че лихва за забава е дължима от
уведомяването на застрахователя и върху присъдените в първата инстанция
обезщетения за неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната
лихва за забава за периода от 24.08.2022 г. до 14.11.2022 г..
С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че въззивната
жалба е изцяло основателна и следва да бъде уважена, поради което в
обжалвана част решението на ОС Габрово следва бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго, с което претенциите за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, както и претенциите за законна лихва
за претендирания период бъдат уважени. Следва да се отмени решението и в
обжалваната част, в която има характер на определение и искът за сумата от
100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди е оставен без
разглеждане като недопустим, като делото в тази му част бъде върнато на
19
първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на иска.
По разноските в първоинстанционното и въззивното производство:
С оглед уважената част от въззивната жалба въззивният съд намира, че
следва да осъди въззиваемото дружество да заплати допълнително на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Окръжен съд Габрово държавна
такса в размер на 3 600 лв. и разноски по делото за възнаграждения на вещи
лица по изготвените по делото експертизи в размер на 222,50 лв..
Възражението по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК на пълномощника на
ищците е оставено без уважение от първоинстанционният съд и в срока по чл.
248 от ГПК не е направено искане за изменение на решението в частта
относно разноските на това основание, поради по отношение на ответното ЗД
следва да бъдат съобразени направените по делото разноски за защита по
исковете за неимуществени вреди в общ размер на 33 720 лв. с ДДС по трите
иска за неимуществени вреди, от които 5 640 лв. с ДДС по иска за
неимуществени вреди на детето за личните му травми, както и направените
разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 200 лв..
С оглед уважената част от исковете за неимуществени вреди и
обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в законна сила в
определени части, в които са отхвърлени или оставени без разгреждане някои
от исковете същото следва да бъде отменено в частта, в която А. В. е осъден
да заплати на застрахователното дружество разноски за разликата над 1
128 лв., а В. В. е осъден да заплати разноски за разликата над 606,77 лв..
Съдът намира, че в полза на адвокат П. К. следва да се присъди
допълнително възнаграждение за първата инстанция в размер на 4 560 лв. с
ДДС, тъй като определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК възнаграждение в
размер на 33 000 лв. с ДДС по исковете за неимуществени вреди се явява
съобразено с реалният обем на осъществената по делото правна защита от
този пълномощник. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело № С 438-22, както и фактическата и правна сложност на делото в
първата инстанция, извършените процесуални действия от адвоката,
неголемия брой на проведените заседания, на които безспорно се е явявал
адвокат П. К., както и реално заплатеното възнаграждение от насрещната
страна по спора, въззивният съд намира, че възнаграждение в размер на
33 000 лв. с ДДС е достатъчно за да възмезди положения труд от адвоката.
Въззивният съд приема, че нормите на Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, пазарната
съизмеримост на адвокатската услуга и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба в полза на адвокат
П. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на въззивниците пред въззивната инстанция в размер
20
на 6 000 лв. с ДДС. По съображенията изложени по-горе въззивният съд
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред въззивната
инстанция, обстоятелството, че по делото не са събирани нови доказателства
в тази инстанция, пълномощникът на въззивниците не се е явил в насроченото
по делото открито съдебно заседание и реално заплатения размер на
адвокатското възнаграждение от другата страна, че възнаграждение в размер
на 6 000 лв. с ДДС е пропорционално на положения труд от адвоката пред
тази инстанция.
С оглед уважаване на въззивната жалба въззиваемото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка
на Апелативев съд В. Търново държавна такса в размер на 1 815 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 195/01.11.2023 г. по гр.д. № 12/2023 г.,
поправено с решение № 23/25.01.2024 г. по същото дело на Габровския
окръжен съд в обжалваната част, в която са отхвърлени:
искът, предявен от малолетното дете А. В. В. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на майката С. А.
Б. за разликата над присъдения размер от 140 000 лв. до предявения размер
от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.08.2022 г. до окончателното й заплащане;
исковата претенция на малолетното дете А. В. В. за заплащане на
законната лихва върху сумата от 140 000 лв. за периода от 24.08.2022 г. до
14.11.2022 г.,
искът, предявен от малолетното дете А. В. В. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травматичните му
увреждания за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до 40 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2022 г. до
окончателното й заплащане;
исковата претенция на малолетното дете А. В. В. за заплащане на
законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода от 24.08.2022 г. до
14.11.2022 г.,
искът, предявен от В. С. В. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на съжителката му С. А. Б. за
разликата над присъдения размер от 130 000 лв. до предявения размер от
21
150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.08.2022 г. до окончателното й заплащане;
исковата претенция на В. С. В. за заплащане на законната лихва върху
сумата от 130 000 лв. за периода от 24.08.2022 г. до 14.11.2022 г.,
както и в частта, в която А. В. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД, гр. София разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 1
128 лв., а В. В. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София разноски
за разликата над 607,77 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на малолетното дете А. В. В., ЕГН ********** чрез неговия баща
и законен представител В. С. В., ЕГН ********** и двамата от гр. Полски
Тръмбеш, обл. Търново, ******* допълнително сумата от 60 000 лв.,
представляваща разлика над присъденият по гр.д. № 12/2023 г. по описа на
ОС Габрово размер от 140 000 лв. до предявеният размер от 200 000 лв. на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
смъртта на майката С. А. Б., настъпила на 24.07.2022 г. при ПТП, причинено
по вина на водача на застрахован лек автомобил с рег. № ВТ56****, ведно със
законната лихва върху сумата от 60 000 лв., считано от 24.08.2022 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на малолетното дете А. В. В., ЕГН ********** чрез неговия баща
и законен представител В. С. В., ЕГН ********** и двамата от гр. Полски
Тръмбеш, обл. Търново, ******* допълнително законната лихва върху
сумата от 140 000 лв., представляваща присъдено по гр.д. № 12/2023 г. по
описа на ОС Габрово застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 24.08.2022 г. до 14.11.2022 г..
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на малолетното дете А. В. В., ЕГН ********** чрез неговия баща
и законен представител В. С. В., ЕГН ********** и двамата от гр. Полски
Тръмбеш, обл. Търново, ******* допълнително сумата от 10 000 лв.,
представляваща разлика над присъденият по гр.д. № 12/2023 г. по описа на
ОС Габрово размер от 30 000 лв. до обжалвания размер от 40 000 лв. на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
травматичните му увреждания, настъпили на 24.07.2022 г. при ПТП,
причинено по вина на водача на застрахован лек автомобил с рег. №
ВТ56****, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лв., считано от
24.08.2022 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на малолетното дете А. В. В., ЕГН ********** чрез неговия баща
и законен представител В. С. В., ЕГН ********** и двамата от гр. Полски
Тръмбеш, обл. Търново, ******* допълнително законната лихва върху
22
сумата от 30 000 лв., представляваща присъдено по гр.д. № 12/2023 г. по
описа на ОС Габрово застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 24.08.2022 г. до 14.11.2022 г..
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на В. С. В., ЕГН ********** от гр. Полски Тръмбеш, обл.
Търново, ******* допълнително сумата от 20 000 лв., представляваща
разлика над присъденият по гр.д. № 12/2023 г. по описа на ОС Габрово размер
от 130 000 лв. до предявеният размер от 150 000 лв. на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на фактическата
му съжителка С. А. Б., настъпила на 24.07.2022 г. при ПТП, причинено по
вина на водача на застрахован лек автомобил с рег. № ВТ56****, ведно със
законната лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от 24.08.2022 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на В. С. В., ЕГН ********** от гр. Полски Тръмбеш, обл.
Търново, ******* допълнително законната лихва върху сумата от 130 000
лв., представляваща присъдено по гр.д. № 12/2023 г. по описа на ОС Габрово
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди за периода от
24.08.2022 г. до 14.11.2022 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София,
ЕИК ********* за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
гр.д. № 12/2023 г. по описа на ОС Габрово за разликата над 1 128 лв. по
отношение на малолетното дете А. В. В. и за разликата над 606,77 лв. по
отношение на В. С. В..
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на адвокат П. Х. К. от гр. Стара Загора,
бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 23а, офис 2 допълнително над присъдения
по гр.д. № 12/2023 г. по описа на съда размер сумата от 4 560 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна
помощ по делото в първата инстанция съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София, ЕИК ********* да заплати по сметка Окръжен Съд Габрово
допълнително над присъдения по гр.д. № 12/2023 г. по описа на съда размер
държавна такса в размер на 3 600 лв. и разноски за възнаграждения на вещи
лица в размер на 222,50 лв..
ОТМЕНЯ решение № 195/01.11.2023 г. по гр.д. № 12/2023 г.,
поправено с решение № 23/25.01.2024 г. по същото дело на Габровския
окръжен съд в обжалваната част, в която има характер на определение и
съдът е оставил без разглеждане като недопустим искът, предявен от В. С. В.
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 100 лв.,
представляща разходи за преглед на детето А. В. В. от д-р Г. в резултат на
23
травматичните увреждания на детето и издаване на съдебно –медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.08.2022 г. до окончателното й заплащане и ВРЪЩА делото в тази му част
на Окръжен Съд Габрово за произнасяне по основателността на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на адвокат П. Х. К. от гр. Стара Загора,
бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 23а, офис 2 сумата от 6 000 лв. с ДДС за
оказана на въззивниците безплатна правна помощ по делото във въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София, ЕИК ********* да заплати по сметка В.търновският апелативен съд
държавна такса в размер на 1 815 лв..
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е постановено по исковете за
неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните, с касационна жалба при условията на чл. 280
от ГПК. В частта, в която е постановено по иска за имуществени вреди
решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен
срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24