Р Е Ш Е Н И Е
№
146/28.2.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 806,
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на Р.И.П.
*** против решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 236/02.07.2019
г. на директора на ТД на НАП град Пловдив, с което е оставена без уважение
жалба с вх. № 66-20-1004/20.06.2019 г., подадена от Р.И.П. срещу разпореждане изх.№ 1900013-137-0005201/31.05.2019 г., в частта, с
която е отказано погасяване по давност на публичните задължения по декларация по образец № 6 за 2010 г. и
2011 г.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено
при нарушение на материално-правни норми. Жалбоподателката счита, че неправилно
е прието от решаващия орган, че
съобщението за доброволно изпълнение прекъсва давността, тъй като то е
надлежно връчено, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.4 от ДОПК. Намира, че не е
налице нито една от визираните в чл. 172, ал. 1 от ДОПК хипотези за прекъсване на давността и счита като такова само
връчването на съобщение или получаване на поканата за доброволно изпълнение. В
жалбата се твърди, че възражението за изтекла давност е генерално средство за
защита, поради което може да бъде упражнено във всяка фаза на административното
или съдебното производство и съответния компетентен орган в зависимост от
положението, в което се намира производството, е длъжен да се произнесе по
него. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Б.. Претендира
се присъждането на разноските по производството.
Ответникът по жалбата - Директорът
на ТД на НАП - град Пловдив моли, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С., жалбата да бъде отхвърлена, тъй като счита че е налице установен безспорен
отказ от страна на жалбоподателката да получи съобщението за доброволно
изпълнение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:
С Разпореждане изх.№ 1900013-137-0005201/31.05.2019 г. публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик е отказал прекратяването на ИД
№ 16003591/2016 г. поради погасяване по давност на публични задължения,
установени с данъчни декларации образец 6 от 29.04.2011 г. и 7.05.2012 г. Като
съображения за отказа е посочил, че давностният срок за
вземанията по декларацията от 29.04.2011 г. е започнал да тече от 01.01.2012 г.
За задължението е образувано изпълнително дело и е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение от 01.12.2016 г., действие прекъсващо давностния срок,
съгласно чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК. Давностният срок за задълженията по
декларацията от 07.05.2012 г. е започнал да тече от 01.01.2013 г. С изпращането
на съобщението за доброволно изпълнение
е прекъснат давностният срок. Това е така, тъй като се касае за публични
държавни вземания, които се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
платят. Приложил е разпоредбата на чл. 172 ал. 2 от ДОПК, съгласно която с предприемане на действие по принудително
изпълнение давността се прекъсва и тъй като съобщението за доброволно изпълнение е изпратено от публичния изпълнител на
жалбоподателката, то е прекъснало давностния срок и е започнала да тече нова
давност. Видно от съобщението за доброволно изпълнение жалбоподателката е
уведомена, че в ТД Пловдив, офис Пазарджик е образувано изпълнително дело № *********/2016
година за принудително събиране на публичните вземания и е посочен размерът на
същите и на съответните лихви. Със същото съобщение е поканена в седмодневен
срок от датата на получаването му да изпълни доброволно публичните си задължения
и е уведомена, че в случай, че не плати дължимите суми публичният изпълнител ще
пристъпи към принудително изпълнение. Видно от известие за доставяне пратката
не е получена, поради отказ на адресата.
При така установените факти, съдът
намира, следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок, при
спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния
изпълнител по административен ред съгласно чл. 266 от ДОПК.
Горното налага извод за нейната допустимост.
Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите
на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП,
град Пловдив. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в
чл. 267 ал. 2 от ДОПК 14- дневен срок, т. е. при спазване на
административнопроизводствените правила.
Същото не противоречи на материалноправни разпоредби. Институтът на
погасителната давност към датата на подаване на декларациите и към датата на образуване на
изпълнителното дело е уреден в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК),
дял четвърти, глава двадесета. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а ал. 2 на
същата правна норма определя, че с изтичането на 10-годишен давностен срок се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Към датата на изпращане на съобщение
за доброволно изпълнение № 160013-048-0030403/01.12.2016 г. е действал ДОПК,
уреждащ института на погасителната давност в разпоредбата на чл. 171, ал. 1,
а именно, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Ал. 2 на текста предвижда, че давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Жалбоподателката оспорва, че в
настоящия случай не е налице прекъсване на давността, тъй като предприетите
действия по принудително изпълнение на са й били съобщени.
Основният
довод на оспорващата за неправилност на обжалваното решение е за неправилно
приложение от съда на чл. 171, ал. 1 ДОПК и в частност на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК. Съгласно тази разпоредба давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Оспорващата счита, че
смисълът на разпоредбата е не просто предприемане на действия по принудително изпълнение,
а връчването на съобщение за това на задълженото лице.
Съгласно
чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА)
разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако
са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби,
на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Изхождайки от това
законово изискване и съобразявайки разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от
Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове
семантичното тълкуване на употребения от законодателя израз "предприемане
на действия по принудително изпълнение" не оставя никакво съмнение на
волята на законодателя. Става въпрос за факта на предприемане на действия по
принудително изпълнение, а не за факта на връчване на задълженото лице на
съобщение за доброволно изпълнение.
Този
подход на законодателя безспорно цели да охрани интереса на фиска - тогава,
когато публичният взискател и публичният изпълнител проявяват активност да
упражнят правомощията си, но по независещи от тях причини това не може да се
осъществи, законодателят е предвидил възможност за прекъсване на давността.
Настоящия съдебен състав намира възраженията на жалбоподателката, че
само получаването на съобщение или друг акт на публичния изпълнител може да
прекъсне давността за неоснователно по следните съображения: От граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК става ясно, че законодателят е обвързал прекъсването на
давността, не с действие на длъжника, а с действие на публичния изпълнител по
принудителното изпълнение. Това действие обаче неправилно се определя от
жалбоподателката като такова, което винаги да поражда действие от датата на
съобщаването му и оттам се прави погрешния извод за липсата на прекъсване на
давността, поради неполучаване на съобщението за доброволно изпълнение. Такова
действие на публичния изпълнител може да бъде например налагането на
обезпечителни мерки, които се съобщават на длъжника след тяхното постановяване,
а имат действие не от получаване на съобщението за тях, а от датата на която са
получени от съответните банки, Агенции по вписвания, трети лица и т. н., т. е.
с факта, че публичният изпълнител налага обезпечителни мерки давността ще бъде
прекъсната, въпреки че е възможно длъжника да бъде уведомен за тези мерки
значително по-късно от датата на налагането им. Прекъсването на давността
зависи само от това дали публичният изпълнител предприема или не предприема
някакви действия по принудително изпълнение.
Освен това съдът намира, че в случая следва да се прави разлика между
„предприемане на действия по принудителното изпълнение“, „образуване
на изпълнително дело“ и „започване на производството по принудително
изпълнение“. Отношението на „предприемането на действия по принудителното
изпълнение“ от една страна, към
понятията „образуване на изпълнително дело“ и „започване на производството по
принудително изпълнение“ от друга, е както общото към частното. Съгласно чл.210,
ал.1 от ДОПК страни в производството за принудително изпълнение са: публичният
взискател; длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите
лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника: третите лица със
самостоятелни права върху обекти на изпълнението и обезпечените кредитори.
Видно от разпоредбата на чл. 220 ал.1 от ДОПК
когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се
образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от
публичния взискател. От анализа на цитираните норми следва, че изпълнителното
производство се образува по заявление на публичния взискател. Постъпилото
заявление на публичния взискател, ведно с изпълнителния титул при публичния
изпълнител, според настоящия състав, е първото предприето действие по
принудителното изпълнение, за което законът не предвижда длъжникът да бъде
уведомяван. Едва след това започва производството по принудително изпълнение с
изпращане на съобщение за доброволно изпълнение.
От изложеното следва, че субекти на
„предприемането на действия по принудително изпълнение“ са публичният взискател и публичният
изпълнител.
Казано по друг начин нормата, която определя прекъсването на давността,
е създадена с цел стимулиране работата на публичните взискатели и публичните
изпълнители и е без значение дали длъжниците получават или не съобщения за
техните действия, тъй като същата е създадена в интерес на фиска. Нередовното
връчване на съобщението за доброволно изпълнение има отношение само към
законосъобразността на последващите изпълнителни действия, които могат да бъдат
обжалвани.
С оглед гореизложеното се налага
изводът, че действията на публичния изпълнител, обективирани в Разпореждане № 1900013-137-0005201/31.05.2019
г. са правилни и законосъобразни, както и такова е постановеното решение от
директора на ТД на НАП Пловдив.
При този изход на делото искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и
следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК,
във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, IV- ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.П. *** против решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 236/02.07.2019 година на директора на ТД на НАП град
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 66-20-1004/20.06.2019
г., подадена от Р.И.П. срещу разпореждане изх.№ 1900013-137-0005201/31.05.2019
г., в частта, с която е отказано погасяване по давност на публичните
задължения по декларация по образец № 6
за 2010 г. и 2011 г.
ОСЪЖДА Р.И.П. *** да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2
от ДОПК.
СЪДИЯ:/П/