Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 323 Година 04.03.2020 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети
февруари
Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5274 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМ. и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.П.Б. твърди в поправената
си искова
молба, че бил държавен служител в М. от 1993 г., като от април
2014 г. бил държавен служител на сектор О. С. към З. К. при Д. в ответната Г. -
М. С.. Назначен бил на длъжност -. През трите предхождащи настоящата искова претенция
години, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като
полагал труд на смени по график с продължителност от 12 часа. Така положеният
от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта
от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане на нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа. Обичайното местоизпълнение на служебните му
задължения било в С.. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМ., който се
явявал специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМ..
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМ. регламентирала, че работното време на
държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187,
ал. 5 ЗМ. работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен
платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работа в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на
заеманата от него длъжност през процесния период, полагал труд през нощта
(22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумирано.
Отношенията между страните следвало да се уреждат съобразно чл. 187, ал. 5-6 ЗМ.,
който предвиждал компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. В случая следвало да
приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която предвиждала преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка, според чл. 187, ал. 9 ЗМ., редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба
на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г.
действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г.,
в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в
ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г.
и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., а работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.отм.),
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножавал по 0,143. В следващите
две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., които били
приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., липсвала
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на
изрична норма обаче, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен,
а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в М.. Била налице непълнота в специалната уредба, която
касаела служителите в М.. В този смисъл следвало субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, която гласяла, че при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или 1,143. Предвид, че основното му трудово възнаграждение било в размер
на 890 лева, а почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева,
ответникът не му бил изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, който
бил формиран след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 /8
часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50
% /чл. 187, ал. 6 ЗМ./, както и мораторна лихва за същия. Организацията и
разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на
работата извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба
8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно чл. 18 ал. 3 от същата Наредба, в случаите,
когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си
задължения, надвишал нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен
период, този труд се компенсирал като труд извън редовното работно време и се
отчитал с протокол /приложение 1/, без да се издавала заповед по ал. 1, който
се изготвял и утвърждавал по реда на чл. 23. Съгласно чл. 24, ал. 2, положения
труд извън редовното работно време от държавните служители работещи на смени,
се отчитал в часове за месеца, през който бил положен, с протокол /приложение
3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата, отработеното време между 22.00
часа до 06.00 часа ... се отчитало с протокол /приложение 6/. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, възнаграждението за труд извън
работното време се включвало в месечното възнаграждение и се изплащало в
месеца, който следвал този, в който бил положен трудът, при своевременно
предоставяне на протокол във финансова служба. В този смисъл ответникът, при
едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за
периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и му заплати
отработеното време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в
който този труд бил положен и съответно следвало същият да се заплати с
дължимото му възнаграждение за положен труд през месеца, следващ този, в който
бил положен извънредния труд. Ответникът бил изпаднал в забава от изтичането на
месеца, следващ този, в който бил положен труда и от първо число на следващия
месец му дължал обезщетение за това, по месеци и в размери, както е подробно
описано в поправената му искова молба. След
частичното прекратяване на делото с определение № 3802/22.10.2019 г. и
допуснатото с протоколно определение от 19.02.2020 г. изменение в размера на
предявените искове, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10.89 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд за октоМ.и 2016 г., с 3.17 лева мораторна
лихва от 01.12.2016 г. до 14.10.2019 г., сумата от 46.29 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд за ноеМ.и 2016 г., с 13.08 лева
мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 46.29 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за декеМ.и 2016
г., с 12.68 лева мораторна лихва от 01.02.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 49.01
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
януари 2017 г., с 13.04 лева мораторна лихва от 01.03.2017 г. до 14.10.2019 г.,
сумата от 43.56 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за февруари 2017 г., с 11.22 лева мораторна лихва от 01.04.2017
г. до 14.10.2019 г., сумата от 49.01 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за март 2017 г., с 12.21 лева
мораторна лихва от 01.05.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 24.50 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за април 2017
г., с 5.89 лева мораторна лихва от 01.06.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 32.67
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за май 2017
г., с 7.59 лева мораторна лихва от 01.07.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 46.28
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юни 2017
г., с 10.35 лева мораторна лихва от 01.08.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 27.23
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юли 2017
г., с 5.85 лева мораторна лихва от 01.09.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 59.90
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
август 2017 г., с 12.38 лева мораторна лихва от 01.10.2017 г. до 14.10.2019 г.,
сумата от 46.28 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за септеМ.и 2017 г., с 9.17 лева мораторна лихва от 01.11.2017
г. до 14.10.2019 г., сумата от 10.89 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за октоМ.и 2017 г., с 2.07 лева
мораторна лихва от 01.12.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 49.01 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за ноеМ.и 2017
г., с 8.88 лева мораторна лихва от 01.01.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 38.11
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за декеМ.и
2017 г., с 6.57 лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата
от 50.03 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за януари 2018 г., с 8.24 лева мораторна лихва от 01.03.2018 г. до
14.10.2019 г., сумата от 26.49 лева за главница от неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за февруари 2018 г., с 4.13 лева мораторна лихва от
01.04.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за март 2018 г., с 7.74 лева
мораторна лихва от 01.05.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за април 2018
г., с 7.28 лева мораторна лихва от 01.06.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 16.36
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за май 2018
г., с 2.14 лева мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юни 2018
г., с 6.40 лева мораторна лихва от 01.08.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 26.17
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юли 2018
г., с 2.97 лева мораторна лихва от 01.09.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 62.15
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
август 2018 г., с 6.54 лева мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 14.10.2019 г.,
сумата от 32.71 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за септеМ.и 2018 г., с 3.16 лева мораторна лихва от 01.11.2018
г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за октоМ.и 2018 г., с 4.62 лева
мораторна лихва от 01.12.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за главница
от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за ноеМ.и 2018 г., с 4.17
лева мораторна лихва от 01.01.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 45.80 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за декеМ.и 2018
г., с 3.26 лева мораторна лихва от 01.02.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 50.40
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
януари 2019 г., с 3.19 лева мораторна лихва от 01.03.2019 г. до 14.10.2019 г.,
сумата от 36 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за февруари 2019 г., с 1.97 лева мораторна лихва от 01.04.2019 г. до
14.10.2019 г., сумата от 50.40 лева за главница от неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за март 2019 г., с 2.34 лева мораторна лихва от
01.05.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 36 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за април 2019 г., с 1.36 лева
мораторна лихва от 01.06.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 36 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за май 2019 г.,
с 1.06 лева мораторна лихва от 01.07.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 75.60
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юни 2019
г., с 1.57 лева мораторна лихва от 01.08.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 32.40
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юли
2019 г., сумата от 50.40 лева за главница от неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за август 2019 г., сумата от 14.40 лева за главница от
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за септеМ.и 2019 г., и
сумата от 32.40 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за октоМ.и 2019 г., и законна лихва върху главниците от подаване
на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът Г. оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените по
делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок
отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Не
е спорно между страните, че ищецът е държавен служител в М., като през исковия
период от
14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. е
заемал при ответника длъжността „-“ група - Сектор „-” при
- „К.“ (л. 96). Не е спорно и
обстоятелството, че е работил на 12-часови смени, в който
случай работното време се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187,
ал. 3, изр. 1 ЗМ.).
За тези служители, нормата на чл. 187, ал. 3, изр.
4
ЗМ. предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. За същите служители разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМ. предвижда,
че работата извън редовното
им
работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд, за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Този труд според чл. 187, ал. 6 ЗМ. се запаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Според чл. 187, ал. 9 ЗМ., редът за организацията
и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на
държавните служители, се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. регламентацията на
отношенията, свързани с компенсирането на извънредния труд
на държавните служители, се съдържа в издадената от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за
неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители (Обн. ДВ, бр. 60/2016 г., в
сила от 02.08.2016 г., отм. ДВ, бр. 3/10.01.2020 г., като отмяната е в сила от
10.01.2020 г.).
Същата предвижда
отработеното време между 22.00 и 06.00 часа да се отчита с протокол по
приложение № 6, в който броят часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа,
както и на положеният труд извън редовното работно време, да се посочват само в
цяло число (чл.
31 Наредбата).
Същата Наредба, за разлика от чл. 31, ал. 2 от действалата до 01.04.2015 г.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.),
не предвижда превръщането на нощните часове в дневни. Поради това за исковия
период ответникът не е превръщал отработените от ищеца часове нощен труд в
дневни, видно от заключението на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза (т.
1 ЗСИЕ, л. 413).
Според последното, ако се превърнат отработените от ищеца за този период 1737
часа нощен труд в дневни, като се умножат по коефициент 1.143, се получават за
доплащане 245 часа извънреден труд, за който се полага допълнително
възнаграждение в размер на 1683.70 лева (л.
411).
Поради
това страните спорят само по въпроса - налице ли е празнота в чл. 31 от
действалата за исковия период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която не
предвижда превръщането на отработените от държавните служители в М. часове
нощен труд в дневни и следва ли да се приложи поради това по аналогия нормата
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (Обн. ДВ, бр. 9/2007 г.),
според която, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното
отчитане на работното време за съответното работно място.
Отговорът
на този въпрос обаче е отрицателен. Не само защото отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния ЗМ. и издадените въз основа на него наредби, поради което са
неприложими разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него наредби (така
и Р 55-2015-III
г.о.).
Още повече, че не КТ и издадените въз основа на него наредби (каквато
е НСОРЗ - § 2 от ЗР на същата), а ЗДСл и издадените въз
основа на него подказаконови нормативни актове, се явяват общи по отношение на
специалния ЗМ. (Р 311-2019-IV г.о.).
Поради това, при наличие на празнота в последния, следва да намери субсидирано
приложение именно общият ЗДСл, а не КТ. Но и защото, в случая не е налице
непълнота в чл. 31 от действалата за исковия период Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Поради това не може да се приложи по аналогия чл. 9, ал. 2 НСОРЗ (чл.
46, ал. 2, изр. 1 ЗНА). Първото кумулативно законово
условие за прибягването до такава аналогия е фактическите състави да не са
уредени пряко от правната норма. Поради това само при липса на пряко отнасяща
се до фактическия състав норма (а не различната уредба на
този състав в различните закони), може да се прибягва до
аналогия на закона (в този смисъл Р 22-1977-ОСГК). За
това обаче се изисква кумулативно още, уредбата на предвидените случаи да е и
създадена с оглед на общите моменти, на които се основава подобието между тях и
неуредените такива (Р 22-1977-ОСГК). Иначе, аналогията няма
да отговаря и на целта на акта, а в този случай тя също не се допуска (чл.
46, ал. 2, изр. 1 ЗНА).
Поради
това и в случая не може да се приложи по аналогия нормата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Не само защото не е налице непълнота в действащата за процесния исков
период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., защото нормите й уреждат пряко
фактическият състав на отчитането и компенсирането на положеният от държавните
служители в М. извънреден труд, независимо, че уредбата им е различна от тази в
НСОРЗ. Но и защото, само в КТ, за разлика от ЗМ., законодателят е установил различна
нормална продължителност на работното време през деня от 8 часа, а през нощта до 7 часа (чл.
136, ал. 3 и чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ). Именно поради това при
трудовите договори, с оглед особеностите при сумираното изчисляване на
работното време (при което, установената нормална продължителност на
същото се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата
период от време, в който продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира
с почивка в границите на отчетния период, по който начин балансът на
работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане,
и само
ако в
края на отчитане нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд),
се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за превръщането на нощните часове
в дневни, като положените през отчетния период часове труд през нощта се
умножават с коефициент 1.143, получен от съотношението 8/7 между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното
му отчитане в КТ (така и Р 14-2012-IV
г.о.).
В специалния ЗМ. обаче, е уредена еднаква нормална продължителност от 8 часа на
работното време през деня и нощта при работа на смени. Това е ясно указано в
нормите на чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМ., според които, в относимата им за
случая част, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в М. е 8 часа дневно, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради това разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложима и по аналогия, защото предвижда превръщането
на нощните часове в дневни с коефициент, равен на съотношението между различната
нормална продължителност на дневното и нощно работно време, установено в КТ, което,
според специалния чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМ. е едно и също при работа
на смени – 8 часа, при което коефициентът би бил 1 (8/8),
а в този случай броят на нощните часове не се увеличава. Именно поради това в
чл. 31 от действащата за исковия период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., не
е предвидено превръщане на нощните часове в дневни, което не представлява
непълнота на същата Наредба.
Неоснователни
са доводите за противното на пълномощника на ищеца в писмената му защита.
Посочената в същата норма на чл. 188, ал. 2 ЗМ., според която, държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват
със специалната закрила по КТ, препраща само
към приложението на специалната закрила по чл. 140, ал. 3 и 4, и чл. 140а КТ,
която е в съответствие с разподебите на чл. 9-13 от Директива 2003/88/ЕО, но не
и към установената в чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ нормална продължителност на
нощния труд, нито към неговото превръщане в дневен при сумирано отчитане на
работното време.
С
оглед нормата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМ., са неоснователни и доводите по
същество на пълномощника на ищеца в писмената му защита, че в
ЗМ. липсвало определяне на
нормалната
продължителност за нощния труд на държавните служители,
както и
съобразяване на издадените в тази насока подзаконови нормативни
актове с разпоредбите на Директива
2003/88/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, която, съгласно чл. 1, т. 3, се прилага
за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни. Разпоредбата на чл.
187, ал. 3, изр. 4 ЗМ.
е в унисон именно с чл. 8, б. „а“ от същата Директива 2003/88/ЕО, според
която, държавите
- членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната
продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не
надвишава средно 8 часа за всеки 24 - часов период,
както и
с чл. 8 б. "б" от тази Директива, според която,
работниците, които полагат нощен труд, и чиято работа е свързана с особени
рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от 8 часа за
всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. А приетата по силата
на делегацията на чл. 187, ал. 9 ЗМ. и действала за исковия период
норма на чл. 31 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която не предвижда
превръщането на нощните часове в дневни, е в съответствие именно със
специалните норми на чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМ.,
които предвиждат еднаква нормална продължителност от 8 часа на работното време
през деня и нощта на работещите на смени държавни служители в М..
Не
биха могли да бъдат споделени и доводите в писмената защита на пълномощника на
ищеца, че неприложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, за превръщане на
положените часове нощен труд в дневен, би поставило държавните служители в М. в
по-неравностойно положение с тези по трудов договор. Трайна е практиката на ВКС, че от значение при установяването на
дискриминация е само обективно съществуващият недопустим противоправен резултат
при упражняване на дейност, проявен в която и да е от очертаните в чл. 6, ал. 2
КРБ и чл. 4 ЗЗДискр форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването й са спазени съответните нормативни
изисквания. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на посочените
признаци обаче, следва да се преценява в сравнение с начина, по който се
третира, е било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Поради това оплаквания, произтичащи само от приложението на законови
разпоредби, предвидени в специалните закони, по същество са неотносими към наличието
на дискриминация (Р 231-2010-IV г.о., Р 153-2010-III
г.о., Р 428-2010-IV г.о., Р 871-2011-IV
г.о.). В
този смисъл, след като нормалната продължителност от 8 часа на работното време
през нощта за работещите на смени държавни служители в М., е въведана със
законовата норма на чл. 187, ал. 3, изр. 4 от специалния ЗМ., същата не може
поради това да представлява дискриминация (в
този смисъл и Р 555-2009-III г.о.).
Тази продължителност е наложена от спецификата на работата на тези служители в М.
и поради това не представлява по-неблагоприятно тяхно третиране в сравнение с
тези, които работят на трудов договор.
А
след като е така и по делото не е установено ищецът, чиято е тук според чл.
154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, да е полагал за исковия период от
14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., през който е работил на 12-часови смени, нощен
труд между 22,00 и 6,00 часа, който да надвишава установената в чл. 187, ал. 3,
изр. 4 ЗМ. негова нормална продължителност от средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а посочената в исковата му молба норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за
превръщането му в дневен е неприложима, то съдът не би могъл да приеме, че поради
това същият е положил през този период извънреден труд, който да не му е заплатен,
защото такъв е само трудът, който служителят е положил извън установеното за
него редовно работно време (чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМ.),
а положеният от него такъв за исковия период, без превръщането на нощните
часове в дневни, страните не спорят, че ответникът му е заплатил. Поради това
исковете му по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМ. за осъждането на ответника да му
заплати възнаграждения за такъв положен за исковия период извънреден труд, след
превръщане на положения от него труд през нощта в дневен, заедно с акцесорните
му искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане и на мораторни лихви за забава в
плащането им, са недоказани още в своето основание. Поради това, като
неоснователни, следва да бъдат изцяло отхвърлени, заедно с акцесорните му претенции
за законна лихва и разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение
на техния размер, защото това се явява безпредметно.
При този
изход на делото,
дължимата се за същото държавна такса, от плащането на която ищецът е
освободен съгласно чл. 126 ЗДСл, ще следва да остане за сметка на държавата (чл.
78, ал. 6 ГПК).
При този изход на делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски, изчерпващи се в случая с възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (чл. 78,
ал. 3 и 8 ГПК).
Водим от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от М.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** -,
искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Г., с Булстат
-, с адрес
-, да му заплати сумата от 10.89 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд за октоМ.и 2016 г., с 3.17 лева мораторна
лихва от 01.12.2016 г. до 14.10.2019 г., сумата от 46.29 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд за ноеМ.и 2016 г., с 13.08 лева
мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 46.29 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за декеМ.и 2016
г., с 12.68 лева мораторна лихва от 01.02.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 49.01
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
януари 2017 г., с 13.04 лева мораторна лихва от 01.03.2017 г. до 14.10.2019 г.,
сумата от 43.56 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за февруари 2017 г., с 11.22 лева мораторна лихва от 01.04.2017
г. до 14.10.2019 г., сумата от 49.01 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за март 2017 г., с 12.21 лева
мораторна лихва от 01.05.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 24.50 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за април 2017
г., с 5.89 лева мораторна лихва от 01.06.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 32.67
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за май 2017
г., с 7.59 лева мораторна лихва от 01.07.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 46.28
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юни 2017
г., с 10.35 лева мораторна лихва от 01.08.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 27.23
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юли 2017
г., с 5.85 лева мораторна лихва от 01.09.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 59.90
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
август 2017 г., с 12.38 лева мораторна лихва от 01.10.2017 г. до 14.10.2019 г.,
сумата от 46.28 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за септеМ.и 2017 г., с 9.17 лева мораторна лихва от 01.11.2017
г. до 14.10.2019 г., сумата от 10.89 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за октоМ.и 2017 г., с 2.07 лева
мораторна лихва от 01.12.2017 г. до 14.10.2019 г., сумата от 49.01 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за ноеМ.и 2017
г., с 8.88 лева мораторна лихва от 01.01.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 38.11
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за декеМ.и
2017 г., с 6.57 лева мораторна лихва от 01.02.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата
от 50.03 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за януари 2018 г., с 8.24 лева мораторна лихва от 01.03.2018 г. до
14.10.2019 г., сумата от 26.49 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за февруари 2018 г., с 4.13 лева мораторна лихва от 01.04.2018
г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за март 2018 г., с 7.74 лева
мораторна лихва от 01.05.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за април 2018
г., с 7.28 лева мораторна лихва от 01.06.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 16.36
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за май 2018
г., с 2.14 лева мораторна лихва от 01.07.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юни 2018
г., с 6.40 лева мораторна лихва от 01.08.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 26.17
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юли 2018
г., с 2.97 лева мораторна лихва от 01.09.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 62.15
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
август 2018 г., с 6.54 лева мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 14.10.2019 г.,
сумата от 32.71 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за септеМ.и 2018 г., с 3.16 лева мораторна лихва от 01.11.2018
г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за октоМ.и 2018 г., с 4.62 лева
мораторна лихва от 01.12.2018 г. до 14.10.2019 г., сумата от 52.34 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за ноеМ.и 2018
г., с 4.17 лева мораторна лихва от 01.01.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 45.80
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за декеМ.и
2018 г., с 3.26 лева мораторна лихва от 01.02.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата
от 50.40 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за януари 2019 г., с 3.19 лева мораторна лихва от 01.03.2019 г. до
14.10.2019 г., сумата от 36 лева за главница от неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за февруари 2019 г., с 1.97 лева мораторна лихва от
01.04.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 50.40 лева за главница от неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за март 2019 г., с 2.34 лева
мораторна лихва от 01.05.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 36 лева за
главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за април 2019
г., с 1.36 лева мораторна лихва от 01.06.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 36
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за май 2019
г., с 1.06 лева мораторна лихва от 01.07.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 75.60
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юни 2019
г., с 1.57 лева мораторна лихва от 01.08.2019 г. до 14.10.2019 г., сумата от 32.40
лева за главница от неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за юли
2019 г., сумата от 50.40 лева за главница от неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за август 2019 г., сумата от 14.40 лева за главница от
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за септеМ.и 2019 г., и
сумата от 32.40 лева за главница от неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за октоМ.и 2019 г., и законна лихва върху главниците от 14.10.2019
г. до изплащането им, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА М.П.Б. с п.с., да заплати Г. с п.а., сумата от 50 лева за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 04.03.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: