Определение по дело №223/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6823
Дата: 30 март 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20201100500223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 30.03.2020 г.

         Софийски градски съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 30.03.2020 г., в състав:

                                                        Председател: Богдана Желявска                                                                       Членове: Евгени Георгиев

                                                                           Екатерина Стоева

разгледа докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. No. 223 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

I.             Твърдения и искания

 

1.           На жалбоподателя

 

[1] На 12.12.2019 г. „А.М.“ ЕООД (А.) е подал „молба/жалба“ срещу:

1. размера на вземането по акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК;

2. свръхобезпеченост на вземането чрез налагане на прекалено много обезпечителни мерки, целящи събирането на вземането;

3. размера на определените разноски. Затова А. е поискал намаляване на размера на вземането, наложените запори и възбрани, както и  определените разноски (л. 4-7 от делото на СГС).

 

2.           На ЧСИ

 

[2] ЧСИ Х. е заявила, че първите две искания са недопустими, а третото е неоснователно (л. 32-33 от делото на СГС).

      

3.           На взискателя

 

[3] Взискателят С.О.е оспорил жалбата. Той е заявил, че тя е неоснователна и моли съда да я отхвърли (становището, л. 31 от делото на СГС).

 

II.         Обстоятелства, които съдът установява

 

[4] На 01.07.2019 г. С.О.е издала акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който е влязъл в сила на 30.09.2019 г. (л. 4 от изп. дело). На 04.11.2019 г. С.О.е възложила на ЧСИ С.Х. да събере вземането по акта за установяване на задължения (л. 1 от изп. дело). На 05.12.2019 г. ЧСИ Х. е връчила на А. покана за доброволно изпълнение (л. 19 от изп. дело). На 12.12.2019 г.  А. е подал процесната „молба/жалба“.

 

III.      Решение на съда

 

[5] „Молбата/жалба“ е недопустима по отношение на първите две искания, защото чл. 435 от ГПК не предвижда такива основания за обжалване на действия на съдебен изпълнител. Затова в тази ѝ част съдът оставя „молбата/жалба“ без разглеждане.

 

[6] „Молбата/жалба“ по отношение на третото искане - за намаляване на разноските по изпълнение - е изпратена на СГС преждевременно и следва да се върне на ЧСИ Х.. Съдът приема това поради следното: при обжалването на разноски в изпълнителното производство по аналогия се прилагат разпоредбите на ГПК относно разноските по исковото производство. Затова при несъгласие на страна по изпълнителното дело с определените разноски се прилага процедурата за разноските по исковото производство (определение на ВКС 486-2017-IV Г. О. по ч. гр. д. 3 625/2017 г.).

 

[7] Тази процедура е уредена в чл. 248 от ГПК. При несъгласие на страна с определените разноски, тя трябва да поиска от съда изменение на акта му в частта за разноските. Това искане се съобщава на другата страна, като ѝ се дава възможност за становище. След това съдът, постановил акта за разноски, се произнася по искането с разпореждане, което се съобщава на страните и подлежи на обжалване с частна жалба. ЧСИ следва да действа по начина, по който действа съдът, постановил първоначалния акт за разноски, чието изменение или допълване се търси.

 

[8] Процедурата е такава, за да се осигури възможност на органа, постановил първоначалния акт за разноски, да може да поправи евентуално своя грешка, ако има такава. Целта е както да се ограничат грешките, така и да се ограничат жалбите до по-горната инстанция и така да се постигне ефективност.

 

[9] В случая ЧСИ Х. е администрирала „молбата/жалба“ на А. по отношение на разноските преди тя да се е произнесла по нея. Ето защо в тази част „молбата/жалба“ е преждевременно изпратена на СГС и съдът я връща на ЧСИ Х. за произнасяне по нея. Затова съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

[10] ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „молба/жалба“ от 12.12.2019 г. „А.М.“ ЕООД по изп. дело 20198630402295 на ЧСИС.Х. в следните ѝ части:

1. относно размера на вземането по акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК;

2. относно свръхобезпеченост на вземането чрез налагане на прекалено много обезпечителни мерки, целящи събирането на вземането.

 

[11] ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му относно искането в „молба/жалба“ от 12.12.2019 г. „А.М.“ ЕООД по изп. дело 20198630402295 на ЧСИС.Х. за намаляване на разноските по изпълнението и в тази част ВРЪЩА на ЧСИ Х. за произнасяне „молбата/жалба“ от 12.12.2019 г. на „А.М.“ ЕООД.

 

[12] Определението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта му по пар. 11. В частта му по пар. 10 определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението. При подаване на частна жалба следва да се представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне частната жалба.

 

Председател:                                 Членове: 1.                   2.