Р Е Ш Е Н И Е №
от 13.12.2019 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2004/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 215 от Кодекса на труда.
Образувано
е по подадена от Г.Д.Г., чрез адв. П. С.
- ВТАК, срещу ЕТ "МАГДАК - Радостин Митев" - град Велико Търново
исковата молба. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че с Трудов договор
№ 531 от 29.06.2017 година Г.Д.Г. е назначен на длъжността
"шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" при ответника с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463.00 лв., считано от
30.06.2017 година. Посочва, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със Заповед № 00000448 от
27.12.2018 година. Твърди, че ищецът е изпълнявал стриктно задълженията си по
извършването на международни превози от България до Германия и обратно, както и
от Германия до Италия през Австрия и обратно. Посочва, че за периода от
08.10.2018 година до 27.12.2012 година не му е изплатено трудово възнаграждение
в размер на 863.00 лева, както и че не са му изплатени командировъчни пари на
база изминати километри, които му се полагат съобразно НСКСЧ за осъществените
курсове с товарния автомобил за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018
година в общ размер на 4 082.00 лева. Твърди, че за осъществените курсове зад
граница ищецът е депозирал при ответника отчети със съответните документи,
които са приемани без възражения. Посочва, че е отправил покана до последния за
изплащане на дължимите му суми, но същите не са изплатени. След допуснато в проведеното на 25.09.2019
година съдебно заседание изменение на предявените искове, е направено искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 510.00 лева,
представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2018 година,
както и сумата в размер на 4 082.00 лева, представляваща командировъчни пари за
периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения,
че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни, поради
което и като такива същите следва да бъдат отхвърлени. Признава, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което към момента е прекратено
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Посочва, че в съответствие с действащото
законодателство, вътрешните правила за организация на работната заплата на
предприятието и трудовия договор, трудовите възнаграждения за месеците октомври
и ноември 2018 година, след извършване на съответните удръжки са изплатени в
брой срещу подпис на работника. Твърди, че с банкови преводи по лична банкова
сметка *** командировъчни пари за осъществените от работника курсове зад
граница за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година. Претендира да
бъдат присъдени направените от търговеца разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по
делото Трудов
договор № 531 от 29.06.2017 година и Заповед
№ 448 от 27.12.2018 година /л. 5 и 6 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС/ се
установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" с уговорено основно месечно
възнаграждение 463.00 лева, което е
прекратено, считано от 27.12.2018 година. Не е спорно между страните и че
ищецът като водач на товарен автомобил, собственост на ответника, е извършвал
международни превози на стоки и товари от България до Германия и обратно, както
и от Германия до Италия през Австрия и обратно. Тези обстоятелства се установяват
и от приложените по делото оригинали на заповеди за командировка в чужбина и
пътни листи, както и заверени копия на ЧМР товарителници други документи,
свързани с пътуванията /л. 88-93 и л. 18-49/. Със Заповед № 10728-1 от
06.10.2018 година /л. 90/ ищецът е бил командирован до Германия, Италия и
Холандия, и обратно за 19 дни, считано от 08.10.2018 година; със Заповед № 10832-1 от 26.10.2018 година /л.
89/ същият е бил командирован до Германия и Италия, и обратно за 27 дни,
считано от 27.10.2018 година, а със Заповед № 10974 от 23.11.2018 година /л.
88/ Г.Д.Г. е бил командирован до Германия, Италия, Белгия, Австрия и обратно за
28 дни, считано от 23.11.2018 година.
По делото е представена и Заповед № 30-08-18/30.08/2018
година за определяне на командировъчните средства за водачите на тежкотоварни
автомобили при изпълнение на международни рейсове /л. 87/.
Видно от приложените фишове за заплати, подписани от Г.Д.Г.
/л. 19 и 20 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС / на същия са изплатени
трудовите възнаграждения за месеците октомври и ноември 2018 година в размер на
791.50 лева.
По делото са представени и заверени копия на три броя
вносни бележки за внесени по банкова сметка *** /л. 21-23 от гр.д. № 513/2019
година на ГОРС/ - от 12.11.2018 година за сумата в размер на 1 994.02 лева; от
26.11.2019 година за сумата в размер на 997.00 лева и от 28.11.2018 година за сумата
в размер *** 197.00 лева, както и заверено копие на извлечение от банкова
сметка на Г.Д.Г. за периода от 01.06.2017 година до 31.12.2018 година /л. 112/.
От Молба от 07.01.2019 година на Г.Д.Г., ведно с разписка
се приемане на пратка /л. 7 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС/ се установява,
че ищецът е поканил ответника да му заплати в тридневен срок сумата в размер на
4 945 лева - трудово възнаграждение и командировъчни пари за периода от
11.10.2019 година до 11.12.2019 година.
В проведеното на 25.09.2019 година съдебно заседание Г.Д.Г.
заявява, че "тези пари, които съм получил 997.00 лева и 1994.02 лева
представляват общо трудово възнаграждение и командировъчни пари за периода от
12.10.2018 година до 12.11.2018 година."
В
съдебно заседание на 13.11.2019 година са събрани гласни доказателства. Свидетелката
Й. С. М. заявява, че работи при ответника от 2016 година, като отчетник счетоводство. Посочва,
че познава ищеца по делото, който е работил при тях като шофьор и го е виждала
няколко пъти, когато е предавал отчетите си. Заявява, че командировъчните
заповеди се издават от главния счетоводител в началото на курса, като
определените в тях пари се превеждат авансово, като след завръщането се
изравняват, а командировъчните заповеди се оформят накрая, след като курсът е
приключил, за да може да се установи конкретно колко дни е бил шофьорът в
чужбина, тъй като няма как да се знае предварително с точност колко време ще
продължи конкретният курс. Посочва, че пътните листи също се оформят в края на
курса - шофьорът представя пътните си листи, заедно с всички други документи,
ЧМР и бележки, като такси за гориво, за да могат да се отчетат. Нейната работа
е по така представените документи и записка да изготви окончателните пътни
листи, за да са разбираеми за счетоводителката. Посочва, че листите се
подписват от този, който ги проверява и изготвя, т.е. от нея, след което се
предават на счетоводителката за пускането на окончателните командировъчни и да
се опише разхода на гориво, защото в пътните листи се записват изминатите
километри с пълно и празно ремарке. Заявява, че не уведомява шофьора за
окончателния пътен лист, а директно го представя в счетоводството, но ако е
налице някаква разлика между представените пътни документи и това, което е
представил шофьорът уведомява Радостин Митев и той се свързва с шофьора.
От заключението на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза /л. 73-80/ се установява, че размерът на
трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018
година е в размер на 1 121.29 лева, като са изплатени сумите за месец октомври
и месец ноември в размер на 791.50 лева, а за месец декември не е изплатено
месечното възнаграждение в размер на 329.79 лева. Размерът на командировъчните
пари на ищецът, които му се следват за осъществените курсове зад граница в
периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, изчислени на база
командировъчни средства на ден по представената от ответника заповед за
определянето им, са общо в размер на 3 613.14 лева за 77 дни, от които са
изплатени 3 188.02 лева, респективно - размерът на дължимите и незаплатени за
този период командировъчни пари е 425.12 лева. В счетоводството на ответника,
осъществените от ищеца превози в чужбина на общностна територия в периода от
01.10.2018 година до 27.12.2018 година са осчетоводени по законоизискуемия
начин с всички придружаващи осчетоводяването на командировката документи. В
проведеното на 13.11.2019 година съдебно заседание вещото лице пояснява, че от
назначаването на ищеца до прекратяването на трудовия му договор общата сума на
начислените командировъчни средства и изплатените такива е в размер на 29
212.02 лева и съвпадат, а изчислявайки само за периода, посочен в исковата
молба от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, има разлика от 425.12 лева,
тъй като в предходните командировки има надплатена сума, която покрива
разликата за процесния период. По отношение на сумата в размер на 197.00 лева,
посочена в извлечението от банковата сметка на ищеца и отразена в експертизата,
не може да бъде установено дали е изтеглена от собственикът на сметката или е
сторно поради техническа грешка на банката.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Уважаването на предявения по
делото иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ предпоставя ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните, както и че е изпълнявал трудовите си задължения
за посочения в исковата молба период. По отношение на иска с правно основание
чл. 215 КТ ищецът е този, който в условията на пълно и главно доказване следва да
установи съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, във
връзка с което е осъществявал
международен превоз, конкретните командировки, по които е осъществявал
международен превоз от България до Германия и обратно, както и от Германия до
Италия, през Австрия и обратно, броя на дните, за които е бил командирован през
заявения с исковата молба период, както и размера на претенцията си. При
установяването на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за заплащане както на трудовото възнаграждение на
ищеца, така и на дължимите му командировъчни пари.
Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването
на трудовото правоотношение между страните не е спорно между тях, а се
установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал
длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" за
посочения в исковата молба период. Няма спор между страните по делото, че Г.Д.Г.
е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, поради което и на основание
чл. 128, т. 2 КТ за ответника е възникнало задължението да му плати уговореното
трудово възнаграждение за процесния период. По делото са представени два броя
фишове за заплати, носещи подписа на ищеца, от които категорично се установява,
че му е изплатено трудовото възнаграждение за месеците октомври и ноември 2018
година. Ответникът обаче не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърдението си, че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца за месец декември 2018 година. В тази връзка и от
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че на Г.Д.Г. не е изплатено дължимото трудово възнаграждение за
месец декември 2018 година в размер на 329.71 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване, работникът или служителят има
право на дневни и квартирни пари, при условия и в размери определени от
Министерския съвет. В рамките на законовата делегация е издадена Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина, която урежда условията и
редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и
специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на
командированите лица.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 1 НСКСЧ предвижда, че персоналът на сухоземните транспортни средства
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни
рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Последното
предвижда, че размерите на командировъчни пари, включително квартирни такива,
дължими на персонала на сухоземни транспортни средства и специални средства,
като шофьори и стюардеси при автомобилни превози, при командироването им в
чужбина са както следва: при единична езда /когато по време на превоза товарният
автомобил се управлява само от един шофьор/ - 27 евро на ден, а при двойна езда
/когато товарният автомобил се управлява от двама шофьори/ - 21 евро на ден.
В разпоредбата на
чл. 31, ал. 6 от Наредбата пък е предвидена възможността на ръководителите на предприятия да могат да
определят размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложения № 3, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на
работа и организация на международните рейсове. В цитираната разпоредба на
практика е предвидена правната възможност командировъчните пари да се определят
от работодателя по начин, различен от уредената в Приложение № 3, т. 1 от
Наредбата методика, а именно чрез въвеждане на единна ставка, която съгласно
чл. 32, ал. 1 се обвързва с пропътуваните километри и други специфични
показатели въз основа на заповед на ръководителя на ведомството или
предприятието.
Трайна и безпротиворечива е практиката на
Върховния касационен съд, че издадените на основание чл. 215 КТ наредби на МС
могат да определят само минималния размер на обезщетенията при командироване,
съответно при определяне на размера им, работодателят не може да ги фиксира под
предвиденото в наредбите. Нормата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ следва да се тълкува в
смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при
командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък
такъв. Това разрешение е трайно и непротиворечиво прилагано от Върховния
касационен съд и напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Нормите на КТ,
които регламентират размерите на обезщетения, включително - делегацията за
определяне на такива, са норми с императивно установен минимум и работодателят
може да се отклони от тях само в интерес на работника и за приложението, на
които съдът следи служебно.
В случая по делото ответникът
е изготвил Заповед №
30-08-18/30.08/2018 година за определяне на командировъчните средства за
водачите на тежкотоварни автомобили при изпълнение на международни рейсове,
с която е определена ставка за командировъчни средства в размер на 24.00 евро
на ден. В представената по делото заповед, определяща командировъчните средства
на шофьорите в предприятието обаче, не е отразен начинът, по който е определена
тази ставка, с оглед експлоатационните и технологични условия на работа -
обвързана ли е с пропътуваните километри или са налице други специфични
показатели и какви са те /чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 31, ал. 6 от Наредбата/.
В тази връзка по делото липсват каквито и да е доказателства за определяне на
командировъчните пари на база изминати километри. Освен това ръководителят на
предприятието не разполага с възможността да определи ставка под минимума,
определен в Наредбата. Както бе посочено и по-горе, целта на Наредбата е да
посочи минималните размери, в които следва да се изплащат командировъчните средства.
Обратното би противоречало на общия принцип, застъпен в трудовото
законодателство, за допустимост на отклонения от законовите правила към по-благоприятни
за работника условия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ,
касаеща размерите на обезщетенията, включително и при командироване. Когато
законодателят предвижда възможността за изплащане на суми в по-нисък размер,
като изключение от общия принцип, това е посочено изрично /например чл. 32, ал.
3 НСКСЧ/, а настоящият случай не е такъв. Ето защо и съобразно законовата
рамка, дадена с 228, ал. 2 КТ, Наредбата допуска отклонение от посочените
размери само в случай, че това се налага от технологичните особености на
трудовия процес и води до заплащане на по-високи суми за командировъчни
средства.
От събраните по
делото доказателства се установява, че за периода от 01.10.2018 година до
27.12.2018 година Г.Г. е бил командирован от работодателя да осъществява
международни превози на товари за 77 дни. Действително по делото са представени
заповеди за командировка в чужбина за 74 дни, но същите са с начален период на
командировката 08.10.2018 година. От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза по делото обаче се установява, че ищецът е бил
в командировка и от 01.10.2018 година за 3 дни. Заключението по допуснатата
експертиза не е оспорено от страните, поради което и настоящият съдебен състав
приема за доказани този факт. Обстоятелството, че за тези периоди ищецът е бил
командирован и е осъществявал международен превоз на товари по тези
направления, не се оспорва и от самия него.
Предвид изложеното
и доколкото през исковия период ищецът е бил командирован за времето на
изпълнение на международни рейсове общо за 77 дни, за работодателя е възникнало
задължение за заплащане на командировъчни пари по смисъла на чл. 215 КТ. По
делото не се установява, а не се и твърди, че Г.Г. е изпълнил процесните
международни курсове при условията на двойна езда, т.е. да е пътувал и с друг
водач, с който на смени да са управлявали товарния автомобил, поради което
следва да се приеме, че на ищеца се дължат командировъчни пари на ден в размер
на 27 евро, съгласно Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 НСКСЧ или общо в размер на 2079.00 евро, с левова
равностойност 4 066.17 лева.
Спорът между страните
по делото е дали ответникът е изплатил на ищеца дължимите му командировъчни
пари. Съдът, в настоящия му състав приема, че търговецът е доказал по делото
изплащането на командировъчни пари за периода от 01.10.2018 година до
27.12.2018 година на ищеца в размер общо на 2 991.02 лева. Изплащането им се
установява от представените по делото вносни бележки от 12.11.2018 година и от
26.11.2018 година /л. 22 и 23 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС/ и за които
ищецът изрично в проведеното на 25.09.2019 година съдебно заседание призна, че
е получил и същите представляват командировъчни /доколкото трудовото си
възнаграждение за месеците октомври и ноември е получил касово, срещу подпис
при работодателя/. Твърдението на ответника за изплащане на други суми,
представляваща командировъчни пари, включително за сумата в размер на 197.00
лева /вносна бележка от 28.11.2019 година/, съдът намира за недоказано. От една
страна ищецът категорично заяви, че не е получил сумата. От друга страна видно
от приложените по делото извлечения от банковата му сметка, а и процесната
вносна бележка, сумата в размер на 197.00 лева, е с вносител К. К. И. и с
посочено основание "вноска". В този смисъл не би могло да се приеме,
че сумата е изплатена от ответника и представлява командировъчни пари,
доколкото липсват доказателства в тази насока. Освен това в проведеното на
13.11.2019 година съдебно заседание вещото лице заяви, че липсва първичен
документ, от който да може да се установи дали сумата е изтеглена или дали е
сторнирана по техническа грешка от банката.
Мотивиран от всичко изложено
по-горе съдът намира, че предявеният по делото
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и доказан за
сумата в размер на 329.79 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец
декември 2018 година, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, поради което и като такъв, следва да бъде
уважен в тази част. В останалата част за разликата от уважения до пълния претендиран
размер 510.00 лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в
тази му част. Искът с правно основание чл. 215 КТ се явява основателен и
доказан за сумата в размер на 1 075.15 лева, представляваща дължими командировъчни
пари за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане поради
което и като такъв, следва да бъде уважен в тази част. В останалата част за
разликата от уважения до пълния претендиран размер 4 082.00 лева, искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото
претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна, като
по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следа да заплати на ЕТ "МАГДАК -
Радостин Митев" - град Велико Търново направените от търговеца разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковете в размер на 437.25 лева - за
заплатено адвокатско възнаграждение и за разноски за изготвяне на СИЕ.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ "МАГДАК - РАДОСТИН МИТЕВ", със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Сергей Румянцев"
№ 34, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 329.79 лева /триста
двадесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ - представляваща трудово
възнаграждение за месец декември 2018 година, сумата в размер на 1 075.15 лева /хиляда седемдесет и пет лева и
петнадесет стотинки/ - представляваща дължими на основание чл. 215 КТ
командировъчни пари за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба - 18.03.2019 година до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.Г. ***, с ЕГН ********** срещу ЕТ "МАГДАК - РАДОСТИН
МИТЕВ", със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
"Сергей Румянцев" № 34, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за разликата над уважения размер от
329.79 лева до пълния претендиран размер от 510.00 лева, която разлика е в
размер на 180.21 лева, както и иск с
правно основание чл. 215 КТ за разликата
над уважения размер от 1075.15 лева до пълния претендиран размер от 4 082.00
лева, която разлика е в размер на 3 006.85 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ "МАГДАК - РАДОСТИН МИТЕВ", със седалище
и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Сергей Румянцев"
№ 34, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на
437.25 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща направени от ответника разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: