Р Е Ш Е Н И Е
№ 909/11.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Петров
2.
Светомир Бабаков
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора
Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдия Бабаков касационно административнонаказателно
дело № 1004 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на К.И.Ц. *** против Решение № 43/20.07.2020 г. постановено по АНД
№ 45/2020 г. по описа на Районен съд Пещера.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 19-0315-000613/31.10.2019 г. на Началника на
РУ-Пещера към ОДМВР Пазарджик, с което на касатора на основание чл.185 ал.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение
на чл. 105 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20,00 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Е.К.- П.. Доплнителни
аргументи излага в писмено становище. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба не
се явява в съдебно заседание и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пещера
е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от настоящата инстанция.
С обжалваното решение е С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 19-0315-000613/31.10.2019 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР
Пазарджик, с което на касатора на основание чл.185 ал.1 от Закона за движение по пътищата за
нарушение на чл. 105 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20,00 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е
възприел следната фактическата обстановка по делото:
На 22.10.2019 година
актосъставителят С. К.. на
длъжност мл.автоконтрольор при РУ-Пещера в присъствието на св. М.. съставил
АУАН серия GA №
119953 на касатора за
това ,че в 14:05 часа в гр.Пещера на кръстовището
на ул.“Д-р Ц.“ и ул.“Г. Т.“ управлявал автомобил „М.“ с рег.№.. лична собственост като е извършил следното нарушение:Намалил е
прозрачността на предните странични стъкла на автомобила като по този начин е
ограничил видимостта на водача
към пътя ,с което е нарушил чл.105,ал.1 от ЗДвП.
АУАН е подписан от
актосъставителя и от свидетеля по
акта и е връчан на нарушителя на 22.10.2019 година при отказ на същия да го подпише . Отказът на
същия е оформен с три имена ,адрес и подпис на свидетел.Срещу акта не са
постъпили възражения в посочения срок от
нарушителя.
На основание на издадения АУАН
административно наказващият орган е издал атакуваното НП № 19-0315-000613 от
31.10.2019 . В него е описано,че
касатора е намалил прозрачността на предните
странични стъкла на
автомобил „М.“ с рег. № с рег..
лична собственост, който е управлявал на
22.10.2019 година в 14:05 часа в
гр.Пещера на кръстовище на ул.“Д-р П. Ц. и ул. „Г. Т.“, като по този
начин е ограничил видимостта на водача
към пътя ,с което виновно е нарушил чл.105,ал.1
от ЗДвП,като за констатираното нарушение му е наложена глоба в размер на
20 лева ,на основание чл.185 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел
за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. При постановяване на решението си въззивният съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административното наказание. В проведеното съдебно производство са
събрани писмени и гласни доказателства. В мотивите на оспореното решение е
даден отговор на всеки един от доводите на жалбоподателя, които са приети за
неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция.
Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение по
чл. 105 ал.1 от ЗДвП, съгласно която се забанява ограничаване на видимостта
през челното , задното и страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя както и
намаляване на прозрачостта им. От друга
страна, логическото тълкуване на ал.2 от чл. 105 от ЗДвП налага извода, че при
всички положения не се допуска намаляване на прозрачността на предното обзорно
и предните странични стъкла, доколкото за останалите автомобилни стъкла
намаляване на прозрачността се допуска, в случай че са налични огледала за
виждане назад от двете страни на автомобила. Разпоредбата е фомулирана ясно и точно
от законодателя и е без значение дали
автомобилаът е регистриран в чужда държава с намалена прозрачност на предните
странични стъкла или е произведен с фабрично затъмнени странични стъкла.
Намалената прозрачност на предните странични стъкла е обективен факт и след като водачът на лекия
автомобил се е движил по пътищата за обществено ползване с такива стъкла е
осъществил състава на нарушението по чл. 105 ал.1 от ЗДвП.
Според съда, не е било нужно изследване с техническо средство на намалената
прозрачност на стъклата, след като същата е могла да бъде установена и
визуално. В този смисъл, никъде в ЗДвП не е предвидено задължене за контролните
органи да извършват замерване на прозрачността с техниическо средство.
Налага се извода, че правилно и законосъобразно е била ангажирана
отговорността на касатора на основание чл.185 от ЗДвП и му е наложена глоба в
размер на 20 лв. Наказанието
е във фиксиран размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за
неговото изменение. Съображенията в тази насока на районния съд са
правилни и въз основа на тях той е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението
на Районен съд Пещера ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/20.07.2020 г. постановено по АНД № 45/2020
г. по описа на Районен съд Пещера.
ОСЪЖДА К. И.Ц. *** сумата от 80 /осемдесет лева/
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/