Решение по дело №56/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 74, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/.

 

Образувано е по жалба от ....Бл. З., като пълномощник на Г. И. Ц. с адрес гр. В. Търново, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6 и „Аметист Голд“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, [улица], представлявано от Д. Д. М., против Заповед № РД 22-2392/18.12.2023 г., издадена от кмета на община В. Търново. Заповедта се оспорва като нищожна, алтернативно се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна. Жалбоподателите твърдят, че не са собственици или съсобственици на поземления имот, а техните магазини били в много добро състояние, което не налага демонтирането им. Според жалбоподателите заповедта няма мотиви, недопустимо било издаването ѝ въз основа на констативен протокол от 2016 г., а също така не ставало ясно какво следва да извършат адресатите ѝ. Излагат доводи, че преди издаването на заповедта е следвало да се изготви и одобри инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84 от ЗКН, какъвто нямало, както нямало и представена от собствениците графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. Претендират направените разноски.

Ответната страна – кметът на община Велико Търново, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна чрез процесуалния си представител юриск. Варнева. Счита, че жалбоподателите нямат правен интерес от иницииране на съдебното производство. Сочи, че адм. орган е действал при условията на обвързана компетентност при стриктно спазване на предписанията, дадени в констативния протокол на междуведомствената комисия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Г. Г. Ц. с адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 3, не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованата страна И. Г. Ц. с адрес гр. В. Търново, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6, не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованите страни Б. К. М. с адрес [населено място], [улица] Й. А. М. с адрес [населено място], [улица], ет. 2, чрез ....Г. Н., заемат становище за основателност на жалбата. Претендират направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че жалбоподателите са собственици на самостоятелни обекти-магазини в сграда с административен адрес гр. В. Търново, [улица]. Същата е с [идентификатор] и се намира в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. В. Търново /[рег. номер] кв. 288/. Не се спори също така, че сградата е декларирана като единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от значение ансамбъл съгласно писмо № 2953/31.08.1980 г. и писмо № 2542/08.08.1985 г. на НИПК, включена под № 462 в обобщения списък на НКЦ в гр. В. Търново. Поземлен имот с [идентификатор] се намира на територията на групова недвижима-културна ценност „Архитектурно-строителна зона Главна [улица]Пиколо-Иван Вазов“ в „Историческо селище Велико Търново“, „Паметник на урбанизма и културния пейзаж“, утвърден с Протокол № 4/07.06.1999 г. на НСОПК на Министерство на културата.

С писмо от 17.06.2016 г. на кмета на община Велико Търново е констатирано, че сградата е в лош естетически вид и се намира в опасно състояние. На основание чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, и чл. 71 от ЗКН на собствениците на сградата са дадени задължителни предписания в 14-дневен срок да обезопасят сградата, а в тримесечен срок да извършат цялостен ремонт на фасадата, включващ ремонт на покрива, цялостно пребоядисване на фасадата след ремонт на мазилката, ремонт на балкони.

От документите по делото се установява, че на 18.06.2016 г. съседната сграда на адрес гр. В. Търново, [улица], се е самосрутила, с което е засегнала и процесната сграда поради свързването на двете /били са една обща сграда при построяването им/. Със заповед от 20.06.2016 г. кметът на Община Велико Търново е назначил работна група от служители при общината със задача да се запознае със състоянието на процесната сграда и да даде указания за аварийно-временно укрепване. Работната група е съставила констативен протокол от 20.06.2016 г. /вх. № 10-00-180/20.07.2016 г. на МК/, съгласно който сградата е в тежко аварийно състояние. Покривите са свързани със самосрутилата се сграда. Жилищният етаж е необитаем, използвани са само двата магазина на приземно ниво. Основите също са общи, тъй като са били части от една обща сграда. Дадени са указания за последващи действия: да се обезопаси сградата от падащи елементи, да се изготви конструктивно обследване относно техническото състояние на обекта, спешно да се свика комисия по чл. 73 от ЗКН, всички части на проекта и във всички фази да се съгласуват с МК-НИНКН по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.

Във връзка с тази заповед заинтересованата страна Б. М. е представила конструктивно становище за обект: Обследване и преценка за състоянието на конструкцията на сграда на [улица], част конструктивна, изготвено от ....С. К..

Също така на 05.07.2016 г. от регионален инспектор в ГДИОКН при МК и кмета на община Велико Търново са издадени на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН указания за аварийно-временно укрепване на процесната сграда – да се укрепи временно покрива, да се укрепи временно втория жилищен етаж, да се изготви инвестиционен проект за консервационна реставрация, всички части на проекта и във всички фази да се съгласуват с МК-НИНКН по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Указанията са връчени на собствениците и влезли в сила като необжалвани.

Със заповед № РД 22-1425/15.07.2016 г. на кмета на община Велико Търново е назначена комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, която е съставила за работата си Констативен протокол № ВТ-2100 от 20.07.2016 г. Съгласно същия процесната сграда се намира в предаварийно състояние. Покривното покритие и водоотвеждащага система от улуци и водосточни тръби са повредени и не изпълняват правилно своето предназначение. Налични са повреди по югоизточната и североизточната фасада на сградата, изразяващи се в увредени части от мазилката, разрушени балкони и врати и прозорци. Пропадания на гредоредите вследствие на обилните валежи. Наличие на видима деформация на къщата, улягане и накланяне на конструкцията на второ жилищно ниво. Самосрутилата се сграда на [улица] довела до риск за конструкцията и увреждане на процесната сграда. При събарянето и разчистването на падналата сграда са забелязани пропуквания на паянтови преградни стени. При събарянето на самосрутилата се сграда са отрязани носещи общи греди и носещи елементи. Поради демонтажа на част от сградата, заедно със системата на изграждане и етажността и видоизменената конструктивна система на сградата я правят нестабилна при статични и динамични въздействия и опасна от самосрутване. Комисията е взела следните решения: 1. За процесната сграда с [идентификатор] да се демонтира спешно втори жилищен етаж на къщата до ниво гредоред на етажа. Да се изгради временен покрив за защита от атмосферно въздействие. 2. Предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност – жилищно-търговската сграда на [улица]. Да се запазят каменните основи, парапета от ковано желязо и всички характерни елементи, като същите се отразят в инвестиционния проект. 3. Собствениците да изготвят и представят в Министерство на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията по автентични данни, отговаряща на гл. 23 от Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, за цялата сграда НКЦ. Констативният протокол е връчен на собствениците на сградата.

Съгласно писмо вх. № 94-00-1715/11.10.2016 г. в МК /вх. № 0401-1867/14.10.2016 г. в НИНКН/, Б. М. е представила изготвено архитектурно заснемане с графична, текстова и фотодокументация за изпълнението на реконструкцията на сградата и за изготвяне на инвестиционен проект. От директора на НИНКН е изготвено становище по чл. 84, ал. 2 от ЗКН с изх. № 0401-1867/01.11.2016 г., с което е предложено на министъра на културата да допусне демонтиране на процесната сграда.

Във връзка с това, от зам. министър на културата е издадено становище изх. № 94-00-1715/09.11.2016 г., съгласно което Министерство на културата съгласува архитектурно заснемане и конструктивно становище на: „Застрашена от самосрутване жилищно-търговска сграда, [идентификатор] по КК и КР, [улица], гр. В. Търново“, със следните изисквания: 1. Демонтирането да се извърши при стриктно спазване на указанията и ограниченията в Констативен протокол № ВТ-2100 от 20.07.2016 г. 2. Проектната документация във всички фази на проектиране, включително визата за проектиране, да бъдат представени за разглеждане в НИНКН и съгласуване от МК, по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН. 3. Преди извършване на демонтажа на сградата, по възможност да се извърши заснемане на максимален брой съхранени автентични елементи и детайли от интериора, стълбището и дограмата.

В следващите няколко години липсват данни за издадени актове и предприети действия във връзка с процесната сграда. Едва с писмо от 16.06.2021 г. кметът на Община Велико Търново е поискал от собствениците на сградата да я обезопасят, като поставят необходимата сигнализация и премахнат опасните части, както и да изпълнят задълженията си по Констативен протокол № ВТ-2100 от 20.07.2016 г. – демонтиране на втори етаж. На 17.12.2021 г. кметът на Община Велико Търново е изпратил ново писмо с идентично съдържание.

С писмо от 23.12.2022 г. кметът на община Велико Търново е информирал ГДИОКН за назначаване на работна група по чл. 72, ал. 3 от ЗКН съвместно с техен инспектор за процесната сграда. С писмо от 30.03.2023 г. от ГДИОКН е отговорено след цитиране на текстове от ЗКН, че решението за по-нататъшно процедиране по реда на ЗКН е изцяло в компетентността на общината, която следва да издаде необходимите административни актове за приключване на образуваното производство. С писмо от 08.11.2023 г. кметът на община Велико Търново е поискал становище по чл. 74, ал. 1 от министъра на културата, като в отговор му е изпратено горецитираното становище изх. № 94-00-1715/09.11.2016 г. на зам. министър на културата, получено в общината на 23.11.2023 г.

При тази фактическа обстановка от кмета на община Велико Търново е издадена процесната Заповед № РД 22-2392/18.12.2023г. В мотивите на заповедта са посочени статута на сградата, собствениците на същата /„Аметист голд“ ООД, Г. Г. Ц.-наследник на Н. Г. Ц., И. Г. Ц.-наследник на Н. Г. Ц., Г. И. Ц.-лично и като наследник на Н. Г. Ц., Б. К. М. и Й. А. М./, както и полученото становище изх. № 94-00-1715/09.11.2016 г. на МК. Въз основа на това и на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗКН, Констативен протокол № ВТ-2100 от 20.07.2016 г. от специализирана комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН и Становище изх. № 94-00-1715/09.11.2016 г. на МК, кметът на община Велико Търново е наредил на собствениците на ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. В. Търново /бивш поземлен [имот номер], кв. 288 по плана на гр. В. Търново/, с адм. адрес [улица], в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта да изпълнят: Демонтаж на строеж „Жилищно-търговска сграда“ с [идентификатор], разположен в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. В. Търново /бивш поземлен [имот номер], кв. 288 по плана на гр. В. Търново/, с адм. адрес [улица]. Демонтажът следва да се извърши в съответствие с Констативен протокол № ВТ-2100 от 20.07.2016 г. Разпоредено е също така демонтирането и обезопасяването да се извърши по изготвен от инженер-конструктор проект за организация и изпълнение; задължението за спазване на нормативните документи за техническата безопасност и безопасността на движението; изготвянето на план за безопасност и здраве, план за управление на отпадъците; изготвянето при необходимост на проект за временна организация на движението; извозването до депото за строителни отпадъци в [населено място] на материалите, които не остават за повторна употреба; уведомяване на АГКК за извършеното премахване на строежа.

Заповедта е връчена на „Аметист голд“ ООД на 16.01.2024 г., а на Г. И. Ц. на 19.01.2024 г. Жалбата срещу нея е подадена на 24.01.2024 г. в деловодството на АСВТ.

В производството пред съда от страна на ответника е представена административната преписка. Изискани са и са приети доказателства от Министерство на културата и НИНКН. От жалбоподателите е представено удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР и обяснителна записка, които съдът намира за неотносими, а от заинтересованите страни Б. М. и Й. М. – конструктивно становище от обследване и преценка за състоянието на конструкцията на процесната сграда от м. март 2024 г. Според последното предвид състоянието на обекта е обезсмислено изпълнението на т.1 от решението на комисията по Констативен протокол № ВТ-2100 от 20.07.2016 г., като се предлага демонтирането на остатъка от имота /източна част/ до нивото на тротоара, като сутеренните каменни стени трябва да останат, тъй като подпират контрафорсно улицата и тротоара.

Изслушано е заключение на съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните. Вещото лице е установило, че административният адрес е № 19, а в кадастъра имотът и сградата се водят на № 21. Извършен е частичен оглед на сградата поради опасност от самосрутване. Установено е, че общото състояние на долния /приземен/ етаж в конструктивно отношение е добро, като има частично провисване на таванския гредоред. По отношение на магазините, собственост на жалбоподателите, намиращи се на първия етаж, вещото лице е установило следното: - По западната стена на магазина, собственост на „Аметист голд“ ООД се наблюдава вертикална зигзагообразна пукнатина със ширина от 5 мм в горния си край, което показва, че по тази стена има слягане. Подът в търговското помещение е с наклон в посока север, запад, което е признак, че сляга. Отвътре се наблюдават следи от теч, мухъл и трайно навлажняване, което е признак за проникване на дъждовна вода от помещението на горния етаж на сградата. Отвън в обсега на алуминиевата врата мазилката е изронена и подкожушена, което е признак за слягане на дървения тавански гредоред над магазина, в резултат на което се образуват пукнатини, през които преминава дъждовна вода. В обсега на магазина по част от източната фасада на сградата външната мазилка е нарушена или липсва, а тухлената зидария е с нарушена структура. - За магазина, съсобственост на Г. Ц., е установено, че част от външната западна стена на магазина липсва, монтиран е гипсокартон, като в обсега на санитарния възел има дупка с размери около 10/6 см. Подът в търговското помещение е с ярко изразен наклон в посока запад, което е признак, че е слегнал и провиснал, а може би има счупени или откъртени носещи дървени подови греди. Таванът е с недопустими слягания по аналогични причини, със следи от теч и влага. Наличие на недопустими по вид и размер вертикални и коси пукнатини по вътрешната страна на оградната западна стена, както и по вътрешната преградна стена, изпълнена от гипсокартон към санитарния възел, което е признак за значителни по размер слягания на тавана на първия етаж. Цялата западна оградна стена в обсега на първия етаж на сградата е негодна и не е в състояние да изпълнява функциите си на носеща външна стена на сградата, в т.ч. и в обсега на магазинната част. Според вещото лице сегашното състояние на сградата в конструктивно и експлоатационно отношение е по-лошо в сравнение с това към 20.07.2016 г., като същата е с опасност от самосрутване. Вещото лице счита, че практически не е възможен демонтаж само на втори жилищен етаж без да се засегне първият етаж на сградата, както и че не е възможна реконструкция на сградата след събаряне само на втория етаж.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лица с надлежна процесуална легитимация, чийто законен интерес безспорно е засегнат от оспорената заповед – магазините им се намират в определената за демонтаж сграда. Жалбата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество е основателна предвид следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗКН в предвидената от закона писмена форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за постановяването ѝ, вкл. чрез препращане към предхождащи издаването ѝ документи.

Заповедта обаче е издадена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗКН когато комисията по чл. 73, ал. 1 предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, нейният собственик изготвя и представя в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. В случая е представено становище от заместник-министър на културата, за който се твърди, че е оправомощен със заповед № РД09-465/08.07.2016 г. С въпросната заповед, представена по делото, на основание чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН министърът на културата в т. II е оправомощил заместник-министър доц. Б. П. да издава писмените становища в съгласувателната процедура по раздел V „Териториалноустройствена защита“ по ЗКН. От останалите точки в заповедта също е видно, че тя се отнася единствено за съгласуването по реда на чл. 84 от ЗКН, който се намира в раздел V „Териториалноустройствена защита“. В случая обаче разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗКН се намира в раздел IV „Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности“ на Глава пета. Доколкото става въпрос за делегиране на правомощия, подобни оправомощаващи актове не могат да се тълкуват разширително. Следователно зам. министър Б. Петрунова не е била оправомощена от министъра на културата да издава становища в производството по чл. 74 от ЗКН. При липсата на такова оправомощаване извършените от заместник-министъра действия по съгласуване в конкретното производство са незаконосъобразни и това е достатъчно основание да се приеме, че не е дадено положително становище по предвидения за това ред и от компетентния орган, което означава, че не е спазен единия от задължителните етапи, предхождащи издаването на обжалваната заповед.

На следващо място, както се посочи, собственикът на недвижимата културна ценност следва да изготви и представи в МК графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. В случая от доказателствата по делото се установява, че документация в тази насока е била представена от собственика Б. М. и е била съгласувана от НИНКН и МК. Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че тази документация не се съхранява нито в МК /писмо рег. № 24-00-88/11.04.2024 г./, нито в НИНКН /писмо изх. № 1100-304/23.05.2024 г./. При липсата на представената от Б. М. документация не може да се направи проверка дали същата в действителност е достатъчна за извършването на реконструкция по автентични данни, каквато е крайната цел на това производство – чл. 74, ал. 3 от ЗКН.

На следващо място, за да се гарантира възстановяване на разрушена или застрашена от разрушаване недвижима културна ценност, законодателят е предвидил компетентната администрация да предприеме мерките по чл. 73 и чл. 74, а при нужда и да ги изпълни - чл. 76. Следователно, при препоръчан от компетентната комисия демонтаж и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, преди издаването на заповед за демонтиране, следва да са изготвени, съгласувани по надлежен ред и одобрени инвестиционни проекти, съответно да е издадено разрешение за строеж, тъй като консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗКН представлява строеж според легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ЗУТ. Само така ще се обезпечи възстановяването на недвижимата културна ценност. Противното би означавало погиването ѝ, тъй като при демонтиране /в случая практическо премахване/ без предварително изработени, съгласувани и одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, възстановяването е невъзможно. Неслучайно и чл. 76, ал. 1 от ЗКН предвижда, че при неизпълнение на заповедите по чл. 73 и 74 необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината. По делото не са събрани доказателства за одобрен инвестиционен проекти и издадено разрешение за строеж.

На следващо място, с обжалваната заповед е вменено задължение на собствениците на ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. В. Търново /бивш поземлен [имот номер], кв. 288 по плана на гр. В. Търново/ да изпълнят демонтажа на сградата. Съгласно разпоредбите на раздел IV от Глава пета от ЗКН правата и задълженията по закона възникват за собствениците /респ. концесионерите или ползвателите/ на недвижимата културна ценност. В случая недвижимата културна ценност е сградата с [идентификатор], а не поземления имот, в който същата се намира. Следователно определянето със заповедта на собствениците на поземления имот като лица, което следва да извършат демонтажа на сградата, е в противоречие с материалния закон. Следва да се посочи, че от заповедта не става ясно и кои са собствениците на поземления имот, т.е. кои са нейните адресати. Изброените в мотивната част на заповедта физически и юридически лица изрично са посочени като собственици на сградата, а не на поземления имот, а и жалбоподателите също отричат да са такива. В адм. преписка е приложена извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, но от представените по делото нотариални актове и др. документи е видно, че данните в извадката не кореспондират с действителното фактическо и правно положение. От доказателствата може да се направи извод, че към датата на издаване на процесната заповед единствените собственици на поземления имот са Б. К. М. и Й. А. М. /конституирани като заинтересовани страни по делото/, но както се каза, определянето на собствениците на ПИ, а не на недвижимата културна ценност като задължени лица противоречи на закона.

На последно място, с обжалваната заповед е разпоредено демонтажът на сградата да се извърши в съответствие с Констативен протокол № ВТ-2100 от 20.07.2016 г. Въпросният КП съдържа няколко точки, като в т. 1 комисията е взела решение да се демонтира спешно втори жилищен етаж на къщата до ниво гредоред на етажа и да се изгради временен покрив за защита от атмосферно въздействие. Тук следва да се има предвид, че между КП и издаването на процесната заповед са изминали повече от 7 години, при което състоянието на сградата се е влошило според вещото лице, като оглед на втория етаж не е извършен поради опасността от самосрутване. Предвид това е неясно дали към настоящия момент следва да се извърши демонтаж на втория етаж и изграждането на временен покрив, и какъв е смисълът от това, като в тази насока е и представеното от заинтересованите страни конструктивно становище. Още повече според експертизата практически не е възможен демонтаж само на втори жилищен етаж без да се засегне първият етаж на сградата. Неяснотата на вменените със заповедта задължения /като се има предвид, че според писмата на кмета на Община Велико Търново от 16.06.2021 г. и 17.12.2021 г. задълженията по КП № ВТ-2100 от 20.07.2016 г. се изразяват единствено в демонтиране на втори жилищен етаж/ също обуславя извод за нейната незаконосъобразност.

Предвид изложеното, обжалваната заповед е издадена при наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Според настоящия състав е необходимо провеждането на изцяло нова процедура по чл. 74 от ЗКН, /като се започне от назначаването на нова комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН/, тъй като допуснатите пороци при проведената са неотстраними. До настоящата ситуация се е стигнало поради бездействието на собствениците да изпълнят дадените им задължителни предписания за укрепване на втория етаж, бездействието на МК, което не е уведомило своевременно общината за извършеното съгласуване, и бездействието на община Велико Търново, в т.ч. да изпълни задължението си по чл. 72, ал. 4 от ЗКН. В действителност въпросната сграда, намираща се в оживен туристически район, представлява опасност за преминаващите пешеходци и превозни средства, но това не може да бъде основание за потвърждаване на заповедта по целесъобразност.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за държавни такси и заплатени от тях адвокатски възнаграждения. Възражението на ответника за тяхната прекомерност е неоснователно. По арг. от чл. 143, ал. 4 от АПК на заинтересованите страни също следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД 22-2392/18.12.2023 г., издадена от кмета на община Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на Г. И. Ц., [ЕГН], с адрес гр. В. Търново, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6 разноски по делото в размер на 1010 лв. /хиляда и десет лева/.

 

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на „Аметист Голд“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, [улица], представлявано от Д. Д. М., разноски по делото в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/.

 

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на Б. К. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] Й. А. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, разноски по делото в размер на 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.