№ 1566
гр. Варна, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г.Д. Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110114220 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от Г. Д. Д., чрез адв. М.К., срещу „М.“
**, със седалище и адрес на управление в гр. С., с искане да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3780,18 лв., дължима по изп. дело с номер ************ по
описа на ЧСИ И. Е., тъй като същото е погасено по давност.
Твърди се в исковата молба следното: Съгласно изпълнителен лист, издаден на осн.
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. с номер 1175/2018г. по описа на ВРС, ищецът бил осъден да заплати
на ответника сумата от 3780,18 лв. Вземането произтичало от договор за банков
потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт от 02.12.2011г. и анекс от 13.01.2014г.,
прехвърлено чрез цесия на ответника на 22.06.2015г. Образувано било изпълнително дело
по описа на ЧСИ И. Е.. Изпълнителното производство е било образувано едва през 2021г.
Вземането обаче е било погасено по давност. Погасяването на кредита било преустановено
през 2014г., като от м.06.2015г. вземането е в държание на ответника по делото. До 2021г.
не били предприети никакви действия по събиране на вземането. Вземането било погасено
по давност. Заповедта за изпълнение нямала сила на присъдено нещо и не е акт, който
прекъсва давността.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника в следния смисъл: Искът е допустим, но неоснователен. Излага се, че на
22.06.2015г. между „У. Б.“ ** и „М.“ ** бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, като вземането на банката спрямо настоящия ищец е било прехвърлено. На
26.01.2018г. „М.“ ** е депозирало пред ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК. Цялото задължение на Г.Д. е било изискуемо,
поради настъпил падеж. Сочи се, че с депозиране на молбата за образуване на изпълнително
дело въз основа на издадения изпълнителен лист от 07.08.2018г. е направено искане за
извършване на няколко изпълнителни действия, а именно – налагане на запор на банкова
сметка в „Р. Б.“ *** и насрочване и извършване на опис на движими вещи. Така поисканите
действия прекъсват давността, като от момента на падежа на вземането – 13.01.2017г. до
1
подаване на молбата за предприемане на изпълнителните действия – 15.07.21г. не са
изминали повече от пет години и вземането не е погасено.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Служебно известно е на съда, че по ч.гр.д. с номер 1175 по описа на ВРС за 2018г. е
бил издаден изпълнителен лист, с който Г. Д. Д. е бил осъден да заплати в полза на „М.“ **
сумата от общо 3780,18 лв., включваща в себе си главница, договорна и наказателна лихва и
обезщетение за забава, дължими по силата на сключен между Г.Д. и „У. Б.“ ** Договор за
банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка и Анекс
към договора от 13.01.2014г.
По делото е приложено изпълнително дело с номер ************ по описа на ЧСИ
И.– Л. К.Е.. Видно от съдържанието му изпълнителният лист, с който Г.Д. е бил осъден да
заплати в полза на „М.“ ** сумата от общо 3780,18 лв. е издаден на 07.06.2018г. по ч.гр.д. с
номер 1175/2018г. по описа на ВРС. На 30.07.2021г. ЧСИ е наложило запор на паричните
вземания на длъжника Г.Д., които се отчитат по всички банкови сметки на лицето в „Р. Б.“
*** и „У. Б.“ **.
По основателността:
В чл. 439, ал. 2 ГПК е посочено, че искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Т.е. в настоящия случай е необходимо да се
изследват настъпилите след издаването на изпълнителния лист факти.
По твърдението изтичане на погасителната давност:
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано на основание издаден
изпълнителен лист от 07.06.2018г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение с
номер 585/29.01.2018г. по ч.гр.д. с номер 1175/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
Изпълнителният лист е изпълнителното основание, което е било издадено след приключване
на производството по ч.гр.д. с номер 1175/2018г. В действителност чл. 116 ЗЗД не урежда
прекъсване на давността чрез подаване на заповед за изпълнение, но следва да се приеме, че
ако срещу издадената заповед за изпълнение не постъпи възражение от страна на длъжника
и същата се стабилизира, то сумите, обективирани в нея, стават дължими и именно заради
това се издава съответен изпълнителен лист. В случая аналогично се прилага чл. 117 ЗЗД,
който урежда, че ако вземанията са установени със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Пет години е и погасителната давност за вземания,
обективирани в издаден изпълнителен лист. Доколкото в конкретната хипотеза се касае за
отрицателен установителен иск, подаден след образуване на изпълнителното производство,
то следва да се прилага разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК. Видно от изпълнителното
производство, приложено по делото, погасителната давност не е изтекла към настоящия
момент, още по – малко към момента на подаване на исковата молба в съда. Длъжникът е
имал възможността да оспори вземането на взискателя към момента на заповедното
производство по ч.гр.д. с номер 1175/2018г., след което щяха да бъдат дадени указания на
заявителя да предяви установителен иск. Със своето бездействие длъжникът е признал
своето задължение, заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителният
лист. Всички направени възражения в исковата молба е следвало да бъдат направени към
момента на провеждане на заповедното производство. Ако ищецът твърди нередовно
връчване, следва да се отбележи, че ГПК е предвидил друг ред за защита правата и
интересите на засегнатите лица, а именно производството по реда на чл. 423 ГПК.
Недопустимо е този ред да се заобикаля с предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК. С
оглед на изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2
Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника разноски в производството за юрисконсулстско възнаграждение в размер на
100,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. „В. В.“
***, вх. *, ет. *, ап. **, срещу „М.“ **, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Г. С. Р.“ ***, ет. *, ап. **, да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Г. Д. Д., ЕГН
**********, не дължи на ответника сумата от 3780,18 лв., дължима по изп. дело с номер
************ по описа на ЧСИ И. Е., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ж.к. „В. В.“ ***, вх. *, ет. *, ап.
**, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „М.“ **, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Г. С. Р.“ ***, ет. *, ап. **, сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3