МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 522/30.11.2016
Г. ПО НОХД № 785/15 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия И.А.И.,
ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работи постоянно, женен, осъждан, в това,че: На 28.11.2014 г. при
управление на МПС - влекач марка "ДАФ", модел „ФТ ХФ" с peг. №
СА 0229 ТТ, с прикачено полурамарке марка „Кроне", модел „СД" с peг.
№ С 6925 ЕК, по надлез на км. 9 +100 на път I-1, в посока от гр. Дунавци,
обл.Видин към Дунав мост 2 нарушил правилата за движение по пътищата визирани в
ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1 - „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди"; чл. 20, ал.1 и ал. 2, " - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението."; чл.21, ал.1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС
категория „С+Е" да не превишават 70 км/ч. в извън населено място, като
управлявал влекача със скорост 80 км/ч., вследствие на което губи контрол и
напуска пътното платно за движение, вляво по посока на движение, като влекача и
полуремаркето преминават през еластичната ограда /мантинела/ и обезопасителния
парапет и падат от надлеза, при което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на возещия се до него във влекача Г.В.Г. *** именно травма с
картина на травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква
„б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият не заема становище в с.з.,като
процесуалният му представител заема становище да се наложи минимално наказание
на подсъдимия с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
По делото няма конституиран частен
обвинител .
Гражданският ищец моли да се уважи предявения
граждански иск по основание и размер така, както е предявен пред съда
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
На С.П.С. и Мариепа И.Д.-*** са съдружници и
управители на „Класик-2000" ООД
със седалище и адрес на управление гр. София. Дружеството е с предмет и
предимно извършваща дейност, транспортни услуги в страната и чужбина, както и
други, видно от удостоверение изх.№20141007103047/07.10.2014 г /л. 27/, „Класик-2000"
ООД е собственик на полуремарке марка „Кроне", модел „СД" с peг. № С
6925 ЕК /л.21/ МПС - влекач марка „ДАФ, модел ФТ ХФ с peг. № СА 0229 ТТ е
собственост на "Уникредит-лизинг" ЕАД-предишно АД. ПС е било
предоставено за ползване на ,,Класик"-2000' ООД. при условията на финансов
лизинг - договор за финансов лизинг № 98596 от 03.06.2013 г /л 62-82/.
Автомобилът е бил предаден на лизингополучателя „Класик -2000" ООД,
представлявано при сключване на договора и приемането му на 1006.2013 г. от С.П.С..
Видно от представения документ, договорът за финансов лизинг е сключен на
03.06,2013 г, като датата и подписите са заверени нотариално. С.С.
свидетелства, че на автомобил с прикачено към него ремарке /тези описани
по-горе/, заедно с още един товарен автомобил, собственост на дружеството,
около 06.00 часа тръгнали от базата, находяща се в гр. Дунавци, обл.Видин, на
курс в чужбина. Около 06.20 часа по телефона му се обадил Пламен М., водач на
единия от товарните автомолбили, който тръгнал сутринта и съобщил, че не успява
да се върже с водачите на другото МПС.По-късно е осъществена такава връзка и се
оказало, че подсъдимият И. , управлявайки МПС - влекач марка „ДАФ, модел ФТ ХФ
с peг. № СА 0229 ТТ, е претърпяло ПТП и е потърсена медицинска помощ.
Свидетелят С. отишъл в ЦСМП и намерил двамата водачи на МПС – подсъдимия И. и
пострадалия Г.В.Г.. Установил, че няма опасност за живота им и се отправил към
местопроизшествието – надлеза над Товарна гара – Видин. На място забелязал
товарния автомобил и ремаркето, които били унищожени след падането им от
надлеза. Пострадалият Г.В.Г. твърди, че също като подсъдимия и. работи като
шофьор в „Класик 2000“ ОО На 28.11.2014г. трябвало двамата с подсъдимия да
потеглят на път с процесния товарен автомобил което сторили около 06 часа
сутринта с товар около 15 тона при лоша метеорологична обстановка и заледяване,
при скорост на движение от 80 км/ч. На
надлеза над Товарна гара се навел да вземе плик и след това твърди, че нямал
спомени за случилото се. Свидетелите Н.А. и К.А. – служители на сектор „Пътна
полиция“-Видин на процесната дата 28.11.2014г. , по повод получен сигнал за ПТП
около 06.30 часа посетили местопроизшествието. Установили, че процесният
товарен автомобил, управляван от подсъдимия И., който е загубил управление и
контрол над автомобила, като не се е съобразил с атмосферните условия, преминал
през мантинелата и оградния парапет на надлеза над Товарна гара – Видин, паднал
от надлеза, като при падането се завъртял в посока обратна на движението и
паднал върху колелата си. И. и г. били откарани в ЦСМП. За констатираното
нарушение е съставен АУАН № 022838/28.11.2014г. /л.44/. Поделото са приложени
трудовите и длъжностна характеристика на подсъдимия И. /л.29-л.35/. Видно от
заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза е видно,
че причината за станалото ПТП е несъобразената със специфичните пътни условия скорост
на влекача в района на произшествието, а
именно: сутринта на 28.11.2014 г. по повърхностите на надлезите и
мостовете във Видински регион се получава така наречен „хладилен ефект",
характеризиращ се със заледяване на откритите им части. Поради което товарната
композиция управлявана от подсъдимия И.И. със скорост от 80 км/ч., при
допустима скорост от 70 км/ч. за извън населено място, при изкачване на надлеза
и навлизане в откритата му част вследствие на шесткратното намаляване на
сцеплението с пътя, гумите на влекача започват да боксуват, а полуремаркето
заради натрупаната кинетична енергия, породена от високата скорост и
инерционните сили избутва влекача напред, стремейки се да го изпревари. Това
води до загуба на управление и неконтролируемо плъзгане на композицията по
повърхността на надлеза, удар и изкъртване на еластичната ограда и предпазния
парапет, падане от 9,70 м. височина и установяване на около 30 м. от моста в
обратна посока на движението си. Това води до нанесена тотална щета на влекача
и на полуремаркето. Видно от заключението на вещото лице д-р А.П.И. по приложената съдебно-медициниска експертиза,
вследствие на възникналото ПТП на Г.В.Г. е причинена травма с картина на
травматичен шок и мозъчно сътресение довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите, заключенията на
вещите лица по извършените автотехническа и оценителна експертизи, които съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно съставени, както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Подсъдимият И. не заема становище в с.з. Извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите, които са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни
факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпление, по
безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на престъплението,
което е предмет на обвинителния акт.
Съдът намира, че без правно значение
в случая е конкретната причина, която е довела до възникване на опасността, тъй
като въпросното ПТП е настъпило по причина, за която вина има водачът на лекия
автомобил. С оглед установяването на
евентуално „случайно деяние” съдът изследва въпроса относно наличието или
липсата на непредпазливо деяние/ което е обратно на първото, и представлява
т.нар. „професионална непредпазливост”, характерна за престъпленията по транспорта/,
извърши внимателна оценка на конкретната обстановка от гледна точка както на
„дължимото” поведение на водача, така и на неговите възможности да предвиди и
предотврати настъпването на нежеланите от него, но обективно причинени
обществено опасни последици. Преценявайки събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира, че в конкретната ситуация за подсъдимия са били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно
движение по пътищата, които го задължават както да се съобразява с конкретната
пътна обстановка, така че при възникване на опасност за безопасността на
движението, да може да спре управляваното от него ППС /чл.20, ал.2 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП/, така и с общите задължения на ЗДвП - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Само при безвиновно поведение на
водача и то в един предходен момент преди настъпването на вредоносното събитие
внезапно изникналите препятствия на пътя, биха могли да обосноват извод за
липса на виновно поведение. В случая обаче конкретните обстоятелства, при които
е станала злополуката - посочените по- горе допуснати от подсъдимия нарушения
на правилата за безопасно движение по
пътищата, каквито са несъобразената скорост и несъобразяването с конкретните
пътни условия, както и липсата на внимание и проявена непредпазливост към
уязвимите участници в движението, са в подкрепа на извода за виновно поведение
на водача в смисъл на непредпазливост под формата на самонадеяност или
небрежност. Касае се до отклонение от тези правила, дължащо се единствено на
поведението на водача. Подсъдимият като дългогодишен водач на МПС добре познава
правилата за безопасно движение по пътищата и по-специално текстовете на разпоредбите на чл.20, ал. 2 от ЗДвП, на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП, вменяващи му горепосочените задължения. С оглед гореизложеното по делото
е безспорно установено, че той не е спазил тези си задължения. С оглед на което
не може да се приеме, че е налице първата от необходимите предпоставки за
наличие на т. нар. „случайно събитие при наличието на което съдът е задължен да
направи извод за липса на престъпление поради наличие на обстоятелство,
изключващо вината на подсъдимия/ случайно събитие/. Не са налице условия, при
които подсъдимият да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последствия. В
границите на неговите лични субективни възможности е било да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. В тази насока е и заключението
по извършената АТЕ по делото.
Оттук следва изводът, че при наличие
на извършени предходни нарушения на ЗДвП подсъдимият не би могъл да се
възползва от тази благоприятна за него разпоредба на закона, тъй като сам се е
поставил в положение да не може да преодолее вредните последици, като и в
доктрината, и в практиката се приема, че в тези случаи е налице т. нар.
професионална непредпазливост, тъй като се касае до неизпълнение на правила и
задължения при боравене с източници на повишена опасност, каквото е МПС./ В
тази насока са доктрината и ръководната съдебна практика /вж.Сборник Съдебна
практика 1968- 2002г.”, Учебник по наказателно право на Р. България, Н. Ненов;
монографията „Непозволеното увреждане”- Б. Йосифов и Б. Балабанов, Сборник
„Транспортни престъпления” и др/.
При съвкупната преценка на всички
посочени по горе доказателства съдът прие за безспорно установено, че
подсъдимият И. е имал техническа възможност да избегне произшествието, като
намали скоростта и спре автомобила. Подсъдимият И., като водач на
автомобил съгласно посочените по-горе
разпоредби на ЗДвП е бил длъжен, а и
установената по делото техническа възможност да предотврати произшествието
сочи, че е и могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици от
деянието си. Поради което съдът прие, че подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние виновно. Именно за такива случаи обаче законодателят е предвидил
задълженията на водачите по чл.20, ал.І2, на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и тяхната
отговорност по чл. 343 от НК в случай на виновно неизпълнение на горните
правила за безопасно движение по пътищата.
При това положение съдът счита, че
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.
343, ал. 1, буква „б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във
вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Видно от приложената справка за съдимост, подс. И. не е осъждан
/реабилитиран/, което следва да се приеме за смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, поради което при извършването на деянието е действал непредпазливо /по
смисъла на чл.11, ал.3 от НК/. Тъй като за това престъпление, са предвидени
изричните състави на чл. 343 от НК , деянието е наказуемо.
От обективна странаподсъдимия И.А.И.,
ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работи постоянно, женен, осъжданна 28.11.2014 г. при управление на
МПС - влекач марка "ДАФ", модел „ФТ ХФ" с peг. № СА 0229 ТТ, с
прикачено полурамарке марка „Кроне", модел „СД" с peг. № С 6925 ЕК,
по надлез на км. 9 +100 на път I-1, в посока от гр. Дунавци, обл.Видин към
Дунав мост 2 нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а
именно: чл.5, ал.1, т.1 - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
чл. 20, ал.1 и ал. 2, " - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват" и „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.";
чл.21, ал.1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС категория „С+Е" да не
превишават 70 км/ч. в извън населено място, като управлявал влекача със скорост
80 км/ч., вследствие на което губи контрол и напуска пътното платно за
движение, вляво по посока на движение, като влекача и полуремаркето преминават
през еластичната ограда /мантинела/ и обезопасителния парапет и падат от
надлеза, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
возещия се до него във влекача Г.В.Г. *** именно травма с картина на
травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б", пр.
2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .
Причини за извършеното деяние са ниската
правна култура на подсъдимия И., незачитането на установения правов ред в
страната, пренебрежително отношение към задължението за спазване на правилата
за движение по пътищата. Същите се коренят в недостатъчното отчитане от
подсъдимия на необходимостта от стриктно спазване на правилата за безопасно
движение по пътищата и несъобразяването с тях,
и липсата на съзнание, че даже и най- малкото отклонение от тях може да
има фатални последици за здравето и живота на другите участници в движението
поради естеството на самата дейност, представляваща източник на повишена
опасност.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът изходи от целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и
взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. С оглед
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия, който е
неосъждан /реабилитиран/ и няма наложени административни наказания/ видно от
справката му за съдимост, характеристичната справка и справката за
административен нарушител/ съдът прецени същият като личност с неголяма обществена
опасност.
Гражданският иск е допустим, като
подаден от лице с активна легитимация и правен интерес от подаване на иска, а
разгледан по същество се явява основателен. Съдът счита, че в случая следва да
се приеме, че гр. иск е доказан безспорно по основание и размер и следва да се
уважи в претенедирания размер от 15 100 лв., произтичащи от неподмволено
увреждане в резултат на деянието.
Съдът, съобразявайки горното и
разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК
ще се постигнат, като признава
подсъдимия И.А.И., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, работи постоянно, женен, осъждан, за ВИНОВЕН
в това,че: На 28.11.2014 г. при управление на МПС - влекач марка
"ДАФ", модел „ФТ ХФ" с peг. № СА 0229 ТТ, с прикачено
полурамарке марка „Кроне", модел „СД" с peг. № С 6925 ЕК, по надлез
на км. 9 +100 на път I-1, в посока от гр. Дунавци, обл.Видин към Дунав мост 2
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: чл.5,
ал.1, т.1 - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл. 20,
ал.1 и ал. 2, " - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват" и „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.";
чл.21, ал.1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС категория „С+Е" да не
превишават 70 км/ч. в извън населено място, като управлявал влекача със скорост
80 км/ч., вследствие на което губи контрол и напуска пътното платно за
движение, вляво по посока на движение, като влекача и полуремаркето преминават
през еластичната ограда /мантинела/ и обезопасителния парапет и падат от
надлеза, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
возещия се до него във влекача Г.В.Г. *** именно травма с картина на
травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б", пр.
2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на
основание същия текст и във вр. с чл. 36, чл.54 и чл. 57 от НКследва да се
осъди, като му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи изпълнението на така наложеното наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК следва да
се осъди подсъдимия И.А.И. със снета по делото самоличност, като го лишава от
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата
в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне времето през което същият е бил лишен от
възможността да упражнява това си право по административен ред, ако има такова.
Следва да се осйди подсъдимия И.А.И.
със снета по делото самоличност да заплати на „Класик 2000” ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, обл. София, общ. Столична, район
„Надежда”, ж.к. „Надежда ” 3, бл. 305, вх. Б, ет. 2, ап. 28 представлявано от С.П.С.
управител сумата от 15 100.00 /петнадесет хиляди и сто/лева, представляващи
обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва считано от 28.11.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 400.00 /четиристотин/ лева представляващи възнаграждение за повереник,
съгласно приложеното пълномощно по делото.
Следва да се осъди подсъдимия И.А.И.
със снета по делото самоличност да заплати по сметка на РС Видин сумата от
604.00 /шестстотин и четири/лева представляващи държавна такса върху уважения
размер на граждански иск.
Следва да се осъди подсъдимия И.А.И. със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Видин сумата от 190.00 / сто и
деветдесет/ лева и по сметка на РС Видин сумата от 280.00 /двеста и
осемдесет/лева представляващи разноски за вещи лица.
Водим
от горното Съдът постанови присъдата си.
Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д И Я :