Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и първа,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши
съдия Киримов в.гр. дело № 2867 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение
№ 20277437
от 15.12.2020 г. постановено по гр.д. № 64811/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61
състав е отменено по иска на К.К.С. предявен срещу Център по спешна медицинска
помощ, с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2
от КТ наложеното със заповед № ЗН – 92/29.08.2019 г. на директора на ЦСМП – гр.
София дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. С решението са
отхвърлени изцяло исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, предявени от ищеца К.К.С. срещу
Центъра по спешна медицинска помощ – гр. София, за отмяна на заповед №
152/10.10.2019 г. на Център по спешна медицинска помощ гр. София и заповед № ЗП
65/10.10.2019 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ – гр. София,
с които на К.К.С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен
трудовият му договор, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор на линейка“ и за присъждането му на обезщетение за незаконно
уволнение в размер на 6827,04 лв. за периода 16.10.2019 г. – 15.04.2020 г.. С
решението ответникът ЦСМП – гр. София е осъден да заплати на К.К.С. сумата от
200 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 80
лева, представляваща държавна такса.
От решението са останали недоволни и двете страни,
както в отменителната му част, така и в отхвърлителната такава.
Срещу решението, в частта, в която е уважен искът по
чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 от НК и е отменена заповед № ЗН –
92/29.08.2019 г. е депозирана въззивна жалба от Център за спешна медицинска
помощ – гр. София. Изложени са съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в атакуваната част. Сочи се, че при налагане на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ работодателят е спазил
изискванията на чл. 193 от КТ и изводът на първия съд, че не са изискани обяснения
от ищеца за нарушението, за което е наложил наказание е необоснован и
противоречи на материалния закон. Претендира се, че съгласно константната
практика на ВКС работодателят не е длъжен при искането за даване на писмени
обяснения да сочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното
деяние, всички установени факти или пък да квалифицира точно констатираното от
него нарушение, като е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин и същият да има реална възможност да
даде своето обяснение по фактите около това нарушение, което в конкретния
случай било изпълнено. При така изложеното моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът по
чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 от НК да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
К.К.С., с който
оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно в тази му част. Счита, че правилно първият съд е
приел, че е налице различие между нарушението, за което по реда на КТ са
поискани обяснения и наложеното наказание. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в тази му част.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ е депозирана въззивна жалба от
ищеца К.К.С.. Изложени са съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в атакуваната част. Намира се, че наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“ не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Твърди се, че
при определяне на наказанието от страна на работодателя не е съобразена
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ – не е взета предвид тежестта на
нарушенията, както и обстоятелствата, при които същите са извършени и
поведението на служителя, а в случая се касаело за шест лева преразход на
гориво, ударен стоп и одраскан калник. При определяне на наказанието не били
взети предвид спецификата на работата на ищеца – шофьор на линейка,
натовареността, както и обстоятелствата, при които са се случили всяко едно от
санкционираните събития. Претендира вътрешно противоречие в мотивите на първия
съд, тъй като от една страна е отменил наказанието за едно от четирите
нарушения, мотивирали работодателя да наложни наказание „дисциплинарно
уволнение“, но от друга страна е приел, че и три нарушения са достатъчни, за да
бъде уволнението законосъобразно – нещо което дори работодателят не е счел при
упражняване на дадените му от КТ правомощия. При така изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 да бъдат уважени.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника ЦСМП – гр. София,
с който оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно в тази му част. Счита, че е неоснователно
оплакване във въззивната жалба, че ответникът не се е съобразил с критериите по
чл. 189 от КТ при издаване на атакуваната заповед. Намира, че по делото е
безспорно установено неизпълнение от страна на ищеца на негови основни трудови
задължения като шофьор на линейка през период от около шест месеца, което показвало,
че извършените нарушения не представляват инцидентен пропуск или изолиран
случай, а са многократни и са проява на трайна тенденция и поведение. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази му част.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от
фактическа и правна страна следното:
Жалбите,
с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими. Според уредените в чл.
269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността
на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно
относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
СРС е
сезиран с искове
с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ, чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал.
1 КТ.
По общите факти:
Липсва
спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява,
че между същите съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор,
по силата на което ищецът е заемал длъжността “шофьор на
линейка“.
Представена е длъжностна характеристика за
длъжността „шофьор на линейка“ в ЦСМП – София, подписана от ищеца С., съгласно
която сред основните задачи са и: правилно и безопасно управление на поверения
автомобил; поддържа автомобила в изправно техническо и хигиенно състояние,
както по време на извършвания транспорт, така и при предаването му в края на
дежурството; предава и приема автомобила за ремонт на механика с обяснителна
записка относно вида, обема на повредата и условията, при което е възникнала
тя.; при настъпило ПТП с поверения му автомобил, незабавно уведомява
техник-механика ЕАТ и лекаря, началник отделения /ЗРС/ и дава писмено обяснение
относно причините за допуснатото произшествие, нанесените щети, както и за
съставените му документи; отчита изминатия пробег и разходите на ГСМ при работа
с поверения му автомобил, съгласно утвърдените процедури в центъра.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл.
188, т. 2 от КТ:
По
делото не е спорно обстоятелството, че на ищеца със заповед № ЗН - 92/29.08.2019
г. на директора на ЦСМП е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на основание чл. 188, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 10 от КТ.
От заповедта е видно, че същата е връчена на ищеца на 11.09.2019 г. Наказанието
е наложено на ищеца за това, че не е уведомил дежурен механик за нанесена щета
на санитарен автомобил Интегра Бокс Интегра, с рег. ********по време на дневно
дежурство на 12.08.2019 г.
Представена е докладна записка, вх. №
75-592/19.08.2019 г. от Е.Г.Б., съгласно която при пристигане на работа на
15.08.2019 г. сутринта и при обичайния оглед на линейка, с рег. № ******забелязал,
че предната броня е одрана, за което уведомил механика. Върху докладната
записка е поставена резолюция – писмени обяснения.
Представена е докладна записка, вх. №
75-592-1/21.08.2019 г. от Д.С.Г., съгласно която на 12.08.2019 г. дошъл за
работа – нощна смяна. При прибирането си от дневна смяна на кола, с рег. № ******НР,
К.С. му заявил, че е закачил леко дясната броня на посочения автомобил.
Представен е и отговор на К.С., с вх. №
75-592-2/22.08.2019 г по докладна записка вх. № 75-592/19.08.2019 г., в който
посочва, че действително бронята на процесния автомобил е била надрана.
За да отмени така наложеното със заповед № ЗН –
92/29.08.2019 г. на директора на ЦСМП дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, първоинстанционният съд е приел, че в искането за даване на
обяснения нарушението не е посочено по разбираем за работника начин и в
отношенията между работника и работодателя не е ясно за какво ще бъде наложено
наказанието. Първият съд е стигнал до извод, че в конкретния случай същността
на фактическото основание, за което работодателят търси обяснение и това, за
което налага дисциплинарно наказание не са идентични, поради което следва да се
приеме, че ответникът не е поискал обяснения от ищеца за нарушението, за което
е наказан.
Настоящата инстанция намира изводите на
първоинстанционния съд по този иск за правилни, поради което решението следва
да бъде потвърдено в тази му част.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно
неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му
трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или
приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното
нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. №
1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, преди
налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната
процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените
обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за
дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за
започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно
наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително
неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка
на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към
нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ.
изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура
средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо
от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в
разглеждането на спора по същество. В КТ не са въведени формални изисквания за провеждане
на процедурата по изискване и даване на обяснения. Целта е да се обезпечи на
работника или служителя реалната възможност да се защити, а работодателят да
вземе предвид обясненията му.
В случая обяснения от ищеца са поискани чрез
препращане към докладна записка, вх. № 75-592/19.08.2018 г., в която обаче не
са отразени индивидуализиращите белези на нарушението, за което работодателят
възнамерява да накаже работника. Видно от съдържанието на същата, съществената
информация е за констатираните по автомобила щети, както и, че Е.Бангеев е
уведомил дежурния механик за констатираната щета. В същото време ищецът е
санкциониран за неизпълнено задължение именно той да уведоми дежурния механик
за настъпилата щета. Именно липсата на отразяване на тези индивидуализиращи
деянието признаци при поискването на обяснения на ищеца води до затрудняване на
неговата защита и води до неизпълнението на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Още повече, че съгласно длъжностната характеристика на С. сред основните
задачи, които следва да изпълнява са както да поддържа автомобила в изправно
техническо състояние, както по време на извършвания транспорт, така и при
предаването му в края на
дежурство, така и да предава и приема автомобила за ремонт на механика с
обяснителна записка относно вида, обема на повредата и условията, при които е
възникнала тя. При така изложеното и видно от съдържанието на докладна записка,
вх. № 75-592/19.08.2018 г. абсолютно неясно е било за С., че следва да депозира
обяснения във връзка с неуведомяване на дежурен техник, което несъмнено е
довело до нарушаване правото му на защита. Този извод се подкрепя и от
депозирания от него отговор, видно от който са изложени съображения само с оглед
констатираните щети и още повече, същият е признал, че вредите по автомобила са
настъпили именно при управление от негова страна. Поради изложеното настоящата
инстанция намира, че в случая не е изпълнена процедурата по чл. 193 от КТ,
поради което първоинстанционното решение следва да бъда потвърдено в тази му
част.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
– т. 3 от КТ:
По
делото не е спорно обстоятелството, че на ищеца със заповед № 152/10.10.2019 г. на директора на ЦСМП е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 от
КТ, във връзка с чл. 190,
ал. 1,
т. 3 от КТ. От заповедта е
видно, че същата е връчена на ищеца на 16.10.2019 г. Наказанието е наложено на
ищеца за извършени сериозни и системни нарушения на трудовата дисциплина –
четири на брой за периода от месец април 2019 г. до месец септември 2019 г.,
първите три от тях санкционирани съответно със заповед № 53/13.06.2019 г. на
директора на ЦСМП – София, с наложено наказание – забележка – за това, че за
месец април 2019 г. К.С. е извършил преразход на гориво за поверения му
служебен автомобил, с което нанесъл на ЦСМП – София имуществена вреда в размер
на 6 лева – нарушение по чл. 187, т. 9 от КТ; заповед ЗН № 55/13.06.2019 г. на
директора на ЦСМП - София, с наложено наказание забележка – за това, че след като
е управлявал санитарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******, при което
последният е бил ударен отзад в ляво, над стопа, ищецът С. не е уведомил
дежурния механик за горепосочената повреда – нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ;
заповед № ЗН – 92/29.08.2019 г. на директора на ЦСМП – София, с наложено
наказание „предупреждение за уволнение“ - за това че след като е управлявал
санитарен автомобил Интегра Бокс Интегра на 12.08.2019 г., при което последният
е бил ударен, ищецът С. не е уведомил дежурния механик за горепосочената
повреда – нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ; последното нарушение- по чл. 187,
т. 9 от КТ се санкционира с настоящата заповед, като същото се изразява в
реализиране на ПТП на 07.09.2019 г. от страна на С., с управлявания от него
санитарен автомобил Интегра /Пежо/ Бокс, рег. № ******НР, като при паркиране на
заден ход на паркинга на ЦСМП – София е закачил задната дясна част на
автомобила в колоната на навеса, с което е нанесъл щети на санитарния автомобил
/задна дясна колона и надстройка на задна дясна колона/. Не
е спорно и обстоятелството, че със заповед № ЗП – 65/10.10.2019 г. трудовото
правоотношение между Център за спешна медицинска помощ – София и К.К.С. е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, както и че същата му е
връчена на 16.10.2019 г. По
делото са представени обяснения на ищеца С., с вх. № 75-642-1 от 13.09.2019 г.,
видно от които на 07.09.2019 г. срещу 08.09.2019 г. при паркиране на поверения
му автомобил ******НР е нанесъл щети на същия, в задната му дясна част. По
делото е разпитан свидетелят Т.К., чиито показания настоящата инстанция
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, допринасят за установяване на
релевантната фактическа обстановка и се подкрепят от останалия доказателствен
материал. От показанията на този свидетел се установява, че работи в ЦСМП като
главен техник, както и че същият е съставил приобщената по настоящето дело
докладна записка, вх. № 75-642-1/13.09.2019 г. за реализираното от страна на
ищеца С. на 07.09.2019 г. ПТП със санитарен автомобил Интегра /Пежо/ Бокс, с
рег. № ******НР. За
да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ
първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 190, ал.
1, т. 3 от КТ, тъй като по делото се установява системност на нарушенията на
трудовата дисциплина от страна на ищеца С., изискуемият брой най-малко три нарушения, както и че
едно от тях не е санкционирано, а другите две не са заличени по реда на чл. 197
или чл. 198 от КТ, т.е. са извършени в рамките на една календарна година. В мотивите си първият съд е приел,
че само по себе си последното нарушение на С. от 07.09.2019 г. е достатъчно
тежко, за да обоснове наложеното от работодателя наказание „уволнение“.
Във
въззивната жалба са изложени доводи, с които по същество се оспорва преценката
по чл. 189, ал. 1 от КТ, тъй като според ищеца наложеното наказание не
съответства на извършените нарушения. Изразено е оплакване, че не е взета
предвид спецификата на работата: шофьор на линейка. Настоящата инстанция намира
наведените доводи във въззивната жалба за неоснователни. Нормата на чл. 189, ал. 1 КТ вменява в задължение на
субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да
вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи
от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши
съдебен контрол по тези въпроси.
При преценка тежестта на нарушението следва да се съобрази значимостта
на задължението, което работникът или служителят не е изпълнил, в контекста на
трудовата функция на работника. Следва да се прецени също така обемът на
неизпълнение на трудовите задължения, последиците от допуснатото нарушение и
отражението им върху дейността на работодателя, възможността от неизпълнението
на трудовите задължения за работодателя да настъпят вреди. От значение също
така е и формата на вина, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се
неправомерността на същото и неговите последици, отношението на работника или
служителя към стореното, налице ли е готовност да поправи вредите, ако такива
са настъпили и пр. (решение № 109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на
ВКС, ГК, IV ГО; решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г., на
ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая, по делото категорично
се установи, че в кратък период от време от месец април 2019 г. – до месец
септември 2019 г. /включително/ ищецът С. е допуснал три нарушения на трудовата
дисциплина, които в своята съвкупност налагат извода за законосъобразност за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилно първият съд не се е
позовал на нарушение санкционирано със заповед № 92/29.08.2019 г., доколкото
същата бе отменена като незаконосъобразно издадена. В същото време обаче
нарушенията, за които С. е санкциониран със заповеди № 53/13.06.2019 г., №
55/13.06.2019 г. и настоящата заповед № 152/10.10.2019 г., независимо от вида и
тежестта на всяко от тях, със своята повторяемост обективно сочат значително
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Неоснователни са оплакванията на
ищеца С., че първият съд не е взел предвид спецификите на упражняваната от него
трудова функция и неговата натовареност. Действително трудовата функция на
шофьор на линейка се характеризира с голяма интензивност и стрес, но в случая
следва да надделее обществения интерес, както и този на работодателя, тъй като
именно осъществяваната от ищеца дейност гарантира адекватност и навременност
при оказване на бърза помощ на гражданите. Видно от материалите по делото две
от нарушенията на С. директно влизат в колизия с основните му задачи по длъжностна
характеристика, а именно да управлява поверения му автомобил правилно и
безопасно. Същият е санкциониран за реализирани две ПТП, което е довело от една
страна до настъпване на материални щети за работодателя, а от друга страна тези
нарушения са довели до необходимостта от провеждане на ремонтни дейности, а
това от своя страна е довело до ограничаване ресурса на автопарка на ЦСМП. От
друга страна важно е да се уточни и, че ПТП са реализирани с два различни
санитарни автомобила – „Ситроен Джъмпер“, с рег. № ****** и Интегра /Пежо/
Боксер, с рег. № ******НР.
От друга страна
неоснователно е и оплакването, че нарушението за което е санкциониран със
заповед № 53/13.06.2019 г. за преразход на гориво с шест лева не може да
обоснове налагане на най-тежкото наказание. Както бе посочено по – горе, в случая
наложеното наказание не се определя с оглед тежестта на едно единствено
нарушения, а с оглед цялата система от допуснати нарушения на трудовата
функция, които по настоящото дело говорят за едно продължително и упорито
нехайно и пренебрежително отношение на ищеца С. към осъществяваната от него
трудова функция. Съдът
намира, че преценени според критериите на чл.
189, ал. 1 КТ – тежестта на всяко от нарушенията, обстоятелствата, при
които са извършени и поведението на ищеца, дисциплинарните нарушения, описани
по-горе в своята съвкупност представляват тежки нарушения на трудовата
дисциплина, поради което наложеното най-тежко дисциплинарно наказание уволнение
е съответно на нарушенията. В случая работодателят е упражнил законно правото
на уволнение, тъй като извършените от ищеца дисциплинарни нарушения в своята
съвкупност са тежки и наложеното наказание е съответно на нарушенията.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и за неговата
отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователни са и исковете с
правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и т.
3 КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението
и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа,
поради незаконното уволнение.
Крайният извод на
настоящата инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд. Поради това
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено и в частта, в
която исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2
и т.
3 КТ са отхвърлени.
По
разноските по производството:
Страните не претендират разноски в производството
пред настоящата инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20277437 от 15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 64811/2019 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение
на исковете с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ.
Решението е окончателно по отношение на иска с правна квалификация чл. 357, ал.
1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|
|