РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Ямбол, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Е.Г. А.В.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100647 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Трансинфрастрой“ ЕАД - гр.Бургас,
представлявано от Й.С.М., срещу „Промишлена енергетика“ АД-гр.Ямбол,
представлявано от С.И.Ч.. Ищецът твърди, че ищецът е сключил устен
договор с ответника за извършване на услуги –изкопни работи с багер и СМР,
представляващи изготвяне и монтаж на метални подпори на фундаменти,
кофраж и бетон на фундаментите, срещу заплащане. Извършена е
договорената работа от изпълнителя, който е издал четири фактури на обща
стойност 5323,20 лева с ДДС: Фактура № *** г., № *** г., №*** г. и №*** г.,
изпратени на възложителя. Ответникът обаче не е заплатил стойността на
извършените услуги на падежа –в петдневен срок от получаването на
фактурите. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата 5323,20 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира се и
присъждане на разноските в настоящото производство.
В хода на делото искът се поддържа от процесуалния представител.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва
твърдението, че между страните е сключен договор за извършване на
описаните в исковата молба услуги срещу претендираната цена и
1
изпълнението им. Изтъква, че представените фактури не са подписани от
получателя, както и съставеният от ищеца протокол, в който са отбелязани
част от фактурираните дейности. Протоколът не е подписан от изпълнителния
директор на дружеството ответник, нито от упълномощено от него лице, а от
*** на ищеца, заверил верността на копието с оригинала, полагайки подписа
си на мястото за възложителя.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени издадените от ищеца Фактура № *** г., № ***
г., №*** г. и №*** г., неподписани от ответника, в последните три от които е
описана „услуга с багер“, а в първата- „извършени СМР съгласно протокол от
***г. Общата стойност на фактурите е 5323,20 лева с ДДС. Представен е и
неподписаният от възложител Протокол за установяване на завършването и за
заплащането на натурални видове СМР за обект „***“ от 30.08.2021г.. В
протокола са описани работите: „изготвяне и монтаж на метални подпори за
фундаменти, кофраж и бетон на фундаменти, количеството и единичните им
цени и общата стойност -2036 лв., каквато е стойността на Фактура № *** г.
без ДДС.
Според вещото лице по счетоводната експертиза, тези фактури са
осчетоводени от двете дружества. Ответникът ги е въвел в дневниците за
покупки, включени са в резултата, формиран в Справка –декларация по ЗДДС
и правото на ползване на данъчен кредит е упражнено. Задължението в
посочения размер от 5323,20 лв. е осчетоводено като задължение за
контрагент.
Допълнително представените по делото фактури №№ *** г., *** г., ***
г., *** г., *** г. и *** г., издадени от ищеца с получател ответника, също
неподписани от него, съдържат описание на предоставената услуга- „услуга с
багер“. Според вещото лице, те също са включени в дневниците за покупки за
данъчен период м. август и м. септември 2021 г. и участват във формирането
на резултата, който се обобщава чрез Справка-декларация по ЗДДС, и
правото на данъчен кредит по същите е упражнено. Сумите по тях са платени.
Последното се установява и от представените преводни нареждания и
извлечения от *** г. на „***“.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 266 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Вземането на ищеца произтича от договор за услуга-ненаименован
договор, разновидност на договора за изработка по чл. 258 от ЗЗД, чието
сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето,
установен с чл.9 от ЗЗД. Основава се на валиден договор между търговци,
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден.
По делото е спорно сключването на договора.
Съгласно чл. 293 ал.1 от ТЗ за действителността на търговските сделки по
правило не се изисква форма. Поради това сключването може да се доказва с
всички допустими доказателства.
В случая има само изходящи от изпълнителя фактури и протокол,
удостоверяващ извършените действия. Както се установи от заключението на
вещото лице обаче, фактурите са осчетоводени и от ответната страна,
вписани са в дневниците й за покупка и е ползвала данъчен кредит за тях. С
това своеобразно е признала наличието на процесното правоотношение-
сключването на търговската сделка и извършването на услугата по нея. В
потвърждение на възникването на договорното правоотношение между
страните е и извършеното плащане по други фактури, отнасящи се за същия
период от време и за същите услуги с багер. Платените фактури също са
неподписани от длъжника, но това не е било прието от него за пречка да
изпълни задължението си по тях.
Действително в цитираната от ищеца в писмената му защита практика на
ВКС по чл. 290 от ГПК (Решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013
г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 121 от 21.07.2016 г. по т.дело № 1622/2015
г., І т. о. на ВКС) се приема, че дори неподписаната фактура от купувача по
договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка,
може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни,
както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл е и Решение № 47 от
08.04.2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на ІІ Т.О. и Решение № 34 от 22.02.2010 г.
3
по т.д. № 588/2009 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 71
от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС също е прието, че
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в
дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по
тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението
и доказва неговото съществуване. Според ВКС, дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска /неавтентична/, или е останала неподписана
за "получател" от купувача по договор за търговска продажба, респ. от
възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство
за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от
двете страни, както и е ползван данъчен кредит. Само по себе си отсъствието
на изискуеми се от закона за счетоводството реквизити във фактурата не е
основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради
неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора
не следва да бъде ограничаване само до съдържанието на същия този
документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по
делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при
определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за
съществуващата облигационна връзка. Изброените предпоставки в настоящия
случай са налице и следва да се приеме, че по делото има доказателства за
възникване на отразените в процесните фактури задължения. Съдът не е
изискал представянето им в оригинал, тъй като същите са неподписани. С
оглед горецитираната практика на ВКС от значение е осчетоводяването им от
двете страни и извършването на изискуемите действия по ЗДДС като
недвусмислено признание на задължението, което доказва неговото
съществуване.
По двустранния договор са възникнали задължения и за двете страни: за
едната - да изработи нещо, за другата - да приеме изработеното и да плати
възнаграждение. Съгласно чл. 266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да плати
възнаграждението за приетата работа. Приемането на работата означава
получаване на изработеното и признание, че то съответства на поръчаното.
Доколкото не е последвало изрично възражение по чл. 264 ал.2 от ЗЗД, се
счита, че и търговецът е приел работата, която може да му бъде полезна. Т.е.
4
станало е изискуемо задължението за плащане на възнаграждение.
Отразявайки счетоводно това задължение в претендирания размер,
ответникът е изразил съгласието си с него.
Тъй като не е изпълнил това задължение, искът следва да бъде уважен.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските
следва да се уважи (чл. 78 ал.1 от ГПК).
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Промишлена енергетика“ АД-гр.Ямбол, ул. „Ямболен“ №30,
ЕИК ***, представлявано от С.И.Ч., да заплати на „Трансинфрастрой“ ЕАД -
гр.Бургас, ж.к.“Победа“, Южна промишлена зона, ул. „Комлушка низина“,
ЕИК ***, представлявано от Й.С.М., сумата 5323,20 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за извършени услуги по фактури № *** г., № ***
г., №*** г. и №*** г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на
1133 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5